Глава 06 - МЪЖЪТ НА ГОДИНАТА“ ИДВА В АМЕРИКА

Глава 6

„МЪЖЪТ НА ГОДИНАТА“ ИДВА В АМЕРИКА

Хората, които са го виждали - а са го виждали неизброими милиони, - не го забравят. Появяванията му генерират „електричество“, несравнимо с нищо друго на земята. Това например обяснява защо в малките селца на Кения хиляди деца, плюс много котки и петли и дори хотели са наречени Йоан-Павел. Хариз-мата е единствената обяснима причина, поради която един компактдиск, в който той реди на латински молитвите от молитвената броеница на фона на музиката на Бах и Хендел, понастоящем се изкачва към върховете на класациите в Европа. Това обяснява и слисаната реакция на една млада жена, която заедно с хиляди други наоколо на стадиона в Денвърт през 1993 г., викала от радост и го аплодирала: „Аз не реагирам по този начин даже на рокгрупите. Какво има в него?“

„Папа Йоан-Павел II има - освен многото други неща - и най-прекрасния амвон. Малцина са предшествениците му през изминалите 2000 години, които са говорили от него толкова често, колкото той, и с такава сила като него. Когато говори, той не го прави само за своето стадо от почти един милиард души; той очаква да бъде чут от целия свят. И стадото, и светът слушат, въпреки че онова, което чуват, не винаги им се харесва. Тази година той хвърля мрежите на своите вести по-широко'от всякога. „Прекрачването на прага на надеждата“, неговите размишления по широк спектър от теми, вариращи от съществуването на Бога до лошото отношение към жените, веднага се пре-

върнаха в бестселър в 12 страни. Това е безпрецедентен случай на масово прозелитиране от страна на папата - тайнствено, но лично; обширно и сърдечно, но решително от гледна точка на моралната му вест.“

Така започва уводната статия на сп. „Тайм“ от 26 декември 1994 г. „Империя на Духа“. След като определя папа Йоан-Павел II за „мъж на годината“, списанието отпечатва снимката му на първата си корица и му посвещава общо 27 страници снимков и текстов материал! Папата трябваше да посети Съединените щати през 1994 г., но операцията на бедрото му го задържа във Ватикана. Затова се наложи посещението да бъде отменено и пре-пасрочено за 1995 г.

За да подготвят броя за „мъжа на годината“, петима редактори и кореспонденти на „Тайм“ пътуваха до Рим и получиха лична аудиенция от папата. Нещо повече, подготвяйки текста за статиите, „Тайм“ интервюира и дузина религиозни лидери от всички вероизповедания, включително Далай Лама и Били Гре-ъм, молейки ги да оценят значимостта на Йоан-Павел. Цитират сс думите на Били Греъм: „Той ще остане в историята като най-великия от съвременните папи. Той е будната съвест на целия християнски свят

Изброявайки някои от постиженията на папата, „Тайм“ заявява: „Катехизисът на Католическата църква се появи в превод на английски език - първият толкова разбираем документ, издаван от XVI век насам. В него ясно са обобщени всички съществени вярвания и морални догми на църквата. Някои католици смятат, че това ще е най-устойчивият ориентир от папското управление на Йоан-Павел. (10 000 000 екземпляра от този катехизис бяха продадени само през първите шест месеца след отпечатването му - бел. авт.) През юни (1994 г.) Йоан-Павел лично контролира установяването на дипломатически отношения между Светия престол (централното управление на Римокатолическата църква) и Израел, с което се сложи край на напрегнатото положение, съществуващо от 1948 г. насам.“

Въпреки че говори свободно осем езика, папата рядко гледа телевизия или чете вестници. Вместо това редовно получава кратки сведения за новините от своя министър-председател, кардинал Содано, и се съвещава с кардиналите и епископите по целия

свят. Според „Тайм“ всеки петък вечер папата се среща с кардинал Джоузеф Ратцингер, негов приятел от 30 години. Ратцингер е „префект за Конгрегацията за доктрината на вярата“. В продължение на много години този пост е бил познат като „службата на инквизицията“. Малко по-нататък ще разгледаме по-подроб-но този наново открит пост.

Изглежда, че напоследък никой не се среща с папата, без да научи плановете му за 2000-та година. „Тайм“ докладва: „Огромни са амбициите на Йоан-Павел за милениалната година. Той мечтае да събере всички монотеистични религии на планината Синай и заедно с патриарх Алексий II от Москва да отслужат литургия, за да отбележат помирението между римокатоли-цизма и руското православие. Миналия месец папата издаде апос-толическо писмо за подготовката за 2000-та година.“ Ние разгледахме това апостолическо писмо в глава 1.

