Глава 12 - Тема 02 - Говоренето на езици в историята и днес

Говоренето на езици в историята

Екстатичните езици са обичайна форма на поклонение в езическите храмове. Те са добре известни в древния Библос (1100г. пр. Хр.), а Платон ги споменава като феномен още в своето време. Той казва, че човек, обладан от божеството, получава слова, придружени с видения, които не се разбират от получаващия ги и затова се налага да има тълкуватели. Тази реч понякога е придружена от физическо изцеление на присъстващите хора. Виргилий (VO- 19 пр. Хр.) пише, че сибилската жрица, докато се моли, съединява духа си с бог Аполон и говори на непознати езици.11

Глосолалията се споменава по време на ранния църковен период и Ири- ней (114-202 сл. Хр.) в произведението си „Срещу ересите“ говори категорично против злоупотребата с пророческата дарба, която често довежда до бурни емоции и до загуба на непорочно стта. В началото на християнството дарбата на езиците се счита за способност, с помощта на която да се разпространява евангелието. Ориген (185-254 сл. Хр.) пише за дарбата на езиците, спомената от апостол Павел в 1 Коринтяни 14:18, и недвусмислено я представя като способност, дадена с цел да се проповядва евангелието. Той казва:

„ Оттогава всеки, получил дарбата на езиците не за самия него, но заради онези, на които трябва да се проповядва евангелието, става длъжник на всички, чийто език получава като знание от Бога

До четвърти век няма никакви сведения за глосолалия в църквата. Реформаторите смятат, че езиците са действително съществуващи. Лутер говори за превода като способност да се превежда от един познат език на друг. Калвин също изучава езиците подробно и е на едно мнение с гледището на този реформатор.12 Уесли също смята, че езиците са съществуващи чужди езици.

Съвременната глосолалия произлиза от ървингитите (по името на Едуард Ървинг 1792-1834). През годините на Гражданската война религиозната емоционалност е в разгара си и „вътрешната светлина на Духа“ се смята за върховният стандарт, което прави Библията подчинена на свидетелството на Духа. Обаче Свещеното писание недвусмислено учи, че Словото е стандартът, чрез който истината трябва да се измерва, и че истинският - Божият - Дух е в хармония със Своето Слово. Движението смята, че епохата на Закона е преминала и е започнала епохата на Духа. Вярата става въпрос на чувство, сила и наслада и тогава различни тълкувания на евангелията (като диспенсационализма например) се промъкват в църквата.

Свръхестественото става върховен фактор и измества логиката и волята. Тези проповедници описват в дневниците си как пеят и танцуват, как изричат екстатични думи, докато са под въздействието на Духа. Джордж Тартър пише:

„Бях обзет по един изключително приятен начин и бях принуден да лежа, пеейки и свирейки суета; а след това да се изправя от леглото си между един и два часа, за да танцувам; и така продължих да пея и танцувам близо два часа по часовник (...) и го смятах за пеене, защото казвах (докато бях обзет от радост) крихатал; толлалдереблалол; ладероутолдеролтал- толдеродалъролътоллолдероу по такъв начин, че се тресях (...) Поисках от брат ми, който спеше при мен, да легне върху мен и той го направи, за да пробвам дали тогава ще се треса, и аз го блъсках нагоре и надолу и се клатех толкова силно, че той не можеше да ме принуди да лежа спокойно (...) Тресях го, като че ли беше в люлка “.13

Когато в Англия ървингитите получават глосолалия, мормоните в Съединените щати под ръководството на Джоузеф Смит също говорят езици.

„ Отец Смит извикваше на някой неграмотен брат да стане и да говори езици в името на Исус Христос. Беше дадена заповедта (...) Стани на крака, говори или издай някакъв звук, продължавай да издаваш някакви звуци и Господ ще направи език от тях “J4

