***

Радостта на нощта отнася надалеч подплатата на лилавата рокля

като опашка на голямо животно и се превръща в сън

става реч, в която всички звуци са смешни,

на любовта не й трябва дълъг разговор.

Така, докато се отлепя от пръстите, восъкът става измислица

на новия ден, който завива думите в сянка от хартия

а върху нея в трепета на пръстите избива небесният огън -

бил някога началото на всяко движение.

Но светлината се изплъзва под грохота с парчетата на отраженията

във въображението като множество текстове, разхвърляни

от вятъра на съмнението по повърхността на мисълта, като езеро от здрач,

в който дървото и мъглата се сливат в бавен танц.

Само фенерът на сънищата остава свидетел на безименността,

сляп като водата, която никога не отваря своя куфар,

чиито фотоалбуми с истории сивеят и набират прозрачност

като език на цветята, за да разказват как са изгубили себе си.

Така паметта, повдигнала се на пръсти, гледа в прозореца на първата къща

и се вижда голяма, а после все по-малка и по-малка,

а конецът, освободен от тесните обятия на иглата,

минава на ситен ход, като в езика на детството.

Превод от украински: Денис Олегов