Вестниците в цялата страна отпечатват истории за папата и харизматичния му апел. Например в. „Поуст-диспетч“ от Сейнт Луис публикува доклада на архиепископ Юстин Ригали за пътуването му до Манила, където заедно с папата е присъствал на „Световния ден на младежта“. Ригали заявява: „Около 5 милиона младежи присъстваха на последната литургия на папата в парка след четиридневните изяви. Това беше нещо изключително - там имаше милиони и милиони млади хора, докъдето ти стигат очите... Толкова много младежка енергия, събрана в името на Бога!“

Вестникът посочва: „Ригали не придружава за първи път папските множества. Докато бе в Рим в продължение на 20 години, той пътуваше с папата. Помогна на Ватикана при посещението в Дъблин, където 1 300 000 човека се събраха на литургия на открито и в Гранд Парк в Чикаго с над 1 000 000 посетители.“

Докъдето ми стигаха очите виждах млади хора. Това бе невероятно зрелище“ - казва той, припомняйки си как в края на проповедта на папата те повтаряли безспир неговите последни думи: „Исус Христос“ („Сейнт Луис Поуст-диспетч“, 28.01.1995 г.).

Пристигане 6 Америка

Посещението на папа Йоан-Павел II в Съединените щати П Г 4 до 8 октомври 1995 г. беше историческо събитие. Отразява-исто му в медиите, разходите, направени от правителството, речите - всичко изигра своята роля в онова, което „Ю ес ей тудей“ нарече „най-парливия двупосочен билет“. Папата изнесе 11 пуб-мпчни речи, записани дословно в книгата, озаглавена „Направе-|е място за Божията тайна“.

Най-голямата операция за сигурност В историята

„Посещението на папа Йоан-Павел II в Съединените щати от 4 до 8 октомври 1995 г. беше една от най-големите операции за сигурност в историята“ - докладва „Кетълик нюз сървиз“ на 9 октомври 1995 г. „Полицията на Ню Йорк беше на крак за осигуряването на онова, което комисарят Уйлям Братън нарече „президентски пакет“. Но докато президентите на САЩ посещават 11ю Йорк за ден-два, сега полицията трябваше да поддържа сигурността пет дни.

Гари Байрнс, говорител на тайните служби на САЩ в Ню Йорк, каза, че неговата организация е провела най-голямата си операция в историята, осигурявайки безопасността на папата.

Папата обърка охранителите на 7 октомври, когато, след като произнесе молитвите от молитвената броеница в катедралата „Св. Патрик“, тръгна надолу по Пето Авеню.

„Папата се измъкна пеша по Пето Авеню!“ - каза някой. Стигна до ъгъла на Източна 50-та улица и до дома на кардинал Джон Дж. (УКонър на Медисън Авеню, обкръжен от няколко дузини официални служители на Ватикана и от стотици охранители.

Осигуряването на безопасността в Манхатън, близо до резиденцията на представителя на Ватикана в Обединените нации архиепископ Ренато Мартино, предизвика задръстване на улич-ното движение, а един таксиметров шофьор го нарече „папско задръстване“.

При много от изявите на Йоан-Павел II хората без документи не бяха допускани до охраняваните от плътен кордон площи.

Участниците в литургията на папата в Сентръл парк на 7 октомври прекараха дълги часове на опашка пред металните детектори. Вън от Нюарк, щата Ню Джърси, преди пристигането на папата на 4 октомври полицията затвори бариерите и в двете посоки заради автоколоните на папата и на президента Бил Клин-тън - точно преди да започне следобедният час пик.

По-късно същата вечер в Катедралата на свещеното сърце в Нюарк манастирски монахини преминаха необезпокоявани през металните детектори, докато охраната използваше скенери, за да прегледа по електронен път кардиналите и архиепископите.

На 8 октомври, когато папата излетя от летището в Нюарк за Балтимор, Асошиейтед прес предаде: „охраната на летището бе толкова плътна, че тайните служби оглеждаха дори какво има под капаците на двигателите на всички превозни средства - включително и на колите на полицията на щата Ню Джърси“.

Посещението В Обединените нации

В поздравлението си към президента Бил Клинтън, към църковните лидери и американския народ на международното летище в Нюарк на 4 октомври 1995 г. папата каза: „Г-н президент, скъпи приятели, скъпи народе на Америка! Голяма е радостта ми да сс върна в Съединените щати - нещо, което се надявах да направя миналата година. Благодаря ви за топлото посрещане. Това е земя на голяма щедрост и нейният народ винаги бързо е протягал ръце за приятелство и гостоприемство. Бих желал да благодаря особено на вас, г-н президент, че дойдохте днес тук със същия дух. Що се касае до мен, поздравявам вас и всички представители на федералните, щатските и местните правителства.