Бригъм Янг също говори на езици и тълкува собствените си вести.15

Съвременното петдесятно движение произлиза от Движението за свя- тост от края на деветнадесети век. Пробуждането в Кентъки се характеризира с падане, конвулсии, търкаляне, тичане, виене, крясъци, „свят“ смях и лаене. Същите прояви се наблюдават в езическите религиозни ритуали и в култа към предците.Във вуду ритуалите и в много африкански ритуали ударите на барабаните причиняват вид хипнотичен транс, позволявайки на „ второстепенен бог “ да поеме контрол над човека, и това събитие се придружава от говорене на екстатични езици. В някои ритуали се вземат наркотици, предизвикващи халюцинации, за да се помогне на човека да достигне състояние на променено съзнание, изискващо се за предизвикване на тези явления. Как в светлината на тези факти човек може да направи разлика между дарбите на Духа и лъжливите дарби на друг дух? Освен това, имайки предвид предупрежденията за фалшивите прояви на „Духа“ в края на времето, със сигурност единственото надеждно средство е да се изучават Писанията. В тях е „Божията“ сила, чийто фалшификат заема такова централно място в харизматичното пробуждане. В своите писания и доклади те често говорят за себе си като за „хора на Силата“. В книгата на Е. У. Кениън „В Неговото присъствие“ получаваме представа какво означава това:

„Да знаем, че това поражение му (на Сатана) е нанесено от нашия Заместник и това е направено заради нас, за да може в докладите на върховния съд на Вселената ние да бъдем господари на Сатана. И Сатана да разбира, че в името на Исус ние сме негови господари - когато сърцето знае това, както тялото познава горещото и студеното, тогава вярата е излишна (...) Знаем, че самият Бог полага Сатана и всички негови способности под краката ни и Отец и Сатана гледат на нас като на господари на владението на мрака (...) Ние заемаме мястото на Исус (...) Той идва да унищожи делата на неприятеля. Ние завършваме делото, което Той е започнал (...) Ти си победител; Той те прави такъв; свикни с това, за да можеш да изиграеш тази роля“.16

Това е полуистина, тъй като само Христос може да постигне тази победа. Силата принадлежи само на Него и единствено чрез Него се проявява в Неговия народ. Писанията заявяват, че Христос ще бъде този Победител и че смазването на Сатана ще стане едва след като Христос постигне тази победа:

„Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си“ (1 Коринтяни 15:25).

„Какво е човек, че да го помниш, или човешки син, че да го зачиташ (...) Всичко си подчинил под краката му (...) но сега ние не виждаме още да му е подчинено всичко. Но виждаме Исус“ (Евреи 2:6-9).

„А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви“ (Римляни 16:20).

„Скоро“ се отнася за времето, когато борбата ще е приключила при Второто пришествие на Христос. Кениън продължава своя анализ:

„Той ни е направил да седнем с Него в небесни места; следователно е явно, че седим на трона с Бога (...) Затова, ако главата се възвеличава, тялото се издига заедно с нея (...) Ако Той е победил всички сили на мрака и ги оставил парализирани и съкрушени, преди да възкръсне от мъртвите, все едно, че ние сме извършили това могъщо дело (...) Този авторитет и тази способност принадлежат на вярващия човек (...) Обновеният човек е свръхестествен (...) Той е супермен“.17

Преди да можем да седнем на трона, трябва да постигнем победа.

„На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол “ (Откровение 3:21; подчертано от автора).

Определено ударението се измества от Христос към вярващия и същото може да доведе до все по-големи и по-големи изяви на „духа“, за да бъде удовлетворена душата. Именно това се случва вечерта на 20 януари 1994 г., когато група от поне 450 души е събрана в малката църква „Винярд“ на летището в Торонто: те избухват в неконтролируем смях. Този вид поклонение се разпространява за няколко месеца из църквите по целия свят, достига дори до Република Чехия, Камбоджа и Индонезия. Само във Великобритания 3500 църкви се „смеят в Господа“. Явлението „смях в Господа“ води до състояние на опиянение, в което са обичайни и външните физически прояви. Често наблюдавани на такива събрания са опиянение, треперене, силно хли- пане, както и изцеления. Тези явления се приветстват като велико изливане на Духа, обаче Библията съветва:

„И нека всичко да става с приличие и ред “ (1 Коринтяни 14:40).

Тъй като Библията предупреждава, че окончателното въздигане на човека на греха ще стане възможно чрез фалшиви знамения и чудеса, тогава харизматичното движение трябва да бъде внимателно преценено, тъй като то е едно от средствата, чрез които рухват бариерите между ри- мокатолицизма и протестантизма.

„ И тогава ще се открие беззаконният, когото Господ Исус ще премахне с дъха на устата Си и ще унищожи с явлението на пришествието Си; този, чието идване е според действието на Сатана, съпроводено с всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата за онези, които погиват, защото не приеха любовта на истината, за да се спасят “ (2 Солунци 2:8-10).

