07.Хилядагодишното царуване (Милениумът)

“Милениум” е латинска дума, и също се среща в духовната литература, и означава “хилядагодишнина”.

В предните глави ние разгледахме събитията само около Второто пришествие. В тази глава ще продължим хронологията на Божия генерален план с нашата планета и човечеството до окончателния триумф на правдата.

Какво ще стане с нашия свят след уникалното събитие? Как ще приключи грандиозната програма на Всемогъщия? Ето това е нашата тема сега. За разлика от останалите библейски доктрини, този въпрос е концентриран изключително в една глава на Библията, именно Откр.20 гл. В това разглеждане ние ще я проучим цялата. Да започнем с първите 3 стиха: Откр.20:1-3:

“И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години, и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите преди да се свършат хилядата години, след което той трябва бъде пуснат за малко време.”

В една от следващите глави ще изложим обстойно фундаменталния въпрос за произхода на злото в лицето на Сатана. Тук ще отбележим само, че той е споменат със своите библейски имена: старовременната змия (напомняне на райския инцидент), дявол и Сатана.

Тази картина ни представя един мощен представител на небесната цивилизация, натоварен от Бога със специална мисия, да слезе на земята и да арестува Сатана. Кога става това събитие? Отговор ни дава изразът “за да не мами вече народите”, а това ще стане при Второто пришествие на Христос. Тогава Сатана ще бъде лишен от човешки материал, тъй като праведните ще бъдат взети на небето, а нечестивите ще бъдат унищожени от Христовата слава. Земята ще бъде напълно обезлюдена и следователно сатанинската измамна дейност принудително ще спре.

“Ето Господ опразва Земята и я запустява, превръща я и разпръсва жителите й” Ис.24:1. Събитията описани в Откровение 20 глава следват непосредствено тези описани в 19 гл. След гибелта на непокаяните и беззаконните при Христовото пришествие, незабавно слиза един мощен ангел на Земята, за да се справи с дявола и с това започва милениумът. Това е един период от 1 000 години, споменат в Библията само тук; от 1-7 ст. е споменат шест пъти. Съществуват някои погрешни теории за естеството и целта на този хилядагодишен период. Твърди се съвсем произволно, че на земята ще настъпи златен век за църквата по целия свят и хилядагодишен просперитет на земята преди Пришествието или след Пришествието - мненията се различават. Откровение 20 гл., която ще проучим, ни казва истината по този въпрос. Ще видим, че тази ера има съвършено друг характер и смисъл.

“Бездната” в този пасаж е превод на гръцкото “абюсос”. В гръцкия превод на Ст.Завет в Бит.1:2 е употребена същата дума, за да се опише хаотичното състояние на материята при сътворението на Земята. В такъв случай в нашия текст “бездна” е символ на разорената и обезобразена планета при Второто пришествие. Страхотно земетресение превръща земята в развалини при седмата язва - Откр.16:18:

“И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на Земята, такъв трус толкова силен.”

“А земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната ...” Бит.1:2.

Старозаветните пророци описват конвулсиите на земята при уникалното събитие с апокалиптичен език - Ис.24:19,20 и Ерем.4:23-26:

“Земята се съкруши съвсем, земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси. Земята ще полита като някой пиян и ще се люлее насам - натам като колиба; беззаконието й ще натегне върху нея...”

“Погледнах на земята и ето тя беше пуста и празна, - на небето, и нямаше светлината му. Погледнах на планините и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха. Погледнах и ето - нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. Погледнах и ето - плодородната страна бе пуста и всичките градове бяха съсипани от присъствието на Господа и от Неговия пламенен гняв”.

Исая и Еремия говорят за окончателното разрушаване на всичко земно и за пълното запустяване на нашата Земя. Еремия не иска да каже, че слънцето ще изчезне; ще станат космични изменения на целия комплекс Земя-атмосфера и може би планетата ще бъде обвита в небулоза и слънцето няма да бъде наблюдавано.

“Ключът на бездната”, който ангелът носи, показва, че небето контролира събитията и Сатана не може да избегне съдбата си. “Веригата” е символ на ограничения, верига на обстоятелствата, защото едно духовно същество не може да бъде вързано с материална верига. Това показва, че през тези 1 000 години дяволът ще бъде напълно ограничен в действията си, защото на Земята не остава нито един човек, когото той да мами и изкушава. Опустошената земя ще бъде негов затвор, в който той ще преживее хиляда години в пълно бездействие. Обикаляйки мрачната пустота и мъртвите руини Сатана трябва да види плодовете на пъклената си дейност в цялата световна история. Той е давал различни обещания на хората в историческото време, че може да създаде благоденствие за човечеството, че може да създаде живот. През този период на пълна безжизненост, която той няма да може да промени, ще се докаже, че всичките му обещания са били само лъжа и измама. Нашият текст ни казва, че в края на милениума Сатана ще бъде “пуснат за малко време”. Това означава, че Земята отново ще се насели с хора, върху които той ще упражни своята сила за кратко време. Това ще стане чрез възкресението на грешните в края на хилядата години. Колко ще трае това “малко време”, Божието Слово не ни информира, но все пак - достатъчно, за да може Сатана да организира безбожните за един последен конфликт.

