Глава 06 - Първата световна война

Глава шеста - Първата световна война

На 26 юли 1914 г. наследникът на австро-унгарския престол - ерцхерцог Франциск Фердинанд и неговата съпруга, били в Сараево. Докато откритата им карета си проправяла път през претъпканите улици, се разнесъл изстрел и двамата паднали мъртви.

Жителите на Сараево били предимно сърби с религиозните убеждения на православни християни. А от 1054 г. Католическата църква воювала срещу православните християни. Петдесет години преди това убийство, хърватите католици започнали да изразяват изключително силно своята омраза срещу сърбите, които били съперници на Рим и трябвало да бъдат унищожени.

„В омразата си към православните християни Папа Пий Х продължително подтиквал императора на Австро-Унгария - Франциск Джоузеф, да „накаже сърбите“. След Сараево, на 26 юли 1914 г., барон Ритер, баварският посланик пред светия престол, писал до своето правителство: „Папата одобрява острото отношение на Австрия към Сърбия. Той няма голямо убеждение дали армиите на Русия и Франция трябва да влизат във война с Германия. Кардиналският държавен секретар на Ватикана не вижда кога Австрия би могла да води война, ако не реши да направи това сега…“. Тук, в истинското му лице, виждаме наместникът на Христос [папата], нежният апостол на мир, светият понтиф, който благочестивите автори представят като наскърбен до смърт поради избухването на войната“ (Edmund Paris. The Vatican against Europe, The Wickliffe Press, p. 14).

„Съвсем определено може да се каже, че през 1914 г. Римската католическата църква започна серия от адски войни. Това беше времето, когато пролятата кръв, която тя винаги беше вземала от народите, започна да тече като същински поток“ (пак там, стр. 48).

Папата осъзнал, че ако Австро-Унгария смаже сърбите, тогава православните приятели на сърбите от Русия биха се ядосали. Тогава Германия, Франция и другите биха се присъединили, и ето че Първата световна война щяла да бъде налице. Папството развълнувано очаквало да види как Русия влиза в конфликта. Русия била предимно православна и папството искало православните християни в Русия и по света да бъдат унищожени.

Йезуитите на папството имали и друга причина да са толкова доволни, щом Русия щяла да влезе в конфликта. Било време за отплата. Около 100 години преди Първата световна война да започне, Александър I - руският цар, изпъдил йезуитите вън от Русия.

„Руският цар Александър, бил принуден през 1816 г. да издаде царски указ, с който да ги изгони [йезуитите] от Санкт Петербург и Москва. Оказвайки се неефективен, през 1820 г. той издал друг, с който ги изгонил от цялото руско владение“ (R.W. Thompson, The Footprints of the Jesuits, Hunt and Eaton, pp. 245, 246).

Пет години по-късно, Александър бил отровен. Царят бил нападнат от йезуитите. През 1877 г. Александър II прекратил всякакви дипломатически връзки с Рим и дори предложил Конституция.

„Александър II напредвал добре с големите си реформи и с подписа си подкрепил приемането на Конституция от Русия. На следващия ден била хвърлена бомба в неговата карета, която убила и ранила голям брой казаци, придружаващи каретата. Царят, с дълбока съпричастност, слязъл от каретата, за да се погрижи за умиращите мъже, когато втора бомба го разкъсала на парчета“ (Arno Gaebelien, Conflict of the Ages, The Exhorters, p. 85).

И най-накрая, през 1917 г., последният цар и семейството му били убити. Никога отново омразен владетел от дома на Романови нямало да управлява Русия или пък да защитава Православната църква. Било време за разплата.

„Поради това, свалянето на царската система доведе със себе си неизбежното събаряне на установената Православна църква. За Ватикана, която беше водила война срещу Православната църква от XI век, падането на нейния хилядолетен съперник беше твърде добро, за да е истина“ (Avro Manhattan, The Vatican Billions, Chick Publications, pp. 120, 121).

Кой бил този, който помогнал и финансирал руските революционери в тяхното превземане на Русия? Кой подкрепял Ленин, Троцки и Сталин, когато вдигнали революция и предизвикали кръвопролитие в цяла Русия?

„Инструментите на този нов съюз между Съветския съюз и Ватикана бяха йезуитите, описани като потомствени врагове на Православната църква. Според сведенията, по време на революцията в Москва имало голям брой представители на Ордена на йезуитите“ (James Zatko, Descent into Darkness, University of Notre Dame Press, p.111).

„Сред 1 766 188-те жертви до началото на 1922 г., по данни, получени от съветските документи, близо 5 000 са свещеници, учители, монахини и т. н. от Православната църква. (…) Почти 100 000 лютерани са изпратени на заточение. (…) Цели села са пометени. (…) Хиляди църкви от различни разклонения са разрушени и този унищожителен списък продължава…“. (Arno Gaebelien, Conflict of the Ages, The Exhorters, pp. 103-106).

Действителните йезуитски финансисти на Революцията трябва да се търсят в Америка.

„Уилям Франклин Сандс, директор на Федералната резервна банка в Ню Йорк, току-що внесе $ 1 000 000 за болшевиките“ (Anthony Sutton, Wall Street and the Bolshevik Revolution, Veritas Publishing, pp. 133, 134).

Джейкъб Шиф бил главния йезуит в Америка, натоварен със задачата да поеме американската банкова система и да установи Федерален резерв.

„Джейкъб Шиф дойде в Америка в края на XVII в. с поръчение от фамилия Ротшилд, да поеме контрола върху американската банкова система. До края на миналия век - 1900 г., Шиф имаше власт над цялата банкова общност на „Уол Стрийт“ (Myron Fagan, The Illuminati and the Council on Foreign Relations, Taped Lecture).

