Най-странното, което се прояви във времето за тези шест години, -

това са сънищата за войната рушащи

всички свидетелства

това беше така мръсно

че сапунът на въображението просто не се пени

и ние го складираме по ъглите на спомените

за да го сменим, когато земеделците възкръснат

така порязват детската бузка на реалността с ножчето на кошмара –

кръвта изтича в теб

и запълва бъдещето като ръждива вана

и във водата, оплодена с духа на забвението

започват да звучат моите изтрити имена

аз съм фуста с мътно лице и с мазна забрадка

бягаща по келоидния белег на железопътната линия

в препълненото с човешка воня пространство

завиващо се в ръчно свитата цигара на вагона

аз съм войниче в казармата затрупана

със сняг като повърня смесена с бинтове

и няма кой да ми каже че отдавна сме вбити от смъртта

на първия-втори в не първия-втори слой на чернозема

и не можем оттам да се събудим

аз съм човек който влакът затяга

в примката на дима в задушния концлагер

и докато дишам виждам как джуджето танцува

смъртта ми на култа и на патерица

аз съм земя засята с прорезни очи

и от тази земя има толкова много врати в дланите

че с лъжа всеки път ме водят на клане

и когато водата ми залива гърлото

аз се уча да отварям устата ѝ без език

Превод от украински: Денис Олегов