25.Тройната ангелска вест

Някои мислят, че Бог е изоставил нашият свят и не се интересува и не прави нищо за човечеството, че Бог мълчи, но това не е истина.

Във всяка историческа епоха Бог е изпращал специална вест. Ап. Петър я нарича “настояща истина” в гръцкия оригинал - 2Петр.1:12:

“Заради това не ще се обленя да ви напомням всякога за тези работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в настоящата истина.”

(Старият български превод е точен)

Това е истината, която е най-важна и доминираща за съответната епоха и общество.

Примерно настоящата истина за предпотопния свят беше, че след 120 години Бог ще унищожи непокаяните. Намираме я в Битие 6:3,13:

“И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно; в блуждаенето си той е плът; за това дните му ще бъдат 120 години.” (Бит.6:3).

“И рече Бог на Ноя: Края на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова ето ще ги изтребя заедно със Земята.” (Бит.6:13).

Йоан Кръстител и Исус отправиха съдбоносна вест до юдеите и тя беше настоящата истина за тях - Марко 1:14,15:

“А след като Йоан биде предаден, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие казвайки; Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.”

Така и днес Бог има една тържествена вест до всички хора, наречена “тройна ангелска вест”.

Това е последната милостива покана отправена до всеки човек преди второто пришествие на Христос. Бог извика в съществуване адвентния народ, за да оповести това последно предупреждение към жителите на планетата и да приключи Своята спасителна програма. Друга вест, друга покана, друга възможност няма да има!.

И така, нека разгледаме съдържанието на тройната ангелска вест дадена в Откр.14:6-12:

“И видях друг ангел, че летеше посред небето който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.

И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи с виното на своето разпалено блудстване.

И друг, трети ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му не ще имат отдих ни денем ни нощем, нито кой да е който приема белега на името му. Тук е търпението на светиите, на тия, които пазят Божите заповеди и вярата в Исуса.” (Откр.14:6-12).

Това е настоящата истина за нашето, последно време и трябва да доминира над всичко останало. Наричаме я тройна ангелска вест, защото се състои от три прокламации предадени символично от трима последователни ангели.

Йоан вижда драматични събития. Небето изпраща до земята съдбоносни известия. Ангелите и тяхното летене посред небето внушават бързина и всесветско разпространение на това Божие дело. Вестта засяга всеки народ и всеки човек. Видението е символично и ангелите като вестители олицетворяват Божия народ ангажиран в разнасянето на настоящата истина, а тя е вечното Евангелие. Думата Евангелие е от гръцки произход и означава “добра вест”. Вест на надежда, на радост, защото има спасение от греха и смъртта чрез жертвата и благодатта на Исус Христос. Това е вечното евангелие, защото има само едно евангелие и то е същото съобщено още от началото на света. Но в различни епохи ударението е било поставяно на някои специални фази и евангелската вест се е предавала във форма подходяща за съответната генерация. Първата евангелска вест прокламира вечното евангелие в специалната фаза на Божия съд. Силният глас на ангела подчертава важността на тези истини; всички трябва да ги чуят. Всички хора на последното време са поканени да изоставят своите модерни богове и да се обърнат с почит към Твореца, защото само Той заслужава поклонение. Тази покана е особено навременна днес, когато хората служат на съвременните богове - парите, вещите, удоволствията. Великата вест на първия ангел акцентира върху Божия съд, като заявява: “Настана часът на Неговия съд.” “Часът” внушава точно определено време за съд и истината, че краят вече е наближил.

За кой съд става дума тук? Това не е страшният екзекутивен съд, защото трите ангелски вести предшестват второто пришествие (съгласно ст.14 от същата глава) и защото предупреждението е съпроводено с апел за връщане към Бога, т.е. благодатното време не е още изтекло. Данииловите пророчества посочват, че това е изследователният съд, започнал в 1844 г.

Исторически първата ангелска вест прозвуча за първи път в ранното адвентно движение, ръководено от Уилиям Милер и сътрудниците му в периода 1831-1844 г. Комбинирайки Дан.8:14 и Откр.14:6,7 те съобщиха, че 2300 денонощия завършват в 1844 г., и тази дата отбелязва началото на небесното заседание на Божия съд. От тогава първата ангелска вест се носи по света на длъж и шир и ще продължава заедно с останалите две докато има възможност за спасение, т.е. до приключване на благодатта на земните жители.

