"ИД" е на 20 часа път от София - какво става в (с) Кобани?
Пътят от Кобани - София (Снимка: Днес+)
dnesplus.bg пише:
Решителната битка за Кобане се води на 20 часа път с автомобил от София. Кюрдите водят ожесточени боеве срещу джихадистите, докато Турция ги бомбардира и практически помага на „Ислямска държава“, а САЩ са се концентрирали над това да бомбардират петролни кладенци и рафинерии.
Тази обсада продължава вече повече от месец с изключително голяма ожесточеност и от двете страни, тъй като град Кобане е ключов пункт по турско-сирийската граница.
Ако кюрдите го задържат, те ще могат да продължат да получават подкрепления от ПКК*. Ако джихадистите от ИД (Ислямска държава ) превземат Кобане не само, че ще прекъснат подкрепленията на кюрдите, но ще затвърдят влиянието си по река Ефрат, а освен това може да се каже, че ще улеснят притока на оръжия, пари и симпатизанти, който се стича от Европа към тях.
Настъплението към Кобане започва на 17 септември, когато джихадистите превземат мост на Ефрат със стратегическо значение. Използвайки предимството на моста за да настъпят към важният кюрдски град, те започват да прекарват моторизирана пехота, танкове и артилерия. Бронетанковата им сила се състои от приблизително 50 танка предимно Т-55 и Т-62 пленени от иракската армия. Отрядите на халифа използват също така и американски бронирани охранителни машини М1117 „Гардиън“. Общата численост, която силите на ИД имат срещу защитниците на Кобане не е сигурна, но приблизително се изчислява на 5 до 9 хиляди бойци. Срещу тази сила доброволците от YPG имат твърде ограничени възможности за защита, тъй като численото превъзходство е 9:1 в полза на ИД, а въоражението на кюрдите е предимно леко и отсъства, каквато и да е бронирана техника и артилерия. Ограничените сили на кюрдите не им позволяват да защитават ефективно всички подстъпи към града, и в резултат на това само за едно денонощие ИД превзема 39 села и стига на 20 км от Кобане.
В следващите дни следват твърде ожесточени сражения, които завършват с обсада на Кобане (арабското му име е Аин ал-Араб ). До 26 септември почти всички села в района са превзети, а ИД започва настъпление към барикадирания и укрепен град. Следват боеве за всяка къща и улица като за съжаление южната част на Кобане пада под контрола на ислямистите. Резултата от това е, че десетки хиляди бежанци тръгват към турската граница с надеждата да се спасят. Действително мнозина от тях съумяват да я преминат, но други нямат този късмет, тъй като турските власти зорко я пазят. Суверенно право е на турците да не пропускат всеки през границата си, но хладнокръвието, с което турските власти наблюдават кланетата е изумително. Има случаи, когато бежанци са настигнати от колоните на ИД буквално на триста-четиристотин метра от турската граница и са заклани или поробени.
На 27 септември започват въздушни удари на САЩ по позициите на ИД, но облекчението на кюрдите е временно, защото ударите не успяват да навредят сериозно на джихадистите и техниката им. Нещо повече според CNN представител на Пентагона е казал, че „целта на нашите удари не е да спасяваме градове, села и цивилни, а да обезглавим командването на ИД и да намалим нивото на експлоатация на петролните кладенци“. Така докато хиляди хора гинат, а джихадистите плуват в кръв, ВВС на САЩ насочват усилията си към бомбардирането на петролни рафинерии и кладенци, които са под контрола на ИД. Едва по-късно американците ще сметнат, че Кобане има някакво значение и на кюрдите трябва да се даде помощ.
До 2-ри октомври бойците на халиф Абу Бакр ал-Багдади превземат над 350 кюрдски села и градове. Над 200 000 хиляди души са тръгнали към турската граница с надеждата, че ще се спасят от ужасите, които ИД им готвят. Всеки, който бива хванат от джихадистите плаща жестока цена. По улиците на кюрдските населени места в Сирия се разстрелват пленени бойци от Народните отряди за защита (сирийските кюрди, YPG ) и дори жени, деца и старци.
През следващите седмици южната и централната част на Кобане минават по няколко пъти под контрола на ИД и кюрдите. Сериозна помощ на сънародниците си оказват от ПКК като изпращат близо 1500 бойци да се сражават в обсадения град. Това започва леко да накланя везните на битката и към 15 октомври храбрите бойци на ПКК и ИПЖ (YPG,Народните отряди за съпротива) овладяват около 80 % от града. Въпреки това отчаяните кюрди казват, че ако ИД „овладеят граничния пункт с Турция, всичко се свършва“. В този ред на мисли е добре да кажем и какво мислят турските власти за обсадата на Кобане. Реджеп Таип Ердоган призова международната общност да не позволява на ИД да овладеят Кобане, но в същото време турците не са направили никакъв опит да подпомогнат защитниците му. Не само това, но високопоставения турски политик от партията на Ердоган, Бюлент Арънч, публично се поиграва на защитниците на Кобане. За да добият представа читателите ще цитирам точно думите му „Защитниците не могат да окажат сериозна съпротива….Лесно им е да отвличат хора, но не могат да се бият в Аин ал-Араб. Мога да кажа още много, но няма да го направя за да не ги засрамя прекалено“.
