Глава 14 - НАСТЪПВА ПРОБУЖДАНЕ

Глава 14 - НАСТЪПВА ПРОБУЖДАНЕ

Като църковно семейство от много години говорим за „късния дъжд“. След като направих обстойно проучване на въпроса, стигнах до извода, че онова, от което се нуждаем сега, е силата на ранния дъжд - силата на Петдесетница. Докато започваме да наблюдаваме преживяването на тази сила в различни части на света, трябва да кажем, че дори истинската опитност на ранния дъжд (Петдесетницата) е твърде далече от онова, което преживяваме като църква днес. Късният дъжд ще настъпи, когато църквата е готова да предаде високия вик от Откровение 18 гл. Очевидно тази сила ще дойде след началото на вълненията около неделята и след като неприелите Бога напуснат църквата. Тогава останалите ще потърсят Божията сила, за да приключат делото.

Библията е пълна с доказателства, че Бог очаква с нетърпение да излее Духа Си и да ни съдейства както за удовлетворяването на нашите нужди, така и за подготовката ни за приключване на Неговото дело. Той желае да ни разкрие повече неща от онова, което днес знаем; да ни насърчи и укрепи. „Извикай към Мене - казва Той - и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш“ (Еремия 33:3). Елън Уайт представя стъпките към този духовен опит. „Всеки последовател на Исус Христос трябва да цени стриктната честност. Всеки ум трябва да се обърне със страхопочитание и с внимание към разкритото Божие слово. На онези, които по този начин се покоряват на Бога, ще бъде дадена светлина и благодат. Те „ще гледат чудните неща в Божия закон“. Великите истини, останали незабелязани и невиде-ни от деня на Петдесетница досега, ще засветят с естествената

189

си чистота. На онези, които наистина обичат Бога, Светият Дух ще разкрие истини, избледнели в ума; ще разкрие и съвсем нови истини. Тези, които се хранят „от плътта и пият от кръвта на Божия Син“, ще извлекат от книгата на Даниил и от Откро вението вдъхновени от Светия Дух истини. С това ще задвижат сили, които не могат да бъдат потиснати. Устните на децата ще се отворят, за да прогласяват тайните, останали скрити от умо вете на възрастни хора. Господ е избрал глупавите неща на този свят, за да посрами мъдрите; и слабите - за да посрами силните" („Основи на християнското възпитание“, стр. 473).

Един от любимите ми стихове в Писанието изразява Божи ето желание да работи с нас. „Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела“ (Исус Навин 3:5). Елън Уайз нарича този процес на освещенис „реформаторско движение“ и Бог й е показал резултатите от него. „В нощно видение пред мен бе представено велико реформаторско движение сред Божия на род. Мнозина славеха Бога. Болни бяха изцелявани, бяха извър швани и други чудеса. Наблюдаваше се дух на застъпничество, какъвто бе проявяван преди великия ден на Петдссетница. Можеха да бъдат видени стотици и хиляди, които посещаваха семействата и отваряха пред тях Божието слово. Сърцата бяха убеж давани чрез силата на Светия Дух, проявяваше се дух на истинско обръщане към Бога. От всяка страна се отваряха врати зл прогласяването на истината. Светът изглеждаше просветлен от небесно влияние. Искрените и смирени Божии последователи получаваха големи благословения. Чух гласове на благодарност и прослава и изглежда цареше такава реформация, каквато наблю давахме през 1844 г.“ („Съвети за здравето“, стр. 580).

Какво изобилие от благословения! Какъв ден ще бъде това! А той настъпва! По целия свят - в тихоокеанска Азия, в Европа, в Латинска Америка, в Африка и, да, дори в Северна Америка -настъпва със сила! Подготовката и осъществяването на ИЕТ’% ни дава възможност - на нас, на всички нас - да сътрудничим на Бога в това благоговейно преживяване.

Едно от най-великите обещания в цялата Библия, предаде но с думите на самия Бог, е следното: „Върнете се при Мене и Аз ще се върна при вас!“ (Малахия 3:7). Говорейки директно на хо рата, очакващи завръщането на Господа, пророкът очертава стъп

190

ките за пробуждане, които ще донесат изобилието от благословения. За мен е много насърчително да видя хиляди хора, хиляди семейства да се уповават на Божието слово, да подновяват завета си с Бога и да Му бъдат верни в десятъка (Малахия 3:8-10) -въпреки атаките на дявола срещу църквата на остатъка! Всичко това е било предсказано. „Останалото, останалото от Якова ще се обърне към могъщия Бог“ (Исая 10:21).

