Най-странното, което се прояви във времето за тези шест години, -
това са сънищата за войната рушащи
всички свидетелства
това беше така мръсно
че сапунът на въображението просто не се пени
и ние го складираме по ъглите на спомените
за да го сменим, когато земеделците възкръснат
така порязват детската бузка на реалността с ножчето на кошмара –
кръвта изтича в теб
и запълва бъдещето като ръждива вана
и във водата, оплодена с духа на забвението
започват да звучат моите изтрити имена
аз съм фуста с мътно лице и с мазна забрадка
бягаща по келоидния белег на железопътната линия
в препълненото с човешка воня пространство
завиващо се в ръчно свитата цигара на вагона
аз съм войниче в казармата затрупана
със сняг като повърня смесена с бинтове
и няма кой да ми каже че отдавна сме вбити от смъртта
на първия-втори в не първия-втори слой на чернозема
и не можем оттам да се събудим
аз съм човек който влакът затяга
в примката на дима в задушния концлагер
и докато дишам виждам как джуджето танцува
смъртта ми на култа и на патерица
аз съм земя засята с прорезни очи
и от тази земя има толкова много врати в дланите
че с лъжа всеки път ме водят на клане
и когато водата ми залива гърлото
аз се уча да отварям устата ѝ без език
Превод от украински: Денис Олегов