музика: Петър Ступел
текст: Георги Авгарски
У дома часовник трака
с лъскави стрелчици:
„Тик-так, тики-така,
ставайте дечица!“
Две момченца подранили
плискат се с водица.
„Тик-так, хайде мили,
ставайте, дечица!“
Ей ръчички, ей ги две —
те ме слушат най-добре.
Едната мие другата,
а пък двете — лицето.
Таз ръка е дясната,
а пък тази лявата.
Цапа-цапа ръчички,
тупа-тупа мънички.
текст: Асен Разцветников
изпълнение: хор Сребърни Звънчета
Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупа с крак-
трак-так-так,
като същ юнак.
текст: А. Ботушарова
музика: Дж.Пиерпонт
Приказна шейна литнала в нощта,
кончето лети и звънче звъни.
Ти шейна лети, белите следи
водят ни, че почва там празник най - голям.
Звънко пей, звънко пей, сребърно звънче,
над света разлюлей ангелско гласче. Хей! /2
Приказна шейна пее над света,
хиляди звезди сипят светлини.
Кончето лети, весел свят ехти,
над замръзналата шир носят се безспир.
Звънко пей, звънко пей, сребърно звънче,
над света разлюлей ангелско гласче. Хей! /2
текст: Леда Милева
музика: Петър Ступел
Зайченцето бяло цял ден си играло
в близката горичка със една сърничка.
Вече се стъмнило, слънцето се скрило.
Зайчето разбрало, че е закъсняло.
Хукнало да бяга, както му приляга,
но във тъмнината сбъркало следата!
Седнало да плаче малкото юначе.
На кого да каже път да му покаже?
Хей, в тъмнината с лампичка в ръката
малката Светулка, на щуреца булка.
Зайчето видяла, пътя му огряла.
Отишло при Зайка, свойта мила майка.
текст: Ж. Кюлджиева
Балонче хвърковато, червено като мак,
приятелче крилато, защо побегна пак?
Във моята ръчица не ти ли бе добре?
Отскубна се и литна към синьото небе.
Припев:
Ти жеравите гониш, видя ли, че познах?
Но твоето местенце не е, братле, при тях.
С балончета играят послушните деца,
а птиците желаят мушици и зрънца.
Балонче хвърковато, аз каня те с поклон:
Ела да си играем на нашия балкон!
Балонче хвърковато, червено като мак,
ще чакам цяло лято при мен да дойдеш пак.
Ветрецът ще ти каже къде живея аз,
без дъх да стигнеш даже, ела си пак при нас.
Вижте Ици Бици, паяче добро
сутрин оплита своето легло
вятър подухна, после заваля
и домът на Ици Бици
бързо отлетя. (х3)
Мама ми купи днес
нова книжка със картинки.
Гледам я с интерес
и разлиствам лист по лист.
Тука зайче как играе,
там лисица как го дебне.
Таралеж на кълбо
ще избави зайчето.
Викат ме пак навън:
— Хайде идвай да играем!
Но без мен в този ден
почват лудите игри.
Гледай ти какво направих!
За игрите днес забравих.
Все чета във захлас.
Нова дружка имам аз.
Пъстра книжка имам аз!
текст и музика: Дора Драганова
Чело коте, чело коте, чело коте книжки
как се хващат, как се хващат малки сиви мишки.
Първо правило това е свий добре уши,
на дъга извий гръбнак както прави татко котарак
Писи, писи, пис, мац пис, мър мяу, мър мяу.
На дъга извий гръбнак както прави татко котарак.
После с кадифени лапи фигура, тихо стъпвай,
към мишока леко се промъквай.
Много важно е за скока ти да избереш
най-удобният момент, туй на мама маца е патент.
Писи, писи, пис, мац пис, мър мяу, мър мяу.
Най-удобният момент, туй на мама маца е патент.
Чело коте, чело коте, чело коте книжки
как се хващат, как се хващат малки сиви мишки.
Но накрая, но накрая старият мишок
тъй го стресна, че забрави своя пръв урок.
текст: Михаил Лъкатник
музика: Борис Карадимчев.
Жълтоклюно патенце, я ела насам,
царевичка златничка в шепа да ти дам.
Припев:( х2 )
Пате, пате, пате, патенце, жълтоклюно патенце
царевичка златничка в шепа ще ти дам,
ела насам.
От мъниста шарени нижа ти гердан.
Виж, уши ти какичка новичък сукман.
Припев:( х2 )
Ето ти и панделка, синя, от тафта.
Ти си най-красивото пате на света.
Припев:( х2 )
текст: Веса Паспалеева
музика: Дора Драганова
Орехчета скрила баба във торбата,
но мишле пробило дупчица в средата.
Джобчето догоре пълнило мишлето,
хруп-хруп, хрупало си сладко.
Първо две, после три, после десетина,
пълната торбичка станала половина! (х2)
Най-подире празна виснала торбата,
смаяла се баба, ахнала, горката!
Хитрото мишленце гледало зад скрина,
хруп-хруп, хрупало си сладко.
