Глава 14 - КАМЪК, НА КОЙТО ДА ПОЛОЖИШ ГЛАВА - Тема 01 - Адвентното движение

Глава 14 - КАМЪК, НА КОЙТО ДА ПОЛОЖИШ ГЛАВА - Тема 01 - Адвентното движение

Има ли Бог движение, чрез което да се противопостави на духа на „Вавилон“? Ако, както видяхме, „Вавилон“ представлява голямата конфедерация на религиозни сили в края на времето, съюзени срещу Божието управление, тогава кой ще защитава Божията кауза? Тъжният факт е, че голямото мнозинство от хората ще бъдат измамени от силата и великолепието на „жената“, която язди „звяра“. Разбрахме, че „жената, облечена в злато, скъпоценни камъни и бисери“ (Откровение 17:4), символизира Рим (виж „Виното на Вавилон“). Облеклото, което носи, съответства на одеждите на древния първосвещеник, което означава, че тя узурпира първосвещеническата роля на Христос, поставяйки се на Неговото място. Доктрините на Рим са проникнали във всички култури на света и религиозните системи доброволно са приели неговата ръководна позиция. Първосвещеническата служба на Исус е жизненоважна за света и докато „Вавилон“ е в процес на изграждане, Бог също разгласява Своето последно предупреждение и покана, за да ни призове обратно към заветна връзка със Себе Си.

През всички епохи Бог е имал един народ, чрез който разпръсква Своята истина. Божият план е всички народи - всяка нация, племе и език да станат участници в Неговата благодат. В Своя Божествен план за възстановяване Той избира грешни хора да станат Негови съработници за постигане на тази цел. Бог винаги има верни последователи, които ще застанат твърдо за истината и справедливостта, дори изправени пред огромна съпротива. Преди потопа Енох ходи с Бога, а верният Ной става баща на следпотопната човешка раса, когато той и семейството му са единственият остатък, спасен след унищожението на отстъпилия тогава от Бога свят.

След потопа на патриарха Авраам се дава обещанието, че чрез неговото потомство ще бъдат благословени всички народи (Битие 12:2). Месианското обещание трябва да се осъществи чрез Исаак и Яков, чието име е променено на Израел, след като се бори с Бога за Неговата прошка и благословение (Битие 32:28). „Израел“ става име на потомците на Яков - избрания народ по завета между Бог и Авраам, техния праотец (Битие 15:18; Псалм 105:9, 10).

267

Божият Израел

А) Старозаветният Израел

Днес има голямо объркване по отношение на това кой е Божият Израел. Много деноминации търсят изпълнението на Божиите обещания за старо- заветния избран народ в съвременния Израел. Очакват неговото възстановяване, а съвременният Израел в Палестина се смята за съществена част от този процес. Трябва да се помни, че „Израел“ не е първоначалното име на Яков, но му е дадено от Бога като признание за духовната победа, когато надделява над Ангела и си осигурява прошка за миналите грехове. Яков се бори с Ангела и отказва да Го пусне, докато не получи увереност в небесното благословение, което ще му донесе прошка на греховете. Надделява и получава благословението. Сърцето му е обновено и той може да се изправи пред брат си Исав, знаейки че Бог е с него. Промяната на името отбелязва промяната на характера от „изместващ или измамник“ към „Бог се сражава“. Разбирането на връзката между буквалния Израел и заветния Божи народ е жизненоважна, ако искаме да определим кои са Божиите носители на светлина в съвременната епоха.

След Изхода от Египет Бог тържествено сключва завет с народа на Израел (Изход 19:1-8). Те трябва да бъдат царство свещеници и свят народ (Изход 19:6) и да разпръскват светлина до всички народи по лицето на земята (Исая 60:1-3). Заветните обещания към древния Божи народ са условни и зависят от послушанието им.

„ И сега, ако усърдно ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, вие ще бъдете Мое собствено притежание от всички народи, защото Моя е цялата земя “ (Изход 19:5).