Идвам като поклонник на мира и разбирателството между хората. Утре, при отбелязване на 50-тата годишнина от Обединените нации, аз ще се върна тук, за да изразя дълбокото си убеждение, че идеалите и намеренията, родили преди половин век тази световна организация, днес са по-необходими от всякога във времето, когато целият свят търси своята цел.

Всъщност светът преживява дълбоки промени. ... Особено ' мед събитията през 1989 г. (падането на комунизма) ролята на ( ьединените щати в света придоби нова значимост. Вашето широко разпространено влияние е едновременно политическо, икономическо, военно, и благодарение на вашите комуникации - кул-| урно“ („Направете място за Божията тайна“, стр. 7-9).

„Кетълик нюз сървиз“ заявява: „Появяването на папа Йоан-11авел II в Обединените нации на 5 октомври предизвика постоянен поток от благоприятни отзиви на дипломатите в ООН“ -докладва архиепископ Ренато Р. Мартино.

В интервю в мисията си на 11 октомври папският нунций в < )бединените нации заяви, че дипломатите високо оценяват под-| репата, която представлявало посещението на папата. А посланикът на САЩ в Обединените нации Мадлин Олбрайт го нарече ..истинска реклама“.

„Папата гласува доверие на Обединените нации, въпреки ме призна техните недостатъци“ - каза архиепископ Мартино. Гой добави, че „делегатите в ООН не възприемат папското посещение само като церемониална проява, а са осъзнали и отговори-ш на същественото естество на обръщението му“. Мартино про-дължава: „Срещата на папата с генералния секретар на Обединените нации Бутрос Бутрос-Гали също бе нещо повече от церемониална и включваше съществени дискусии.“ Той казва, че не може да коментира разговорите им, но твърди, че са били засегнати „горещите теми“ („Кетълик нюз сървиз“, 12 октомври 1995).

Когато отправя обръщението си към Общото събрание на ()()Н, папата изразява значимостта на това събитие с думите: ,.'5а мен е чест да имам възможност да се обърна към това международно събрание и да се присъединя към мъжете и жените от всяка страна, раса, език и култура в празнуването на 50-тата го-дишнина от основаването на Организацията на обединените напий. Заставайки пред този значителен форум, аз си давам сметка, че чрез вас се обръщам към щлото семейство на народите, живеещи на земята. Думите ми демонстрират интереса и уважението па апостолическия престол и на Католическата църква към тази институция“ („Направете място за Божията тайна“, стр. 18).

Пат Робъртсън се среща с папата

Няколко новинарски организации предадоха, чс папата е отклонил молбите за среща на Робърт Доул и Нют Гингрич. Все пак множество източници, в т.ч. „Кетълик нюз сървиз“, предадоха, че Пат Робъртсън, лидерът на Християнската коалиция, е бил на ол-тарната платформа до папата по време на литургията в Сентръл парк в Ню Йорк сити. В списъка на поканените Робъртсън е бил отбелязан като ръководител на Християнската радиопредавателна мрежа. Един от говорителите на Ватикана заяви, чс „досега“ Робъртсън бил известен като проповедник. „Той не е бил в Конгреса... Към него се отнасят като към религиозен лидер, а не като към политик.“ След литургията Робъртсън е бил поканен на среща с папата в резиденцията на кардинал СУКонър.

В „Крисчиенити тудей“ четем, чс на тази среща, наречена „Главните евангелисти беседват с папата“, „Йоан-Павел II се е срещнал с няколко известни американски евангелисти по време на петдневния си престой на източното крайбрежие през октомври. Радиожурналистът Пат Робъртсън, основателят на „Затворническо общение“ Чък Колсън и Дон Аргю, председател на На-ционалната асоциация на евангелистите, бяха сред 25-те християнски лидери, които се срещнаха с папата на 7 октомври в резиденцията на кардинал Джон 0’Конър в Ню Йорк.

Робъртсън намира срещата „много топла“ и нарича 75-го-дишния водач на Римокатолическата църква „смирен и грижовен Божи служител“. Той (Робъртсън) обещава също чрез лично предадено на папата писмо от три страници, че ще работи за християнското единство между католиците и евангелистите“.