Да преминем към втората ангелска вест - стих 8. “Вавилон” е очевидно някакъв символ тук и ние трябва да разберем смисъла му. В дните на ап.Йоан древният град Вавилон лежеше в развалини. За да проумеем смисъла на този символ трябва да разгледаме накратко историческата роля на буквалния Вавилон. Още от основаването си (Бит.11гл.) той стана емблема на неверие и цитадела на бунт против Бога. На вавилонски “Баб-илу” означава “врата на боговте”. Управниците на Вавилон го нарекоха така, защото желаеха да вярват, че там боговете общуват с хората и редят земните работи. Но Бог и евреите го нарекоха “Вавилон”, което значи “объркване”, “смесване”. Пр. Исая идентифицира Луцифер като невидимия цар на Вавилон. Сатана реши да направи Вавилон център на своя план и своето царство. А Божият град беше Ерусалим. В Стария Завет двата града “Вавилон” - (бъркотия) и Ерусалим (означава “град на мир”) представят силите на доброто и злото, действащи в света. И така Вавилон стана символ на отстъпление от Бога, борба против Бога. Буквалният и мистичният (духовният) Вавилон дълго време са били разглеждани като традиционен враг на Божията истина и Божия народ.

В Новия Завет и специално в Откровението Ерусалим и Вавилон символизират две духовни царства, Божието и сатанинското. Един друг пасаж от Откровението ще ни помогне да разберем окончателно смисъла на въпросния символ - Откр.17:1,5:

“И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, та поговори с мене казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води. И на челото й имаше написано това име: Тайна, великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.”

Тук се говори за блудница, която носи името Вавилон. В следващата глава ще разгледаме подробно библейския символ “блудница”. Сега ще кажем само, че този термин представлява отпадналите от истината църкви. Този текст показва, че в Откровението “Вавилон” се употребява фигуративно и символизира всички отпаднали религиозни организации от античността до края на историята.

Втората ангелска вест посочва греховете на духовния Вавилон. Нека ги кажем открито. Световното християнство се отвърна от Божието Слово към човешки философии и традиции. Евангелската истина се замърси и изопачи. Библейският доклад за сътворението бе заменен с еволюционната теория, проповядван на запад даже и от амвоните на протестантските църкви.

Съвременният автор Джеймс Гилки заявява: “Либералните протестанти са изоставили вярата в дословната непогрешимост на Библията”. Един проповедник казва:”Ние вярваме, че Исус е бил човек..., че е бил роден по обикновен начин... За нас Исусовата смърт по същество не се различава от смъртта на други герои.”

В модерния Вавилон се намират всички фалшиви доктрини на древния Вавилон - спиритизъм, астрология, и т.н. Така, народите и църквите са “напоени” от “виното” на несвятите учения. “Блудството” алегорично означава незаконните връзки между църквата и света. Официалната църква изостави своя законен “съпруг” Христос и се съедини в учения, обичаи и живот със света.

Разкривайки заблудите в религията, втората ангелска вест оповестява тържествено падането на духовния Вавилон. Какво значи в същност това? Това пророчество се изпълни в голямото отклонение на протестантизма от чистотата на евангелието, и означава, че в Божиите очи тези църкви са отстъпили от истината. Но внимавайте: Не хората в тези църкви са паднали, а ученията и системите на тези църкви, т.е. чрез тях не може да се стигне до спасение.

В историко-пророческия контекст на тройната ангелска вест, втората бе проповядвана за първи път в ранното адвентно движение, познато като милеризъм, през лятото на 1844 г. Тогава тя бе приложена за църквите, които обърнаха гръб на първата ангелска вест. Значението на втората ангелска вест ще расте и ще достигне кулминацията си при обединението на религиозните сили под водителството на Сатана в края на земната драма.

Втората ангелска вест е зов за проверка на нашата религия. Какви верски учения сме възприели и поддържаме? Дали не се намираме несъзнателно в духовния Вавилон? Само в Божието Слово е истината - Деян.20:32:

“И сега препоръчвам ви на Бога и на Словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всички осветени.”

