ПРИЛОЖЕНИЕ VI - БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА

В християнските среди изразът „да имаш белега на звяра“ е синоним на това да бъдеш изгубен за Бога. И това е правилно. Във всеки случай тези, които получават белега на „звяра“, са противопоставени на Божия народ и в повечето случаи са за пъкления огън.

Терминът „белегът на звяра“ се среща само в книгата Откровение. „За да не може никой да купува или да продава, освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откровение 13:17). На пръв поглед изглежда, че е нещо желано човек да получи белега на звяра, защото иначе няма да може да купува или да продава. Но след внимателно прочитане на контекста скоро установява, че тези, които следват подобния на леопард звяр и звяра с двата рога, не намират имената си записани в Книгата на живота (Откровение 13:8). А и звярът, който поставя този белег, получава силата, трона и властта си от „змея“ - който е Сатана!

Следващите две споменавания на белега на звяра са в Откровение 14:9-12 - в сърцето на тройната ангелска вест. „И друг, трети ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнето.

И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и на образа му, не ще имат

273

отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.

Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.“

Получилите белега на звяра ще изстрадат Божия гняв (седемте последни язви), неразмесени с милост (Неговия „странен“ акт) и ще бъдат изгорени. Тези, които не са получили белега, са спазващите Божиите заповеди и вярващите в Исус. Твърде забележителен момент е описанието на светиите в контраст с получилите белега на звяра. Светиите спазват Божиите заповеди и вярват в Бога. Възможно ли е онези, които получават белега, да не спазват заповедите и да нямат вяра в Исус? От този пасаж със сигурност разбираме, че хората, върху които ще се излее Божият гняв, са същите, които следват звяра и получават неговия белег.

Следващото споменаване на белега на звяра е в Откровение 15:2, 3. Йоан, който получава видение за бъдещето, казва: „И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи. И пееха песента на Божия слуга Мойсся и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи, Боже Всемогъщи.“

Каква благоговейна, радостна картина. Аз лично планирам да участвам в нея един ден. Тези, които откажат да приемат белега на звяра - тоест, които спечелят победа над звяра, - в края ще застанат на стъкленото море в небето и ще пеят победната песен - „песента на Мойсей и на Агнето“!

За белега на звяра четем и в Откровение 16:2. Цялата тази глава е посветена на седемте ангела със седемте последни язви -на Божия гняв. „И първият отиде, та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.“

Хората, изучаващи пророчествата, ще видят, че седемте последни язви се изливат без милост върху тези, които носят белега на звяра. Това се случва след края на благодатното време - когато милостта вече не е на разположение на грешниците. Божият гняв пада върху онези, които са Го отхвърлили и които са прес-

274

ледвали верния Му народ. Благодарим на Бога, че Неговият народ ще бъде запазен от язвите благодарение на Божия печат!

Белегът на звяра се споменава за шести път там, където четем за участта на измамените от звяра и от лъжепророка. „И звярът биде уловен и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра и които се покланяха на неговия образ; те двамата бидоха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел“ (Откровение 19:20).

Каква тъжна картина! Тези, които получават белега на звяра, са измамени! Но тъй като са отказали да се вслушат в истината, те получават Божия гняв и пропускат вечния живот с Бога.

Седмото и последно споменаване на белега на звяра е във връзка с великия съд в небето. Тези, които не са се поклонили на звяра или не са получили неговия белег, живеят и царуват с Христос 1000 години! „И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исус и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години“ (Откровение 20:4).

Изводът след прегледа на тези пасажи е основен и тържествен: Хората, които получат белега на звяра, ще бъдат изгубени -тези, които които не го получат, ще бъдат спасени!

Последното предупреждение за земята

Вярвам, че Църквата на адвентистите от седмия ден е църквата на „остатъка“ от библейското пророчество. Вярвам, че Бог ни е призовал да прогласим всемирната вест на трите ангела от Откровение 14:6-12.

