Глава 12 - ПО-ПЪЛНО ПРОПОВЯДВАНЕ НА СЪБОТАТА

Великата протестантка Реформация тръгна обратно към библейското християнство. В началото на живота си Мартин Лу-тер и останалите реформатори почти до един са били римокато-пически свещеници. Трудно би било да се очаква, че, идвайки от Римокатолическата църква и доскоро вярвайки и защитавайки доктрините й, ще разпознаят всички нейни грешки. Тяхната задача била да разчупят оковите на Рим и да предадат на света библията. Те не успели да открият много и важни истини, не успели да се отрекат и от много грешки. Например повечето от гях продължили да спазват неделята като почивен ден. Не смятали, че тя притежава някакъв Божествен авторитет, но вярвани, че би трябвало да се съблюдава като общоприет ден на пок-нонение.

В разкриването на библейската истина е бил постигнат изключително голям успех. И в същото време, колкото и невероятно да звучи, мнозина поемат обратно по пътя към заблудите на Рим. Но Библията твърди, че колкото повече се приближава краят, ще се явява един „остатък“, който ще спазва Божиите запове-III и ще има „вярата Исусова“ (вж. Откровение 12:17; 14:12). Биб-мията нарича последната Божия вест, предавана на света чрез

I южиите верни, „тройната ангелска вест“ от Откровение 14:6-12.

II ьрвият ангел прогласява със силен глас вечното благовестие -аобрата новина за оправданието чрез вяра само чрез заслугите па Исус Христос; и тя достига до целия свят. Това е вест, възста-

163

новяваща поклонението пред Бога Творец. Разбира се, Бог очаква нашия отговор на обич и послушание, включително и спрямо спазването на съботата.

Вторият ангел предупреждава, че „Вавилон“ е паднал. Тъй като вестта се проповядва в края на човешката история, онзи Вавилон, за който става дума тук, е силата на антихриста - фалшивата религиозна система.

Третият ангел ни предупреждава да не приемаме „белега на звяра“, за да избегнем седемте последни язви, и обявява участта на нечестивите. Описва истинските Божии светии като търпеливи пазители на заповедите и като хора, изпълнени с вяра п Исус.

Откровение 18 гл. разкрива, че втората и третата ангелски вести ще бъдат прогласени отново - точно преди завръщането на Исус. Вестта е описана като предавана с голяма сила и прос-ветляваща земята със славата си. Вярвам, че предаването на тази вест от Откровение 18 гл. започва сега. Но пълното й прогласяване многократно ще надмине онова, което можем да си представим днес.

Вестта от Откровение 18 гл. е толкова важна, чс е представена като прогласявана с голяма власт от небесен ангел.

„След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всичките народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.

И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделите язвите й“ (Откровение 18:1-4).

Адвентистите са поддържали разбирането, че това „велико изливане на Божия Дух“ ще дойде под формата на „късния дъжд“, който ще помогне на Божия народ да предаде вестта от Откровение 18 гл. „с висок глас“. Питах се дали да не поставя тази глава след главата за гоненията, защото изглежда, че именно преследванията ще доведат църквата до състоянието, в което тя вече е

164

готова за прогласяването на вестта от Откровение 18 гл. Причината е съвсем проста. Когато настъпят гоненията, християните, които не са истински вкоренени в Божието слово или не са напълно посветени на Бога, скоро ще напуснат. Тези, които останат, ще са готови, ако се наложи, дори да страдат, но да прогласят вестта в името на Бога. Тогава Той ще излее Духа Си по начин, непреживяван дотогава - по-велик и от деня на Петдесет -ница! Но тъй като сега ни е възложена работа още преди „късния дъжд“, тази глава и нейната вест са от изключително значение преди настъпването на гоненията.

Силата от деня на Петдесетница

Учениците се подготвиха да приемат обещаното Божие бла-гословение. „Те се събраха преди Петдесетница и премахнаха всички разногласия. Бяха в мир помежду си. Вярваха в Христовото обещание, че ще им бъде дадено благословението, и се молеха с вяра. Не искаха това благословение само за себе си - бяха натоварени с бремето за спасението на души. Евангелието трябваше да бъде занесено до най-отдалечените кътчета на земята. Затова се молеха да им бъде дарена обещаната от Христос сила. Тогава се изля Светият Дух и хиляди се обърнаха към Бога за един ден.

