математически неточен портрет
ти не беше съвършено число
и сборът на твоите делители
те надвишаваше
събрани яростта любовта
и смирението ти не се побираха в теб
ето защо се налагаше да ги раздаваш
или просто да ги изхвърляш
събрани годините и на твоя живот се губеха в неясна посока
(някои изхвърлени от това стихотворение фрази:
...в снежните станции на неземния шум
заливащ ни подобно на прилив
тонът на гласа ти сякаш бе непроменлив
сковаван до безразличие в студ
не бе по-чувствителен
от умъртвено пиле във фризера
бутове крила гърди
и захвърлена сред пламъци глава)