Глава10 - АВТОРИТЕТЪТ НА СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ
АВТОРИТЕТЪТ НА СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ
След завръщането си от Рим Лутер получи нау- чната степен „доктор по богословие“ във Витенберг-
ския университет. Той даде тържествен обет, че всеки ден от своя живот старателно ще изучава
Божието слово и с вярност ще проповядва него, а не папските изявления и догми. Не бе вече
обикновен монах или професор, а авторитетен вестител на Библи-ята. Решително заяви, че
християнството не бива да възприема никакви други учения, освен онези, чиято основа са Свещените
писания. Тези думи нанасяха съкрушителен удар в самото сърце на папската власт. Те съдържаха
жизнения принцип на Реформацията.
Във Витенберг бе запалено светило, чиито лъчи трябваше да стигнат до най-далечните кътчета на
земята и да светят все по-ярко с приближаването на края на вековете. Ала светлината и тъмнината
не могат да се помирят. Между истината и заблудата се води непримирима борба. Да защитаваш и да
поддържаш едното, означава да се бориш протищ другото и да го опровергаваш. Няколко години след;
началото на Реформацията Лутер каза: „Бог не ме води, Той ме тласка напред. Аз вече не разполагам
с'ъс себе си. Искам да живея в покой, а вместо това съ,м в самия център на вълненията и
безпокойството“ (JD’Aubigne, т.5, гл.2). Очакваше го истинско сражение^,
СТРОИТЕЛСТВОТО НА КАТЕДРАЛАТА „СВЕТИ ПЕТЪ1Р(<
Римската църква търгуваше с Божията благодат. С цената на престъпления трябваше да се* издигне
храм за прослава на Божието име, с беззаконие се заплащаше полагането на крайъгълния каамък! Но
действията, които трябваше да послужат наа величи- 16 ето на Рим, нанесоха на властта и
великолепието му най-съкрушителния удар, пробудиха решителните и силни врагове на папството и
предизвикаха борба, която разтърси папския трон и разклати тройната тиара на главата на върховния
епископ.
Монах на име Тецел, комуто било поверено ръководството на търговията с индулгенции в Германия,
бе уличен в най-ниски престъпления против обществото и Божия закон, ала успя да избегне заслу-
женото наказание и бе натоварен с изпълнението на користолюбивите и безсъвестни планове на
папството. С неподражаемо безочие той редеше невероятни басни и разказваше удивителни истории, за
да прелъсти невежия и суеверен народ. Ако народът имаше в ръцете си Божието слово, не би било тъй
лесно да го измамят. Векове наред разпространението на Библията бе забранено. Обикновените хора
нямаха право да я четат и да я имат у дома си. Криеха я от тях, за да останат те пленници на
папската власт и да поддържат авторитета и богатството на високомерните й вождове (John С. L.
Gieseler, A Compendium of Ecclesiastical History, № 4, 1, 5).