Така може да бъде и днес. Нека бъде проповядвано Словото на Бога, а не човешки спекулации. Нека християните премахнат всички несъгласия и да се предадат на Бога за спасяване на изгубените. Нека с вяра се молят за благословението и то ще дойде“ („Животът на Исус Христос“, стр. 827).

При изучаването на темата за изливането на Светия Дух става ясно, че за това има два резултата или дори - причини. Едната е да усъвършенства характера на човека, а втората - да го „екипира“ така, че той да работи по-пълноценно в Христовото дело. Всъщност казано ни е, че „всички, които посветят на Бога дух, душа и тяло, постоянно ще получават дарбата на физическа и умствена сила. Неизчерпаемите запаси на Небето са на тяхно разположение. Христос им дава диханието на собствения Си Дух и живот от Своя живот. Светият Дух влага най-висшата Си енер-

165

гия, за да работи в сърцето и ума им. Божията благодат увеличава и умножава човешките способности и всяко съвършенство на Божието естество идва на помощ в делото за спасяването на души. Сътрудничейки на Христос, те имат пълнота в Него и въпреки човешката си слабост могат да вършат делата на Всемогъщия“ (пак там).

След Петдесетница

Вдъхновението ми за написването на тази глава идва от разбирането, че в даден момент във времето делото ще залее целия свят. Тогава ще можем да предадем вестта по ясен и отчетлив начин. Ще бъдат убедени мнозина, които са я чували и преди, а също и мнозина, които никога по-рано не са я знаели.

Но кога ще стане всичко това? Казано ни е: „Видях, че Бог има чеда, които не разбират и не спазват съботата. Те не са отхвърлили светлината по съботния въпрос. В началото на времето на скръбта ние бяхме изпълнени със Светия Дух, когато излязохме и проповядвахлге по-пълно съботата“ („Ранни писания“, стр. 85).

Елън Уайт добавя: „Делото на третия ангел (от Откровение 18 гл.) идва точно навреме, за да се присъедини към последното велико дело на тройната ангелска вест, прерастваща във висок вик. По този начин Божият народ се подготвя да устои в часа на изпитанието, с което скоро ще се сблъска. Видях върху него да почива голяма светлина. Верните Божии чеда се обединиха в безстрашно прогласяване на третата ангелска вест“ (пак там, стр. 277).

Както отбелязах по-рано, Господ желае хората да разберат, че пришествието Му е наближило. Единствените изненадани ще са тези, които не са се вслушали или не са повярвали на вестта. В книгата на пророк Амос се казва че Бог няма да извърши нищо, без да го открие на слугите Си, пророците (Амос 3:3). Бог би могъл да използва ангели за приключването на спасителния план, но е избрал да употреби хора с вести от ангели. Описанието на тяхното дело е твърде интересно: „Божии служители, с лица, ог-

166

рени и сияещи от свято посвещение, ще бързат от място на място, за да разгласяват небесната вест. Чрез хиляди гласове по цялата земя ще бъде разнесено предупреждението. Чудеса ще се вършат, болни ще бъдат излекувани и знамения и свръхестествени явления ще следват стъпките на вярващите. Сатана също ще върши чудеса, но лъжливи, даже ще прави огън да пада от небето пред очите на хората.

Вестта ще бъде разпространявана не толкова чрез привеждане на аргументи, колкото чрез дълбокото убеждение на Светия Дух. Аргументите и доказателствата са били вече представени. Семето е било посято и сега вече ще пониква и ще дава плод. Печатните материали, разпространени чрез мисионските работници, вече са оказали своето влияние. И все пак на много хора, чиито умове са били пленени от истината и тя им е направила силно впечатление, е било пречено да я разберат или да й се посветят напълно. Сега обаче лъчите на светлината проникват навсякъде, истината се вижда в цялата й яснота и искрените Божии чеда разкъсват задържалите ги дотогава връзки. Семейни или църковни отношения - сега са безсилни да ги спрат. Истината им е по-скъпа от всичко друго. Въпреки обединеното действие на силите и оръдията против истината, голям е броят на хората, заставащи на страната на Господа“ („Великата борба“, стр. 375).