Третата ангелска вест е едно велико предупреждение. Тя е най-тържествената вест в цялата Библия и е тясно свързана с религиозните събития в последните дни. Тя ни информира предварително какъв духовен климат ще настъпи на земята и ни предупреждава да не бъдем измамени.

Само Творецът е истинският обект на поклонение и обожаване. Но съгласно знаменитото пророчество в Откр.13 гл., което разглеждахме в една от предните глави, във финала на световната история ще се развие едно фалшиво поклонение в световен мащаб - Откр.13:8,12:

“И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.”

Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.”

Да си припомним значението на символите: “Звярът” е възстановената сила на папизма след нанасяне на смъртоносната рана. Днес авторитетът на Римокатолическата църква расте в религиозните и политически среди. “Образът на звяра” е организация, действаща със средновековните папски методи, т.е. налагане на религиозни догми чрез гражданско законодателство, едно съединяване на църква и държава в САЩ. Но това означава преследване на онези, които не възприемат тези догми. “Белегът на звяра” е един отличителен знак на папизма, именно неделният празник, въведен от римокатолическата църква на мястото на съботната почивка. Съгласно четвъртата Божия заповед, денят който Бог е отредил за освещаване е седмият ден на сътворението - съботата. Тя е Божият печат.

И така, третата ангелска вест насочва вниманието ни към Божия Закон. Тя ни съобщава, че последният конфликт в духовната област ще бъде пак прастарата борба около Божия Закон, срещу който се бореше Сатана в небето.

Божият закон днес е потъпкан от християнския свят, но Откр.14:12 ни казва, че все пак ще има един верен народ в последните дни, който ще съблюдава Божиите заповеди. Голямата битка ще се фокусира в дилемата: събота или неделя! Съдбоносният избор за всеки човек ще бъде: Да бъде послушен на Божиите заповеди и изисквания или да се поклони на звяра и приеме неговия белег. Преди славното появяване на Христос в облаците, всеки ще е направил своя избор. Онези, които решат да останат верни на Божията воля, ще бъдат презряни и преследвани, но тогава в този кратък интервал преди пришествието Бог ще ги закриля. Както Даниил отказа да направи компромис с вярата си приемайки смъртния декрет и беше по чуден начин избавен от лъвовете, така ще бъде и с онези, които устоят в последната криза. Вероотстъпниците обаче, ще понесат Божия гняв, който при 7-те язви и огненото унищожение в края няма да бъде размесен с милост. Изразът “вечни векове” на гръцки “ейс айонас айонон” е изчерпателно обяснен в една от предните глави. В нашия основен текст четем: “Димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове” Това образно означава, че резултатите от този божествен огън ще бъдат вечни. “Денем и нощем” пък означава, че в самия период на наказанието няма да има почивка до пълното и окончателно унищожение.

Да опишем в края историко-пророческия аспект. След голямото разочарование на 22.10.1844 г. вниманието на ранните адвентисти беше насочено към небесното светилище и първосвещеническата служба на Христос в него. А в светилището беше ковчегът на завета съдържащ Божия закон - Откр.11:19:

“И отвори се Божият храм, който е на небето и видя се в храма ковчега на Божия завет....”

В “Кратко слово към малкото стадо” Джеймс Вайт, един от първите адвентисти споменава за първи път текста на третата ангелска вест през май 1847 г. Тогава прозвуча и третата ангелска вест, която се присъедини към първите две. От тогава трите ангелски вести се носят по света и са последната Божия милост, но и предупреждение към загиващото човечество.

Откр.14:12 резюмира тройната ангелска вест и посочва, че в резултат на прогласяването й в целия свят, ще се оформи един народ, който ще има три отличителни белега:

1. Търпеливо ще издържа всички трудности на последната криза.

2. Ще защитава авторитета на Божия закон със слово и дело.

3. Ще живее и ще върши духовни подвизи чрез непоклатимата си вяра в Спасителя Исус Христос.

Този прекрасен народ ще посрещне триумфално своя Господ в облаците.