Саня Ловренчич е родена през 1961 г. Завършила е изкуствознание и индология във Философския факултет на Загребския университет и история на изкуството в Белградския университет. Публикува още като студентка своя поезия и преводи от френски и английски език. Първата й стихосбирка „Insula dulcamara“ излиза през 1987 г. Оттогава е издала 9 стихосбирки, а поезията й е включвана в редица антологии в Хърватия и чужбина. За книгата „Реката сигурно обича наводнението“ е отличена с наградата „Циклоп“ (2007 г.). Стихосбирката й „Щрихи за героиня“ е включена в дългия списък с номинации за наградата „Камов“ през 2021 г. и в краткия списък за наградата „Ковачич“. За книгата „Пиша ти от далечна земя“ получава наградата „Теа Бенчич Римай през 2021 г.

Саня Ловренчич пише и романи, кратки разкази, документална проза. За романа си „По следите на Иван“ е отличена с наградата „Джалски“ през 2007 г. Сред оценяваните й критиката книги са романите „Ардура“ (2012) и „Кабинет за сантиментална тривиална литература“ (2018). През 90-те години и началото на новото хилядолетие активно сътрудничи на Хърватското национално радио, което поставя редица нейни драматургични текстове, някои от които са представяни и на немски, унгарски, словашки и естонски език. Превежда художествена литература от английски, френски и немски език.