Глава З - ХРАНОСМИЛАТЕЛНИТЕ ОПЛАКВАНИЯ АЛАРМЕН СИГНАЛ НА ОРГАНИЗМА

Глава З

ХРАНОСМИЛАТЕЛНИТЕ ОПЛАКВАНИЯ АЛАРМЕН СИГНАЛ НА ОРГАНИЗМА

Възпаления на лигавицата на стомаха

Храносмилателните оплаквания са един от най-важните алармени сигнали на организма. Те показват

наличието на обезводняване и са сигнал за жажда. Срещат се както при младите, така и при повъзрастните.

Хроничното и постепенно все по-задълбочаващо се обезводняване е коренът на почти всички

известни днес по-разпространени заболявания.

Оплакванията от гастрит (възпаление на лигавицата на стомаха), от дуоденит (възпаление на

дванадесетопръстника) и киселини трябва да се лекуват чрез поемане на по-голямо количество вода. Ако

вече са се образували язви, е необходима и специална диета, за да може заболелите участъци да бъдат

излекувани.

От изказвания на проф. Хауърд Спиро от университета в Йейл е известно, че 12% от пациентите с

диспепсии (нарушения в храносмилането) след шест години развиват язва на дванадесетопръстника, при

30% тя се проявява след десет години и при 40% — след 27 години. Трябва да се гледа сериозно на

храносмилателните оплаквания, макар че положението се счита за критично едва тогава, когато при

ендоскопични изследвания (чрез специална сонда, б. пр.) се установи наличието на язва. Струва ми се, че

медицината все повече и повече се превръща в професия, ориентирана към наблюдаване, вместо

професия, ориентирана към съчувствие, както по-рано, което предполагаше и по-голямо мислене.

Поради болката, която придружава тези класифицирани по различен начин оплаквания, пациентът е

принуден да потърси лекар. Точно тази болка привлича вниманието към себе си, макар че са създадени

редица понятия за локалните оплаквания, които се идентифицират чрез ендоскопия. Общият фактор тук са

нарушенията в храносмилателната система. Локалните промени в тъканите са видимият резултат от

уврежданията, до които е довел общият фактор, а именно: недостигът на вода.

Как мога да твърдя това с пълна увереност? Лекувах само с вода повече от три хиляди пациенти с

оплаквания от храносмилателната система. Те имаха най-разнообразни оплаквания, които биха могли да

бъдат класифицирани като симптоми на различни заболявания. Всички те реагираха положително на

увеличаването на ежедневно приеманото количество вода и клиничните проблеми, свързани с болките,

изчезнаха. Съобщението за моя нов метод за лечение при смущения в стомашно-чревния тракт излезе като

уводна статия в списание „Journal of Clinical Gastroenterology" („Списание по клинична гастроентерология")

през юни 1983 г.

На определен етап от обезводняването, когато организмът спешно се нуждае от вода, тя не може да

бъде заменена с нищо друго. Не могат да помогнат никакви лекарства, а само вода. Един от многобройните

ми пациенти, които лекувах чрез вода, е доказателство за това. Младият мъж, малко над 20 години, дълги

години страдал от язва на стомаха, докато стигнал до криза и се срещна с мен. Той беше преминал през

обичайните диагностични изследвания и диагнозата му гласеше: язва на дванадесетопръстника. Бяха му

предписани антиациди (свързващи стомашната киселина лекарства) и Цимедитин.

Цимедитинът има много силно въздействие. Той блокира активността на хистамина на местата, където

последният се приема, известни още като хистамин-2- или Х-2-рецептори. Някои стомашни клетки,

произвеждащи киселина, реагират случайно на този медикамент. Обаче много други стомашни клетки,

които не произвеждат киселина, се повлияват от блокиращото действие на лекарството. Затова този

препарат има много странични явления (включително импотентност при младите мъже), а може и да се

окаже извънредно опасен при старите хора.