Пророчеството посочва, че точно преди Второто пришествие на Христос ще се появи друг ангел с вест. Това е последното предупреждение към света да избегне Божия гняв. Тази състояща се от две части вест просветлява целия свят: „Падна, падна

275

Вавилон“ - това е повторение на втората ангелска вест, и „Излезте от нея, люде Мои“ - повторение на третата ангелска вест (Откровение 18:1-4).

За да предаде тази зест, човек трябва да знае кой е „Вавилон“, кой е „звярът“, какъв е неговият „белег“ и да е убеден, че трябва да предупреди останалите за опасността, в която се намират. Това е много чувствителна тема, но ние я пренебрегваме със заплаха за живота си, за нашия вечен живот и за живота на много други хора.

Кой е звярът с белега?

Контекстът на Откровение 13 гл. посочва, че „звярът“ е подобният на леопард звяр - първият, представен в тази глава. Едно проучване на пророчеството ясно показва, че силата, представена с „малкия рог“ от Даниил 7 гл. и „леопардовият звяр“ от Откровение 13 гл. са едно и също нещо.

И двамата получават силата и властта си от змея - Сатана.

И двамата се появяват от езическия Рим.

И двамата богохулстват.

И двамата управляват 1260 години.

И двамата воюват със светиите.

И двамата имат световно влияние.

И в Откровение 13 гл. тази сила получава рана, която изглежда смъртоносна, но оздравява и целият свят, учуден, отива след нея.

Откровение 13 гл. ни разказва за богохулния „звяр“, който си сътрудничи с новия „звяр“ с рога, „прилични на агнешки“. В лицето на този нов „звяр“ могат да бъдат разпознати САЩ. Това са последните две велики сили, участващи във великата борба против Бога. Доказателството е почти непреодолимо - леопардовият „звяр“ и „малкият рог“ представят папския Рим, Римока-толическата църква.

Но кой е Вавилон?

В книгата Откровение Йоан предполага, че неговите читатели познават книгата на пророк Даниил и другите старозавет-ни писатели. Тази книга съдържа буквално стотици цитати от Стария завет. Когато човек прочете Откровението и стане сви-

276

детел на това, как Бог действа в историята, изведнъж чува заявлението: „Падна, падна великият Вавилон“ (Откровение 14:8). Тук не ни е дадено никакво определение за идентичността на Вавилон -- просто: „Падна Вавилон“.

Спомняте ли си, че в предишните глави на Йоан бе показан „смесен“ звяр, съставен от „зверовете“ от Даниил 7 гл. Пророкът определено знае кой е Вавилон и вярва, че и читателите му са наясно с това.

Древният Вавилон - първата световна империя - достигна своя край, отхвърляйки Бога. Божият „ръкопис на стената“ обяви: „Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен“ (Даниил 5:27). През същата нощ цар Валтасар бе убит, когато мидяни-те и персите атакуваха град Вавилон и превзеха царството.

В дните на Йоан същинският град Вавилон вече лежеше в развалини. Но тъй като в дните на Даниил Вавилон бе потискал Божия народ, Творецът го използва като символ на това, как почти в края на световната история Сатана ще се опита да унищожи Божия народ чрез покварената църква. Така както древният Вавилон отхвърляше Бога, така и изповядващият се за християнски свят Го отхвърля днес - ако не с буквални думи, то съвсем определено със самите си дела. Тези, които отхвърлят вестта на първия ангел от Откровение 14 гл. за времето на съда, могат само да отпадат все повече и повече от вярата в Бога. Според втория ангел, когато християнският свят напълно се обедини с принципите на света, падението на Вавилон ще е пълно.

Тогава Божият народ ще предаде наново втората ангелска вест с такава сила, която в Откровение 18:1-4 е описана като просветляваща цялата земя! Хората, които отхвърлят тази вест, няма да признават и падението на Вавилон и ще възприемат обединението на църквата и държавата като нещо добро. Само спазващите Божиите заповеди и вярващите в Исус Христос ще осъзнават естеството на греха в светлината на кръста и с голяма сила ще проповядват против покварата на Вавилон.

