ябълката на благоприличието плодоноси със стволове

пили дните на седмицата на порцеланови фигурки на доброто и злото

ако правилно изберем осветлението – танцът на луната се забързва

и кучешкият лай звучи като гладна песен на освобождението

о мойсей разкажи ни за живота обикновен и празен

вържи ни с веригата на грижата за благото на света и града

порази ни с ум като със семе на живовляк

и ние ще цъфтим като трънливия храст на цариградското грозде

и ще поглъщаме отразената светлина на слънцето

мекото след мекото на плода докато не ослепеем

а вътре в тъмнината ние ще отрежем езика на милосърдието

както отрязват етикета от носената шуба

и с пирони ще заковем този който наруши мълчанието

а сега от костицата на страха ще извлечем чувството за победа

и в грубо сковани щайги ще откараме насилието

като зрели ябълки на пазара на нашите кошмари

реколтата е време свято

и ние го почитаме както умеем

този мъртъв час на нашето равенство

така че бий по-силно бий камбаната на невъзможността

за да станеш свещен орган и светла музика

бий я всеки път

когато почувстваш киселия вкус на ябълки в устата

като собствения си глас зад края на планината

разнеси този звън като зараза от лъжливи движения

върху дъската о която тебеширът съкрушава тъмата

а когато на ръцете разцъфнат розите на скръбта

положи ги в огъня на праведната жертвеност

като в земята спасеното тяло

нашата реколта ще я изядем без теб

Превод от украински: Денис Олегов