Но нека следваме стиховете, за да схванем по-добре тези неща: Откр.20:4-6:

“И видях престоли и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исуса и поради Божието Слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белег на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хилядата години. Това е първото Възкресение. Блажен и свят е оня, който участва в първото Възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.”

След печалната гледка на разорената земя това видение ни пренася на Небето и ни представя праведните в небесна обстановка. Те са възвеличени, седнали на престоли, символ на царственост, и удостоени от Бога със съдийски авторитет. През тези хиляда години те ще съдят света. Два текста са много характерни в това отношение - 1Кор.6:2,3 и Пс.149:5-9:

“Или не знаете, че светиите ще съдят света?... Не знаете ли, че ние ще съдим ангели?... (1 Кор.6:2,3).

“Светиите ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си. Славословия към Бога ще бъдат в устата им, и меч остър от двете страни в ръката им, за да отдават възмездие на народите и наказание на племената... за да извършат над тях писания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии” (Пс.149:5-9).

Този дълъг съдебен процес несъмнено включва грижливо изследване на небесните доклади за делата на злите и определяне размера на присъдите според греховете и престъпленията на всеки. Всички тайни беззакония ще се разкрият.И в края всеки ще се убеди в правотата на Божиите решения.

Сега може би някои се смущават от споменаването на “душите” - гръцката дума е “психе” - душа. Този въпрос ще бъде систематично разгледан в една от следващите глави във връзка със състоянието на мрътвите. Тук ще посочим само, че библейският термин “душа” не означава нещо отделено от тялото, а е синоним на “личност” и означава живия човек. Йоан фактически вижда всички праведни от всички времена прославени на небето. Специално са споменати две особени групи, защото те са страдали най-много: мъчениците на вярата от всички епохи и победителите над звяра. Кои са последните, кой е звярът и свързаните с него термини ще поясним в главата “Божият печат и белегът на звяра”.

Прерогативите с които са удостоени победителите са царски и свещенически санове. Сега преминаваме към един основен въпрос на библейското вероучение. В нашия текст се говори за първо Възкресение и втора смърт. Логиката показва, че трябва да има и второ Възкресение, и първа смърт. Да си изясним веднъж завинаги тези понятия. Съгласно Божието Слово има две главни възкресения - Йоан 5:28,29 и Деян.24:15:

“Недейте се чуди на това, защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а ония, които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Йоан 5:28,29).

“И че се надявам на Бога, че ще има Възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат” (Деян.24:15). Исус в първия текст и ап.Павел във втория говорят за Възкресение на праведни и неправедни. Изразите “Блажен и свят е оня, който участва в първото Възкресение” и “те оживяха и царуваха с Христос хиляда години” от Откровение посочват, че първото Възкресение е това на праведните при славното Пришествие на Христос, или в началото на милениума. Изразът “другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хилядата години” подсказва, че второто Възкресение е това на неправедните в края на милениума. По-задълбоченото изследване на редица други библейски пасажи показва, че докато праведните възкръсват в цветуща младост с безсмъртни тела, то нечестивите възкръсват в същото физическо състояние в което са починали, за да претърпят вечно наказание.

Мимоходом ще отбележим за пълнота, че Библията ни говори и за едно специално (частично) Възкресение непосредствено преди явлението на Христос в слава и преди общото възкресение на праведните. (Дан.12:2; Мат.26:63,64; Откр.1:7). Да обясним и понятията “първа смърт” и “втора смърт”. Първата смърт е настоящата, която засяга всички - 1Кор.15:22:

“Защото както в Адама всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.” Втората смърт е пълно и окончателно унищожение в огненото езеро в края на хилядагодишния период, както ще видим по-нататък.

В Откр.21:8 срещаме за трети път израза “втората смърт”, който категорично опровергава учението за безконечен живот в постоянни мъки:

“А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.”

Казва се “смърт”, а не живот във вечни мъки. Да минем по-нататък - Откр.20:7-10:

“И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, чието число е като морския пясък.

И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от Бога из небето, та ги изпояде.

И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът, и лъжепророкът; и те ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.”