Бог е запланувал да действа мощно в полза на усърдните си работници. Всички ние помним, че голяма част от учениците на Господ Исус Христос не бяха образовани мъже със съвършена дикция и богат речник. Но след Петдесетница „езикът на учениците бе чист, семпъл и точен в слово и произношение, независимо дали говореха на родния си или на чужд език. Тези смирени мъже, които никога не се бяха учили в училищата на пророците, представяха толкова възвишени и чисти истини, че слушателите им оставаха поразени“ („История на изкуплението“, стр. 246).

Очевидно в края на световната история това ще сс случва отново като част от великото пробуждане. „С голям копнеж и нетърпение очаквам времето, когато събитията от Петдесетница щс сс повторят с още по-голяма сила, отколкото в този ден. Ап. Йоан казва: „След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава“ (Откровение 18:1). Тогава, както по времето на Петдесетница, хората ще чуят да им се проповядва истината - всеки на собствения му език“ („Събитията от последните дни“, стр. 202).

На Петдесетница в Ерусалим бяха събрани хиляди хора от цял свят. Когато учениците проповядваха, тези слушатели се почувстваха „ужилени в сърцата си“. Сърцата им бяха докоснати от великата жертва на Христос и 3000 души се кръстиха и сс присъединиха към църквата. Казано ни е, че това е само предв-кусване на последното голямо съживление. „Настъпва времето, когато за един ден към истината ще се обръщат толкова хора, колкото в деня на Петдесетница, след като учениците бяха получили Светия Дух“ („Евангелизъм“, стр. 692). Но когато се огледаме наоколо, ние се питаме: „Как изобщо би могло да се случи това?“ Библията дава отговора: „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен“ (Малахия 4:5).

191

„В силата на Илия“

Едно внимателно проучване на делото на пророк Илия, осо бено на неговата позиция за Господа на планината Кармил, щс ни помогне да се подготвим за последното време и за „падането на огъня“. Библията ни разказва тази история в ЗЦаре 17 и 18 гл. Глава 17 като цяло подготвя сцената за голямото духовно пре живяване, описано в глава 18.

От разцвета на Израил при Давид и Соломон вече били из минали 50 години. Половин век на упадък - на пропадане от огромния успех към глада. Израил бил изпаднал от служене на Бога до пристрастяване към Ваал. Бащата на цар Ахав, който е бил един от по-добрите царе на северното царство, бил сключил политически съюз с финикийците и като част от сделката него вият син Ахав се оженил за финикийката Езавел - изключител но нечестива жена, която взела със себе си своите фалшиви бо жества. И за да го кажем по-дипломатично, оказала много лошо влияние върху Ахав и върху целия народ. Библията ни докладва: „А Ахав, Амриевият син, върши зло пред Господа повече от всич ките, които бяха преди него“ (ЗЦаре 16:30). Тесвиецът Илия се намесил в живота на злото общество, развило се под властничсе-твото на Ахав, и поел главната роля на сцената.

Без да има предварително уговорена среща, без дори да е изпратил писмо, уведомяващо за пристигането му, Илия се по явил в двореца, минал покрай царската стража и придворните и влязъл направо в тройната зала. И преди някой да може да го спре, той заявил: „В името на живия Господ, израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти, че през тия години няма да падне роса или дъжд, освен чрез дума от мене“ (ЗЦаре 17:1). Така внезапно, както бил влязъл, Илия се обърнал кръгом и напуснал залата. В продължение на три години никой не чул нищо за него, нито го видял, въпреки че местният еквивалент на ЦРУ или КП. претърсил цялото царство, за да го открие. Претърсени били до ри околните народи. Знаем, че Илия е бил до потока Херит и по късно - в чужда страна - при вдовицата от Сарепта - но това I' друга история.

