ГРАМАТИКА
Обичам те, ала не ме зазиждай в мислите, където
глаголите на спомена петлите спрягат –
жестоко е да бъдеш фразата,
захвърлена в дерето
на бивши обстоятелства с гнева на прага.
В това селце със овдовели стаи
дъгата нека ни побратимява с граматиката своя;
докато изгревът навън на прилагателни играе,
недей ме пита радостта какво е.
Аз като удивителна сред двора бих се извисявал,
ала е низост да стърчиш
пред себе си на пръсти.
Да се смирим – докато скромната държава
на ореха в зелено ни прекръсти.
Ще падна по очи и в тишината – сляп – ще чуя:
коват пчелите изреченията си крилати.
Обичам те – бос сред пророчествата на земята.
И нека листопадът после с пантофите си ме обуе.
Защото страшно е, но под стрехите стогодишни
сърцата нямат право
на отсрочка –
докато зимата в сегашно време историята им допише
и после първият капчук й сложи точка.
Из "Сияе" (1999)