В частност те ще изобличават греховните учения на „Вавилон“ - „виното“, с което напоява всички народи. Сред останалите неща това вино включва и учението за светостта на неделята, и учението, че по природа човек има безсмъртна душа. Първата грешка оформя връзката между римокатолицизма и протестантството, а втората ги свързва и със спиритизма.

277

В библейската книга Откровение блудницата „Вавилон“ е описана като поразявана от язвите. И съответно е отправен призивът: „Излезте от нея, люде Мои“. Тъй като „белегът на звяра“ е сложно съставеният, подобен на леопард звяр, очевидно е, че той и Вавилон са едно и също. Можем да видим и че антихристът е система, чрез която действа Сатана, за да воюва против светиите на Всевишния. Съответно всички, които действат на негова страна, стават част от тази система.

„Звярът“ описва своя белег

Както вече отбелязахме няколко пъти, „звярът“ представлява папският Рим или римокатолическата система. Би трябвало да се предположи, че белегът на звяра е свързан с религиозното поклонение в неделя, след като Божият печат се намира в съботата и след като светиите са описани като спазващи Божиите заповеди. Но освен тези библейски доказателства бихме могли положително да идентифицираме този белег дори само като слушаме изказванията на римокатолически говорители.

През XIII век Тома Аквински, чийто авторитет на католически теолог е неоспорим, заявява: „В новия закон спазването на неделята замества това на съботата не по силата на изискванията на закона, но по решението на църквата и по обичая на хората християни“ (Тома Аквински, „Summa theologiae“, 2а2ае, 122.4 ад 4, цитирано в Поредицата на Комитета за Даниил и Откровение, том VII, стр. 95). Тома Аквински, един от най-ува-жаваните учители в Римокатолическата църква, поучава, че подмяната на съботата с неделя е извършена от Римокатолическата църква.

Този факт е признат и от Трентския събор в обръщението на Гаспаре (Рикиюли) де фоссо (архиепископ на Реджио) към 17-та сесия на събора на 18 януари 1562 г. В речта си той твърди: „Съботата, най-славният ден в закона, бе заменена с Господния ден... Тези и други неща от подобно естество не са прекратени по силата на Христовото учение (защото Христос казва, че не е дошъл да разруши закона, а да го изпълни), а са били променени

278

чрез авторитета на Църквата“ (Оригиналният източник е цитиран в Справочник на библейския ученик - ЦАСД, стр. 887).

Много католически катехизиси претендират, че „църквата“ е променила деня за поклонение пред Бога от събота в неделя поради своята сила и авторитет. Ето няколко такива примера:

„Въпрос: Познавате ли друг начин да докажете, че църквата има право да постановява задължителни празници?

Отговор: Ако нямаше такова право, не би направила това, с което всички съвременни християни са съгласни с нея; а именно не би могла да замести съблюдаването на съботата, седмия ден на седмицата, с неделята, първия ден на седмицата - промяна, за която Свещеното писание не й дава никакво право“ (Сти-вън Кийнън, „Доктринален катехизис“, стр. 174).

Кардиналът на Балтимор Гиббонс заявява: „Божественото постановеният ден за религиозно поклонение и за почивка от обикновена работа е прехвърлен чрез авторитета на църквата от съботата, последния ден, върху неделята, първия ден на седмицата; и това винаги е било съблюдавано в тази страна, навлязло е в нашето законодателство и обичаи и е един от отличителните ни знаци като християни.

Пренебрегването и изоставянето на това съблюдаване би било сигурно доказателство за отклоняване от духа на християнството, по който в миналото е бил оформен нашият национален живот. В наше време, както и в цялото ни минало досега, враговете на религията - скрити или явни - са се противопоставяли на християнския почивен ден. Ако се вгледате по-добре, не може да не забележите опасните нападения върху Господния ден през последните 25 години в САЩ. Ние сме длъжни да служим и да помагаме на стараещите се да възпрат тази опасна тенденция.