192

Поради нечестното на Ахав и поради отстъплението на народа Бог нанесъл на северното царство голяма суша. Условията Пили ужасни - жътвата се проваляла, вилнеели прашни бури, езерата и реките пресъхвали - нещо като пустинни условия. Положението се влошило дотолкова, че лично царят тръгнал да търси някакво място, където да бъдат напоени царските коне, за да не умрат. Тогава чрез Авдия пророк Илия още веднъж се срещнал с Ахав. И „смутителят на Израил“ отново се изправил сам срещу мразещите Божиите пътища. Но когато при големия изпит при залез слънце огън паднал от небето, всичко се променило. На планината Кармил, след като Илия поправил разваления Госпо-ден олтар и се помолил с искрена и ревностна молитва, „огън от Господа падна, та изгори всеизгарянето“ (ЗЦаре 18:38).

Съсредоточете се за миг върху тази фраза - „тогава огън падна от Господа“. Огънят е синоним на силата, на Божието присъствие. Това е единственото нещо, което разтопява несъгласието и дребните неща. Това е единственото нещо, което пречиства греховните умове. Това е единственото нещо, което ни дава сили за евангелизиранс. Това е разликата между църква, която променя живота на хората за Бога и църква, която не може да направи това. Този огън трябва да е част от нашия живот като членове на Църквата на ОСТАТЪКА.

Както знаете, Йоан Кръстител също е представен като подобен на пророк Илия. Библията го нарича „светилото, което гореше и светеше“ (Йоан 5:35). Той е имал познание и ентусиазъм. Имал е светлина и огън. Светлината дава насока! Светлината дава просветление!

Надявам се и се моля тази книга да дава светлина - така че хората, които я четат, да кажат: „Сега разбирам колко са важни тези събития. Това звучи разумно.“ Не искам огън без светлина. Огънят без светлина кара хората да чувстват само горещината. А ние определено не желаем и светлина без огън. Това сме го имали прекалено дълго. Защото светлината без огън е най-доброто описание на лаодикийското състояние. Духовни „покълнали картофи“. Ние познаваме истината, имаме светлината, но по-вечето от нас не правят нищо е нея. Трябва да имаме и топлина, и светлина - това е равно на сила.

193

Затова въпросът на всеки от нас е: „Кога ще падне огънят?" Открих някои точки или принципи от опитността на Илия, които би трябвало да ни посочат най-добре отговора на този въпрос.

1. ОГЪНЯТ ИДВА, КОГАТО ЗНАЕМ, ЧЕ ВЕСТТА НИ Е 01 БОГА.

„И след дълго време, в третата година, Господнето слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахава и ще дам дъжд нл земята“ (ЗЦаре 18:1). Огънят идва - силата идва в живота ни, когато знаем, че Господ ни е дал нещо, което трябва да сподели и с другите. Това имаме в лицето на Тройната ангелска вест - последното предупреждение към умиращия свят.

2. ОГЪНЯТ ЩЕ ПАДНЕ, КОГАТО УСТОЯВАМЕ ЗА ПРАВО ТО, НЕЗАВИСИМО ОТ ПОСЛЕДИЦИТЕ.

По пътя си към мястото, където щял да се срещне с Ахлв. Илия видял Авдия, богобоязливия слуга на царя. Авдия дори би и скрил 100 Господни пророка в пещери и ги поддържал с хранл и вода. Той веднага познал Илия и изразил уважението си към Божия пророк. Илия му заръчал да информира царя, че е намерил пророка-смутител. Авдия бил много изплашен и попитан „Ами ако Господ те отнесе нанякъде и аз не мога да те заведа при царя? Той ще ме убие.“ Но Илия обещал: „Заклевам ти сс и живота на Господа на силите, Комуто служа, днес ще му се явя" (Зцаре 18:15).

Сега ми позволете да ви задам един много важен въпрос Готови ли сте да отстоявате вашето тълкуване на Откровение I ' гл.? Или ще се огънете пред лицето на тесногръдието и предрач съдъците? Ще изберете ли религиозно-политическата правота или ще се придържате към ясното и вярно тълкуване на Писанията?

3. ОГЪНЯТ ЩЕ ПАДНЕ, КОГАТО НУЖДАТА НИ Е НАЙ-ГО ЛЯМА.