На 19 октомври ВВС на САЩ пускат 24 тона леко стрелково оръжие и амуниции, както и 10 тона медикаменти, които са събрани и пратени на защитниците от кюрдите в Ирак, но за голямо нещастие част от пратката попада в ръцете на ИД, а друга част е унищожена
До 24 октомври и двете страни имат напредък в различни участъци на фронта. Така новата офанзива на ИПЖ напредва в източните околности на града, но в същото време стратегическият хълм Тал Шаир за пореден път попада в ръцете на джихадистите. Смята се, че към този момент джихадистите са използвали неидентифицирано химическо оръжие в сраженията срещу кюрдите за да минимализират човешките си загуби. Въпреки подкрепленията, които ИД получава града все още се държи и има надежда, че кюрдите ще изтласкат ордите на самопровъзгласилият се за халиф Абу Бакр ал-Багдади. В рамките на сраженията защитниците от ИПЖ и техните другари от ПКК показват истинска храброст и отдаденост. Например при поредната защита на хълма Тал Шаир една 19 годишна кюрдска девойка нанася сама големи щети на бойците от ИД, но в крайна сметка е хваната и нарязана на парчета буквално.
Друг голям проблем пред защита е фактът, че така наречената Сирийска свободна армия оттегля твърде рано по-голямата част от отрядите си в района. Към момента едва 300 души от ССА помагат на кюрдите. От друга страна правителствените сили на президента Асад, също не могат да окажат подкрепа, тъй като, както един от военните на Асад се изразява „наше настъпление в района, особено военновъздушно ще бъде сметнато като акт на агресия срещу Турция и тя ще свали самолетите ни“. Това изказване ни напомня, че за сега Турция и управляващите я кръгове отдават по-голямо значение на евентуалното падане на Башар Асад, отколкото на борбата срещу Ислямска държава. Самият Реджеп Таип Ердоган казва, че една турска офанзива срещу ИД в Сирия не би имала смисъл „освен ако не е насочена и срещу Башар Асад“ въпреки, че сирийският президент се сражава срещу ИД и за сега няма доказателства за нарушаване на международните правила от него. Във всеки случаи битката за Кобани продължава, както и борбата срещу Ислямска държава, която обяви, че практически иска да превземе целия Близък изток, Балканите, Испания, Индия и Централна Азия. За сега в тази тежка борба най-активно участват кюрдите от Сирия и Ирак, както и правителството на Сирия.
*ПКК- Работническа партия на Кюрдистан е основана през 1978 година. От ПКК се определят за социалисти,феминисти (т.е ,че са за права на жените в един регион, където жените са „втора ръка“ хора) и кюрдски патриоти. Десетилетия вече ПКК се бори по най-различни начини, най-вече въоражено за освобождаването на Кюрдистан от Турция.Организацията поддържа принципно добри, но на моменти напрегнати отношения с кюрдските движения в Сирия, Ирак и Иран
Автор: Симеон Миланов /alterinformation.wordpress.com/
Коментар на Последните дни
Странни изглеждат действията на защитниците на Кобани и на тези, които твърдят, че се борят против ИД. Още когато беше разпространена информацията, че САЩ ще изпратят оръжие за кюрдите и начинът на доставка стана факт, беше ясно, че или американците само "отчитат дейност", или пък умишлено са направили подкрепата си по този начин. Още със самото съобщение можеше да се предположи, че има "нещо гнило в Дания". И предположението с оказа вярно: изпратеното оръжие се озова в ръцете на тези, които уж трябва да бъдат прогонени или унищожени. От друга страна Турция реагира доста странно и се интересува, поне привидно, повече от унищожението на кюрдите и свалянето на Асад , отколкото от ликвидирането на ислямистите. Разбира се, може да си прави свои сметки. Но често за такива намерения се казва, че са сметка без кръчмар. По-вероятно е обаче за безгрижието на нашата югоизточна съседка да има друга причина. Например изповядваната от президента й религия. При всички случаи обаче ислямистите се възползват от действията на всичките си противници и продължават да увеличават натиска си над Кобани, както и реалната възможност да разширят конфликта в самата Турция.
И докато си стоим спокойно и не обръщаме внимание на събитията до турската граница, може да се окаже, че скоро самите ние ще се чудим "откъде ни е дошло". Разбира се, Господ ни предупреди, че не трябва да се боим от тези, които могат да убият само тялото", но пък със спокойствието и безгрижието си можем сами да погубим себе си за вечността, защото не схващаме, че действията на ИД са начин, чрез който светът ще бъде измамен. А ние ще отговаряме, че не сме го предупредили!
Пък и 20 часа път от Кобани до София не са толкова много, колко по-малко са до границата ни с Турция...