Лична история: Към Божията чудна светлина
Снимка: 123rf.com
Автор: Джо Лийбмингер
Роден съм през 1978 г. в Австрия и, както е често срещано там, съм кръстен няколко седмици след това, в Римокатолическата църква. Никой не ме е питал за мнението ми тогава, но може би така или иначе не бих бил способен. Живеех с родителите си и двамата си братя в типичен австрийски дом. Моето християнство тогава беше ограничено до Коледа, Великден, сватби и погребения. В представите ми като малко момче Бог беше старец в небето с много дълга брада и чук в дясната Си ръка, от който имаше нужда, за да ни съди и да удря пръстите ни, когато направим нещо погрешно.
Първото ми истинско „религиозно” преживяване дойде около 1985 г. Тогава открих първата си страст: МУЗИКАТА. Наистина се влюбих от пръв поглед в Хеви-метъла (продукт на Рок-енд-рола). Крещящите китари и високите вокали, гърмящите ритми на барабаните, съчетани с гръмотевичен бас, беше абсолютно страхотна за мен и приятелите ми. Прекарвахме много часове в местното си футболно игрище в слушане на най-новите и най-горещи записи за онова време. Освен футбола и слушането на музика, ние често си фантазирахме, че сме рок звезди и пътуваме по цял свят със собствена група. Доста се вълнувахме, докато говорехме за това.
След няколко години решихме, че е време да сбъднем мечтите си, така че неколцина от нас купиха инструменти и образувахме първата си съвсем собствена хеви-метъл група. Отне ни едва няколко репетиции, за да започнем да изпълняваме първите си шоута в местни младежки клубове и отговорът от публиката беше добър (в сравнение с таланта ни). Писахме всичките си мелодии и текстове сами и бях наистина привлечен от всички тъмни неща, с които си имахме работа. Текстовете съдържаха насилие, кръв и много разкази на ужасите. Наистина се опитвахме да даваме най-доброто от себе си, за да бъдем възможно най-крайни и мрачни.
Колкото повече стоях на сцената, толкова по-дива и по-брутална ставаше музиката – беше като преживяване на низходяща спирала. Не бяхме толкова успешни, колкото идолите ни, но поне живеехме живота на истинските рок звезди, включително с всичките наркотици и алкохола. Родителите ми се опитваха от време на време да ме убедят, че всички тези изображения и текстове, които използвахме, не са добри, но не ги слушах. Разбира се, това също беше част от бунта ми и всички ние знаем от къде произлиза това. На този етап наистина мразех да говоря за Бог. Пишех текстове против Него, като се забавлявах с християнството. Бях сляп и глух за всички добронамерени съвети.
Като навърших осемнадесет, за съвсем кратък период от време загубих трима от най-добрите си приятели. Единият се самоуби, а двама от тях умряха поради наркотици. Изпитвах непримиримост и гняв и мога да си спомня как мислех и говорех много за това защо би могло да се случи това. „Ако има Бог, защо убива приятелите ми?” Всички тези случки ме накараха да се отдръпна и прекарах много време сам, единствено с китарата и музиката си. Чувствах се празен отвътре, сякаш нищо нямаше смисъл или значение, и мислех, че нещо трябва да се промени, но ми отне няколко години на борба, за да започна в ново направление.
Второ нещо, което наистина обичах като дете, беше гледането на филми на Брус Лий. Той беше един от героите на детството ми, така че си мислех: Защо не започна да изучавам бойни изкуства? Влюбих се в Муай Тай. Това древно бойно изкуство стана най-важното нещо за мен (освен музиката). Посещавах също турнири като боец и у мен започна да се развива интерес към будизма.
По времето на кариерата ми по Муай Тай, се срещнах със съпругата си Анагрет. Посещавахме същите кръчми и имахме някои общи приятели. Всички пъти, когато се срещахме, прекарвахме часове в говорене, най-вече за музика и духовни неща. Тогава тя беше атеист и аз, като обикновен будист, се опитвах да я убедя, че всеки трябва да вярва в нещо. Доста иронично!
Както и да е, тя изглежда харесваше възгледите и мислите ми и след няколко месеца на срещи станахме двойка – сключихме брак и имахме син – Ноа. Споделяхме любов към музиката, така че за нас беше фантастична новина, когато получих предложение за работа в един от най-големите европейски брандове за метъл музика. Една мечта се беше сбъднала.
Когато Ноа навърши две години, забелязвахме, че някак бяхме спрели да тренираме физически и имахме малко излишно тегло, което да разнасяме насам-натам. Решихме да направим промяна и отново започнахме с физическите упражнения. Започнахме да тичаме, да плуваме, да караме колелета и да правим упражнения за намаляване на телесното тегло. Това бързо ни доведе до положение, в което отново се чувствахме наистина добре и във форма.