Трябва отново да повторим, че могъщата заблуда е „изпратена“ от Бога в смисъл, че Той не я предотвратява. Това е Неговата допускаща воля, тъй като Бог не изкушава никого.

„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя, всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, в Когото няма изменение, нито сянка от промяна“ (Яков 1:13-17).

Знамения и чудеса стават постоянно във всички религиозни среди -пиещи мляко икони в хиндуизма, поява на светлини в будизма, духове и писания върху небето в исляма, евхаристични знамения, явявания на духове и физически явления в католицизма.

В Римокатолическите църкви и области има мощна вълна от знамения и чудеса. От очите на статуи текат кръв, миро или сълзи; случват се евхаристични чудеса (причастието се превръща в плът или кръв), Дева Мария се явява все по-често и пророци и стигматици (хора, които имат белезите от разпъването на Исус на кръста) се превръщат в характерен белег на католическите църкви. Някои от тези поразителни случки наскоро бяха подчертани в книгата „Гърмът на правосъдието“, която има предговор от изтъкнатия католически теолог Малакай Мартин, което й придава авторитетно ст. В тази публикация „Дева Мария“ потвърждава високото положение на папството и заявява, че великите събития от последните дни са настъпили за нас. Положението на Дева Мария и нейната роля в плана на спасението се изтъкват особено категорично, както може да се види от различните титли, които й се приписват:

Титли на Мария в наше време

Пророчица на тези последни времена Непорочното зачатие на Мария Майка на Църквата Мария като новата Ева Небесна и земна царица/Царица на мира Възнесението на Мария Царица на святата молитвена броеница Царица и майка на семействата Мария като Съ-Изкупител, Посредник, Ходатай Господарката на всички народи Ковчегът на Новия завет Майка на Второто пришествие

Само титлите Съ-Изкупител, Посредник, Ходатай ни говорят, че тези нейни явявания не произлизат от Божия трон. Библията е кристално ясна по този въпрос, тъй като те не са в съгласие с Божието слово.

„Търсете в закона и в свидетелството: Ако не говорят според това слово, наистина няма видело в тях“ (Исая 8:20; Цариградска Библия).

Явяванията на Дева Мария зачестяват все повече по целия свят и интересното е, че често са придружени от глосолалия или говорене на езици. Във връзка с това в новините на CNN (понеделник 9:12 ч., 19 декември 1996 г.)се съобщава, че фигура на Дева Мария се е явила на прозорците на една сграда във Флорида. По телевизията показват прозореца с обагрена в цветовете на дъгата фигура на Мария, която държи детето Исус, както често се изобразява в Католическите катедрали. Репортажът гласи: „Беше доста страшно за гледане. Пред сградата огромни групи хора се присъединиха към поклонението пред този феномен, молейки се с броеници и кръстове в ръка, докато други избухваха в екстатични езици или глосолалия“.

Петдесятницата и говоренето на езици

Исус обещава, че учениците ще получат сила отгоре, която ще ги направи способни за делото на евангелието.

„И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое Име демони ще изгонват, нови езици ще говорят “ (Марк 16:17).

„ И ето, Аз изпращам върху вас обеъцанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила отгоре“ (Лука 24:49).

Гръцката дума за сила е dunamis, което означава „сила“, „способност“ или „умение“. Тази способност трябва да бъде използвана за определена цел и първата църква я получава на Петдесятница, когато Светият Дух им я придава. Четем за нея в Деяния, 2 гл.:

„И те всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят. А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето “ (Деяния 2:4, 5).

Придаващите нови способности дарби са дадени на Петдесятница, 50 дена след Пасхата. Петдесятница е възпоменание на даването на Закона, който формулира условията на заветна връзка на Израел с Бога. След жертвата на истинското пасхално Агне, Исус Христос, Божият народ получава способности да проповядва благата вест. Събитието преобразява учениците от уплашени вярващи в истински войници на Христос и те разгласяват евангелието със сила. Когато на учениците се дава дарбата на езиците, присъстват посветени евреи от всеки народ.

„Икато се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език“ (Деяния 2:6; подчертано от автора).

„Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?“ (Деяния 2:8).