Обещанията са подчинени на „ако“. Реално съществуващият трон на Израел винаги е условен и зависи от послушанието; и както Давид, така и Соломон са наясно с този въпрос.

,,(...)за да утвърди ГОСПОД словото Си, което изговори за мен, като каза: Ако синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен във вярност, с цялото си сърце и с цялата си душа, казвам - няма да липсва от теб мъж на престола на Израел “ (3 Царе 2:4).

Това обещание е повторено в 3 Царе 9:5-7:

„ (...) тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израел до века, както обещах на баща ти Давид, като казах: Няма да ти липсва мъж на израелевия престол. Но ако вие и синовете ви се отвърнете от след Мен и не пазите заповедите Ми и наредбите Ми, които поставих пред вас, и отидете и служите на други богове и им се поклоните, тогава ще отсека

Израел от земята, която съм му дал, и ще отхвърля от лицето Си дома, който осветих за името Си. И Израел ще стане за поговорка и за подигравка сред всичките народи

Второзаконие 28:1-14 съдържа списък с най-прекрасните благословения, произнасяни някога за някой народ или хора. Отново обещанията са условни и зависят от послушанието.

,, И всичките тези благословения ще дойдат върху теб и ще те постигнат, ако слушаги гласа на Господа, своя Бог“ (Второзаконие 28:2).

Обаче Израел не се вслушва в съветите и става дори по-покварен от околните народи (4 Царе 17:6-23). Само племената Юда и Вениамин са пощадени за известно време, а другите племена са отведени в плен от царя на Асирия и изчезват от историята, макар че някои смятат, че те съставляват нациите на Великобритания и техните потомци, включително САЩ. Без вярност към Бога, обещанията не биха могли да се изпълнят и век и половина по-късно дори Юда е изтръгнат от Обетованата земя и е разпръснат из Нововавилонската империя.

Въпреки всичко някои остават верни на Бога дори пред лицето на това бедствие, както се разбира от историите на Даниил и неговите приятели, които са готови по-скоро да понесат смърт, отколкото да не се покорят на Бога. Чрез пророк Еремия Бог определя конкретно време за покаяние и размишление и обещава, че израелтяните ще се върнат в земята си след 70 години пленничество (Еремия 31:10-14; Исая 43:1-13). Трябва да построят наново храма, а времевите пророчества в Даниил предсказват идването на Месия; и те получават възможността да бъдат свидетели пред народите (Михей 4:1-4; 5:2-6; Захария 8:20-23). Отново всички тези пророчества зависят от послушанието (Захария 6:15). За съжаление, нацията отхвърля Месия и загубва ролята си в завета и правото си на заветните обещания. Чрез отхвърлянето на Исус израелевият дом „се оставя пуст“.

„ Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм. искал, да събера твоите деца, както кокошката прибира пиленцата си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом ви се оставя пуст. Защото ви казвам., че отсега нататък няма вече да Ме видите, докогато кажете: Благословен Онзи, който идва в Гос- подното име!“ (Матей 23:37-39).

Б) Израел на Новия завет

Когато еврейската нация отхвърля Месия, евангелието трябва да стигне до езичниците и всички, които пожелаят да повярват в името на Исус, ще станат духовни наследници на Авраам (Галатяни 3:16; Римляни 4:16; 9:3,8)

.„И ако сте Христови, то вие сте Авраамово потомство и наследници по обещание“ (Галатяни 3:29).

Апостол Павел говори за християните като за „Божия Израел“ (Галатяни 6:16) и „обрязаните“ (Фил. 3:3). Божието царство и заветните обещания, свързани с него, са отнети от евреите и прехвърлени върху духовния Израел - хората, които ще допуснат Христос да ги преобрази, да промени характера им, както в случая с Яков от древността.

„Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му. И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже“ (Матей 21:43, 44).

