Глава 01 - Тема 04 - Последната седемдесета седмица от пророчеството

Ако 27 г.сл.Хр. бележи края на 69-те седмици, тогава 34 г.сл.Хр. би трябвало да бъде краят на 70-те седмици, определени за Израел. Когато превърнем седмиците в години, стигаме до същата дата. След като 483-те години приключват през 27 г.сл.Хр., 490-те години би трябвало да приключват седем години по-късно, а именно през 34 г. сл.Хр. (вж. Фигура 1.2).

“Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът... “ (Даниил 9:27).

Личното местоимение „Той“ се отнася за Месия, Който вече е споменат в Даниил 9:25, 26. Той - Христос - ще потвърди завета, сключен е Израел за една пророческа седмица, което са 7 години (1 седмица = 7 дни или години). Но стихът казва още, че „приносът и жертвата“ще престанат.

Средата на седемте пророчески години е три години и половина след 27 г.сл.Хр., когато, както вече разбрахме, Христос е кръстен. Краят на периода ни отвежда в 31 г.сл.Хр. Трябва да проучим какво голямо събитие се е случило тогава. Цялото християнство признава, че 31 г.сл.Хр. е годината, когато Христос е разпънат. (Вж.Фигура 1.3 на следващата страница.)

Някои модерни пророчески интерпретации създават объркване по отношение на 70-тата седмица и дори унищожават единството на пророчеството за 70-те седмици, като поставят тази последна седмица в бъдещето и прилагат съдържанието й за антихриста, който (според това тълкуване) ще пристигне на земята в края на християнската диспенсация по някакво време в бъдещето. Даниил 9:26,27 има хиастична6 структура и когато тя бъде взета под внимание, тогава се премахва очевидното объркване по отношение на използвания литературен стил.

“И подир шестдесетте и две седмици ще се посече Месия, но не заради себе си... “ (Даниил 9:26, Цариградски превод)

Тази част от стих 26 подготвя сцената за събитията, отнасящи се до седемдесетата седмица. Една седмица след 62-те седмици ни отвежда до времето след 69-тата седмица, т.е. през 70-тата седмица Месия ще бъде посечен или казано с други думи „ще бъде умъртвен”, но не заради Себе Си, а заради нас.

“И подир шестдесетте и две седмици ще се посече Месия, но не заради себе си; и людете на вожда, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и свършъкът му ще дойде с потоп; и до свър- шъка на войната има определени опустошения. И ще постави завета с мнозина в една седмица; а в половината. на. седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите и;е е запустителят, и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото “ (Даниил 9:26, 27, Цариградски превод).

Хиазмът се развива по следния начин:

а. Месия е умъртвен

б. Светилището е унищожено

61. Жертвоприношението престава

al. Христос е умъртвен

Освен това стих 27 също е изграден на принципа на хиазма: „Той... седмица... седмица... Той“, като отново се подчертава ролята на Месия. В обобщение може да се каже, че унищожаването на Месия ще сложи край на жерт- вената система (чието истинско предназначение е изпълнено чрез Него). Той (Месия) ще утвърди завета Си с Божиите хора чрез жертвената Си смърт в средата на седмицата (3 години и половина след 27 г.сл.Хр.) - това е точното време на Христовата смърт.

Стиховете извеждат на преден план конфликта между Христос и Сатана, който се бори против християнството чрез своите представители до края на времето. Обещано е обаче крайната победа да принадлежи на Христос, както и запустителят да получи заслуженото си наказание във времето на края.

“...ще престане жертвата и прнношението... ”

Смъртта на Христос на кръста поставя края на жертвената система, която дотогава е сочила към Него. Апостол Павел заявява това много ясно:

„...защото дори Христос, нашата Пасха, бегие заклан за нас“ (1Ко- ринтяни 5:7).

Тъй като Пасхата сочи към Христос, сега тя вече е реално осъществена чрез смъртта Му. Апостолът казва, че всъщност цялата жертвена система е заличена:

„...и като изтреби противния нам с постановленията запис който беше против нас, и махна го отсред, и прикова го на кръста “ (Колосяни 2:14, Цариградски превод).

По времето, когато високият вик: „ Свърши се “ излиза от устните на Христос, свещениците служат в храма. Това се случва в часа на вечерната жертва, когато пасхалното агне - символ на Христос - е трябвало да бъде заклано:

„И ето, завесата на xpa.ua се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха... “ (Матей 27:51).

Жертвената система приключва с Христовото разпятие. Завесата, разделяща двата отдела на храма, е раздрана на две отгоре додолу, което показва Божествена намеса. Принасянето на жертви приключва; жертвата на Христос е причината символичните жертвоприношения да престанат.

Група реформатори, сред които Джон Уиклиф и Мартин Лутер, а дори и ученият Исак Нютон, свързват седемдесетата седмица е Месия. Остатъкът от 7-годишния период приключва през 34 г.сл.Хр. е убиването на Стефан (виж Деяния на апостолите 7:59 до 8:4). Тази дата отбелязва края на 70-те седмици или на 490-те години, определени за Израел,

„...за да се свърши престъплението (...) и да стане умилостивението за беззаконие... “(Даниил 9:24).

От това събитие насам евангелието трябва да достигне езичниците (или света) посредством отделни личности - вестители от всяка нация. Савел, който дава съгласието си за убиването на Стефан, самият той става Павел - апостолът на езическия свят. Израел престава да бъде съкровищницата на Божията истина. Като се върнем на началния стих от Даниил 8:14- „До 2300 дни (години) светилището ще се очисти “ - забелязваме, че 2300-годишният период с начало през 457 г. пр.Хр. приключва през 1844 г.сл.Хр. (вж.Фигура 1.4). Ще се занимаем е очистването на светилището в главата „Камък, на- Който да положиш глава”.

До 2300 дни (години) светилището ще се очисти (Даниил 8:14) 2300 пророчески дни = 2300 години

7 седмици

62 седмици

1 седмица

1810 години

или

или 434 години

или

49 години

7 години