Време за изцеление (Лука 13:16)

Когато създава света, Бог обявява всичко за „твърде добро” (Битие 1:31) – несъмнено, съвършено във всяко отношение. Но с навлизането на греха творението е покварено от злото и днес виждаме въздействието му навсякъде. Хората, макар и сътворени по Божия образ, стават обект на болести и смърт. Често казваме, че смъртта е част от живота. Но смъртта е отрицание на живота, а не част от него. Смъртта никога не е била замисляна като нещо, което Бог би искал да преживеем.

Имайки предвид първоначалния Божи план за човечеството, не е изненадващо, че някои от най-драматичните чудеса на изцеление се случват именно в събота.

Прегледайте историите за излекуване в събота, описани в Марк 3:1-6; Лука 13:10-17, Йоан 5:1-9; 9:1-14. Какви поуки съдържат тези истории относно истинското предназначение на съботата?

Всяко от съботните изцеления е зрелищно и има за цел да демонстрира истинския смисъл на съботата. Преди да излекува човека с изсъхналата ръка (Марк 3:1-6), Исус задава риторичния въпрос: „Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби?” (Марк 3:4). Ако човек има възможност да облекчи страданията в светия ден, защо да не го направи? Всъщност чудото със сгърбената жена мощно демонстрира освободителната цел на съботата (Лука 13:10-17). Когато е критикуван за изцелението, Исус пита: „А тази, която е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?” (Лука 13:16).

Темата за освобождението присъства и в разказа за изцелението на човека в къпалнята Витезда, парализиран от 38 години (Йоан 5:1-9), и в изцелението на слепородения (Йоан 9:1-14). В отговор на фарисейските обвинения, че нарушава съботата със Своите изцелителни чудеса, Исус им напомня: „Отец Ми работи досега, и Аз работя” (Йоан 5:17). Ако Бог не разрешава лекуването, то не би се случило. Но когато нещата опрат до облекчаване на човешките нещастия, Бог не си почива.

Какво трябва да научим от грешките на тези религиозни водачи за начина, по който предварително въприети идеи могат да ни заслепят дори за най-очевидните истини?