Исус не избира 12-те ученици случайно. Точно както дванадесетте патриарси са родоначалниците на древния Израел, така и тези дванадесет мъже са основополагащите камъни на новия Израел, на когото Господ обещава царството (Матей 19:28; Лука 22:30). Следващото избиране на седемдесет други е по образеца на седемдесетте старейшини, избрани от Моисей в древния Израел (Числа 11:16). Истинският Божи народ е „остатък, избран по благодат“ (Римляни 11:15). Има удивителна приемственост между стария и новия Божи народ. В Римляни 11:17-24 Павел говори за маслиновото дърво, което символизира Израел. Клоновете (евреите) са откъртени поради неверие и на тяхно място са присадени диви маслинени издънки (езичниците), за да се хранят от дървото. Естествените клони биха могли да се присадят отново, ако приемат условията. Бог не прави разлика между народите или отделните хора. Всички, които се обръщат към Него, ще бъдат приети (Деяния 10:34, 35).

„ Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават “ (Римляни 10:12).

„ Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исус Христос “ (Га- латяни 3:26).

Новият Израел е наследник на Божиите заветни обещания. Онези, които са приели Христос, стават избрано свещенство, свят народ, хора, които принадлежат на Бога (срв. Шетрово 2:9, 10 с Изход 19:5, 6). Те са избрани да разкриват Божията чудесна светлина пред света (1 Петрово 2:9; Матей 28:19, 20; Ефесяни 3:10).

Човешката раса отчаяно се нуждае от изкупление. Бог копнее да прощава и очиства (Йоан 3:16; 1 Тимотей 2:4). Следователно ролята на църквата е да разнася евангелието на света.

Духовен упадък и Реформация

Тъжен исторически факт е, че подобно на древния Израел, духовният Израел също стига до духовен упадък и започва да се покланя на други божества. Принципите на езическия култ към слънцето си прокарват път в църквата и под ръководството на Рим са издигнати до такова високо положение, че се превръщат във фалшификат на самото евангелие на Исус Христос (виж „Виното на Вавилон“).

През периода на духовен упадък в миналото има хора, които продължават да се държат здраво за Божието слово, но те са безмилостно преследвани заради вярата си. Сред тях са валденсите, които, след като се оттеглят в Алпите заради гоненията, напълно се отделят от Римската църква. Делото на Вигилантий Лео, който енергично се противопоставя на многото фалшиви доктрини и обичаи, възприети от Римската църква, служи като светлина за много вярващи.

Валденсите представляват остатък, който запазва жива светлината на Божието слово в период на ужасен духовен упадък. Заради вярата си те са безмилостно посичани от католическите лидери в поредица от гонения срещу тях, особено тези от Барон Д’Опед през 1544г., Маркиз Пианезе през 1655г. и Габриел Савойски през 1686г.

Светлината на истината, която валденсите и албигойците разпространяват, полага основите на Реформацията. В Англия вестителят на реформа е Джон Уиклиф, а Хус и Иероним, въодушевени от неговите произведения, понасят знамето на реформата в Бохемия. Хус е изгорен на клада на 6 юли 1415 г., а Иероним - на 30 май 1416 г., но Реформацията се движи напред въпреки гоненията. Един по един великите реформатори разкриват скъпоценните истини, които са били скрити под отломките на фалшивите доктрини и суеверията. Оправданието чрез вяра и вседостатъчната изкупителна жертва на Исус Христос, както и Неговата ходатайствена служба като първосвещеник в полза на всички хора, са крайъгълните камъни на вярата на реформаторите.

Отхвърлят се много небиблейски учения, като почитането на светци и мощи, литургията, чистилището, безбрачието, многобройните тайнства и вярата в преданието вместо в Божието слово. Реформаторите протестанти буквално единодушно определят папската система като „човека на греха“ и я разпознават като „малкия рог“ от Даниил, 7 глава.

