Джеферсън Сесионс и разделението на църква и държава в САЩ
Снимка: Andrew Harrer/Bloomberg
KTF News съобщава:
Избраникът за президент, Доналд Тръмп, е номинирал американския сенатор Джеф Сесионс (Републиканска партия, Алабама) да бъде министър на правосъдието на Съединените щати в неговата администрация. Той ще бъде главното служебно лице на правоохранителната власт, отговорна за издигането на законите на нацията. Светските хора и либералите са разтревожени за ангажираостта на Сесион относно разделението на църква и държава. Те мислят, че има вероятност религията да започне да орязва светската програма, която са натрапвали на Съединените щати, особено върху администрацията на Обама. Божият народ би трябвало също да бъде загрижен за това, поради различна причина.
На сенатор Сесионс му липсва уважение към конституционния прицип на разделението на църква и държава, който той е нарекъл „извънконституционна доктрина” и „скорошно нещо, което е неисторическо и неконституционно”. Той очевидно има възглед за стената на разделение подобен на този, който имаше председателя на Върховния съд Уилям Ренкуист, който веднъж каза, че „стената на разделение между църква и Държава е метафора, основана на лоша история, метафора, която се е оказала безполезна като пътеводител за отсъждане. Тя би трябвало откровено и изрично да бъде изоставена”.
Сесионс също разкритикува съдия Сотомайор по време на утвърдителните ѝ изслушвания и каза, че концепциите ѝ са „постмодерни, релативистични, със светски начин на мислене и вярвам, че е пряко противоположен на сновата на нашата република”. С други думи, Сесионс е защитник на религиозен изпит за обществена длъжност. Съдия Сотомайор е римокатоличка. Докато тя може да има светски начин на мислене, въпросният проблем е: Какво желае Сесионс за републиката?
В друг случай, сенатор Сесионс каза: „Намираме се в период на секуларизация в Америка, за който мисля, че е много опасен; той разяжда самата представа за истина, самата представа за правилно и погрешно, и има хора навън, които се наслаждават да нападат хора, следващи библейски напътствия.”
Докато това със сигурност е вярно, как иска Сесионс да изглеждат Съединените щати? Ще премине ли на другата крайност и започне да настоява за отстраняване на разделението между църква и държава, чрез което, на първо място, Съединените щати станаха велики? Не е вероятно да върне отново равновесието в законите на нацията.
Разделението на църква и държава е в основата на всяка религиозна свобода. Доналд Тръмп е казвал, че ще работи за премахването на „Поправката на Джонсън” към кодекса на службата за вътрешни доходи и така ще събори „стената на разделение” и ще даде повече власт на църквите. Всеки, който мислеше, че Доналд Тръмп може да смекчи решеността си да заздрави политическото участие на църквите, след като сега е тръгнал към Белия дом, е необходимо да помисли отново. Номинацията на Сесионс предполага, че вероятно ще видим пренасочване от секуларизация към противоположната крайност, при което съвременните евангелски и католически принципи инструктират политиката на Съединените щати.
Сесионс е също защитник на наблюдението и враг на криптираето. Тези проблеми включват конституционни свободи, които са сериозно ерозирани през последните две администрации на Съединените щати (републиканска и демократическа). Сесионс е гласувал също за планове за ваучери, които биха канализирали парите на данъкоплатците в частни религиозни училища – отново важен показател за това какво предстои.
Ако мислите, че администрацията на Доналд Тръмп ще защитава религиозната свобода за малцинствени религии, помислете отново. Всичко върви в другата посока. Без зачитане на разделението на църква и държава, къде ще отведе това Съединените щати в пророчески план?
„Сановниците на църквата и на държавата ще се съюзят, за да подкупят, придумат или принудят всички хора да почитат неделята. Липсата на Божествени доказателства ще бъде заместена с насилствени изисквания. Политическата поквара погребва любовта към справедливостта и уважението към истината, и дори в свободна Америка чиновници и законодатели, за да си запазят благоволението на обществото, ще отстъпят пред общото желание за създаването на един закон, който да налага неделния празник. Свободата на съвестта, която е коствала толкова големи жертви, не ще бъде вече зачитана” (Елън Уайт, „Великата борба”, стр. 592, англ. изд.).
