ябълката на благоприличието плодоноси със стволове
пили дните на седмицата на порцеланови фигурки на доброто и злото
ако правилно изберем осветлението – танцът на луната се забързва
и кучешкият лай звучи като гладна песен на освобождението
о мойсей разкажи ни за живота обикновен и празен
вържи ни с веригата на грижата за благото на света и града
порази ни с ум като със семе на живовляк
и ние ще цъфтим като трънливия храст на цариградското грозде
и ще поглъщаме отразената светлина на слънцето
мекото след мекото на плода докато не ослепеем
а вътре в тъмнината ние ще отрежем езика на милосърдието
както отрязват етикета от носената шуба
и с пирони ще заковем този който наруши мълчанието
а сега от костицата на страха ще извлечем чувството за победа
и в грубо сковани щайги ще откараме насилието
като зрели ябълки на пазара на нашите кошмари
реколтата е време свято
и ние го почитаме както умеем
този мъртъв час на нашето равенство
така че бий по-силно бий камбаната на невъзможността
за да станеш свещен орган и светла музика
бий я всеки път
когато почувстваш киселия вкус на ябълки в устата
като собствения си глас зад края на планината
разнеси този звън като зараза от лъжливи движения
върху дъската о която тебеширът съкрушава тъмата
а когато на ръцете разцъфнат розите на скръбта
положи ги в огъня на праведната жертвеност
като в земята спасеното тяло
нашата реколта ще я изядем без теб
Превод от украински: Денис Олегов