Мартин Лутер е един от най-изтъкнатите реформатори, използвани от Бога да призоват света да излезе от тъмнината. Той получава много светлина, но цялата работа по възстановяването на истините не е поверена единствено на него. И други го следват, като всеки един набляга върху различен аспект от истината, които заедно могат да изградят път за Христовото евангелие. Вместо това последователите на Лутер, Калвин, Нокс, Уесли и другите велики реформатори не посмяват да пристъпят по-напред от своите водачи по пътеката на евангелската светлина. Техните вярвания изкристализират в определено верую до такава степен, че изключват всяка допълнителна светлина, която не влиза в рамките му. Вместо да прокара пътя за цялата истина, Реформацията довежда до появата на множество деноминации, всяка притежаваща аспекти от истината, но не и цялата истината. Сатана още веднъж е постигнал победа. Хванат в капана на вероученията, протестантизмът се изражда във формализъм и теоретична идеология, които задушават пламъка на Реформацията, отваряйки вратата за повсеместно отстъпление. Настоящата вълна на сътрудничество между църквите се основава не върху темите на евангелието, но върху социални въпроси, следователно няма нищо, което да разделя „реформираните църкви“ от Рим. Целта на Реформацията - разкриването на евангелието - отново е с подрязани криле.

Последната Реформация (Късният дъжд)

Бог няма да завърши делото Си на земята с по-малко сила, отколкото, когато го започва. Чрез символите на ранния и късния дъжд Той обещава да излее порой от благословения, които ще помогнат за узряването на „жетвата“. Както Божията сила се проявява на Петдесятница, когато прохождащата църква получава сила да разнесе евангелието на света, така ще бъде и когато църквата завършва свидетелството си. Символите на ранния и късния дъжд (Осия 6:3; Поил 2:23,28-32; Деяния 2:16-21) символизират не само изливането на Духа върху църквата, но също и върху отделните хора, които я съставляват. Всеки един също трябва да преживее опитността на ранния и късния дъжд. Ранният дъжд представлява новорождението, докато късният трябва да приведе характера в хармония с характера на Христос. Те се отнасят също и до оправданието и освещението или „ние в Христос“ и „Христос в нас“ (Йоан 14:20).

„На които Бог пожела да изяви какви са богатствата на славата на тази тайна между езичниците, която е Христос във вас, надеждата на славата “ (Колосяни 1:27).

В края на времето Бог ще има народ, който ще представя Него и Неговата истина пред един отстъпил от вярата свят. Както в епохата на учениците, истината отново ще тържествува - късният дъжд ще извърши делото си да подготви Божията жетва да узрее.

Последното време

Последното време не трябва да се бърка с края на времето. Фразата „последното време“ се използва пет пъти в Даниил, глави 8-12, и се отнася за времето преди Второто пришествие на Христос. Ще има също и определен конкретен момент, когато това време ще започне. В Даниил 7:25 пророкът говори за 1260-те години на папско господство, а в Даниил 12:6, 7 същият период (време, времена и половин време) се споменава във връзка с последното време. Краят на периода на папското господство от 1260 години е в 1798 г. - той поставя началото на последното време. Великите истини за службата на Христос са били потъпквани дотогава (Даниил 8:11), но те трябва да бъдат възстановени.

Самият пророк Даниил не разбира видението за очистването на светилището (Даниил 8 гл.) в края на периода от 2300 години, нито схваща напълно събитията, които ще се разгръщат през последното време. Причината за това е, че пророчеството е запечатано до времето на края (Даниил 8:17, 26; 12:9).

„А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до последното време. Мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава “ (Даниил 12:4).

На еврейски пълният член е поставен върху думата „знание“, което показва, че познанието за книгата „Даниил“ ще се увеличава в последното време. Трябва да се отбележи, че само мъдрите, а не нечестивите, ще бъдат насочени към разбирането на тези пророчества. Мъдрите ще насочат още много други хора към правдата (Даниил 12:3).

В библейски смисъл мъдростта идва от връзката с Бога, която се изгражда въз основа на доверие и послушание и не може да се сравни със светската мъдрост. В Псалм 119 четем:

„Твоите заповеди ме правят no-мъдър от враговете ми, защото са винаги с мен. По-разумен съм от всичките си учители, защото Твоите свидетелства са размишлението ми “ (Псалм 119:98, 99).