Аз се срещнах за първи път с младия мъж през една лятна вечер на 1980 г. около 23 часа. Той имаше

такива болки, че почти не беше в съзнание. Лежеше на пода на стаята си в поозата на ембрион (със свити

крака към тялото, б.пр). Стенеше непрекъснато и не осъзнаваше присъствието на загрижените хора около

себе си. Когато го заговорих, не ми отговори. Не можеше да се говори с него, така че се наложи да го

разтърся, за да получа отговор.

Попитах го какво му е. Той простена: „Язвата ми ще ме умори". Когато го запитах откога има болки,

той отговори, че са започнали около един часа следобед, веднага след като се нахранил. И ставали все посилни.

Попитах го какво е направил за облекчаването им, взел ли е някакви лекарства. Той отговори, че е

взел три таблетки Цимедитин и изпил цяло шише антиацид. Но това голямо количество лекарства не му

донесло облекчение в продължение на тези десет часа.

Когато такова голямо количество таблетки не са помогнали при болки от язва на стомаха,

автоматично се мисли за остър корем, който се нуждае от спешна хирургическа намеса. Може би язвата му

се е спукала!Аз бях асистирал при операции на спукани язви и знаех, че такива пациенти се намират в

ужасно състояние, подобно на това на младия мъж пред мен. Тестът бе съвсем прост: при такива пациенти

коремът е съвсем твърд, почти като дъска. Затова опипах корема и установих, че няма спукване на язвата.

Коремът му беше мек, но много чувствителен към болка. Имаше късмет, че язвата му не се беше спукала.

Ако не бях дошъл навреме, киселината щеше да пробие дупка във възпалената стомашна стена.

Изборът на лекарства при подобни обстоятелства е много ограничен. Три таблетки Цимедитин от по

300 милиграма и цяло шише антицид не могат да облекчат болката. Често подобни случаи завършват на

операционната маса на някой обичащ операциите хирург. Въз основа на моя дълъг опит с

болкоуспокояващите свойства на водата при стомашни оплаквания, дадох на мъжа две пълни чаши вода —

половин литър. Най-напред той се поколеба. Казах му, че е приел обичайните лекарства, без да има

някакъв ефект от тях. Сега трябва да приеме моето „лекарство" за тази „болест". Той нямаше избор. Имаше

силни болки и не знаеше как да постъпи. Стоях в ъгъла и го наблюдавах няколко минути.

Наложи се междувременно да изляза за малко и когато след около петнадесет минути се върнахобратно, болките му бяха започнали да отслабват и мъжът беше престанал да стене. Дадох му още една

чаша вода — около четвърт литър. След няколко минути болките му напълно изчезнаха и започна да

възприема хората около себе си. Той седна и се придвижи към стената. Облегнат на нея, започна да

разговаря с посетителите си, които бяха учудени от промяната, предизвикана от три чаши вода!Този мъж

имаше болки в продължение на десет часа и беше взел най-силните и най-модерни лекарства за язва, но те

не му бяха донесли облекчение. Сега три чаши вода съвсем очевидно бяха отстранили болките само

за около двадесет минути.

Ако разгледате рис. 4 и сравните казаното за болката с разказа за младия мъж, ще откриете как

мозъкът допринася за усилването на сигнала „жажда в организма". Ако бъде преминат определен праг на

болката, локално приложените медикаменти престават действат. Антиацидът и циметидинът, които трябва

да блокират Х-2 рецепторите, не могат дори да облекчат болката на пациента. Само след приемането на

вода мозъкът изпраща правилния сигнал, а именно — да се прекрати силният зов за вода, тъй като вече

има недвусмислен знак, че в тялото е постъпило достатъчно количество вода. Същата реакция настъпва и в

други части на тялото, когато те са показали обезводняване. Хора с ревматични болки в ставите трябва

особено да внимават за това специално реагиране чрез болка при силно обезводняване.