Има няколко причини, поради които тази вест излиза е такава сила и убедителност и постига описаните резултати. ГТърво, времето е кратко, а Бог иска всички да са готови за завръщането Му. Второ, Божият народ е нетърпелив да приключи делото и да се срещне със своя Спасител. И трето, когато чуващите нашата вест видят, че онова, което предсказваме от много години, се изпълнява пред очите им, това ще повиши уважението към вижданията ни. Когато разговорите за неделния закон станат пуб-лично достояние, това ще окаже поляризиращ ефект. „Някога представящите истините на третата ангелска вест често бяха смятани за хора, внушаващи страх. Предсказанията им, че надмощие в Съединените щати ще вземе религиозната нетърпимост, че църква и държава ще се обединят в преследването на пазителите на Божиите заповеди, се окачествяваха като неоснователни и абсурдни. Заявяваше се самонадеяно, че тази страна никога няма да се промени и ще си остане завинаги защитник на рели-

167

гиозната свобода. Но когато въпросът за налагане спазването на неделята бъде широко повдигнат, тогава ще се види, че събитието, в което толкова дълго са се съмнявали и даже изобщо не са вярвали, наближава и че третата ангелска вест ще има за последица действие, което преди това не би могло да се яви“ („Великата борба“, стр. 371).

Всички знаем, че има много хора, които живеят близо до нашите църкви, но не знаят нищо за тази библейска вест. Има хиляди искрено вярващи, че неделята е библейският почивен ден от четвъртата заповед. А други нямат никаква представа за почивния ден само защото този въпрос не е от съществено значение за тях. Що се отнася до тях, неделята - тя би трябвало да е правилният ден за поклонение просто защото от стотици години повечето християни са съблюдавали именно този ден. Всички тези категории хора ще чуят ясното и сбито представяне на въпроса за съботата като белег на Божия народ.

Вестта на „високия вик“

Спомняте ли си, че вестта на „високия вик“ има две отделни части: падането на „Вавилон“ и „Излезте от нея, люде Мои“. Бог все още има Свои верни в църквите на „Вавилон“ и преди края на благодатното време те трябва да бъдат призовани да излязат от него, за да не понесат Божия гняв, изразен чрез „язвите“. „Когато започна Своето публично служене, Исус очисти храма от светотаственото му осквернение. Сред последните действия на Неговото служене бе повторното очистване на храма. Така ще е и в последното дело на предупреждение към света -към църквите ще бъдат отправени два отделни призива. Втората ангелска вест е: „Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване“ (Откровение 14:8). „Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея; земни-

168

те търговци се обогатиха от безмерния й разкош“ (Откровение 18:2, 3). А с високия вик на третата ангелска вест от небето се чува глас, който казва: „Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й...“ (Откровение 18:4, 5)“ („Избрани вести“, книга II, стр. 118).

Разговори за грешките на официалните системи от вярвания в днешното общество просто не се приемат. Считат се за нещо необмислено, стратегически неправилно. И въпреки всичко заради Божия народ, все още оставащ в тези църкви, не изповядващи точните библейски истини, тази вест трябва да бъде предадена по положителен начин и с любов. Някои може да считат тази вест за прекалено разделяща, други може да смятат, че подхождат към въпроса с известна доза предразсъдък и затова отказват да споделят вестта. Но тя ще бъде предадена и резултатите ще са поразителни. „По този начин ще бъде разгласена и третата ангелска вест. Когато дойде времето тя да бъде проповядвана с най-голяма сила, Господ ще действа чрез скромни средства и ще ръководи умовете на посветените в служба Нему. Тези хора ще бъдат подготвени по-скоро чрез помазването на Неговия Дух, отколкото чрез обучение в специални институти. Хора на вярата и молитвата ще бъдат подбудени да излязат и със свята жар да възвестяват словата на Бога. Греховете на Вавилон ще бъдат разкрити ясно. Страшните последици от налагането на църковните обичаи чрез силата на властта; нахлуването на спиритизма; тайното, но бързо разрастване на папската власт -всичко това ще бъде разбулено. Тържествените предупреждения ще разтърсят народа. Хиляди и хиляди ще слушат думи, които никога преди не са чували. С почуда ще разберат, че Вавилон е падналата поради заблудите и греховете си църква - паднала, защото е отхвърлила изпратената й от Небето истина“ („Великата борба“, стр. 372).

Какви хора ще предадат тази вест? Както винаги във време на реформа и духовна опасност Бог ще използва смирени мъже и жени на вярата и на молитвата. Той не се нуждае от хора, опитни във воденето на полемики. „Светът може да бъде предупреден само когато види вярващите в истината - осветени чрез истината; и да работят, водени от висши и святи принципи, показвайки в извисен смисъл разграничителната черта между спазващи-

169

те Божиите заповеди и онези, които ги потъпкват под нозете си. Освещението на Духа изтъква разликата между хората, които имат Божия печат, и тези, които спазват фалшивия почивен ден.