Деяния 2 гл. разкрива, че в Ерусалим в случая са представени 17 езика и всички хора ги чуват да говорят на техния собствен език (гр. idios dialektos), на техния майчин език - „в който сме родени“. Това означава повече, отколкото само да можеш да говориш езика, те дори преживяват атмосферата на културната среда. След като повтаря отново за многонационалното естество на слушателите, Библията казва също и за какво са говорили - за чудесните Божии дела.

„ Критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици (гр. hemeterosТова събитие трябва да бъде изпълнение на пророчеството в Исая 56:3- 6, където Бог обещава, че не само Израел ще дойде в заветна връзка с Него, но и хора от всички народи, които желаят да Му се покоряват, да почитат съботите Му и да пазят завета Му.

„А чужденецът, който се е прилепил към Господа, да не говори, като казва: Господ съвсем ще ме отдели от народа Си! И скопецът да не казва: Ето, аз съм сухо дърво! Защото така казва Господа за скопците, които пазят съботите Ми и избират това, в което благоволя, и здраво държат завета Ми: На тях ще дам в дома Си и вътре в стените Си място и име по-добро от синове и дъщери. На тях ще дам вечно име, което няма да се изличи. И чужденците, които се прилепват към Господа, за да Му служат и да обичат Името на Господа, да бъдат Негови слуги; всички, които пазят съботата да не я осквернят и здраво държат завета Ми, ще ги доведа в светия Си хълм и ще ги зарадвам в Своя молитвен доли Всеизгарянията им и жертвите им ще бъдат благоугодни на олтара Ми, защото домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи “ (Исая 56:3-7).

Следователно дарбата на езиците е определено дарба за предаване на информация.Учениците могат да говорят на езиците на други народи и целта на тази дарба е да улесни разпространяването на евангелието сред онези, които преди са били изключени от еврейския народ. Когато в Деяния, 10 гл. апостол Петър получава видението за плащеницата, пълна с нечисти животни, и се чуди какъв ли е смисълът, точно тогава е призован в дома на Корнилий. След като не е евреин, този човек би трябвало да бъде счетен за нечист от него. Видението се дава на апостола, за да му покаже, че не трябва да счита никой човек за нечист.

„Иим каза: Вие знаете колко е незаконно за един, който е юдеин, да се събира или да ходи при някого, който е от друго племе; но Бог ми показа, че не бива да наричам никого скверен или нечист “ (Деяния 10:28).

Докато Петър говори на хората, Светият Дух слиза върху тях и те получават дарбата на езиците по същия начин, както и учениците. Следователно няма никаква разлика в начина, по който тя се проявява при евреите или при езичниците.

„ И обрязаните вярващи, които бяха дошлы с Петър, се смаяха за това, че дарът на Светия Дух се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят на езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Светия Дух, както и ние?“ (Деяния 10:45-47)

.Дарбата на езиците не е винаги сред дарбите, давани от Духа, тъй като Бог решава кой каква дарба да получи.

Как функционира дарбата

„При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха “ (1 Коринтяни 12:1; Превод 1940; подчертано от автора).

Тъй като езичеството е по принцип религия на чувствата, свързана с ритуали и повторение на определени действия, в нея познавателната функция няма голямо участие. Човек прави това, което се изисква от церемонията. Обаче апостол Павел иска новообърнатите християни да разбират функцията на дарбите на Духа. Освен това в езичеството човек търси благоволението на различни божества според обстоятелствата, свързани с молбата. Павел иска да е съвсем ясно, че има различни дарби, но те се дават от „същия Божи Дух“. А и дарбите се разпределят по такъв начин, че да има полза за тялото като цяло - не всички получават едни и същи дарби.

Има различни дарби, но един и същи Дух. Има и различни власти, но един и същи Господ. Има различни действия, но един и същи Бог, Който извършва всичко във всички. А проявленията на Духа се дават на всеки човек за обща полза.

„Защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг - слово на познание чрез същия Дух, на друг - вяра чрез същия Дух, а пък на друг — изцелителни дарби чрез същия Дух, а на друг — да върши чудеса, а на друг - пророчество, а на друг - разпознаване на духове, на друг - разни езици, а на друг - тълкуване на езици “ (1 Коринтяни 12:9-10).

Също така дарбите се разпределят както реши Бог, а не човекът.