Имах възможност още веднъж да проверя, дали реакцията на обезводняване при стомашни

оплаквания зависи от продължителността на болката, или от количеството вода.Този път пациентът дойде в

клиниката точно тогава, когато бях на работа. Той не можеше да се движи, придружителите му го

подкрепяха под мишниците и почти го влачеха. От дълго време страдаше от язва на стомаха, а сега се

оплакваше от силни болки в горната част на корема.

Прегледах го, за да изключа спукване на язвата и започнах да му давам по чаша вода на всеки час.

След двадесет минути болките му не бяха напълно изчезнали, това не стана и след час и двадесет минути.

Но след третата чаша вода той видимо се оправи. В по-малко тежки случаи пълно изчезване на болката

настъпва след средно около осем минути.

Чрез провеждане на експеримент доказах, че количество от една чаша вода веднага постъпва в

червата и се абсорбира (всмуква —б.пр.) от тях. В течение на половин час почти същото количество вода

преминава от подкожния слой в лигавицата на стомаха. Там то се използва за обработка на храната.

Смилането на твърдите хранителни продукти зависи от достатъчното количество вода. Киселината се

излива върху храната, активират се ензимите и храната, превърната в хомогенизирано (хомогенен:

еднороден, б.пр) течно състояние преминава за понататъшно смилане в червата.

Жлезистият слой на лигавицата е покрит със слуз, който е най-вътрешният слой на стомашната стена

(рис. 5). Слузта се състои от 98% вода и 2% твърди вещества, които представляват нейната опорна

субстанция. Този слой вода образува естествена буферна зона. Лежащите под слузта клетки отделят натрон

(двунатриев карбонат), който се свързва във водния слой. Когато стомашната киселина се опита да пробие

този защитен (воден) слой, тя се неутрализира от натрона.

Тази реакция води до увеличено образуване на сол (натрий от натрона и хлор от киселината). При

наличие на много сол се изменят свойствата на опорната субстанция от слузта да се свързва с водата.

Прекалено силната неутрализация на киселината и твърде големи натрупвания на сол в лигавицата правят

последната по-малко хомогенна (по-рехава) и по-малко стегната, което води до проникване на киселината

в лигавицата и предизвикване на болки.

Истинската причина за подаването на повече вода към лигавицата е нуждата й от основно

промиване. Лигавицата ефективно се снабдява отвътре с вода, като същевременно се отделя нова слуз.

Тази обновена, дебела и влажна бариера от слуз е естествена преграда (бариера) против киселината в

стомаха. Природата е направила така, че този „щит" редовно да се снабдява с вода, особено

преди поемането на храна, когато жлезите в стомаха се възбуждат и произвеждат киселина. По

този начин водата се грижи за естествената защита против стомашната киселина, отдолу нагоре.

Антиацидите са предназначени именно за това — да се свързват с киселината едва в стомаха — това е една

твърде недостатъчна защита.

Така най-после узнаваме, че нашето тяло подава сигнал чрез болка не само от глад, но и от жажда.

За нещастие лекарите тогава говорят за диспепсия (храносмилателни смущения) и я лекуват със всички

възможни медикаменти, докато тъканта на дванадесетопръстника или на стомаха се повреди и то поради

усложнения в обмяната на веществата, свързани с обезводняване. Едни от най-разпространените

медикаменти за отстраняване на болките са антиацидите. Тези вещества се отпускат без рецепта и са бавно

действащи отрови, продавани свободно на всекиго.

В Швеция били проведени изследвания на пациенти, които нямали язва, а само стомашни болки.

Резултатът от лечението винаги бил един и същ, независимо дали са били приемани плацебо (въображаемо

лекарство под формата на безвредно вещество — б. пр.), антиациди, някакво лекарство за блокиране на

хистамина или изобщо не е приемано нищо. Казано другояче, нито антиацидите, нито по-силните лекарства

са особено ефективни. Когато се изпращат сигнали за обезводняване от тази област на тялото, човек

трябва да бъде достатъчно умен и да се откаже от всякакви лекарства.