„Тъй като Шиф имаше контрол върху Федералната резервна банка, сега вече имаше източник на пари за финансиране на комунистическата революция в Русия. В броя на Нюйоркския American Journal от 3 февруари 1949 г., внукът на Шиф - Джон, цитиран от журналиста Чоли Кникербокър казал, че неговият дядо [Джейкъб Шиф]дал около $ 20 млн. за триумфа на комунизма в Русия“ (G. Edward Griffin, The Creature from Jekyll Island, American Opinion Publishing, p. 265).

В днешни пари тези 20 милиона се равняват на $ 420 млн. - пари, които в действителност са откраднати от американския народ посредством Федералната резервна банка.

Джейкъб Шиф контролирал цялата банкова общност и финансирал правителство, чиито ръководни принципи били в пряко противоречие с Конституцията на Съединените щати. Шиф се престорил, че е американски капиталист. Той живеел в Америка, но единствената му цел била тази, на папството: Пълно унищожение на Америка. Имало и други цели, които йезуитите се надявали да постигнат с Първата световна война.

„Всички велики нации, включително Съединените щати, бяха изтощени, опустошени и оплакващи мъртвите си от продължителната война. Мирът беше общото голямо желание. И така, когато беше предложено от Удроу Уилсън създаване на „Обществото на народите“, което да гарантира мир, всички велики нации се хванаха за тази идея, без дори да спрат и да прочетат дребния шрифт в застрахователните условия“ (Myron Fagan, The Illuminati and the Council on Foreign Relations, Taped lecture.

След Първата световна война бил направен опит да се създаде едно световно правителство и било установено Обществото на народите. Сенатор Хенри Кабот Лодж попречил на Съединените щати да се включат в Обществото на народите. Замисълът на йезуитите за създаване на един световен управляващ орган, чрез който биха могли да управляват света, бил спрян само временно. Тази част от йезуитския план трябвало да изчака още 27 години за повторно изпълнение, когато Втората световна война довела до възникването на ООН.

„Преди да разгледаме още една причина за благоволението на папството към Първата световна война, нека набързо хвърлим поглед към президент Удроу Уилсън. Уилсън е контролиран и доминиран от полковник Едуард Мандел Хауз. Уилсън казва: „Г-н Хауз е втората ми личност. Той е моето независимо Аз. Неговите мисли са в единство с моите“ (Charles Seymour, The Intimate Papers of Colonel House, Houghton Mifflin, vol. I, pp. 114-115).

„В продължение на седем дълги години полковник Хаус беше другото Аз на Удроу Уилсън. (…) Хаус беше този, който изготви списъка с кандидатите за кабинета, формулира първоначалната политика на администрацията и на практика насочи външните работи на Съединените щати. Всъщност, ние имахме двама президенти вместо един. (…) Върховен посланик, който говори с императори и царе като с равни. Той беше духовният генерал на администрацията“ (George Viereck, The Strangest Friendship in History: Woodrow Wilson and Colonel House, Liveright Publishers, pp. 18, 19, 33).

На страница 106-108 Виерик казва, че докато Уилсън се кандидатирал за преизбиране през 1916 г. с платформата „не искам да се намесваме във войната“, Хаус преговарял от името на Удроу Уилсън за тайно споразумение с Англия и Франция, Америка да влезе във войната непосредствено след изборите.

„Хаус беше също много близък с центровете за пари и власт в Европа. Хаус имаше близки връзки както с Дж. П. Морган, така и със старите банкерски фамилии в Европа“ (G. Edward Griffin, The Creature from Jekyll Island, American Opinion Publishing, p. 239).

Едуард Мандел Хаус напълно контролирал Удроу Уилсън. Хаус бил йезуит, който изпълнявал всички желания на Ордена. Той използвал Уилсън като марионетка, за да създаде Обществото на народите за йезуитите. Уилсън не бил нищо повече от инструмент на Рим, за да изпълни неговите заповеди.

Друга причина за Първата световна война била, да бъде отмъстено на Германия за нейното противопоставяне на папството и на йезуитите през 1860-те и 1870-те години. Германия била родното място на омразните лютерани. Два пъти по онова време канцлерът - Ото фон Бисмарк повел Германия (известна като Прусия) към военни победи над контролираните от йезуитите държави Австрия (през 1866 г.) и Франция (1870 г.). През 1872 г. Бисмарк обявил също за невалиден йезуитския Закон за културното наследство. Тези „престъпления“ срещу Рим и йезуитите трябвало да бъдат отплатени подобаващо. Затова много хиляди германци били убити в кръвопролитията на Първата световна война.

Германия била и най-засегнатата държава в края на войната. Нациите победителки в Европа използвали Версайския договор, за да ограбят Германия. Договорът наложил такива несправедливи репарации след войната, че когато френският лидер Клеменсау бил попитан от пресата, какво са дали лидерите на света чрез договора, той каза: „Ние гарантирахме още една война в рамките на 20 години“. Германците се съгласили с условията, защото били слаби и победени, но бързо се възстановили и се опитали да отплатят на своите врагове за дълговете, наложени им след Първата световна война. Тяхната отплата била Втората световна война.

След края на Първата световна война йезуитите не получили това, което искали. Удроу Уилсън и Едуард Мандел Хаус съумели да създадат Лигата на народите, но тя не успяла, защото Съединените щати не се присъединили. Затова била необходима друга война, война толкова опустошителна, че хората да призоват за обединени нации. Ще разгледаме тази и други причини за Втората световна война в следващата глава.

Край на шеста глава