***

така са писали музика оглушалите композитори

движейки се с връхчетата на пръстите си в изкълчените пространства

към определеността на маковете, цъфнали по жп линията

ако избираш между нотата и нейното отсъствие

избираш звънтящата заразена кухина, железния ѝ мост

и ходиш по него сякаш с мътна целофанова качулка

виждаш хорските петна и нищо не чувстваш

даже храната възприемаш прекалено буквално: като форма и цвят

но не ябълката на желанието, търкаляща се в устата на петолинието

така те изхвърлят от майчиния аквариум на брега

и се хващат за вика като за клон на здраво дърво

и се люлеят на него, като на зърната на пшеничното поле

ако избираш между вятъра и реколтата

избираш сълзите на разлюлените плевели

и се хвърляш в тях, като в аромата на отсъстващия баща

отрязваш езика си като вчерашна памет

докато огледалото на бъдещето запълва лицето

така в мината на белите дробове се ражда цветчето на въздуха

и расте преобърнато навън

като опасност на ревера на изтърканите обятия

ако избираш между водата и водата

избираш калта, украсена с трънливи храсталаци

избираш калта от земята, носа, ушите, очите

Превод от украински: Денис Олегов