Водата най-вероятно е единствената субстанция, чрез която може да се получи облекчение.

Защото в края на краищата организмът се нуждае и иска вода и само вода. Ако продължим да

търсим по-задълбочено, ще открием и други признаци на обезводняване. Не мислете, че болките в стомаха

са сигнали само за един изолиран, локално ограничен феномен. При всяко положение тези болки са

признак на обезводняване — дори тогава, когато е налице язва. Когато се пие вода, болките

намаляват и ако се внимава за приемането на подходяща храна, след известно време язвата

сама може да се излекува.

Днес се твърди, че язвите са следствие от бактериални инфекции. Но в резултат на моите

изследвания аз съм на мнение, че многобройните спираловидни бактерии (предимно хеликобактериите),

които са считани за отговорни за образуването на язви, са просто паразити (организми, които се хранят от

приемника си, без да му вредят), следователно са бактерии, които просто естествено се срещат в червата.

Може би те извличат неполагащо им се предимство от потискането на имунната система, което е пряко

последствие от обезводняването. Нормалните чревни бактерии живеят миролюбиво в нас и произвеждат

жизненоважните витамини. Когато са силни, те допринасят за доброто ни здраве. При обезводняване е особено

важно на входа, при преминаването от стомаха в дванадесетопръстника, да има много нерви, които да

стимулират производството на хистамин. Специалните спираловидни бактерии печелят от въздействието

върху увеличаването на хистамина, докато в същото време нервите следят съвсем малка част от силно

киселинното съдържание на стомаха да преминава в червата. Във всеки случай не винаги областите на

храносмилателния тракт с язви показват наличие на хеликобактерии. И в същото време много хора

вероятно имат хеликобактерии в червата си, но нямат язви!

Хистамин-блокерите не са подходящи за дълга употреба. Те имат много странични явления, например

световъртеж и състояния на объркване при старите хора. При мъжете след няколкоседмична употреба може

да се появи увеличение на гърдите, при някои мъже се установява намаляване на броя на

сперматозоидите, други се оплакват от намаляване на половото влечение (либидо). Кърмачки и бременни

жени не бива да вземат тези ллекарства само за да заглушат сигналите на тялото за жажда — техните

собствени и тези на децата. Капилярните съдове в мозъка реагират на изхвърлянето на хистамин при обезводняването

с разширяване. Хистамин-блокерите възпрепятстват това и така се получава по-голямо

налягане, когато при стресови ситуации мозъкът трябва да преработва по-голяма информация от

обичайната. Мозъкът се кръвоснабдява по-слабо, ако стомашните оплаквания се лекуват чрез хистаминблокери.

Антиацидите, съдържащи алуминиеви соли, са опасни. Те не трябва да се използват щедро при

оплаквания, които могат да се премахнат чрез приемане на повече вода. Повишеното съдържание на

алуминий в организма се счита между другото за една от причините за болестта на Алцхаймер. Непременно

трябва да се обърне внимание на възможната връзка между дългогодишната употреба на съдържащи

алуминий антиациди и болестта на Алцхаймер: разрушаването на мозъка би могло да бъде резултат на

токсичния страничен ефект на тези лекарства. Многобройните генетични изследвания не могат да прикрият

отровните странични ефекти на метала, който се използва поради грешната парадигма за лекуване на

обикновения сигнал за жажда. Повечето антиациди съдържат от 150 до 600 милиграма алуминий на всяка

чаена лъжичка или във всяка таблетка.

На остров Гуам Земята съдържа висок процент алуминиева руда (това се отнася и за някои региони в

западния Тих океан — Гуам, полуостров Кии в Япония, Западна Нова Гвинея и други). Докато не бил

известен този факт и питейната вода съдържала много алуминий, на острова била разпространена болест,

подобна на Алцхаймер. От това заболяване страдали и младите хора на острова. Преди няколко години

проблемът бил открит и водата — пречистена. Днес е известно, че токсичността на алуминия във водата за

пиене е причина за деменцията (оглупяването-б.пр.) от типа на Алцхаймер на остров Гуам.