Първо две, после три, после десетина,
смяло се, играло цялата година…(х2)
Смяло се, играло, цялата година…
изп. Мими Иванова и Развигор Попов
Знам, живееха безгрижно в старата гора
седем палави козлета и една коза.
Тя бе майчица грижлива - ставаше в зори
с крехки клонки и с коприва всички да гости,
с крехки клонки и с коприва всички да гости.
Мамо, мила мамо, гледай само да сме сити.
Вълчо щом почука, ние тука ще сме скрити.
Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.
Но козлетата схванаха завчас,
скрит в хвалебствията сладки, вълчия му глас.
Вълчо с пет жълтъка цели гърлото проми
и заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."
И заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."
Мама, туй е мама, но тя няма лапи черни,
мамо белоснежна, топла, нежна ний сме бели
Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.
Хитрият вълчан се върна цял покрит с брашно,
с лапа бяла той обгърна крехкото стъкло...
Всеки знае що се случи - кой бе крив, кой прав -
вълчо кожата мени си, не и своя нрав,
вълчо кожата мени си, не и своя нрав.
по текст на Веса Паспалеева
„Пуф-паф! Трака-трак!“ — тръгва пътнишкия влак.
„Пуф-паф! Трака-трак!“ — чупи се тавана чак! ( х2 )
Машинист ще бъда аз, мой помощник дядо Спас,
а сестричката ми Слава, тя билети ще продава.
Сядат в първото купе кукла, зайче и мече,
а в последният вагон дреме сладко чичо Слон!
Припев:( х2 )
Баба тича по перона, с пуловера на слона,
доста леко бил облечен, а пътят - тъй далечен.
Я големият кравай във движение подай,
че дори и в таз гълчава хич без ядене не става.
Припев:( х2 )
Само старият котак с настръхнал бял мустак,
нито мърда нито шава, не му е до забава.
Новият му бял кашон аз превърнах във вагон
и остана той без къща, явно за това се мръщи.
Припев:( х2 )
Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2
Аз съм малкия врaбец,
веселяк съм и певец.
Цяла зима тук стоя
и децата веселя. / 2
Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2
През прозорчета надничам
и от клон на клонче тичам.
Скачам смело по снега
и от студ не се боя. / 2
Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2
Малки и добри дечица
дават ми зрънца, трошици.
Затова оставам аз
цяла зима тук при вас. / 2
текст: Йордан Друмников
Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели /2
„Тра-ла-ла-ла-ли нека да вали! /2
От дъждеца, ах, нас не ни е страх!“ /2
Две калинки като балеринки/2
Под дъжда танцували, пеели, лудували/2
„Тра-ла-ла-ла-ли нека да вали! /2
От дъждеца, ах, нас не ни е страх!“ /2
Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели /2
„Тра-ла-ла-ла-ли нека да вали! /2
От дъждеца, ах, нас не ни е страх!“ /2
Преди много, много години, когато баба ми била дете,
имало една песен, която всички обичали
и пеели, ето така:
На-на-на на-на-на-на-на-на-на-на ....
Представи си, како Пено, живо пиле да умре,
после пак да се съвземе и да почне да кълве.
Кон излязъл на полето, глътнал въздух и умрял -
възкачил се на небето, и какво ли там видял?
Ангели крилати играят бейзбол,
черни дяволи рогати вихрят се във рокендрол.
А стига бе!
На-на на-на-на-на-на-на-на-на .....
Две кебапчета крилати христоматия четат,
скелет костите си клати и ги слуша как дрънчат.
Три прасета заблудени возят се на БеЕмВе,
сто кокошки разярени гонят смотано теле.
На-на на-на-на-на-на-на-на-на ....
Вържи магарето на завет, под колоните на ЦУМ.
Дали на тебе то прилича? Ще си го кажеме на ум.
По реката плуват глисти и си хрупат зеленчук,
кой каквото ще да мисли - песента ни е до тук.
Край.
музика: Петър Ступел
текст: Димитър Точев
Аз съм Сънчо, ида от горица
да ви кажа: “Лека нощ, дечица”,
че е тъмно вече вън-
време е за сън.
Щом с фенер звездичките запаля,
с приказно перце ще ви погаля.
Ето в моите ръце
чудното перце.
Вече спят цветя, гори, тревички,
легнаха в гнездата всички птички.
Спят градчета и селца.
Лека нощ, деца!
текст: Богомил Гудев
музика: Вили Казасян
Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.
Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.
Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.
текст: Цанко Церковски
музика: Михаил Кочев
изпълнение: Климент Денчев, хор Сребърни Звънчета
Зеленчуци който не яде
той голям не ще да порасте,
не ще има розови страни,
всеки ще го победи
Морковчето вика “ела тук”,
ряпата крещи и тя напук,
лелка Зелка в ъгъла се смей,
а доматът червеней.
Дядо Коледа не спал
и джуджетата събрал,
работа на всички дал,
както той си знал. /2
Да нареждат и лепят,
да приготвят както щат,
куп играчки за деца,
кукли, колелца. /2
И джуджетата не спят,
чукат режат майсторят,
за да има пълен кош
в празничната нощ ! /2