КЪЩАТА С ДУХОВЕТЕ
Имаше една много, много стара къща, която беше пълна с духове. Направо препълнена. Духове лели и племенници. Духове обущари и банкови чиновници. Просто всякакви.
Но къщата съвсем не им се радваше... Не! Къщата искаше наематели, а хората въобще не си падаха по духове, пък били те и банкови чиновници.
Един ден къщата реши, че се налага духовете и духчетата да напуснат. И им го каза. Първо, съвсем тактично, после се развика.
Виковете оправиха нещата. Духовете си стегнаха призрачните багажи и се изнесоха.
Къщата веднага даде обява във вестника и зачака наематели.
Не чака дълго. Първите бяха семейство: Баща, майка и близнаци.
“Страхотно!” – помисли си доволно старата къща и за малко да замърка като стара котка.
Но!
Но скоро разбра, че хората са доста странни... На хората, малко падаща мазилка им пада направо върху доброто настроение! А наводненото мазе предизвиква кофи сълзи!
Семейството напусна. Дойдоха студенти. В началото те се държаха по-весело и спокойно. Но после също напуснаха. След това се смениха толкова много други, че старата къща се отказа да ги брои. Накрая вече никой не искаше да живее в нея. Остана съвсем сама.
И тогава... замечта за своите духове и призраци. Спомняше си с умиление за бебетата и старчетата, все от големи призрачни родове.
Разбира се, пусна и нова обява във вестника.
Още на следващия ден, из старата къща шетаха духовете. Бяха се върнали през нощта. Къщата толкова се зарадва, че няколко врати изскочиха от пантите си. Но това не направи впечатление на никого, всички просто преливаха от щастие.
И никак не е чудно, че духовете разбраха за втората обява. Защото, кой мислите стои зад гърба на всеки татко, докато чете обявите във вестника?