Мъдростта се свързва с Божия закон и с Божието слово. Разумът идва от послушанието към Божия Закон (Псалм 119:100, 104) и от свидетелството - Божието слово, разкрито чрез пророците от всички епохи (Псалм 119:125,130,144). Ако трябва да разбираме истината, тогава е решаващо да познаваме и разбираме библейската идея за нея. В Свещените Писания се дават три определения за истина:

„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен “ (Йоан 14:6).

„Освети ги чрез истината; Твоето Слово е истина“ (Йоан 17:17).

„Словото Ти е съвсем пречистено и слугата Ти го обича“ (Псалм 119:140).

„Ти си близо, Господи, и всички Твои заповеди са истина“ (Псалм 119:151).

Възстановената истина съдържа всички тези три елемента. Тя е фокусирана върху Христос, върху Словото и включва послушание към Божия закон. Както самият Исус подчертава:

„Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди “ (Йоан 14:15).

В последното време ще има едно движение за възстановяване на всички истини и разкриване на запечатаните пророчества от книгата на пророк Даниил. Историята потвърждава, че около годината 1798 г. започва огромно възраждане на интереса към Свещените Писания, придружено от енергични мисионерски начинания. В 1795 г. се организира Лондонското мисионерско общество, последвано година по-късно от Нюйоркското мисионерско общество, първото в Америка. Големите световни библейски общества също се организират в периода между 1798г. и 1844 г., която е краят на пророчеството за 2300 години. Във връзка с това повишаване на интереса се образуват многобройни здравни и въздържателни общества, а към 1807 г. Уилям. Мет- кафдори основава „Общество на библейските християни от Филаделфия“ за вегетарианство и пълна трезвеност. Важно е да се отбележи, че този времеви период се свързва също и с големите технологични открития на нашата епоха.

Първият парен двигател е патентован през 1769 г. и това отваря пътя за параходите (1810-1807) и железниците (1825). Евангелието трябва да бъде разпространено „по целия свят“ и Бог има грижата да създаде и средствата за осъществяването на тази цел. В света на музиката великите библейски теми са основен източник на вдъхновение за „Месия“ на Хендел, която насочва вниманието към Царя на царете, и за композирането на „Сътворението“ от Хайдн през 1844 г.

Разпечатването на пророчествата на Даниил

Именно през този период на възроден интерес към Свещените Писания един млад фермер баптист на име Уилям Милър (1782-1849) публикува серия от статии в баптистки седмичник Ц „Върмонт Телеграф” - върху пророчествата на Даниил. Той използва прост сбор от правила, за да разгадае великите теми на пророчеството, а именно:

A) Новият завет обяснява Стария.

Б) Свещеното Писание трябва да обяснява само себе си.

B) Символизмът, изразяващ се в праобраз и изпълнение.

Г) Всяка дума трябва да се взема под внимание.

Д) Едно пророчество се допълва от друго.

Изучаването на Даниил, 8 глава кара Уилям Милър да смята, че очистването на светилището, което трябва да се извърши в края на периода от 2300 години, се отнася за очистването на земята от греха. Той заключава, че Христос ще се върне в края на този пророчески период, и използвайки принципа ден-година, изчислява, че това събитие ще се случи през 1843 г. Именно тогава според него ще бъде очистено „духовното светилище“, църквата.

Милър отхвърля популярните тълкувания за онова време и въвежда отново фокусираното върху Христос старо протестантско тълкуване, което поставя Неговите последователи в сърцето на пророчествата за последното време. Подчертава, че Христос ще се завърне преди Хилядата години и въз основа на времевото пророчество от Даниил, 8 глава определя конкретна дата за това събитие, а именно 22 октомври 1844 г. В резултат той, заедно с поне 100 000 други вярващи, са изгонени от църквите си. Вярващите в ско- рошното Пришествие на Христос идват от всички деноминации и включват поне 200 проповедници от изтъкнати протестантски църкви.