Илия стоял на планината Кармил като представител на Iн> жия народ. Стоял пред онези, които биха го убили, ако можели Пророкът бил 100% зависим от чудодейната Божия сила. Числе1 ното превъзходство на враговете било 450 към 1. Вааловите про роци имали нужда от Бога и знаели, че силата им не е успешна.

194

но били твърде закоравели, за да се променят. Събраното множество било дошло да наблюдава развоя на събитията и трябвало да вземе решение. „Тогава Илия дойде при всичките люде, та рече: Докога ще се колебаете между две мнения? Йеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха нито дума“ (стих 21). Той бил там съвсем сам. И Бог го благословил.

4. ОГЪНЯТ ЩЕ ПАДНЕ, КОГАТО ЗАНЕСЕМ ВЕСТТА СИ НА ХОРАТА.

Божията сила ще дойде, когато служим на хората в нужда. Тя не идва в очакващата църква, а в действената църква. Ние не

се нуждаем от сила, ако плановете ни не са достатъчно големи, за да могат да бъдат осъществени само чрез Божията сила.

Когато вестта е предадена на хората, идва Божията сила, за да направи тази вест ефективна. Докато се подготвяме, ние се нуждаем от мъдрост и светлина от Бога. Но истинската сила идва, когато занесем вестта на хората.

5. ОГЪНЯТ ПАДА - СИЛАТА ИДВА, КОГАТО ДОВЕДЕМ ХОРАТА ДО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ.

Когато се предаде вестта: „Падна, падна великият Вавилон..., излезте от нея, люде Мои!“, хората ще трябва да вземат решение. И това е въпрос на живот и смърт! Божията сила ще ни е необходима, за да говорим с власт. Точно тогава Неговата сила ще ни бъде дадена в най-голяма мярка. Илия бе казал на народа: „Време е да вземете решение. Докога ще се колебаете между две мнения?“

6. ОГЪНЯТ ПАДА - БОЖИЯТА СИЛА ИДВА, КОГАТО СЕ ВЪРНЕМ ПРИ БОЖИЯ ОЛТАР, ЗА ДА ГО ПОПРАВИМ И ИЗПОЛЗВАМЕ.

В известен смисъл да бъдеш изпълнен с Духа не означава толкова да получиш по-голямо количество от Божия Дух, колкото да Му се предадеш по-пълно. Когато покорим живота си на Светия Дух и се изпълним с Неговото присъствие, Той има по-голяма свобода да работи в и чрез нашия живот, за да въздигне и прослави Христос по-добре. Бог е прекалено велик, за да бъде

195

поставян в направен от хората калъп. Все пак има някои духовни закони, които са ненарушими. Когато изпълним условията, Той отговаря. Светият Дух ще ни изпълни със силата Си в мига, когато сме се подчинили напълно и работим в изпълнение на задачи, които се нуждаят от свръхестествена сила.

Пророк Илия предложил следното: пророците на Ваал (които били 450 на брой) и той самият да подготвят жертви за всс-изгаряне, но да не запалват огън на олтарите. Тогава, казал той, този Бог, който е истинският, ще изпрати огън от небето, за да изгори жертвата. Хората веднага реагирали: „Добре казано (както бихме направили и ние днес). Това е добра идея.“ И тъй като народът се съгласил, свещениците нямали друг избор, освен и те да се съгласят.

Сигурно си спомняте историята, когато пророците на Ваал подскачали, танцували и викали през целия ден около олтара си - от сутринта, през деня, чак до времето на вечерната жертва. Огън от небето обаче не паднал. Библията казва: „Но нямаше глас, нито кой да отговори, нито кой да внимава“ (стих 29).

Тогава настъпил редът на Илия. Той помолил хората да се приближат. Поправил съборения олтар на Господа. Използвал 12 големи камъка - по един за всяко от израилевите племена.

7. ОГЪНЯТ ЩЕ ПАДНЕ, КОГАТО НАШИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА СА ТАКИВА, ЧЕ САМО БОГ МОЖЕ ДА ГИ „ЗАПАЛИ“.