„А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разпределя на всеки поотделно, както иска. Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос“ (1 Коринтяни 12:11, 12; подчертано от автора).

В светлината на тези текстове е ясно, че не е работа на човек да диктува на Бога коя дарба трябва да получи. Несъмнено дарбата на езиците се дава на някои, а на други - не, и не е в правото на човек да налага на Бога какво да върши, да не говорим - да превръща получаването на дарбата на езиците в тест за приемане от Него. Тялото представлява едно хармонично цяло и нито една част от него не е по-важна от другата. Бог решава кой какво да прави.

„Но сега Бог е поставил частите - всяка една от тях - в тялото, както е искал (...) И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими (.. ,)И Бог е поставил някои в църквата - първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, после дарби на изцеление, помагания, управлявания, разни езици. Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса? Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?“ (1 Коринтяни 12:18-21; 28-30; подчертано от автора).

Проникващият във всички Божии дарби основен принцип е любовта. Тя е над всичко и никога не е егоистична. Следователно дарбите на Бога не се дават за егоистични цели, но за полза на другите. Разбира се, облагодетелстването на другите е двустранен процес, защото, ако се стремим да им помагаме, ние също ще бъдем удовлетворени. Този принцип на любовта ще води до смирение, а не до високомерие.

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямай, нищо не съм. И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня, не мисли зло “ (1 Коринтяни 13:1-5).

Като обобщение на принципите, представени в 1 Коринтяни, можем да кажем следното:

1. Поклонението не е без участието на ума - 1 Кор. 12:1-3.

2. Принципът е полезност за цялото „тяло от вярващи“ на Христос - 1 Кор. 12:7.

3. Има единство, но разнообразни дарби - 1 Кор. 12:10.

4. Бог разпределя дарбите - 1 Кор. 12:11.

5. Има равенство и взаимна зависимост - 1 Кор. 12:12-23.

6. Принципът на себеотрицателната любов важи за всички дарби - 1 Кор. 13 гл.

7. Божията сила представлява даването на способност да се разпространява евангелието - Римл. 1:16.

Важно е да разбираме Посланието на Павел до Коринтяните

Писмото на Павел до коринтяните не е така просто, както може да изглежда на пръв поглед. В него се споменават различни документи и свидетелства, които не са известни на читателя, и затова информацията трябва дасе извлича от това, което имаме в наличност. Тези елементи включват:

A) Първото изгубено писмо на Павел до коринтяните, за което той им напомня.

Б) Писмото на коринтяните до Павел, до което читателят също няма достъп.

B) Устното свидетелство на Хлоя пред Павел за състоянието на църквата.

Г) Цитати от литературата и „знанието“ от онова време.

Съответните споменавания на тези елементи на писмото са:

A) „В писмото си ви писах да нямате общение с блудници“ (1 Коринтяни 5:9).

Б) „А относно това, което ми писахте“ (1 Коринтяни 7:1).

B) „Защото някои от домашните на Хлоя ми казаха за вас, братя мои, че между вас имало разпри“ (1 Коринтяни 1:11).

Г) „Храната е за стомаха, и стомахът е за храната (епикурейска поговорка); но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудство, а за Господа, и Господ е за тялото“ (1 Коринтяни 6:13).

Павел е начетен интелектуалец за времето си и цитира Филон, Епикур, Менандър, а също и пред-гностичните мислители. Един друг пример от анализа на Павел за мисленето по негово време намираме в 1 Коринтяни 15:32, 33:

„Ако надеждите ни не стигат отвъд по човешки възможното, какъв тогава е смисълът на борбата ни с онези диви зверове в Ефес? Ако мъртвите никога не се възкресяват за живот, „ да ядем и да пием, защото утре ще умрем Не се заблуждавайте: „ Лошите приятели покваряват добрите нрави “ (Нов международен превод).

Аргументът на Павел има смисъл само когато забележим цитатите, първият от Епикур: „Да ядем и да пием, защото утре ще умрем “ (Това определено не е мнение на Павел - говори Епикур!), а вторият от Менандър: „Лошите приятели покваряват добрите нрави“ (с този Павел би се съгласил).

