Въведение

Стих за запаметяване:

„Съботата е направена за човека, а не човек за съботата; така щото Човешкият Син е Господар и на съботата” (Лука 2:27, 28).

Огромното мнозинство от християнските деноминации считат неделята като ден за почивка и поклонение (въпреки че повечето от спазващите неделята не почиват в неделя). „Спазването” на неделята така широко присъства сред съвременните християни, щото мнозина са убедени, че това е „християнският почивен ден”.

Невинаги е било така. Точно обратното, като приемник на еврейската вяра, християнството не изоставя всички символи на своята религия майка, включително и седмия ден, събота. За известно време единствената Библия, с която разполагат първите християни, е Старият Завет. Нищо чудно, че въпросът за алтернативен ден на поклонение изобщо не стои на дневен ред в християнството повече от век след възнесението на Христос. Нещо повече, чак през IV век, с указа на император Константин, спазването на неделята се превръща в политика на доминиращата църква. За съжаление дори след протестантската Реформация почти цялото християнство продължава да се придържа към спазването на неделята, въпреки библейското учение че седмият ден остава истинският почивен ден.

Урокът през тази седмица ще разгледа Христос и съботата.

За тази седмица прочетете:

Битие 2:1-3; Евреи 1:1-3; Деяния 13:14; Марк 2:23-28; Йоан 5:1-9; Исая 65:17