Глава 09 - Тема 02 - Езическата система на поклонение пред слънцето

Вавилонската система на поклонение по същество е съхранена и до ден днешен. Древните халдейци са се покланяли на пантеон от богове и богини, представящи слънчевия бог. В този слънчев култ има главно три елемента, представляващи бащата, майката и сина. Това са бог Бел или Меродах, синът Нинус, когото почитат и като Тамуз, и богинята Рея, представляваща майката, която още боготворят като Ищар, Астарта или Белтис. Тя се нарича също и „небесната царица“ и „потушителка на гнева“. Поклонението пред майката и детето е основа на древните религии. И в различните световни религии тази същата система на поклонение се увековечава под различни имена. В Египет те са боготворени като Изида и Озирис и Хор; в Индия като Иси и Исвара; в Китай и Япония като майката богиня Шинг-му с детето; в Гърция като Церера или Ирена и Плутон; в Рим като Фортуна и Юпитер или Венера и Адонис; а в Скандинавия като Фрига и Балдер. Майката и детето се почитат като Ищар и Тамуз, а във Финикия като Астарта и Ваал. Освен това, детето е боготворено като едновременно съпруг и син на майката богиня.

Синът, мъжкият компонент от божествата майка - дете, е фалшификация на Спасителя и следователно фалшификат на Исус Христос. Всички титли, принадлежащи на Исус, се използват също и за детето в древните религии. Примери: За Зороастър се говори като за „потомството“ на жената, Митра (персийският бог слънце) се нарича Спасител, Дионисий - носител на греха, Бакхус - клонката, Вишна - човекът жертва, Озирис - цар на царете.

Системата на поклонение води своето начало от легендата за Нимрод и жена му Семирамида. Нимрод е отстъпник и бунтовник срещу Бога като баща си Хус. Накрая Нимрод е умъртвен заради злите си дела и според древната патриархална система части от тялото му са разпратени до различни градове като предупреждение. Неговата жена Семирамида избягва, но разпространява слуха, че той се е възнесъл на небесата, където е станал едно със слънцето. Когато по-късно ражда син, тя заявява, че това е превъплъщение на обожествения й съпруг и че той се е върнал като Спасител на човешката раса. По-късно тя е обожествена като майката на бога, която се е възнесла на небето като небесна царица. По-късно в различните култури същите основни божества се почитат под различни имена.

Нимрод, Господарят на небето

Тамуз, Синът или Месията

Семирамида,

Небесната

царица

Израелтяни

Ваал

Тамуз

Асторет

Финикийци

Ел

Бакхус

Астарта

Вавилон

Белус

Тамуз

Рея, Ищар

Асирия

Нинус

Херкулес

Белтис

Гърция

Зевс

Диносий

Афродита

Рим

Юпитер

Атис

Сибел, Диана

Египет

Ра

Озирис, Хор

Изида, Хатор

Индия

Вишну

Кришна

Иси, Деваки

Китай

Пан-ку

Йи

Хенг-о, Ма Цупо

Мексико

Теотъл

Кетцалкоатъл

Коатликуе

Скандинавия

Один

Балдер

Фрийг, Фрийда

Фигура 9.2

Поклонението пред слънцето често се смята за примитивно, но всъщност е сложна, грандиозна система на богослужение, която е привлекателна за сетивата и пленява въображението с величествените си церемонии. Увековечена е през всички поколения и днес стои в основата на всички религии като пантеизъм, будизъм, хиндуизъм и католицизъм. В тайнствата на католицизма поклонението пред слънцето достига най-висшата си форма. Имената на боговете са променени, но системата на поклонение се е запазила същата.