Не би било трудно да покажем, че съблюдаването на неделята е изпълнено с най-големи социални благословения. Като доказателство вижте социалните болести, нападнали онези християнски народи, които са загубили уважението си към неделята. Загрижена да предпази Съединените щати от тези бедствени последици, Католическата църква усърдно поддържа свещения характер на Господния ден“ (Кардинал Джеймс Гиббонс, „Претенциите на Католическата църква при сформирането на републиката“, в книгата на Джон Гилмъри Ший и др. „Кръстът и фла-

279

гът, нашата църква и страната“, стр. 24, 25; пълен цитат е поместен в „Книгата - източник на библейския ученик“ - АСД, стр. 987).

Дори само тези три кратки абзаца от кардинал Гиббонс показват значимостта на неделята и желанието на Католическата църква да я види съблюдавана в Съединените щати като „белег“ на това, че някой е християнин.

Какво представлява „белегът на звяра“?

В резюме за онова, което разгледахме в последните четири глави, може да се каже, че: „Белегът на звяра е съзнателно и при добра осведоменост одобряване на принудителното спазване на неделята в края на човешката история в разрез с ясна-та светлина от Библията но съботния въпрос, но в хармония с класическия римокатолицизъм. Като такъв белегът на звяра е доказателство за характера на личността, узряла в противопоставянето си срещу Бога“ (Поредица на комитета за Дани-ил и Откровението, том VII, Симпозиум по Откровението - книга II, стр. 118, с курсив и ръкопис в оригинал). Спомняте ли си, че в последната глава установихме следното: Божият печат е доказателство за интелектуалното и духовното вкореняване в истината? Белегът на звяра е доказателство, че характерът е „узрял“ в противопоставянето на човека спрямо Бога.

„Когато дойде изпитът, ясно ще се види какъв е белегът на звяра. Това е спазването на неделята. Тези, които след като са чули истината продължават да считат неделята за свят ден, носят подписа на „човека на греха“, замислил „да промени времена и закони“ (Елън Уайт, Писмо 12, 1900, цитирано в АБК, том VII, стр. 980).

280

Кога що бъде поставен белегът ма звяра?

От проучването на библейските стихове до този моменД разбрахме, че Божият печат и белегът на звяра се поставят точно преди края на благодатното време и точно преди началото на седемте последни язви. И именно тогава евангелието ще бъде разпростряно по целия свят с голяма сила. Библията казва: „Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему“ (Яков 4:17). Хиляди християни през вековете са спазвали неделята, мислейки, че това е библейският почивен ден. Но хората няма да бъдат съдени съобразно светлината, която никога не са имали. „Мнозина са отишли в гробовете си с пълната вяра, че неделята е библейската събота... Ако сме разумни същества и светлина е достигнала до нас, ще сме отговорни за нея. Но тези, които не са имали светлината, светеща сега над нас по съботния въпрос, няма да бъдат отговорни за несъобразяването си с нея, защото тя никога не им е била представена и те са починали без осъждане“ (Елън Уайт, „Ривю енд хсрълд“, 25 април 1893 г.).

А на въпроса „кога“ отговаря следното твърдение: „Когато ' съблюдаването на неделята бъде наложено със закон и светът бъде просветлен относно задължителността на истинската събота, тогава онзи, които наруши Божията заповед и се покори на предписанието, чийто авторитет не е по-висш от този на Рим, ще отдаде по-голяма почит на папството, отколкото на Бога. Ще отдаде прослава на Рим, на силата, която налага институциите, благословени от него. Когато хората отхвърлят институцията, която Бог е обявил за белег на Своя авторитет, и вместо нея почитат тази, която Рим е определил за знак на своето върховенство, по този начин ще приемат белега за вярност към Ршпбелега на звяра“. Тези, които продължат да вършат беззаконие, ще получат „белега на звяра“, но чак когато въпросът бъде ясно представен пред хората им им се даде възможност да избират между Божиите заповеди и заповедите на хора“ („Великата борба“, изд. 1888, стр. 449).