Илия изкопал ров около олтара и поставил на него дървата и жертвата. След това казал на народа: „Напълнете четири бъч ви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.“ След топи заповядал: „Повторете“ и те повторили. След това ги помолил да залеят всичко за трети път с вода. Така върху жертвата и дър вата били излети дванадесет бъчви! Водата напълнила рова око ло олтара. Всичко прогизнало от вода.

Илия искал хората да знаят, че огънят е от Господа. Знаел една истина, която всички трябва да знаем, и това е благоговеен факт. Бог може да запали дървата! Понякога считаме, че за да подейства Той, ние трябва да направим всичко, за да Му помог нем. Но Бог не се нуждае от вестник и сухи съчки за подпалки Не е ограничен от липсата или наличието на човек, който може

196

най-добре да говори или да каже нещата точно каквито са. Просто ни казва, че може да запали дървото, дори и влажно. И когато сме готови, Той ще запали огъня. Трудни ли ви се струват обстоятелствата там, където се намирате? Това не е проблем за Бога. Нито една ситуация не е прекалено трудна за Него!

8. ОГЪНЯТ ЩЕ ПАДНЕ, КОГАТО ЖЕЛАНИЕТО НИ Е БОГ ДА БЪДЕ ПРОСЛАВЕН.

Молитвата на Илия е благоговейна. Тя се състои само от 53 добре подбрани думи. „Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля и аз Твой слуга и че според Твоето слово сторих всички тия неща. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че ти, Господи, си Бог и че Ти си възвърнал сърцата им надире“ (стихове 36, 37). Трябва да схванем реалността, че Бог изпраща Своята сила, Своя огън на хора, които искат Той да бъде прославен. Когато видят огъня, те разпознават Божията сила. И когато огънят падне, се обръщат към Бога.

9. ОГЪНЯТ ЩЕ ПАДНЕ, КОГАТО СЕ ПОКОРЯВАМЕ НА БОГА. ТАЗИ ПОКОРНОСТ ДОНАСЯ СИЛА.

Илия заявил: „Според Твоето слово сторих всички тия неща.“ Той не парадирал, когато накарал хората да излеят 12-те бъчви вода върху жертвата и дървата. Следвал Божията заповед. Следвал е всеки един детайл за Бога. И знаел, че ако огънят не падне, ще бъде убит на място.

10. ОГЪНЯТ ПАДА, КОГАТО ЖЕЛАЕМ ДА ВИДИМ ДРУГИТЕ ХОРА ДА СЕ ОБРЪЩАТ КЪМ БОГА.

Огънят, силата за духовна работа, ще дойде в живота ни, когато сърцата ни копнеят да видят как хората се връщат при Бога - когато изпитваме любов към душите. Илия копнеел за две неща: за Божията слава и за пробуждането на хората. Когато желаем да видим хората да се връщат при Бога или да Го намерят за първи път, и вложим усилия в това, огънят ще падне.

197

11. КОГАТО УСТОЯВАМЕ В МОЛИТВА, ОГЪНЯТ ЩЕ ПАДНЕ.

Историята за чудната Божия сила на планината Кармил се е разказвала в продължение на векове. Много ми харесва начи нът, по който я представя Яков в Новия завет. Той казва: „Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произведе плода си“ (Яков 5:17, 18). Тази фраза е много интригуваща: „И пак се помоли.“ Когато Илия се молел на планината Кармил, това не му е било за първи път. Всъщност в молитвата си той даже не споменал за огън. Бог и той били уредили този въпрос предварително.

Кратките молитви могат да бъдат изказвани на публични места, ако сме се молили с нашите дълги молитви предварително. В църквата не е необходимо да се молим с дълги, агонизиращи молитви. Ако сме се молили, преди да отидем там, Бог ще дойде. Само 53 думи и огънят паднал от небето. Какъв контраст с Вааловите пророци!

Елън Уайт много картинно описва тази сцена. „След като жертвата е поставена на олтара, пророк Илия заповядва на хората да наводнят всесъжението и олтара и да напълнят с вода рова около олтара. След това почтително се прекланя пред невидимия Бог, издига ръцете си към небето и произнася спокойна и семпла молитва, без да я придружава с насилствени жестове или изкривявания на тялото. Над възвишенията на Кармил не отекват никакви писъци.