По-нататък в статията се казва, че „Джоан Браун Кемпбъл, генерален секретар на Националния съвет на църквите, единствената жена, присъствала на срещата с папата, също похвалила призива на полския папа за християнско единство до 2000-та година“ („Крисчиенити тудей“, 13 ноември 1995 г.).

Християнската коалиция споменава за тази среща в статия (тяхна публикация), озаглавена „Решителният католически вот“: „По време на скорошното му посещение в Съединените щати една от първостепенните вести на папа Йоан-Павел II бе, че като-

пиците и протестантите трябва да работят заедно за общото благо, въпреки теологичните различия. Символ на това единство бе проведената в нюйоркската резиденция на кардинал Джон 0’Ко-н ьр среща на папата с лидерите на няколко протестантски религии. В групата бе включен и Пат Робъртсън, президент и основател на Християнската радиопредавателна мрежа и на Християнската коалиция. Папата отдели по няколко минути на всеки участник в срещата“ („Крисчън америкън“, ноември/декември 1995 г.).

Най-поразителното от всички съобщения за тази среща бе публикуваното от отдел „Връзки с обществеността“ на Християнската радиопредавателна мрежа на 7 октомври 1995 г. Съобщението бе озаглавено „Пат Робъртсън се среща с папата, обещава християнско единство и евангелизиране на света“. Текста на съобщението публикуваме частично:

„Ню Йорк. Религиозният радиожурналист Пат Робърт-сън каза тази вечер, че срещата му с негово светейшество папа Йоан-Павел II е била „много топла“ и че чрез лично предадено на папата писмо той е обещал да работи за християнското единство между католиците и евангелистите.

„Смятам, че тази среща беше историческа“ - заяви Робъртсън, който заедно с други християнски религиозни лидери поздрави папата в Нюйоркската резиденция на Негово преосвещенство кардинал Джон 0’Конър. „Надявам се тази среща да доведе до нова откритост и хармония между евангелистите и католиците в страната и по целия свят.“

Г-н Робъртсън, основател и председател на Християнската радиопредавателна мрежа, нарече папата „смирен и грижовен Божи служител“. В края на краткото време, прекарано с Йоан-Павел II, г-н Робъртсън му предаде писмо от три страници, подчертаващо посвещението на г-н Робъртсън да работи за християнското единство и за сванге-лизирането на света.

Г-н Робъртсън писа също, че е „насърчен“ от неотдавнашната енциклика на папата за християнското единство „За да бъдат всички едно“ и похвали Йоан-Павел II за призива му към католиците, записан в апостолическото писмо от 1994 г. да „бъдат по-посвстени на молитвата за христи-

янско единство“. Г-н Робъртсън каза: „Призовавам евангелските християни да издигнат гласовете си в молитва за единство и за евангелизирането на света.“

Тази среща с папата се състоя само няколко часа след участието на г-н Робъртсън в екуменическо шествие на папската литургия в нюйоркския Сентръл парк в неделя сутринта.“

Впечатления от посещението на папата

На 5 октомври 1995 г. папата трябваше да проведе двучасова литургия на Джайънс стедуим в Йист рутърфорд, щата Ню Джърси. Поради повишените мерки за сигурност и задръстването по пътищата след пристигането му, успелите да се сдобият с билети, за да посетят литургията на стадиона, трябвало да заемат местата си няколко часа по-рано. На тревната площ били поставени допълнителни столове и на стадиона се събрал рекорден брой посетители - 83 000 души. Времето не било подходящо. Валяло, понякога доста силно, през по-голямата част на времето, докато събраното множество чакало началото на литургията. „Кетълик нюз сървиз“ отбелязва, че „Хиляди хора демонстрираха верността си, докато чакаха в продължение на часове. ... Щастливците на по-ниските нива бяха заслонени под навесите на по-горните редове. Но повечето стояха с часове на открито. Проблемът с дъжда се влошаваше и от факта, че от съображения за сигурност чадърите бяха забранени.“

Когато папата посети Сентръл парк в Ню Йорк, там присъстваха приблизително 130 000 души, включително и хиляди представители на младежките групи от областта, и „кадетите от Уест Поин в сивите си униформи“.

Католиците по целия свят са насърчавани да се молят посредством молитвената броеница на Дева Мария. Те вярват, че тя говори чрез различните си появявания на много места по света. Забележете как СИН предава посещението на папата в катедралата „Св. Патрик“. „Папа Йоан-Павел II съедини хилядите като-

пици по целия свят със събраните в катедралата „Св. Патрик“, молейки се с молитвената броеница в ежегодния празник на Ма-Iшината молитва... А също и себе си, и конгрегацията в духа на дълбока и тиха медитация. Още преди да говори, папата предло-ки молитвени броеници на заетите католически семейства като възможност за спокойно време за общение един с друг и с Божията чайка.“

Папата посети Балтимор, защото това е „родното място на Католическата църква в Съединените щати“. Той „подкани американските католици да внесат ценностите на своята вяра в социалния и в политическия си живот“.