Истинската причина за болестта на Алцхаймер е хроничното обезводняване на организма. По мое

мнение това по-специално е обезводняването на мозъчните клетки. Токсичността на алуминия е вторично

усложнение вследствие на обезводняването в онези части на света, в които водата съдържа относително

по-малко алуминий. Внимание!В технически напредналите западни страни при прочистването на водата в

градските пречиствателни станции понякога се използва алуминиев сулфат.

При продължително обезводняване на организма мозъчните клетки започват да се свиват!Просто си

представете как една слива се превръща в сушена сливва!За нещастие в обезводнено състояние се губят

много функции на мозъчните клетки. Една от тях е транспортната, при която нервотрансмитерите се

отвеждат до нервните окончания. Един от моите приятели лекари прие сериозно тази информация и

препоръча на болния си от Алцхаймер брат да пие всеки ден много вода. Паметта на брат му постепенно

започна да се възстановява до такава степен, че той вече можеше да следи разговора и не забравяше

повече. Подобрението настъпи след няколко седмици.

Трябва да подчертая, че обезводняването, дори и да е ограничено само с болки в областта на корема,

е нещо, което засяга цялото тяло. Ако не се открие навреме, че стомашните болки са сигнал за жажда, покъсно

може да се стигне до големи проблеми. Разбира се, подобни болки може да бъдат предизвикани и от

някой тумор в корема, но тогава при поемането на вода тези болки няма да изчезнат, а ще продължат.

Когато са налице постоянни болки дори и след некол-кодневно пиене на по-голямо количество вода, добре

е да се потърси лекар, за да се установят причините за оплакванията. Ако болките се дължат на гастрит

или на дуоденит (възпаление на лигавицата на стомаха или на дванадесетопръстника) или дори на язви,

редовното пиене на вода, разпределено правилно през деня и обвързано с подходящо хранене, е крайно

необходимо за излекуване на страданието.

Възпаление на дебелото черво

Болките, причинени от възпаление на дебелото черво, които се усещат в лявата половина на корема,

също могат да се възприемат като сигнал за жажда. Често те са придружени от запек, който възниква

поради трайно обезводняване.

Една от главните функции на дебелото черво се състои в изтеглянето на водата от изпражненията, за

да не се губи прекалено много вода при храносмилането. В случай на обезводняване, на отпадъците

естествено липсва нормалното количество вода, необходимо за преминаването им през червата. Чрез

забавяне на преминаването и по-нататъшно пресоване на съдържанието се изстискват и последните капки

вода от отпадъците в дебелото черво. Затова запекът е усложнение вследствие обезводняването. Постъпи

ли повече храна, в дебелото черво се натрупват повече твърди отпадъци и по този начин се затруднява

придвижването по-нататък на втвърденото съдържание в червото. Този процес предизвиква болки. Болките

в червата също трябва да се тълкуват като сигнал на тялото за жажда. Ако се поеме достатъчно количество

вода, болките в лявата половина на корема, свързани със запека, изчезват. Ако вечер

изяждаме по една ябълка, праскова или портокал, това възпрепятства появата на запек на

следващия ден.

Фалшиви болки в апендикса

Понякога се появяват силни болки в дясната долна половина на корема. Те са причина лекарят да

мисли за възпален апендикс, защото болките много приличат на началните болки от апендисит. Но липсват

другите типични признаци за възпален апендикс: висока температура, втвърдяване или чувствителност на

коремната преса, прилошаване. Една или две чаши вода облекчават болките в дясната половина на

корема. В този специален случай една чаша вода може да послужи и като диагностично помощно средство.