281

Марвнн Максуел описва много картинно ситуацията в нашия свят в момента на кризата.

„Писанието ясно посочва, че в края на времето личният избор ще постави всеки човек или на едната, или другата страна. Никой няма да остане неутрален.

Едната страна ще се покланя на Създателя (Откр. 14:7). Другата - на „звяра“ и на „неговия образ“ (Откр. 13:12; 14:9; 16:2; 19:20).

Едната страна ще е вярна и истинна, неопетнена от лъжа (Откр. 14:5). Другата ще е приела измамите на лъжепророка (19:20).

Едните ще са чисти и непорочни (14:4, 5). Другите - „страхливи, невярващи, мръсни, убийци, блудни, чародейци, идолопок-лонници, лъжци“ (Откр. 21:8).

Хората от едната страна ще открият имената си в Книгата на живота (Даниил 12:1). Другите ще установят, че имената им са изтрити от Книгата на живота (Откр. 17:8).

Едната страна няма да може да купува или продава, но ще избегне „язвите“ (13:17; 18:4). Другата ще може да продава и да купува (за известно време), но след това ще изстрада язвите (Откр. 13:17; 14:9-11; 16:2).

Едната страна е поканена на радостната сватбена вечеря на Агнето (19:9). Другата страна е дадена „за храна на небесните птици“ на „великата Божия вечеря“ (Откр. 19:17-21).

Едната страна слави Бога и пее радостно в Божието присъствие (Откр. 15:2-4; 14:3). Другата проклина Бога и страда от мъки в присъствието на „Агнето“ (Откр. 16:9-11, 21; 14:9-11).

Едната страна влиза във вечното царство (Даниил 7:27; Откр. 22:14). Другата страда от дълготрайно наказание (Откр. 14:9-11).

Едната страна има Божия печат (Откр. 7:1-3). Другата има белега на „звяра“ (Откр. 13:16; 14:11).

Най-лесното нещо, което човек може да направи, когато дойде времето на образа на звяра, е да се присъедини към мнозинството. Хората, които са повярвали в лъжите на змията, че не биха могли или не би трябвало да се покоряват на Божия закон,

282

лесно ще отстъпят. Те ще бъдат повлияни от знаменията на Сатана (2Сол. 2:9-12). Ще се „поклонят“ на образа и ще получат белега на звяра, посочващ тяхното подчинение и покорство към човешките власти.

Но тези, които обичат Исус, които имат „вярата в Исус“ и са сс научили да побеждават така, както Христос е побеждавал (Откр. 3:21), с риск на живота си ще изберат да почитат Бога и да Му се покланят по начина, по който Той е заповядал. Те ще считат верността към своя Създател и Изкупител за най-важно-то съображение. Тези храбреци скоро ще се окажат на стъкленото море, славещи Бога (Откр. 15:1-5)“ (Марвин Максуел, „Римо-католицизмът и Съединените щати“, „Поредица на комитета за Даниил и Откровение, том VII, Симпозиум върху Откровението, книга II, стр. 1191, 120).

Библейското пророчество действително представя целия ход на човешката история. Всички световни сили са заемали местата си и са слизали от световната сцена точно както Бог е предсказал. И след това се появи „малкият рог“ от царствата на разделената Римска империя. В лицето на „малкия рог“ разпознахме папския Рим, Римокатолическата църква. Тя буквално царува над-света в продължение на 1260 г., преди да получи смъртоносиата си рана през 1798 г. Мнозина си мислеха, че с папетвото е свършено веднъж завинаги, но както предсказа Библията, „раната бе излекувана“. Сега „целият свят, учуден, отива след звяра“. Съединените щати наистина се появиха като „нова нация“ и се развиха до най-могъщата нация на земята - единствената световна суперсила.

Тези две сили - папетвото и Съединените щати - ще бъдат водещите действащи лица в последното действие от драмата на вековете.

283