След няколко седмици си спомних нещо наистина важно от дните ми на бойни изкуства. Дори най-добрата тренировка не носи добри резултати, когато храненето е лошо. След като направихме известно проучване, решихме да станем вегани. И знаете, вкусът беше напълно фантастичен и дори в рамките на месец можехме да усетим промяна! Почувствахме се много по-добре, отколкото всякога преди.
Когато промените храненето си, е необходимо също да помените навиците си на пазаруване. Намерихме малък магазин с всичко, от което имахме нужда за новия си начин на хранене. Собственикът на магазина, Елфи, беше наистина мила и изглежда сякаш знаеше всичко относно храната и здравето. Винаги прекарвахме часове в разговори с нея, когато посещавахме магазина ѝ, и така много скоро станахме приятели. Вече, в началото, тя ни беше казала, че е адвентистка от седмия ден, но за нас беше ОК. Докато не ни притеснява с християнството си.
Искахме да имаме някакви ценности, които да предадем на сина си, така че започнахме да посещаваме различни храмове и будистки групи. През цялото време Ноа беше с нас и така той също започна да научава някои неща за Буда. Все още чувствахме, че няма просвещение за нас.
Един ден Анагрет се върна вкъщи от магазина на Елфи с две книги. Като се прибрах, ги видях на кухненската маса и незабавно узнах откъде идват. „От Елфи ли получи тези книги,” попитах аз. „Да, но ги остави там, можем да ги върнем без да ги четем”, отговори тя. Не исках да правя това, затова просто си представих колко неудобно би било, когато Елфи попита за мнението ни относно книгите и открие, че изобщо не сме ги чели. Затова взех една, седнах на дивана и започнах да чета.
Прочетох тази книга от първата до последната страница за около пет часа. В нея открих отговори на големите въпроси, които има всяко човешко същество в своя живот: Защо съм тук? Каква е целта на живота ми? Накъде е насочено пътуването ми? Какво се случва след смъртта? Защо има толкова много болка в този свят? Научих, че Бог ме обича от дълбините на сърцето Си, че Той желае да бъде с мен и се грижи за мен през цялото време. Видях, че съм грешал и съм се отнасял към Него неправилно. Започнах да обичам Бог поради това, което наистина е. Беше като премахване на покривало от погледа ми.
Светият Дух ме докосна и в рамките на едва пет часа целият ми живот се промени. След като привърших с книгата, знаех две неща: Сега съм християнин и ще следвам Бог, без значение къде ще ме отведе това, и съпругата ми все още е будист и първо трябва да се случи чудо също и в нейния живот. Дадох ѝ книгата, като се надявах, че ще я прочете и ще отвори сърцето си за Исус.
Тя прочете книгата в рамките на седмица и мисля, че това беше една от най-дългите седмици в целия ми живот. Толкова се надявах, че ще можем да започнем това ново пътуване заедно. След два дни видях, че по лицето ѝ се стичат сълзи докато четеше книгата и знаете ли какво, това беше първият път, когато бях щастлив, докато виждам, че съпругата ми плаче, защото тогава знаех: Да, случи се чудо! Тя беше трогната и докосната.
След тази седмица започна нашето чудесно пътуване заедно с Бог. Преживяхме вълнуващи отговори на молитви през първата седмица от своя християнски живот. Получихме толкова много доверие и Той никога не ни разочарова. Бог ни показа как да растем във връзката си с Него. Изведе ни от хеви-метъл сцената, право в Своята удивителна светлина. За всяко нещо, от което трябваше да се откажем в стария си живот, Той ни даде много повече неща, които все още ни носят радост и приятно време. За всеки приятел, който сме изгубили, Той ни даде поне един нов приятел. И те не бяха просто приятели, бяха семейство. Трябваше да напусна работата си и Бог ни призова на целодневно служене. Никога не пропътувах света със своята метъл група, която също напуснах, разбира се, но сега пътувам в различни части и страни, като споделям преживяването ни и онова, на което Бог ни научи, и е абсолютно удивително да виждам как Бог променя животи чрез нас. Напълно зашеметяващо е да се преживее това.
Никога не съм мислил, че животът ми може да бъде толкова пълен с любов и радост, както е сега. Разбира се, има борби и разбира се врагът се опитва да ни събори, но Исус винаги е на наша страна и чрез познаването на тази проста и могъща истина можем да победим страха и скръбта, защото в Него сме спасени и свободни. Бих желал да ви насърча да споделяте това, което Исус е направил в живота ви. Бих желал също да ви насърча да споделяте книги, защото това може да променя животи по невероятен начин.
Нека нашият чудесен Бог ви благослови и води. Той никога не разочарова! Независимо какво предстои.
Източник: сп. Living Water