Апостолът разглежда една по една темите от писмото, което коринтяните са му написали. Те са повлияни от мисленето и философията на своето време и той трябва да поправя техните неправилни схващания. Споменатият по-горе епикурейски афоризъм е отличен пример за това. Тъй като философите от онова време вярват също и в безсмъртието на душата, те твърдят, че тялото е само един съд за много по-важната душа, която то подслонява. Освен това заявяват, че след като тялото не е важно, няма значение дали човек яде или пие, или как се използва или злоупотребява с него, защото то така или иначе ще бъде изхвърлено. Коринтяните трябва да са написали нещо в този смисъл в писмото си и Павел, след като цитира техния афоризъм, показва категоричното си несъгласие с изразеното мнение - „но“ Бог ще унищожи и него, и тях. Но тялото не е за блудство, а за Господа и Господ е за тялото.

В това Първо послание към коринтяните апостолът се занимава с някои деликатни въпроси. Църквата е кривнала от правия път и спешно трябва да се поправят някои мнения. Промъкнали са се фалшиви доктрини и практики и Павел изразява неодобрението си към тях. В писмото си той изказва своите укори и е изненадващо, че много хора използват това укорително послание, за да оправдават доктрини, които той всъщност осъжда. Нека да разгледаме накратко някои от проблемите, от които той е недоволен и за които порицава коринтяните, преди да разгледаме какво е отношението му към въпроса за говоренето на езици.

„ (...) между вас имало разпри. Искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; А аз - Аполосов; А аз - Кифов; А пък аз - Христов. Нима Христос се е разделил? Нима Павел беше разпънат за вас? Или се кръстихте в името на Павел? “ (1 Коринтяни 1:11-13; подчертано от автора).

„ Защото и досега сте плътски. Защото, докато между вас има завист и кавги, и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? Защото, когато един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не постъпвате ли по човешки? “ (1 Коринтяни 3:3, 4; подчертано от автора).

„ Поради тази причина ви изпратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно чедо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, които аз поучавам навсякъде във всяка църква. Но някои се възгордяха, като че ли нямаше да дойда при вас“ (1 Коринтяни 4:17, 18; подчертано от автора).

„ Отвсякъде се чува, че между вас има блудство, и то такова блудство, каквото и между езичниците не се споменава, а именно, че един от вас има бащината си жена. И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, така че този, който е извършил това дело, да бъде отлъчен от вас“ (1 Коринтяни 5:1,2; подчертано от автора).

,,А брат с брат се съди, и то пред невярващите? Въобще вече е голям ваш недостатък, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не останете онеправдани? Защо да не бъдете ощетени? Но вие самите онеправдавате и ощетявате, и то братя!“ (1Коринтяни 6:6-8; подчертано от автора).

„ Защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите и така един остава гладен, а друг се напива. Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? НеЕдна от класическите погрешни представи за Павел е, че той е против брака и жените. Нищо не е по-далеч от истината. Павел говори с нежност за жените, които подкрепят служението му и никога не е казвал, че не е добре за мъжа да се докосва до жена. Всъщност коринтяните казват това в писмото си до него. Това е още един елемент от обърканите философии в коринтска- та църква. От една страна са групата хора, които смятат, че няма значение какво върши човек в тялото, а от друга са тези, които изповядват, че посвещението на Господа означава въздържане от сексуални връзки с жени дори в брака - идея, заета от клетвата за безбрачие в езическите религии. След като цитира какво са написали коринтяните в писмото си, обърнете внимание на думата „но“ в неговия отговор, която показва неговото неодобрение към тяхното твърдение. След това той продължава, като казва точно обратното на Тяхната мисъл.

„А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена. Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж. Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената - с мъжа (...) Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва, и пак бъдете заедно, да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате“ (1 Коринтяни 7:1-35).

1 Коринтяни 14 гл. - Говоренето на езици

След като засяга въпроса за общите неправилни неща в коринтската църква, а също и естеството и даването на духовните дарби, и принципа на себеотрицателната любов като централна тема за всички християнски усилия, апостол Павел сега е готов да разгледа неправилната употреба на дарбата на езиците сред коринтяните. Тази глава е написана в противоположен паралелизъм, което означава, че въпросът се разглежда паралелно под формата на положителни и отрицателни или противоположни идеи. Представената тук екзегетика на 1 Коринтяни 14 гл., както и на цялото Послание към коринтяните по принцип, е формулирана от П. Гей ван Питиус и пълният анализ скоро ще се появи в книга.18 За целта в случая просто ще разгледаме основната структура на главата.