Когато божеството слънце (Нимрод) се гмурнал във водите на реката (Ефрат), тогава прероденият син се гмурнал във водите на утробата, за да бъде боготворен като спасител. Цикълът на слънцето представя този древен цикъл на изгряващото слънце (Брахма), слънцето в апогей (Шива) и залязващото слънце (Вишну). През нощта то си почива в утробата на океана, в мрака на подземния свят (символизиращи смъртта и страданията на слънчевия бог). Като бог на океана (Посейдон, Нептун), той е почитан като бога риба Дагон (Даг = риба, Он = името на слънчевия бог, както е наричан в Египет), който се е гмурнал във водите на утробата, за да бъде прероден. Най-известната форма на поклонение във Вавилон е посветена на Дагон, по-късно известен като Ихтис или рибата. В халдейски времена главата на църквата е бил представител на Дагон. Той се е считал за непогрешим и обръщението към него е било „Ваше Светейшество“. Нациите, подчинени от Вавилон, е трябвало да целуват пръстена и чехъла на вавилонския бог цар. За същите сили и същите титли претендират и до днес Далай Лама (на будизма) и папата. Освен това одеждите на езичеството - фригийската шапка и робите на

свещениците на Датой - се носят от Католическите епископи, кардинали и папи.

Папството претендира за правото на апостолската приемственост и твърди, че неговата система на поклонение е предавана през вековете чрез традицията. Обаче тези традиции са традициите на Вавилон и нямат нищо общо с ученията на Исус Христос. Римокатолическите доктрини като кръщаване на бебета, поръсване на бебето по време на кръщението, ученията за смъртта и безсмъртието, молитвите към мъртвите и мощите, повтарящите се молитви чрез използването на молитвени броеници, доктрините за прошката на греховете, ученията за ада, литургията и неделното богослужение произлизат директно от древния Вавилон. Когато император Константин „венчава“ ези- чеството и християнството, се отварят вратите за промъкването на фалшиви доктрини в църквата и те постепенно се вграждат в системата.

ФАЛШИВИ ДОКТРИНИ

Неделята

Поклонението пред мощи Молитвената броеница Литургията Вечните мъки Индулгенциите

Поклонението пред Дева Мария Изповедалнята Забраняването на Библията Кръщаването на бебета Традицията над Писанието Преосъществяването Чистилището

Оправданието чрез вяра и дела Индулгенциите Претеризъм/Футуризъм Непорочното зачатие на Дева Мария Непогрешимостта на папата Папата като върховен владетел Успението на Пресвета Богородица Мария като Ходатай все още

321-364 г. сл. Хр.,Лаодикийски събор

337 г. сл. Хр 366 г. сл. Хр 394 г. сл. Хр 590 г. сл. Хр 799 г. сл. Хр 850 г. сл. Хр 1198 г. сл. Хр 1299 г. сл. Хр 1311 г. сл. Хр 1563 г. (препотвърдено) 1563 г. (препотвърдено) 1563 г. (препотвърдено) 1563 г. (препотвърдено) 1563 г. (препотвърдено)

1585 г.

1854 г.

1870 г.

1929 г.

1951 г.

в очакване на декларация от Ватикан

„Както последователните пластове на почвата се наслагват един върху друг, така и пласт след пласт фалишфикати и измислици се натрупват в църквата /5

Църковният историк Филип Шаф пише

„Никоя църква (...) в християнството никога не е падала толкова ниско, колкото Латинската църква в десети век“.'6

В Римокатолическата литургия евхаристията или „хостията“ (кръглото парченце хляб - нафора, което се дава при причастие) произлиза от латинска дума със значение „жертва“ или „жертвоприношение“. Тя е кръгла, защото е символ на слънцето. Обикновено по време на церемониалната литургия тя се поставя в дарохранителница с лунен полумесец, символизиращ гмурва- нето на слънцето в утробата на богинята. На някои дарохранителници има буквите „SFS“, които в Мистериите символизират 666, тъй като S е шестата буква в древногръцката азбука, a F е шестата буква в нашата азбука. Кръглият диск на лунния полумесец е символ на древния Вавилон и се намира във всички древни религии. В Католическите катедрали тези символи се набиват на очи, като често изобразяват кръг с майка и дете в лунен полумесец. В периода на Вавилон прераждането на слънчевия бог се чества, като се яде кръгла пита, и това често се среща в богослужението на Митраизма, в поклонението на Озирис и е съвсем същото, каквото се практикува в католицизма днес. Историкът Бишъп казва:

