Глава 02 - Тема 02 - Светилището

Глава 02 - Тема 02 - Светилището

На планината Синай Мойсей получава Божия закон, както и точни инструкции по отношение на жертвената система, която сформира основата на религиозните церемонии на израелтяните. И двата комплекта с наставления са наречени закон, но те се различават по това, че Десетте заповеди дефинират какво е грях, а церемониалният закон съдържа разрешението на проблема с греха. Законът на Десетте заповеди е записан от Бог, докато церемониалният закон е записан от Моисей в книга, известна като книгата на закона.

Законът на Десетте заповеди

— ——

Ковчегът на завета

‘За

светля СВЕТИХ

»

Кадилният олтар

ш

crq ;

V - (

Седемстволният

Масата на

светилник

уГ ; "Xf -Г\ присъствените хлябове

СВЕТАЯ

„ И като свърши говоренето Си с Моисей на Си- найската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст “ (Изход 31:18).

„Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание, начертано на плочите“ (Изход 32:16).

Мойсей се завръща от Синай, където е общувал с Бог, и разбира, че израелтяните са си направили златно теле и тогава счупва каменните плочи. Той получава заповед да оформи нови плочи, за да може сам Бог да напише още веднъж Десетте заповеди. Нещо повече - плочите трябва да бъдат поставени в ковчега на завета, който Мойсей трябва да направи.

„В онова време Господ ми каза: Издялай си две каменни плочи като първите и се изкачи при Мен на планината; направи си и дървен ковчег. И Аз ще напиша на точите думите, които бяха на първите плочи, които ти строши; а ти да ги сложиш в ковчега“ (Второзаконие 10:1-2).

Счупването на първите плочи е символ, че Законът е бил нарушен от Божиите хора, когато те са служили пред златното теле. Законът не се променя и затова Бог го написва наново на каменни плочи, но този път те са издялани от Мойсей. Така е представена истината, че трябва да бъдем съработници на Бог при спазването на заповедите Му. Само чрез Неговата сила можем да се придържаме към Закона, но трябва да сътрудничим на Бог в това отношение.

Церемониалният закон

Този закон на образи и церемонии е написан от Моисей в книга, известна като книгата на закона, която е трябвало да се постави до ковчега на завета.

„А когато Моисей написа думите на този закон докрай, тогава Мойсей заповяда на левитите, които носеха ковчега за плочите на Господния завет: Вземете тази книга на закона и я сложете край ковчега за плочите на завета на Господа, вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против теб“ (Второзаконие 31:24-26, удебеляването на текста е добавено допълнително).

Това са два различни комплекта от закони - единият е морален, а другият е церемониален. Те са напълно различни и служат за различни цели (вж. Фигура 2.3).

Христос идва да изпълни задълженията на церемониалния закон, като става Агнецът, заклан за греховете на света. Той изпълнява задълженията, произтичащи от Закона на Десетте заповеди чрез съвършеното си подчинение на неговите наредби. След кръста Законът за церемониите се прекратява, защото той е бил само символ, предвещаващ кръста. В същото време Десетте заповеди не се променят, нито са отменени чрез Христовата смърт. Същият Закон се намира и в Новия завет (виж Фигура 2.2).

Службата в светилището

Как церемониалният закон е сочил към служенето на Христос? Светилището съдържа отговора. Мойсей трябва да направи светилището точно според образеца, който му е показан на планината.

„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях “ (Изход 25:8).

1. „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш “ (Матей 4:10; Откр. 19:10).

2. „Дечица, пазете себе си от идоли “ (1 Иоаново 5:21; Деяния 17:29).

3. „...за да не се хули Божието име и с учението... “ (1 Тимотей 6:1).

4. „Ним каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата; така че Човешкият Син е господар и на съботата“ (Марк 2:27-28).

5. „Почитай баъца си и майка си; и обичай ближния си както себе си “ (Матей 19:19; Ефесяни 6:1-3).

6. „Неубивай “ (Римляни 13:9; Яков 2:11).

7. „Не прелюбодействай “ (Матей 19:18).

8. „Не кради“ (Римляни 13:9; Ефесяни 4:20).

9. „Нелъжесвидетелствай“ (Римляни 13:9).*

„Не пожелавай “ (Римляни 7:7)

.

I

* Прев. бел. За стиха от Римляни 13:9 е използван Цариградски превод.