Нямаме всичките подробности за въпросите от писмото на коринтяните, на които Павел отговаря. Нито пък знаем в пълни подробности предположенията и идеите, върху които те основават гледищата си. Затова трябва да си правим изводи от самия стил и диалог дали Павел се съгласява, или не с изразените гледища. Ще е по-лесно да следваме логиката на апостола, ако помним, че има твърдение, последвано от противоположно твърдение. То

йr

използва още и съюза „но“ или подобен съюз, за да покаже, че не е съгласен с предишното изказване.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА 1 КОРИНТЯНИ, 14 гл.

„ Стремете се към любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате “

(1 Коринтяни 14:1).

Любовта диктува проповядването на евангелието. Не всички, които получават видения от Бога, са пророци; и тъй като съвсем малко хора са призовани за тази служба, думата „пророчество“ тук означава говорене за истината, както в случая - проповядването или разгласяването на евангелието.

„ Защото, който говори на език, той не говори на хора, а на Бога, защото никой не го разбира; но в духа говори тайни“ (1 Коринтяни 14:2).

Апостол Павел цитира поговорка или твърдение от коринтяните. В Библията има само едно определение за езици и то е формулирано в Деяния, 2 гл., където е определено като „дарба на езиците“. Павел не е съгласен с юрната позиция, както се вижда от следващата употреба на съюза „а“.

„А който пророкува, той говори на хората за изграждане и увещание, и утеха“ (1 Коринтяни 14:3; подчертано от автора).

Ако хората не разбират за какво се говори, тогава техните думи нямат никаква стойност за другите и това нарушава себеотрицателния принцип на любовта. Пророкувайте и проповядвайте евангелието, така че другите да бъдат поучени и утешени.

,, Който говори на език, изгражда себе си“ (1 Коринтяни 14:4а).

Хората, които говорят на езици на себе си, нарушават принципа на лю

бовта. Любовта не е егоистична и Павел не одобрява това, както се вижда от съюза „а“ (по-долу). Проповядването на евангелието назидава църквата и по този начин говори за Бога.

„а който пророкува, изгражда църквата“ (1 Коринтяни 14:46;

подчертано от автора).

Говорят ли всички на езици? Очевидно не, тъй като Павел вече е обяснил, че Бог разпределя дарбите според Своята воля, а не според човешката.

„ Желал бих всички вие да говорите на езици“ (1 Коринтяни 14:5а).

Ако Бог разпределя дарбите и не всички получават едни и същи дарби, защо Павел би искал всички да говорят на езици? Павел не казва, че всички трябва да говорят или да искат да говорят на езици. Това най-вероятно е коринтска ерес. Чрез тези същите думи апостолът изразява мнението, че не забранява истинската дарба на езиците. Ако Бог им я даде, тогава той би искал те да я притежават! Обаче не е съгласен с това твърдение по начина, по който го искат коринтяните. Това отново може да се види от употребата на съюза „а“. Освен това, контрастиращото подреждане на твърденията в разсъждението ни помага да поставим твърдението в перспектива, тъй като отрицателното е последвано от положително.

„а още повече да пророкувате; а който пророкува, е по-горен от този, който говори на езици, освен ако тълкува, за да се изгражда църквата“ (1 Коринтяни 14:56; подчертано от автора).

„... а още повече“ показва истинското намерение. Никоя дарба не е по- голяма от друга (1 Кор. 12:4-26) и целта на дарбите е да спомагат за целите на евангелието. Думата „тълкува“ може също да има две значения и двете са използвани в Писанието. Първото е „превежда“, а второто е „обяснява, тълкува“. Важно е да се отбележи също, че самият човек трябва да тълкува (превежда или обяснява).„Но сега, братя, ако дойда при вас и говоря на езици, какво ще ви ползвам“ (1 Коринтяни 14:6а).

Павел казва, че няма да има никакъв смисъл да говори на езици, ако никой друг не се ползва от тях, и изказването му отново е последвано от съюз, изразяващ отрицание.

„...освен, ако не ви съобщя или откровение, или знание, или пророчество, или поучение? (...) Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за изграждане на църквата. Затова, който говори на език, нека се моли за дарбата и да тълкува “ (1 Коринтяни 14:66; 12, 13; подчертано от автора).