„Кръглата нафора, чиято „закръгленост “ е толкова важна в Католическата мистерия, е само още един символ на Ваш или слънг^ето “,17

Слънцето в полумесеца се изобразява също и като звезда в древната религиозна символика и този образ се използва от исляма като символ на неговата религия. Ислямските вярвания по същество не се различават от тези на католицизма. Ислямът е система на спасение чрез дела. Практиката на почитане на мощи е дълбоко залегнала в ислямската традиция с благоговение пред многобройни библейски пророци като Илия и Йоан Кръстител. Както в случая с католицизма, тези почитани мъртви са съхранявани в „свети места“ на поклонение, включително останките на Мохамед в Мека и главата на Йоан Кръстител в джамията Омаяд в Дамаск, Сирия. Показателно е, че архиепископ Изодоре Батикха обявява през март 2001 г., че точно тази джамия трябва да заема централно място в първото посещение на папа в джамия. Ислямът, както и Католицизмът, насърчава поклонниче ските пътувания до свети места. И двете религии практикуват повтарящи се молитви, използват молитвени броеници, които да ги ръководят в този процес, и приемат Мария като най-висшата жена в небето. Освен това ислямското изкуство също е напоено е древните традиции на преклонение пред слънцето, като митичните слънчеви птици представляват широко разпространен детайл.

Папската титла „Понтифекс Максимус“ може да бъде проследена под различни форми до древните халдейски първосвещеници. Когато Мидо- Персия завладява Вавилон, вавилонската религия се запазва, но след един бунт на духовенството вавилонските свещеници са изгонени от Мидо-Персия и се установяват в Пергам, отнасяйки със себе си всички свои титли и

одежди. Последният първосвещеник и цар на Пергам е Атал III, който предава титлата си на римския император през 133 г. пр. Хр. В годината 375 сл. Хр. император Грациан отказва титлата, а в годината 431 сл. Хр. тя е възприета от Дамаск, епископ на Рим. Кардиналската колегия в наши дни с папата начело е идентична с колегията на първосвещениците начело с Понтифекс Максимус. Ключовете не са ключовете на Петър, но датират от вавилонски времена, защото се е предполагало, че този представител на Бога има властта да отключва небето или ада. Изявление за позицията на папата се намира в „Папската монархия“:

,,Пакс Романа (от лат. Римски мир; бел. пр.) е приключил, навсякъде цари безпорядък, но там, където някой епископ събира последователи, религията защитава всичко, което е останало от древния ред. Вече няма император, но остава Понтифексът Максимус. Той е наместникът на Христос, предлагащ старата цивилизация на северните племена. Той ги обръща в своята вяра и те му служат като на отец и върховен съдия “,18

Езическото неделно богослужение, както признават самите католици, е също въведено от езичеството и това се потвърждава от стандартните речникови определения.

„ Църквата възприема езическата философия и я превръща в защитник на вярата срещу езичниците. Тя възприема езическата неделя и я превръща в християнската неделя. Наистина има нещо кралско, нещо царско в слънцето, което го прави подходящ символ на Исус, сина на правдата. Следователно църквата в тези държави сякаш казва: „запазете старото езическо име. То ще остане свещено, осветено И по този начин езическата неделя, посветена на Балдур 7 става християнска неделя, свята на Исус “.

„Неделята - наречена така, защото този ден в древността е бил посветен на слънцето или на култа към него. Той е първият ден от седмица-

(( ОП

та .