Тържествена тишина, която потиска свещениците на Ваал, почива върху всички. В молитвата си Илия не използва екстравагантни изрази. Моли се на Йехова така, сякаш той е съвсем близо - сякаш е свидетел на цялата сцена и чува неговата усърд-на, искрена и все пак съвсем семпла молитва. Свещениците на Ваал пищят, пенят се, подскачат и се молят много дълго - от сутринта почти до вечерта. Молитвата на Илия е много кратка, сериозна, почтителна и искрена.

Веднага след като е произнесена тази молитва, от небето падат огнени пламъци по забележителен начин - сякаш това е ярък проблясък на светкавица, който запалва дървата за жертвата и пояжда всесъжението, олизва водата в рова и дори камъ-

198

пите на олтара. Яркостта на пламъка осветява планината и е Иолезнена за очите на множеството. Хората от израилевото царство, които не са събрани на планината, наблюдават с интерес. (Има се предвид, че народът е стоял под „високото място“, на което е ставало жертвоприношението. „Свиканите“ са Ваалови-тс пророци“ - бел. пр.) Когато пада огънят, те стават свидетели на това и са удивени от гледката. Тя прилича на огнения стълб при Червеното море, който през нощта отделял чадата на Изра-ил от египетското множество“ („Свидетелства за църквата“, том III, стр. 284, 285).

Резултатите

След като наблюдавали феноменалната гледка, хората веднага паднали в поклон и възкликнали: „Йсова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.“ Илия заповядал на народа да хване пророците на Ваал и ги екзекутирал всичките - 450 на брой. След това насочил вниманието си към онемелия цар Ахав и казал е вяра: „Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.“

Когато Ахав отишъл да похапне, Илия се върнал на върха на планината, коленичил с глава между коленете и се помолил за дъжд. След молитвата изпратил слугата си да види дали на хоризонта над морето няма облаци. Слугата се върнал и казал: „няма нищо“. Седем пъти се молил Илия и казал: „Иди, виж отново“. И след седмата молитва слугата се върнал, викайки: „Ето малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. “ Илия бързо изпратил слугата си при Ахав със съобщението: „Впрегни колесницата си, та слез, за да не те спре дъждът.“ Небето изведнъж се покрило с облаци и притъмняло. Започнал да се лее дъждът. Било тъмно и Ахав не можел да види пътя, който по това време се превърнал в поток от вода и кал. Тогава Божият Дух слязъл върху Илия и той бягал пред конете, насочвайки ги по пътя към Езавел.

199

Лично и настоящо приложение

Много скоро ще се изпълнят думите на пророк Малахия: „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен“ (Малахия 4:5). Когато следваме Илиевия пример на вяра, огънят отново ще падне. Но този път няма ди запали само един планински връх. Библията казва, чс цялапш земя ще бъде просветлена!

Скоро след това някой ще възкликне: „Виждам го, виждам го! Малък облак, колкото половин човешка длан.“ Но вместо да се смрачава, ще става все по-светло и по-светло благодарение па присъствието на Бога и Неговите ангели. Този момент е съвсем близо. И настъпва съживленис!

През последните няколко години имам привилегията да сл у жа в Спиричуъл Лайф таск форс (комитет със специално прел назначение в духовния живот) на Североамериканската дивизия След много молитви, проучвания и дискусии ние подготвихме изявление, което се надяваме да бъде разпространено на мжл м места и да получи своето приложение. По-долу помествам топа изявление с разрешението на председателя на комитета.

„Време е...“

Подготвено от Североамериканската дивизия към ГК на ЦАСД Организация за задачите на духовния живот

Пророческите изводи от тройната ангелска вест, записана в Откровение 14 гл., стават все по-значими. Условията в света I с влошават. И в християнската църква, и в света се случват н< очаквани събития. Хората са объркани и неспокойни, изпълт ни с очакване. Мнозина са готови да чуят вестта на надеждата Това нарастващо търсене на духовен смисъл изисква от Божия народ да се събуди. „Време е за пробуждане!“ Сега е времето ла отговорим на подтика на Светия Дух и да се приготвим за Вт«> рото пришествие на Христос.

200

Следното изявление се основава на убеждението, че 2Лето-писи 7:14 съдържа необходимата последователност на Божия призив за пробуждане.