Земното светилище и цялата служба, свързана с него, отразяват работата на Христос за нас. Те също са и копие или миниатюрно представяне на много по-великата служба на Исус в небесното светилище, на която земният храм е само „образ за сегашното време“2 (Евреи 9:9). Земното е копие на небесното.

„...които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Мойсей, когато щеше да направи скинията “ (Евреи 8:5).

След възкресението и възнесението Си, Христос влиза в небесното светилище, което не е строено от човек.

„ Защото Христос влезе не в ръкотворно светилигце, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас “ (Евреи 9:24).

Заплатата за греха е платена на кръста. Справедливостта е удовлетворена, но Христовото служене не свършва дотам. Грехът все още съществува и грешниците се нуждаят от прибежище при Христос. Служим на възкръснал

3

7

Спасител, Който е наш Първосвещеник, наш Застъпник, наш Съдия и Цар, който ходатайства за нас в светилището на небето.

„...Ние имаме такъв Първосвещеник (...)в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек “ (Евреи 8:1, 2).

МОРАЛЕН ЗАКОН

Наречен царски закон на свободата (Яков 2:8,12).

Изговорен от самия Бог (Второзаконие 4:12; 5:22).

Написан от Божията ръка върху камък (Изход 31:18; 32:16).

Поставен в ковчега на завета (1 Царе 8:9, Втор. 10:1-5; Евреи 9:4; Изход 40:20).

Съществувал е преди греха (1 Йоа- ново 3:4,8; Римляни 4:15; 5:13).

Целта му е да разкрие греха.

Дават знание за греха (Римляни 3:20; 7:7).

Вечен, установен от евангелието (Псалм 111:7,8; Матей 5:18; Римл. 3:31).

Не е тежък (1 Йоан 5:3).

Осъжда всички хора (Яков 2:10-12).

Духовен (Римляни 7:14).

Пълен, „съвършен", свят, праведен и добър (Втор. 5:22, Псалм 19:7, Римл. 7:12).

ЦЕРЕМОНИАЛЕН ЗАКОН

Наречен закон (,..)побиращ се в наредби (Ефесяни 2:15; Евреи 9:10).

Даден на Мойсей, за да го изрече пред хората (Левит 1:1-3; Изход 24:3).

Написан от Моисей в „книгата на закона“ (Второзаконие 31:9,24).

Поставен до ковчега на завета (Второзаконие 31:24-26).

Даден, след като човекът съгрешава (Евреи 5:1; 8:4).

Целта му е да разкрие лекарството за греха. Даден е поради греха (Галатя- ни 3:19, Левит 6:1, 6, 7; Йоан 1:29).

Отменен от кръста, временен (Кол. 2:14-17).

Противен на нас (Кол. 2:14-17).

Не осъжда никого (Col 2:14-17).

Плътски (Евреи 9:10).

Подлежи на промяна, „не е усъвършенствал нищо“ (Евреи 7:12, 18, 19)

.

Фигура 2.3

В старозаветно време защитата на обвиняемия е считана за толкова свещен дълг, че съдията отказва да делегира тази работа на пълномощник. Самият той служи като защитник на обвиняемия. Еврейската енциклопедия обяснява: „В юдейския закон понятието „адвокат“ е непознато“. Законовият им кодекс изисква съдията „винаги да се клони на страната на защитаващия се и да му дава предимство при всяко възникнало съмнение“. Каква система! Самият Бог защитава и съди обвиняемия. Но кой е обвинителят? Откровение 12:10 говори за дявола като за клеветник, който ни обвинява пред Бог денем и нощем. Той съставя доклад за греховете ни и обвиненията му са болезнено точни. Но как да ги преборим тогава?

„А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство... “ (Откр. 12:11).

Когато приемем факта, че Исус умира вместо нас, тогава Бог намира доказателството, което търси, за да ни обяви за невинни. Тогава къде е мястото на защитника? В определени ситуации юдейските съдии са посочвали застъпник, който да им помага при защитата на обвиняемия. Еврейската енциклопедия заявява, че съпругът може да представлява жена си и да помага на съдията, ако присъдата би засегнала личните му права. Тук можем да направим славен паралел с небесния съд. Христос - Младоженецът - изкупува чрез собствената Си кръв Своята „невеста“, т.е. Своя народ. Служи като посочен от съда Застъпник, за да помага на Отец при защитата нц от обвиненията на Сатана. Исус защитава също и собственото Си право да ни предостави спасение и накрая да ни отведе в небето. Нашето вечно спасение зависи не от това доколко безнадеждно е състоянието ни, а от способността на Христос да спасява грешниците.

,, Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца - Исус Христос Праведния. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят “ (Шоаново 2:1,2).

Когато благодатното време свърши, Христос ще прекрати застъпниче- ската Си служба, ще облече царската Си одежда и ще се завърне на земята като Цар на царете, за да посрещне Своята невеста. В Даниил, 7 глава е описана сцената на великия съд, заседаващ точно преди Второто идване на Христос, при което Той ще заеме царската Си позиция. Но за да отговаря на изискванията за Цар, Той трябва първо да бъде Свещеник, а преди това - Агнецът, заклан за греховете на света:

„Гледах в нощните видения и ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и го доведоха пред Него. И на Него бе дадено владичество, слава и царство, за да Му слугуват всички пле-

мена, народи и езици. Неговото владичество е вечно - то няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши“ (Даниил 7:13, 14).

Главната тема на книгата „Даниил“ е Исус Христос - разпънатият Агнец, възкръсналият Първосвещеник и идващият Цар. Добрата новина е, че съдът ще бъде в полза на всички, дошли в покаяние при Христос и в търсене на прошка за греховете си и на обновено сърце, което да е в хармония с Бога.

„...докато дойде Старият по дни и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството “ (Даниил 7:22).

Конструкцията на земното светилище

Посланието към евреите 4:2,6 ни казва, че евангелието е проповядвано на израелския народ, но поради неверието им те не са имали полза от него. Това проповядване е ставало във вид на служба в храма. Не е чудно, че псал- мистът пише:

„Боже, Твоят път е в светилището “3 (Псалм 77:13).

Самата скиния е „поставена посред народа“ (Числа 1:51-53) - точно както Исус е „сред Своите хора“ (Йоан 1:14).

Светилището се състои от външна стена, направена от бял лен, с един вход (порта), водещ към външния двор, който символизира земята. В книгата „Откровение“ четем, че белият лен означава праведността на светиите (Откр. 19:8). Тъй като цялата праведност е вменена, белият лен в крайна сметка означава праведността на Христос. При влизането във въшния двор първият срещнат обект е олтарът за всеизгаряне, където е било принасяно и изгаряно жертвеното агне. Той символизира Голготския кръст. Там се намира също и умивалникът, който се пълни с вода за церемониално умиване и символизира новия живот.

Вътрешният храм има две отделения - Светая (святото място) и Светая Светих (пресвятото място). От вътрешния двор към Светая се влиза през врата, а Светая е разделена от Светая Светих със завеса (Изход 26:31). Обзавеждането в Светая се състои от светилник със седем разклонения, маса за присъствените хлябове и златен олтар за кадене. Във второто отделение - Светая Светих - има само един предмет, наречен Ковчег на завета. Това е красива кутия, облицована с чисто злато. В двата й края има по един златен ангел, т.н. засеняващ херувим. В ковчега се намира най-светият документ, даван някога на хората от Бога, а именно Десетте заповеди. Всички предмети в светилището са подредени във формата на кръст, представяйки така начина, по който Исус ще умре.

Дворът

Дворът представя земята. Именно тук Христос е убит за греховете на света. Когато минем през портата, всъщност минаваме през Христос, Който е вратата към спасението. Веднага се срещаме с олтара за всеизгаряне, където жертвеното агне е заколвано. Олтарът символизира Голгота. Колоните в светилището представят изкупените (Откр. 3:10), а сребърните основи са изградени от парите, дадени от израелтяните за откуп - половин сикъл - еднаква сума както за бедния, така и за богатия (Изход 30:11-16). В Матей 17:24-27 четем, че Христос дава тези „пари за откупа” за двама души, като символично Той заплаща цената и за нас. Белият лен около външния двор е праведността на Христос. Тя ни покрива при влизането през портата, за да бъдем оправдани.