Езическите свещеници са се обричали на безбрачие, бръснели са част от главата си и са получавали власт да принасят жертви за живите и мъртвите. Същата власт е дадена и на римокатолическите свещеници. Като обречени на безбрачие, те са посветени на богинята майка или Мария, посредницата. През 1854 г. папството обявява непорочното зачатие на Мария, а в 1951 г. заявява, че тя се е възнесла в небето, където е коронована за небесна царица. Следователно от 1951 г. в католицизма е установена цялата система на вавилонско поклонение, като Мария заема ролята на ходатай. Богинята в древ-

ните религии се почита като дарителка на живот, хранителка и като такава, тази религия е напоена със сексуални нюанси. Гърдите на богинята съставляват значителна част от култа към нея, затова богините често се изобразяват с много гърди, които подхранват света. Дори слънчевият бог се храни от гърдите й и като такъв, той е изобразен като пиещ от гърдата, или се изобразява чрез неговия символ, змията, намираща прехрана от гърдите на богинята.

Във Витлеем, Израел, се намира известната „Млечна пещера“, където според католическата традиция Мария пръсва мляко от гърдите си, докато кърми бебето Исус. Предполага се, че това мляко изпръсква стените на пещерата и оставя бели петна, пред които днес хората се покланят за изцеление и плодовитост. Същият основен култ на поклонение се практикува днес под друга маска. Фалическите символи, както и символите на женствеността и божественото сношение, са широко разпространени в древните храмове (както и в съвременните храмове, особено в Индия) и са също толкова широко разпространени в римокатолическите катедрали. Буквално цялата символика на култа към слънцето е налице и в днешните римокатолически църкви. Базиликата „Св. Петър“ в Рим има една от най-големите колекции от езически символи в света. Главният олтар в нея (Балдахинът на Бернини) съдържа образи на поклонението пред змията, слънцето и луната, мъжки и женски форми от слънчеви лъчи, а на олтара папеса Йоана (единствената жена-папа в историята) е изобразена в родилни болки, символизиращи раждането на слънчевия бог.

Друг символ от поклонението пред слънцето, откриван в католицизма, е двойният слънчев кръст* (колелото на годината), датиращ от халдейците, който се вижда буквално върху всички катедрали днес. Площадът на базиликата „Св. Петър“ се състои от най-големия слънчев кръст в света. Площадът е кръгъл и колелото има осем спици. Освен това, на площада пред „Св. Петър“ има колело в колело, което е фалшиво изображение на подвижния трон на Бога, както е описан от пророк Езекиил. Като такъв, той символизира трона на „змея“, който дава на „звяра“ престола си и голяма власт. В центъра на площада има обелиск, който отново е фалически символ, посветен на поклонението пред слънцето. Ватиканът е построен върху хълма, където е стоял храмът на слънчевия бог Янус. Успоредно на църквата „Св. Йоан Латерански“, в която коронясват папата и където той говори непогрешимо, се намира обелискът на Тутмос III, който е посветен на слънчевия бог Реха- ракти. Тутмос IV поставя този обелиск в храма на Амун в Карнак (Луксор). Този езически символ на обожествяването на слънцето е издигнат близо до „Св. Йоан Латерански“ като знак на поклонението пред слънцето.

Има още много символи на поклонението пред слънцето, които се използват в католицизма: ореоли, различни езически кръстове, светкавици,

*Двоен слънчев кръст - показва осемте най-важни слънчеви позиции - слънцестоенето, равноденствието и четирите позиции между тях. Бел. пр.

сигнални жестове от култове към слънцето, тризъбци, хералдически лилии, шестдесетични триъгълници с окото на Хатор, коптски раковини, които в езичеството символизират Космоса, астрологични знаци, сфери като символ на управляването на Вселената (езическите божества държат земното кълбо точно като католическите икони, а най-голямата сфера в света е на върха на базиликата „Св. Петър“ в Рим), свещени сърца, използвани в много слънчеви култове, свещени животни, много от тях митологични - като змейове, змията, еднорогът и фениксът; символи на плодородието - като шишарки (езическите божества носят шишарки върху жезъла си също както папите днес), свещени дървета (символи на страдащия и възкресен бог слънце) и молитвени броеници за повтаряни молитви), въпреки че Библията съветва:

„А когато се молите, не използвайте безсмислени повторения, както правят езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене “ (Матей 6:7; превод на крал Джеймс).