„Ако людете Ми...“

„Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и имат вярата Исусова“ (Откровение 14:12).

„Адвентистите от седмия ден са избрани от Бога като особен народ, отделен от света. С големия меч на истината Той ги е откъртил от кариерата на света и ги е довел до връзка със Себе Си. Направил ги е Свои представители и ги е призовал да бъдат Негови посланици в последното дело на спасението. На тях е поверено най-голямото богатство на истината, предавана някога на смъртни хора, най-тържественото и най-страшното предупреждение, за да го разнесат по света“ („Събитията на последните дни“, стр. 45).

„Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им“ (2Летописи 7:14).

„Най-голямата и най-спешната от всички наши нужди е пробуждането на истинското благочестие сред нас. Да се стремим към него би трябвало да е първата ни работа. Трябва да се положат сериозни усилия за получаването на благословение от Господа - не защото Бог не желае да ни дари Своите благословения, а защото ние не сме подготвени да ги получим. Нашият небесен Баща много по-силно желае да даде Светия Си Дух на онези, които Го молят за това, отколкото земните родители желаят да дадат добри дарове на децата си. Но наша работа е чрез изповед, смирение, покаяние и сериозна молитва да изпълним условията, при които Бог ще може и е обещал да ни даде Своите благословения. Пробуждането може да се очаква само в резултат на молитва“ („Избрани вести“, кн. I, стр. 121, подчертаването тук е от автора на книгата).

201

„Които се наричат с Моето име...“

Дързост: Подобно на Ной, Мойсей, Исая, Йоан Кръстител,

Исус, апостолите, реформаторите и пионерите ад-вентисти, ние трябва да прогласяваме „вестта на Илия“ с дързост. Трябва да поемем риска, да рискуваме нещо - може би всичко - за напредъка на Христовата кауза.

Водителство: Всички пробуждания в миналото са имали водачи герои, които са давали насоки на Реформацията. Бог призовава водачите да поставят пробуждането и духовното водителство ПРЕД своите тежки административни отговорности. Те са предизвикани да поставят пробуждането и реформацията като приоритет номер едно пред всички области на църковните отговорности.

Подкрепа: Опитността на Аарон и Ор, които подкрепяха ръ-

цете на Мойсей в битката с амаличаните, е модел и за нас днес. И ръководителите, и църковните членове са насърчени взаимно да се подкрепят - внимателно и с молитва - така, че бремето, което носят водачите, да се носи поравно от всички.

„Смирят себе си...“

Единство: Получаваме нашето единство от факта, че Хрис-

тос е Главата на църквата и порицаваме всичко, което ни разделя. Съответно в Църквата на остатъка намират място всички възрасти, полове и култури. Успехът на великата заръка ще дойде, когато наистина станем едно с Христос.

202

Пр остота: Исторически погледнато Бог винаги е използвал

простички средства за напредъка на Своето дело и за довеждането на църквата до пробуждане. Необходимо е да изучим моделите на пробуждане и реформация от миналото - от великата епоха на Стария завет, от Новия завет, от Реформацията и ранния адвентизъм, за да определим Божията воля в тази област. Ще е необходима голяма вяра, за да се решим да използваме простичките начини, които Той е използвал в миналото.

Покаяние: Покаянието и смирилото се пред Бога сърце са от

изключително съществено значение за истинското и трайно пробуждане и реформация! Това е в резултат на идването при Христос, когато позволим на Божията светлина да свети в нас. Издигнатият Христос представя добрите вести на евангелието. По този начин се вдъхва живот на съвестта ни и ние можем да се помолим е молитвата на Давид: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене“ (Псалм 51:10). Позволявайки на Христос да извърши делото Си в нашите сърца, ние можем да приветстваме изливането на силата на Светия Дух.

Та се помолят и потърсят лицето Ми...“

Молитва: Молитвата винаги е предшествала духовното об-

новление на Божия народ. Необходимото пробуждане ще дойде в резултат на насочената, обединена и настойчива молитва. Общуването е Бога в молитва е могъщо оръжие в духовната ни борба и ни осигурява победа.