Олтарът за всеизгарянето

Христовата жертвена смърт е представена чрез олтара за всеизгаряне, направен от акациево дърво - материал, който е символ на човешкото естество на Христос (човешкото в нас е наричано „дърво, слама или плява“). Олтарът е покрит с мед - символ на победата чрез страдание. Решетката, върху която жертвата е изгаряна, е с височина лакът и половина - също колкото е височината и на умилостивилището, покриващо ковчега на завета. Божията справедливост стои толкова високо, колкото и Неговата милост. Олтарът има четири рога, към които е завързвано жертвеното агне - символ на това да бъдеш свързан с Христовата сила.

Умивалникът

Умивалникът представя „духовното очистване“ - новия живот - и затова е изграден изцяло от медните огледала на жените. Разделянето му от огледалото представя отричането от света, както и от собствената суета в замяна на праведността на Христос. Освен това Законът на Бога е „огледало“ (Яков 1:23-25), в което виждаме отражението на Божията праведност. Умивалникът ни казва, че Христос не само прощава греховете ни (при олтара за всеизгаряне), но и че ни очиства от всяка неправедност.

Светая и Светая Светих

Към Светая води врата, а към Светая Светих - завеса. Портата, вратата и завесата символизират навлизането в трите аспекта от служенето на Христос. Всички тези три входа се състоят от разкошни тъкани, направени от бяло (чистота - Откровение 19:8), алено (жертва - Откровение 19:13), пурпурно (царска власт - Йоан 19:2,3) и синьо (подчинение - Числа 15:37-40). В посока отвън навътре покривалата на Светая и Светая Светих се състоят от: кожа от язовец (човешкото естество на Христос, което прикрива славата Му), кожи от овен, оцветени в червено (жертвата на Исус), бяла козя вълна (чистотата Му), а най-вътрешното, царското покривало е от същата тъкан както покривалата на портата, на вратата и на завесата.

Тези покривала представят Христос като смирен, саможертвен, безгрешен и издигнат Спасител. Той идва да изкупи света (цифрата четири се свързва със света) и затова в храма има четири колони, придържащи завесата, четири покривала, четири цвята и четири съставки на присъствения хляб.

Всеки един детайл е от значение. В конструкцията на скинията са използвани 48 дъски4и 60 колони (числа, кратни на 144 000), които са поставени на сребърни подложки (изработени от „парите на откупа”):

„ Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос “ (1 Коринтяни 3:11).

Петте пръчки на решетката, която поддържа структурата (т.е. петте фактора за единство в Духа на църковното тяло), са изброени в следния цитат:

се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа, Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички“ (Ефесяни 4:3-6).

Предметите в Светая - светилникът, кадилният олтар и масата на присъствените хлябове - всички те образно представят Христос. Светилникът е единственото осветление в храма, а маслото, използвано да поддържа огъня, е символ на делото на Светия Дух (1 Царе 10:1,6; 16:13). Исус казва:

„ ...Аз съм светлината на света“ (Йоан 8:12).

Масата с присъствените хлябове представя Исус - хляба на живота:

„Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света “ (Йоан 6:51).

Кадилният олтар, върху който се поддържа постоянен огън от благоуханен тамян, представя заместническата дейност на Христос пред Отец. Службата в Светая изобразява делото на освещението, докато службата във въшния двор представя оправданието.

В Светая Светих се намира ковчегът на завета, в който е Божият закон, написан от ръката на Господа. Цялата служба в светилището се основава на факта, че човекът е нарушил светия Закон на Бога и поради тази причина се очаква да получи смъртно наказание. Само чрез изкупителното дело наХристос и чрез Неговото застъпническо служене човек може да се помири с Бога. В Исус се разкрива Божията милост. Така че над Закона, като покритие върху ковчега на завета, е поставено умилостивилището, което е от чисто злато. Наименованието „умилостивилище“ на еврейски е KAPPORETH, което означава „да изтрия“, а на гръцки е HILASTERION, т.е. „помирение“. Умилостивилището е символ на Христос, Който ни предпазва от последиците на нарушаването наЗакона. Над него от двете страни на ковчега са издигнати херувими, покрити със злато. Лицата им гледат надолу с благоговение пред Бог, пред Неговия трон на милост и пред вечния Му Закон. Над умилостивилището е светлината от Божието присъствие, наречена Шекина. Законът постановява смъртта на грешника, но над него е умилостивилището, покрито с присъствието на Господа. Гарантирани са милост и прошка, когато свещеникът поръсва кръвта пред ковчега, т.е. върху завесата, поставена между двете отделения на светилището. Всички тези драматични символи разкриват пред човека Божия план за спасението.