06. ВЪЗРАЖДАНЕ

ВЪЗРАЖДАНЕ

Харизматичното възродително движение, което започна през 1950-те години с толкова много очевидни достойнства, бързо обхвана християнския свят. Оценяваха го като способно, с велико изливане на Святия Дух, да преобразува цялата църква. Англичанинът Доналд Джии, водач на “Петдесятното движение” и виден икуменист, го нарече "Новата Петдесятница”. Основна фигура в новата икуменическа “Петдесятница” беше Дейвид дьо Плеси, който играеше водеща роля в диалога между католическия Рим и петдесятниците., Беше очакван гост във Ватикана II и присъства на всичките 6 сесии на ССЦ - от Амстердам (1948 г.) до Ванкувър (1963 г.).

“Никой друг през XX век не свърза така успешно трите основни движения на нашето време - петдесятното, икуменическото и харизматичното”, както успя да го направи “г-н Петдесятница”, Дейвид дьо Плеси” (Таймс).

Този петдесятнически обсег на влияние, извън границите на петдесетниците, доби своя първи организиран израз в “Международното сдружение на бизнесмените на истинското евангелие” (МСБИЕ), което възниква по него време в Съединените щати. Основано от Демос Шакарян, калифорнийски милионер от арменски петдесятнически произход и притежател на кравеферми, МСБИЕ още от първото си събрание през 1951 г. се свърза тясно с водещите в Америка евангелисти-лечители, включително Орал Робъртс, Уилиям Бренъм и Т. Л. Озбърн. Беше замислено като организация на изпълнените с Духа бизнесмени, която да евангелизира и свидетелства за непетде- сятници, без да ги обръща в петдесятната деноминация. Характерните за петдесятниците благодат и чудеса ще се явят и (според думите на Петдесятното сдружение на Северна Африка “Истинското Евангелие”) заедно със светостта на сърцето и на живота, лечително за тялото и кръщението в Святия Дух, с доказателство, че говори на други езици, защото Духът дава словото.”

Подобно на другите “парацърковни”групи, които развиваха харизматичното движение през 50-те и 60-те години, МСБИЕ свърза римокатолиците и протестантите в “единство и любов към Духа”, като наблягаше повече на емпиричните доказателства, отколкото на Библията! Полемиката трябваше да се избягва, а трудностите, които възникваха около доктрината - потушавани.

По подобен начин и по същото време кръстоносните походи на Били Греъм бързо отстраняваха доктриналните различия, като евангелистът всячески се мъчеше да признае “ролята на нашите братя католици и християнското семейство.”

Водещите проповедници на единението като архие-пископът на Кентърбъри Майкъл Ремзи представяха “цялото икуменическо начинание като въздействие на Святия Дух, Който е вътре в нас и ни съединява в любов, съзидава ни в истината.” Въпросите, свързани с догмите на вярата, изповедта и символите на вярата, трябваше да се оставят настрана! Вместо да изследват ежедневно Библията, за да открият дали тези неща са наистина такива, както правеха беряните в новозаветната Македония, но- вопосветените биваха окуражавани от възраждането да разчитат повече на чувствата и преживяването. “Ме бива да сковаваме духа с нашата глупост, ограничен ум и ос~

къдна вяра”, настояваше архиепископ Ремзи, който през 1957 г. характеризира английския евангелизъм като ере- тически и сектантски. Съчетаването на масов евангели- кализъм и въодушевление от харизматичното движение беше уловено и впрегнато от икуменическото движение.