Пробив на диафрагмата (Хиатусова херния)

Често има случаи пациентите да се оплакват от класически болки в коремната област, които лекарят

диагностицира като пробив на диафрагмата. Хиатусовата херния е преместването на част от стомаха през

отвора на диафрагмата в гръдната кухина. Това е едно съвсем неестествено място за стомаха. Когато част

от стомаха се намира в гръдната кухина, храносмилането става много болезнено.

Нормално храната е затворена в горната част на стомаха и по време на храносмилателния процес не

може да се върне обратно нагоре в хранопровода. Нормалната посока на контракциите в храносмилателния

тракт са надолу от устата в посока на дебелото черво. Освен това съществуват две клапи, които пречат на

изкачването на храната нагоре. Първата клапа се намира на стената между хранопровода и стомаха. Тази

клапа се отваря само, когато храната преминава в стомаха. Другата клапа е разположена извън

храносмилателния тракт — на мястото, където хранопроводът се свързва със стомаха чрез диафрагмата.

Тази клапа се отпуска винаги, когато храната трябва да премине от хранопровода в стомаха. През

останалото време клапата е уплътнена и не пропуска нищо от стомаха нагоре. Това е нормалното

положение на двете клапи, които пречат храната да променя посоката си на движение и да се изкачва

нагоре.

Храносмилателният тракт от устата до дебелото черво представлява една дълга тръба. Различните му

части са развили специални физически и функционални качества, за да може процесът на храносмилане и

отделяне на отпадъците да протича цялостно и гладко. Много локално срещащи се хормони правят

възможно протичането на този процес. Тези хормони са предназначени да се грижат за навременното

протичане на следващата фаза на процеса — да бъдат произведени необходимите ензими, за да се

подпомогне по-нататъшното разграждане и накрая — абсорбцията на активните съставки на храната.

В ранния стадий на процеса на храносмилане в стомаха се отделя киселина, за да бъдат активирани

ензимите и да се улесни разграждането на протеините (белтъчините). Обикновено течното, но твърде

кисело съдържание на стомаха се всмуква в началната част на червата. Между стомаха и червата има една

клапа-пилор. Нейната функция се направлява от две страни: от една страна стомахът иска да отдаде

съдържанието си на червата, от друга страна червата трябва да бъдат готови да приемат това твърде

разяждащо и богато на киселина стомашно съдържимо.

Задстомашната жлеза (панкреасът) отдава на червата инсулин, чрез който се регулира нивото на

кръвната захар, а също и на няколко важни за

храносмилането ензими. Едновременно с това панкреасът

има физиологична задача да направи алкално съдържанието на червата, преди в тях да попадне киселина

от стомаха. Друга важна функция на панкреаса се състои в непрекъснатото произвеждане на течен

бикарбонатен разтвор, чрез който се неутрализира киселината в червата. За да произведе този

бикарбонатен разтвор, задстомашната жлеза се нуждае от много вода от общия кръговрат в организма. При

настъпило обезводняване това трудно й се отдава. Затова пилорът не получава ясни сигнали за отваряне,

за да пропусне съдържанието на стомаха в червата. Това е първата крачка по пътя към стомашните

оплаквания, най-първите признаци за жаждата на тялото.

Когато пием вода, в зависимост от количеството й, което стига до стомаха, се произвежда хормон

(невротрансмитер), наречен мотилин. Колкото повече вода пием, толкова по-голямо количество мотилин се

произвежда в червата и наличието му може да се докаже в кръвта. Мо-тилинът, както показва самото му

наименование, предизвиква в червата ритмични контракции отгоре надолу — т. нар. перисталтика. Към

другите му дейности спада периодичното отваряне и затваряне на клапите, които трябва да пропускат

съдържанието на стомаха и червата.

Следователно, когато в стомаха има достатъчно вода за всички зависещи от водата храносмилателни

процеси, задстомашната жлеза произвежда воднист бикарбонатов разтвор, за да подготви горната част на

червата за приемане на киселинното съдържание на стомаха. В този случай мотилинът изпълнява важната

функция да направлява и да координира тези процеси. Мотилинът е хормон на насищането: той се отделя,

когато течното стомашно съдържимо изопва стомашната стена.

