В темата отношение между ъгли в триъгълник се разглежда вид на триъгълника по въведена пропорция / отношение между вътрешните ъгли.
Използвани са познания за:
сумата от вътрешните ъгли на равнинен триъгълник е 180⁰;
вътрешен ъгъл може да бъде по-голям, равен или по-малък от сумата на останалите два вътрешни ъгъла;
вече изведени правила при работа с отношения (пропорция).
В предложените примерни задачи се извършва нагледно доказателство че:
ако най-големият ъгъл в триъгълника е по-малък от сумата на останалите два ъгъла, то триъгълникът е остроъгълен;
равностойно: ако квадратът на дължината на най-голямата страна е по-голям от сумата от квадратите на дължините на другите две страни, то триъгълникът е тъпоъгълен;
ако най-големият ъгъл в триъгълника е равен на сумата на останалите два ъгъла, то триъгълникът е правоъгълен;
равностойно: ако квадратът на дължината на най-голямата страна е равен на сумата от квадратите на дължините на другите две страни, то триъгълникът е правоъгълен;
ако най-големият ъгъл в триъгълника е по-голям от сумата на останалите два, то триъгълникът е тъпоъгълен;
равностойно: ако квадратът на дължината на най-голямата страна е по-малък от сумата от квадратите на дължините на другите две страни, то триъгълникът е остроъгълен;
срещу по-голям вътрешен ъгъл лежи по-голяма страна;
срещу най-големия вътрешен ъгъл е външно вписаната окръжност с най-голям радиус;
срещу равни ъгли лежат равни страни, обратното твърдение също е вярно: срещу равни страни лежат равни ъгли.
Да се реализира проект, представящ вътрешнопредметни връзки на тема: отношение между ъгли в триъгълник.
В списъчно поле са представени естествени числа от интервала [1..180], представящи градуси на вътрешен ъгъл.
Потребителят има възможност да избира 3 пъти възможен вътрешен ъгъл с градусна мярка цяло число. Въвежданите ъгли не са непременно различни. След последния направен избор да се изведе отношението на въведените ъгли във вид на несъкратима дроб, както и вида на триъгълника. В проекта да е реализирана защита срещу въвеждане на некоректна градусна мярка на ъгъл.
Пример: 30, 90, 60 Изход: 30:90: 60 = 1:3:2 триъгълникът е правоъгълен
Примерни задачи за намиране на ъгли в триъгълник:
намиране на ъгли в триъгълник по лице и страни
от формулата за лице на триъгълник S = a*ha/2 = b*hb/2 = c*hc/2 може да се изведе:
S = (a*b*sin(γ))/2 = (b*c*sin(α))/2 = (a*c*sin(β))/2 както и
sin(α) = 2*S/(b*c)
sin(β) = 2*S/(a*c)
sin(γ) = 2*S/(a*b)
намиране на ъгли в триъгълник по страна и радиус на описаната окръжност
от синусова теорема: в произволен триъгълник от равнината отношението между дължина на страна и стойност на тригонометричната функция синус от срещулежащия й ъгъл е равно на диаметъра на описаната окръжност около триъгълника.
sin(α) = 0.5*a/R
sin(β) = 0.5*b/R
sin(γ) = 0.5*c/R
както и реципрочните стойности
sin(α)/a = sin(β)/b = sin(γ)/c
намиране на ъгли в триъгълник по три страни
косинусова теорема: квадратът на страна в произволен триъгълник е равен на сумата от квадратите на другите две страни минус удвоеното произведение на същите страни и тригонометричната функция косинус от ъгъла, заключен между тях. При извеждане на доказателството за косинусова теорема се използва теорема на Питагор - използва се помощен правоъгълен триъгълник имащ остър ъгъл едни от ъглите на референтния триъгълник.
cos(α) = (b² + c² - a² )/(2*b*c)
cos(β) = (a² + c² - b²)/(2*a*c)
cos(γ) = (a² + b² - c²)/( 2*a*b)
при известни дължини на триъгълника формулата за изчисляване на ъгъл (в радиани) α = arccos(( b² + c² - a²)/ 2*b*c)
намиране на ъгли в триъгълник по страна и височина
sin(α) = hc/b = hb/c
sin(β) = hc/a = ha/c
sin(γ) = ha/b = hb/a
Съществува група интересни и основни задачи свързани с правоъгълен триъгълник (катети a, b и хипотенуза c) и отношение между ъглите и страните му:
Вписан ъгъл в окръжност е ъгъл, чийто връх лежи на окръжността, а раменете му са секущи. Срещулежащият централен ъгъл към хорда е равен на удвоения вписан ъгъл към нея. От теорема на Талес - описаната окръжност около правоъгълен триъгълник има за диаметър неговата хипотенуза. Така медианата към хипотенузата е радиус на описаната окръжност и половината от нейния диаметър, в случая хипотенуза на правоъгълния триъгълник.
Ако отношението между ъглите е 1:1:2, то острият ъгъл е 45⁰, правоъгълният триъгълник е и равнобедрен дължината на хипотенузата c = a*√2. Медианата към хипотенузата е едновременно височина към хипотенузата , ъглополовяща на правия ъгъл и разделя правоъгълния триъгълник на два еднакви правоъгълни триъгълника.
Ако отношението между ъглите е 1:2:3, то острите ъгли са съответно 30⁰ и 60⁰ и дължината на хипотенузата c = 2*a, където катетът a има срещулежащ ъгъл от 30⁰. Изведеното отношение между ъглите е от задачата за височина в равностранен триъгълник - тя разделя референтния триъгълник на два еднакви правоъгълни триъгълника с катет половината на страната.
Ако отношението между ъглите е 1:5:6, то острите ъгли са съответно 15⁰ и 75⁰ и отношението между дължините височина към хипотенуза и хипотенуза е hc:c = 1:4. Доказателството се извършва с помощно построение на медиана към хипотенуза. Получават се: тъпоъгълен равнобедрен триъгълник BMC с остри ъгли 15⁰ и два правоъгълни триъгълника AHC (хипотенуза AC) с остри ъгли 75⁰ и 15⁰ и правоъгълен триъгълник MHC (MC хипотенуза) с остри ъгли 30⁰ и 60⁰. MC=2*HC от задачата за правоъгълен триъгълник с остър ъгъл 30⁰, AB = 2*MC от теорема на Талес за описана окръжност около правоъгълен триъгълник. Така AB = 4*HC.
Медиана към хипотенузата разделя правоъгълния триъгълник на два равнобедрени триъгълника.
Направете проверка на горните твърдения като ползвате по избор: синусова теорема, тригонометрични функции, косинусова теорема.
Отношенията между вътрешните, външните и съседните ъгли са разгледани подробна на страницата ъгли в триъгълник.
Разгледайте други реализирани примерни проекти, за които е ползвана подобна логическа структура на графичните обекти и/или приложени сходни алгоритми: ъглополовящи в успоредник, периметър на триъгълник, лице на разностранен триъгълник.