Религиозният писател към Асошиейтед прес Дейвид Бригс посочва, че при папското посещение „радостни монахини се появиха от женските мстоси след десетилетия на изолация“. Той продължава: „Най-трайните впечатления от посещението на папата оставиха не неговите думи, а благото му присъствие. Мнозина от неговото 60-милионно стадо в САЩ вярват, че този пре-| ьрбен 75-годишен мъж е наместник на Христос на зелгята.“ Бригс приключва впечатленията си от посещението на папата с думите: „Рамон Даниън няма да запомни най-вече речите от посещението на папата. Даниън, един мексикански емигрант със съпругата си и двете си деца, бяха сред 20-ината, които в кухнята за бедни „Ежедневният ни хляб“ в неделя ядоха пилешка супа заедно с папата. Неговата реакция? „Днес Бог дойде при мен.“

Журналистът от Асошиейтед прес Виктор JI. Симпсън описва как Йоан-Павел II отпътувал от Ню Джърси за Балтимор. „Сред онези, които се сбогуваха с папата на летището, беше и полицаят Уард фогин. Неговата двегодишна дъщеря Ксйтлин бе благословена от Йоан-Павел II. „Чакахме посещението на папата през последните две години - каза фогин, държейки на ръце страдащото си от неврологично заболяване дете. - Чувствам се толкова свят! ('ега на летището в Нюарк стоим на свята зелгя!“

Вицепрезидентът се сбогува с папата

Като част от това наистина историческо събитие президентът на Съединените щати посрещна папата при пристигането му в страната, а вицепрезидентът го изпрати при отпътуването му. На 9 октомври 1995 г. „Кетълик нюз сървиз“ предаде: „Преди отпътуването си за Рим от международното летище Балти-мор-Вашингтон папата за кратко се срещна с вицепрезидента Ал Гор, за да поговорят за Босна и Херцеговина, Китай, Виетнам и другите проблемни места на света... Гор каза на папа Йоан-Павел, че той и президентът Клинтън са му благодарни за мирните усилия, които полага за Босна, особено за планираната му за 17 октомври среща във Ватикана с всички епископи от бивша Югославия. „Ние сме оптимистично настроени - сподели вицепрезидентът. - Мирният процес ще бъде труден. Трябва да се свърши още много работа, но ние се движим в правилната посока.“ В заключителните си думи при отпътуването на папата, Гор му благодари, че е „благословил народа на Съединените щати с посещението си от 4 до 8 октомври“.

При отпътуването си от страната папата призна забележителната роля на Съединените щати в приключилата Студена война и след това добави: „Казвам и това на Съединените американски щати: Днес в нашия свят - такъв, какъвто е, - много други хора и народи гледат към вас като на принципен модел и образец за собствения си напредък в демокрацията.“

Така приключи историческото посещение на папата в Съединените щати. Много книги, списания и вестници обсъждат петдневното му посещение. Но запознатите с очертанията на историята, представена във „Великата борба“, знаят, че това посещение има сериозна пророческа и есхатологична значимост. Как би могла да знае Елън Уайт, че това ще се случи, след като в нейните дни папетвото все още е страдало от получената „смър-тоносна рана“?

През седмиците, следващи папското посещение, администрацията на Клинтън настояваше за използването на американски сили, които да подпомогнат мирния план за Босна. Някои от

членовете на Конгреса упорито се противопоставяха на плана.

11а 27 ноември 1995 в опита си да увеличи подкрепата на плана ta разгръщане на войсковите сили, президентът Клинтън отпра-ии 20-минутен апел от Овалния офис, предаван наживо по телевизията. В заключение на обръщението си каза: „Преди няколко седмици имах привилегията да прекарам известно време с Негово светейшество Йоан-Павел II по време на посещението му в Америка. В самия край на нашата среща той ме погледна и каза: „Живял съм през по-голямата част на този век. Спомням си, че той започна с война в Сараево. Г-н президент, вие не трябва да допускате той да приключи с война в Сараево“ („Ню Йорк таймс“, вторник, 28 ноември 1995 г.).

Това е първият път, за който си спомням, действащ президент да цитира папата в публична реч. Речта бе ефективна. Войсковите сили заминаха за Босна.