Проблемите започват, ако в организма няма достатъчно вода, за правилно протичане на

храносмилателните процеси. Системата в никакъв случай не допуска разяждащото киселинно стомашно

съдържимо да достигне червата, преди да бъде неутрализирано. Щетите биха били непоправими. Стените

на червата не притежават защита срещу киселината, какъвто е случаят при стомаха. Като първа защитна

мярка срещу това клапите от двата края на стомаха се затварят по различен начин, отколкото при

нормално състояние и пилорът се затваря все по-плътно.

Входът в стомаха — в края на хранопровода и в началото на стомаха — и външната клапа на

диафрагмата се отпускат все повече. В легнало положение може малко киселина да попадне в

хранопровода и да предизвика болки — т. нар. стомашни киселини.

При някои хора клапата в диафрагмата може да е толкова отпусната, че част от стомаха да премине

през нея в гръдната кухина т.н. диафрагмена херния. Когато двете клапи функционират точно обратно на

обичайното, това неизбежно води до изпразване на стомашното съдържание през входа. Когато стомашното

съдържание не може да попадне в червата, — а то не може да остане безкрайно дълго в стомаха —

съществува само един път навън, а именно — през стомашния вход. При този процес храносмилателният

тракт обръща посоката на контракциите си. Това явление се нарича „антиперисталтика".

По мое мнение между честите стомашни киселини в ранните години и по-късната поява на рак в

долната част на хранопровода съществува очевидна взаимовръзка: чрез непрекъснато повтарящото се

изкачване на киселината нагоре незащитената тъкан на хранопровода постоянно се разранява.

Стомашните болки, независимо към каква клинична патология ги класифицираме, могат да

се лекуват с редовен прием на вода. Обичайното съвременно лечение и използването на

антиациди и медикаменти, възпрепятстващи произвеждането на хис-тамин, не са пригодни за

хора с хронично обезводняване, чието тяло спешно се нуждае вода.

А. Б. е голяма привърженичка на алтернативната медицина и особено на т. н. Хелат-терапия. Тя е

събрала доста литература по въпроса и е написала известна книга за Хелат-терапията. Тя страдала от

години от силни болки, вследствие диафрагмална херния. Мъжът й, също известен писател, ми разказа, че

жена му рядко издържала да остане на масата до края на храненето и да води разговор, без да настъпят

силни болки. Понякога се налагало да напуснат някой ресторант дори по време на храненето.

А. Б. ми разказа, че почти не пие вода. След като Х. Б. случайно се натъкнал на моята книга и я

прочел, двамата най-после разбрали в какво се състои нейният проблем. Така тя започнала да пие вода. Тя

увеличавала количеството и установила, че болките й започнали да отслабват. След няколко дни те

изчезнали и никога повече нее се появили. Сега двамата с удоволствие ходят на ресторант. Жена ми и аз

няколко пъти вечеряхме заедно с тях. Очевидно болките от диафрагмалната херния принадлежаха

окончателно на миналото. Интересното в случая е, че дори хелат-терапията — любимият й метод за

лечение при много оплаквания — не могъл да й помогне. Трябва да се знае, че скритите предимства на

хелат-терапията в повечето случаи се състоят в приемане на повече вода по време на лечението.

В миналото, обаче, не е изтъквано особено често, че между отделните фази на лечение трябва да се

пие много вода. Като резултат от проведените от мен разговори и обсъждането на книгата ми в списание „

Thousand Letters Journal" (англ. „Списание на хилядите писма" — б. пр.), сега редица привърженици на

„алтернативната медицина" препоръчват на пациентите си да пият колкото се може повече вода. Чрез

хелат-терапията много успешно се изхвърлят от организма токсичните метали.