203

Изучаване на Писанието съдържа мъдростта и силата на Хрие Библията: тос - силата, от която отчаяно се нуждаем. Когато

изучаваме и запаметяваме Писанието, откриваме колко прекрасен е нашият Спасител Исус Христос. Неговата доброта прави приключението от систематичното изучаване на Библията и размишле нието истинска радост. Такова изучаване на Биб лията води ученика до удовлетворяващите отгово ри на нуждите на днешния ден.

Заръка: Нашите молитви, изучаването на Библията, про

буждането и реформацията ни водят към една цел - до разнасяне на невероятно добрата новина за Христос по целия свят. Ето защо християните ад-вентисти имат една уникална заръка: да предадат на другите онова, което са научили и преживели. Всеки човек, с когото влизаме в контакт, е онази специална душа, която Христос е дошъл да спаси. Вършейки тази работа, ние имаме привилегията да сътрудничим на Светия Дух и на ангелите. 1/1 тази работа скоро ще просвети целия свят с Божията слава.

„И се върнат от нечестивите си пътища...“

Начин на Трайното пробуждане насърчава развитието на

живот: един посветен живот. Моделът на християнската

зрелост се състои в това: „непрестанно се молете“ и „бъдете винаги готови да отговаряте на всекиго, който ви пита за вашата надежда“. Нашата вяра в Божието Слово ще бъде демонстрирана и в управлението на средствата ни, и в начина ни на живот.

204

Становища: Имайки предвид сериозните времена, в които живеем, един позитивен отговор трябва да замени борбите, несъгласията и критикарството с положителните качества на любезността, уважението и утвърждаването. Тогава в живота ни ще се прояви плодът на Духа.

„Тогава ще послушам от небето...“

Бог чува: Бог никога не пропуска да отговори на истинско-

то смирение. Той винаги върши добро според Своите обещания. Тежкото и сериозно състояние на Земята призовава за небесна интервенция и Писанието потвърждава готовността и възможността на Бога да отговори на тази настоятелна молба. Когато казваме, че Бог чува, е това нямаме предвид само абстрактно възприятие на звука, но обещание за ответно действие. Когато Бог „чува“, Той действа. А когато осъзнаем личната си и общата си нужда и с доверие Го потърсим, отговорът на Небето е гарантиран.

„Ще простя греха им...“

Бог прощава: Грехът е „инфектирал“ самата същност на човешкото съществуване. Но чрез Христос Бог ни предлага освобождение, мир и сила. фактът на опрощението в Христос е точно толкова сигурен, колкото човек повярва във възможностите на Бога да го осигури. Исус с нетърпение очаква да прости греховете ни. Никой не е толкова грешен, та да не може да намери сила, чистота и праведност чрез прощението, което Бог предлага. Той обещава из-

205

цяло да ни прости и вече „да не си спомня грехове те ни“ и след това да се отнася с нас така, сякаш никога не сме съгрешавали.

„И ще изцеля земята им...“

Бог изцелява: Бог желае да изцели съкрушените сърца и няма падение, което Той да не може да излекува. Всяко обещание за Божието присъствие, грижа, закрила и благословение е дадено на всички Негови чеда. Независимо дали става дума за отделен човек, семейство, църква или народ - Божието желание п стремеж е към изцеление и възстановяване. Вън реки че цялостното и пълно изцеление ще бъде и небето, Неговата грижа включва нашето „тук“ и „сега“. „А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилете си“ (Малахия 4:2).

Нашият Спешността на времето изисква да общуваме по

отговор: всеки възможен начин и да предадем вестта, че е

настъпило времето за пробуждане и реформация, както и за онова, което Бог върши за напредък;! на спасителното дело. Време е за съгласувани дейс твия за приключване на работата, която Бог ни е поверил. Това означава, че всяко проведено съб рание, всяка написана статия и всяка медийна про ява трябва да подчертава нашата голяма нужда от пробуждане и как да бъде осъществена тя. I V ще се съсредоточават върху духовното израстват на отделните хора и на църквата като цяло и ма нашата първостепенна задача - подготовката за скороганото завръщане на Христос.

Бог казва: „Ако людете Ми... то тогава Аз...“ (2Летопис и 7:14). Чрез Божията благодат аз ще приема това обещание.

Ще се присъединиш ли към нашето посвещение още сега?