Глава10 - АВТОРИТЕТЪТ НА СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ

АВТОРИТЕТЪТ НА СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ

След завръщането си от Рим Лутер получи нау- чната степен „доктор по богословие“ във Витенберг-

ския университет. Той даде тържествен обет, че всеки ден от своя живот старателно ще изучава

Божието слово и с вярност ще проповядва него, а не папските изявления и догми. Не бе вече

обикновен монах или професор, а авторитетен вестител на Библи-ята. Решително заяви, че

християнството не бива да възприема никакви други учения, освен онези, чиято основа са Свещените

писания. Тези думи нанасяха съкрушителен удар в самото сърце на папската власт. Те съдържаха

жизнения принцип на Реформацията.

Във Витенберг бе запалено светило, чиито лъчи трябваше да стигнат до най-далечните кътчета на

земята и да светят все по-ярко с приближаването на края на вековете. Ала светлината и тъмнината

не могат да се помирят. Между истината и заблудата се води непримирима борба. Да защитаваш и да

поддържаш едното, означава да се бориш протищ другото и да го опровергаваш. Няколко години след;

началото на Реформацията Лутер каза: „Бог не ме води, Той ме тласка напред. Аз вече не разполагам

с'ъс себе си. Искам да живея в покой, а вместо това съ,м в самия център на вълненията и

безпокойството“ (JD’Aubigne, т.5, гл.2). Очакваше го истинско сражение^,

СТРОИТЕЛСТВОТО НА КАТЕДРАЛАТА „СВЕТИ ПЕТЪ1Р(<

Римската църква търгуваше с Божията благодат. С цената на престъпления трябваше да се* издигне

храм за прослава на Божието име, с беззаконие се заплащаше полагането на крайъгълния каамък! Но

действията, които трябваше да послужат наа величи- 16 ето на Рим, нанесоха на властта и

великолепието му най-съкрушителния удар, пробудиха решителните и силни врагове на папството и

предизвикаха борба, която разтърси папския трон и разклати тройната тиара на главата на върховния

епископ.

Монах на име Тецел, комуто било поверено ръководството на търговията с индулгенции в Германия,

бе уличен в най-ниски престъпления против обществото и Божия закон, ала успя да избегне заслу-

женото наказание и бе натоварен с изпълнението на користолюбивите и безсъвестни планове на

папството. С неподражаемо безочие той редеше невероятни басни и разказваше удивителни истории, за

да прелъсти невежия и суеверен народ. Ако народът имаше в ръцете си Божието слово, не би било тъй

лесно да го измамят. Векове наред разпространението на Библията бе забранено. Обикновените хора

нямаха право да я четат и да я имат у дома си. Криеха я от тях, за да останат те пленници на

папската власт и да поддържат авторитета и богатството на високомерните й вождове (John С. L.

Gieseler, A Compendium of Ecclesiastical History, № 4, 1, 5).