Въз основа на притчата за десетте девици (Матей 25:1-13) тази вест става известна като „среднощния вик“, „завръщането на младоженеца“. Наблюдава се завръщане към първоначалното благочестие, докато различни групи от адвентни вярващи очакват идването на Господа.

Историята ни казва, че Исус не се връща на тази земя през 1844 г. Хората, които с нетърпение очакват завръщането Му, са силно разочаровани - събитие, което става известно като „голямото разочарование“. Много хора се обезверяват и напускат движението. Тези, които не се отказват от своята опитност, понасят подигравки и стават обект на презрение.

Има още един случай в историята на църквата, когато тя преживява подобно разочарование. Последователите на Христос с огромна надежда очакват Неговата коронация като Месия в Ерусалим. Те Го приветстват като свой Цар и хвърлят палмови клонки в нозете Му (Йоан 12:13), но вместо коронация се налага да наблюдават разпъване на кръст. Тяхното разочарование е истинско и мнозина изгубват вярата си. Дори учениците са силно уплашени и се скриват „поради страха от юдеите“ (Йоан 20:19). По пътя към Емаус двама последователи на Исус размишляват върху тези тъжни събития (Лука 24:13-53), когато Той се присъединява към тях и...

„... като започна от Моисей и от всичките пророци, им. тълкуваше писаното за. Него във всичките Писания “ (Лука 24:27).

Както в случая от времето на Христос, разочарованието от 1844 г. довежда до ревностно изучаване на Свещените Писания и до усвояване на истините, разкрити от Реформацията. Свързаните с Адвентното движение, които остават в него след 1844 г., смятат себе си за „църквата на остатъка“ или просто за „остатъка“. Пророчествата на Даниил се преглеждат отново и доста вярващи откриват, че книгите „Евреи“ и „Откровение“ говорят изключително много за небесно светилище. Разкрива се отново великата доктрина

за светилището, неговият символ и прототип (виж „Застъпник за нас днес“), а в нейния контекст се открива ролята на нашия Първосвещеник и жертвено Агне. Разбулва се също символиката на еврейските празници и тяхното значение и изпълнение. Заедно с този огромен пробив в разбирането идва и осъзнаването на това какво символизира Денят на умилостивението и какво е мястото му в очистването на небесното светилище или в началото на съда в небето. Законът като стандарт в съда и неговото значение също стават ясни във връзката му с плана на спасението. Построява се отново древната „крепостна стена“ на истината, която служи като защита срещу злото, както пророкува Исая:

„И идващите от теб ще съградят отдавна запустелите места, ще изправиш основите на много поколения; и ще се наречеш възстановител на развалините, възобновител на пътища за живеене “ (Исая 58:12).

Преоткриват се Божият Закон и съботата, а връзката между Закона и благодатта е поставена в правилната рамка. Божиите заповеди и вярата в Исус Христос стават стълбовете, върху които почива вярата на остатъка.

В Откровение, 12 гл. Йоан описва качествата на последното поколение вярващи преди завръщането на Христос.

„Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус“ (Откровение 12:17).

От руините на Милъристкото движение се ражда Църквата на адвенти- стите от седмия ден. Към 1848 г. съществува доктринална платформа, включваща великите истини, разкрити от Реформацията. Основните принципи на тълкуване на пророчествата, поддържани от нововъзникващата църква, са натрупаните от църквите през вековете пророчески възгледи. Те възприемат, координират и продължават реформите, които са били изгубени в пясъците на времето. Доктриналните отличителни белези на движението са основани върху ученията на Свещеното Писание за:

1) Второто пришествие на Христос.

2) Обвързващите изисквания на съботата от четвъртата заповед.

3) Третата ангелска вест във връзка с първата и втората ангелски вести.

4) Службата на Христос в небесното светилище.

5) Душата не е безсмъртна.