Тук присъстваме на великата развръзка на земната драма. Описани са събитията в края на милениума. Бог възкресява всички грешници и Сатана отново получава на разположение огромни човешки маси, които може да предвожда към зло. Това ще бъдат милиарди човешки същества, описани тук като “морски пясък”. Всички беззаконници и богопротивници от всички векове са назовани символично Гог и Магог. Тези имена се срещат в Езекиил 38:1-3 и са имена на водачи на някои народи, които бяха врагове на древния Израил. Бог беше обещал, че ще съкруши тяхната мощ, ако Израил Му бъде послушен. Но това условно пророчество не се изпълни поради непослушанието на древния Божий народ. То ще се изпълни съгласно нашия текст от Откровение в края на милениума в лицето на неизброимите пълчища от грешници, които Бог ще унищожи. Тази война е последният конфликт между Бога и бунтовното човечество, водено от Сатана. Сега дяволът ги уверява, че неговата мощ ги е извела от гробовете и им посочва стана на светиите, който те трябва да унищожат, за да станат пълновластни господари на земята. Това е небесният Ерусалим, описан така прелестно в Откровение 21 и 22 глави. В края на описаното хилядолетие тази небесна столица прави космично пътешествие от глъбините на Вселената и се установява на Земята в неописуем блясък и слава - Откр.21:2:

“Видях и светия град, новия Ерусалим да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си.” Фантастично ли? Ако съвременното човечество изпраща в Космоса междупланетни станции, не трябва да се учудваме на Божиите възможности. Сега Христос за трети път посещава Земята заедно с всички изкупени.

Ето и последователността на събитията:

“Докато слиза в страшно величие, Христос заповядва на безбожните мъртви да станат от гробовете си, за да получат присъдата си... Христос слиза на Елеонската планина, откъдето Той след възкресението Си се възнесе на небето и където ангелите повториха обещанието за Неговото завръщане... Когато Новият Ерусалим в своя ослепителен блясък слезе от небето, той се установява на очистено и приготвено място, и Христос, народът Му и ангелите влизат в светия град.” (ЕГВ, “Великата борба”, стр.548,549).

Следва краят, кулминацията - страшният съд, огненото унищожение. Сатана се приготвя за последната битка. Съставят се планове за завладяването на небесния град. Приготвят се оръжия. Във върховния момент, когато той издава заповед за настъпление, Бог се намесва и запалва планетата. “Огненото езеро” не е някаква ограничена площ, а обхваща цялата повърхност на земята. И други библейски писатели говорят за този финал Малахия 4:1 и 1Петр.3:10:

“Защото ето иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на Силите, та няма да им остави ни корен, ни клонче.”(Малахия 4:1)

“А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.” (1Петр.3:10)

Цялата планета ще бъде обхваната от пояждащи пламъци и ще се превърне в огромно кипящо огнено море. Вероятно гореща магма ще изригва от земните недра и материята на земята ще се превърне в огнетечна маса. Сатана ще бъде завинаги унищожен, всички нечестиви ще бъдат унищожени, божественият огън завинаги ще ликвидира с грях и грешници. Праведните заедно с Христос ще бъдат под специалната Божия протекция зад кристалните стени на града.

Останалата част от Откровение 20 глава, именно 11-15 стихове представлява един детайл на грандиозните събития в края на милениума и специално обявяването на справедливите присъди.

Вероятно мнозина се смущават от фразата: “И ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.” в ст.10. Какво означава това? Вечни мъки ли?

“До вечни векове” - на гръцки “ейс айонас айонон”, буквално “от векове на векове”. Този израз не означава непременно вечност, а дълъг неопределен период, свързан с обекта, за който се отнася. “Денем и нощем”, т.е. без отдих в самия период на наказанието. Смисълът на целия израз е, че резултатите ще бъдат вечни. Унищожението е окончателно и невъзвратимо. За Содом и Гомор, които днес не горят, се казва - Юда 7:

“Както и Содом, Гомор и околните им градове, които подобно на тях се предадоха на блудство... са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън.”

Размерът на наказанието ще бъде според греховете. Някои ще бъдат погубени мигновено, други ще се мъчат повече. Мъките ще бъдат не само физически, но и душевни. Сатана като корен на злото ще гори дълго след като и последният грешник загине. След като изпепели всичко, божественият огън естествено ще угасне. Учението за вечни мъки е несъвместимо с представата за добрия и милостив Бог и Небесен Баща, и не се поддържа никъде в Св. Писание.

А какво ще стане след това? От земната материя пречистена от грях великият Творец ще създаде нова, красива планета, като вечна родина на всички Божии чада.

Четири пъти в Библията се говори за “ново небе” и “нова земя”. Но измеренията на това ново битие ще разгледаме в следващата глава.