Това, от което има нужда, е полезна информация за назидание на църквата. И ако някой трябва да предаде информация на език (чрез дарбата на езиците), тогава той трябва и да тълкува („превежда“). Обърнете внимание, че думата „непознат“ в стих тринадесети не съществува в оригиналния текст (затова е напечатана в курсив в превода на крал Джеймс и тук в цитатите). Трябва да е имало два проблема по отношение на езиците в коринтска- та църква - първо, неправилна употреба на правилната дарба (хората са се „възгордявали“ от дарбата и са я използвали по погрешен начин) и второ, използвали са несмислени думи, които не биха могли да назидават другите и затова няма никаква полза от тях за църквата.

„Загцото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми не дава плод“ (1 Коринтяни 14:14; Превод 1940).

Апостол Павел не е съгласен с това твърдение, както отново може да се види от следващото му изречение, и тук той следователно цитира идеите на своето време. „Тогава какво“ показва неговото несъгласие с предишното твърдение. Стих 15 е неговото мнение, стих 16 дава допълнителни подробности.„Тогава какво? Ще се моля е духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и. с ума си. Иначе, ако славиш с духа си, как ще каже: „Амин! “ на твоето благодарение онзи, който е в положението на неумения, като не знае какво говориги? “

(1 Коринтяни 14:15, 16).

„Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава “

(1 Коринтяни 14:17).

Без назидаване на другите цялото благодарение на други езици не ползва никого.

„Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език “ (1 Коринтяни 14:18,19).

Павел е благодарен за своята дарба на езиците (не непознати езици, думата „непознат“ не се намира в оригиналния текст), но не желае да злоупотребява с нея.

„Братя, не бъдете деца по ум, но бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълнолетни“ (1 Коринтяни 14:20).

Павел им напомня за предишното си обяснение:

„Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското“ (1 Коринтяни 13:11)

.„В закопа е писано: „Чрез другоезични хора н чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат казва Господ. И така, езиците не са белег за вярващите, а за невярващите. А пророчеството не е за невярващите, а за вярващите“ (1 Коринтяни 14:21, 22).

Способността за говорене на езици е дарба за достигане на невярващите хора от други народи. Пророкуването (проповядването) е ценно за тези, които вярват. Ако езиците са за вярващи, това не би отговаряло на принципа за себеотрицателната любов.

„Итака, ако се събере цялата църква и всички говорят на езици, и влязат хора неучены или невярващи, няма ли да кажат, че сте полудели “ (1 Коринтяни 14:23).

Едно объркване на езиците от всякакво естество би било пагубно за евангелието и по-скоро ще възпира, отколкото да спечелва невярващите за истината. Неразбираемите думи няма да имат никаква стойност за никого. Отрицателният съюз „но“ отново подчертава правилния начин на поклонение.

„Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или неучен, той се обвинява от всички и се осъжда от всички, тайните на сърцето му се откриват; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони пред Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас“ (1 Коринтяни 14:24, 25; подчертано от автора).

Слушането на думи с истински смисъл ще убеждава душите и ще довежда до истинско обръщане.

„Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, всеки от вас има псалм, има поучение, има откровение, има език, има тълкуване. Всичко да става за изграждане. Ако някой говори на език,

нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога. От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да преценяват. Но ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека да замълчи. Защото можете да пророкувате всички един след друг, за да се поучават всички и всички да се насърчават. И духовете на npopoijume се покоряват на пророците“ (1 Коринтяни 14:26-32; подчертано от автора).

Това е рецептата за подходящ църковен ред. В църквата трябва да има дейности, които назидават хората. В многоезична среда говоренето на езици (различни езици, думата „непознат“ отново не се намира в оригинала) е допустимо, ако се провежда с ред и подходящ превод. Неразбираемите думи противоречат на Божия Дух, тъй като Бог няма да благослови някои, а да изключи други чрез някаква „дарба“, която да не е за полза на другите. Това противоречи на Неговото естество, което е себеотрицателна любов. Явлението говорене на езици днес е световен феномен,19 но фактът, че се харесва от всички, не означава, че е в хармония с Писанието.

„ Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир.Както е по всичките църкви на светиите“ (1 Коринтяни 14:33).

„ За да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение, по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди “ (Ефесяни 4:14).