Когато дойде изпитът, ще бъде ясно показано какъв е „белегът на звяра“. Това е спазването на неделята“ (Елън Уайт, „Библейско училище“, 1 декември 1903 г.). Интересно е да се отбележи, че част от свидетелството в края ще е характерът на Божиите чеда. Те ще действат според висшите и святи принципи. Не ще желаят да убиват онези, които имат по-различна от тяхната вяра. Притежават качеството, за което Исус говори, докато е на земята: „Да се обичате един-друг, както Аз ви възлюбих“ (Йоан 15:12). Интересът им за спасението на другите е истински, искрен. Хората могат да видят Божия мир и светлина от самото небе да свети от лицата им.

Вратите ще се отворят за представянето на истината за съботата. През 90-те години на XIX в., когато в различни щати били налагани неделни закони, Елън Уайт заявява: „Господ ни с изпреварил далече. Той е позволил този неделен въпрос да бъде публично изявен, за да може съботата от четвъртата заповед да бъде представена пред законодателните органи. Национални те лидери трябва да насочат вниманието си към свидетелството на Божието слово в полза на истинската събота. Ако свидетелството не ги обърне, то се превръща в свидетел, който ги осъждЯ, Съботният въпрос е големият изпит на това време“ („Ривю енд херълд“, 7 февруари 1893 г.).

Съботата ще бъде възстановена

Много библейски стихове предават обещанието за един ос татък, завръщащ се при Господа. Едно от нещата, които ще из върши остатъкът, е да възстанови съботата. „И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места. Ще възстановиш основи те на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развали ните, Възобновител на места за население. Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден и наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема и Го поми

170

таш, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща тиЯкова; защото устата Господни изговориха това1,1 (Исая 58:12-14).

Друг превод на стиха гласи: „Ще участваш в наследството на Яков.“ Какво представлява наследството на Яков? Евреи 11 гл. ни дава отговора. Библията казва за Авраам: „С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков - наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“ (Евреи 11:9, 10). Каква благоговейна мисъл! Тези, които възстановяват съботата, щс наследят града, построен от Бога!

За мен беше нова мисълта, че ние не само щс проповядваме по-пълно съботата, но и щс я разбираме по-добре в края. Защото „Когато дойде освежението и късният дъжд от присъствието Гос-подне и славата на Неговата сила, тогава ще разберем какво означава да бъдем „хранени в наследството на Яков“ и да „яздим по високите места на земята“. Тогава по-дълбоко ще разберем съботата в нейната важност и слава.“ И очевидно тс ще продължават да нарастват! „Но няма да я видим в цялата й слава и значимост, докато с нас не се сключи заветът на мир при Божия глас и докато бисерните порти на новия Ерусалим не се отворят па блестящите си панти. Тогава ще се чуе радостният глас на милия Исус - по-красив от всяка музика, която някога се е докосвала до ухото на смъртни, - канещ ни да влезем вътре в града“ („Избрани вести“, книга III, стр. 388).

И така, сега, когато толкова много протестанти търсят обратния път за завръщане в Рим, ние имаме да предадем една вест. „Нека покажем па хората къде се намираме в пророческата история, нека се постараем да събудим духа на истинското протестантство, за да може светът да оцени стойността на привилегиите на религиозната свобода, на които сс е наслаждавал толкова време“ („Християнско служене“, стр. 163). Трябва да издигнем Христос като най-прекрасния. Като Онзи, Който е бил разкрит в Стария и в Новия завет като Спасител на света.

171

Мартин Лутср промени света с перото си още в зората на печатната технология. Средствата за комуникация, които са на наше разположение днес, са в състояние да предадат Словото по целия свят само за няколко минути. Различните варианти включват: телевизия, радио, телефон, компютър, факс, електронна поща, Интернет, сателити и много други. Дяволът знае, че делото ще бъде приключено по мощен начин, затова усърдно работи, за да напълни технологичните пътечки с боклуци и извращение. Все пак най-лошото е, че се старае да измами искрените и честни търсачи на истината с едно фалшиво религиозно пробуждане.

Фалшивият късен дъжд

г-

Съветвани сме да бъдем усърдни. Сатана се надява „да измами, ако е възможно, и избраните“. Чуйте предупреждението: „Видях, че Бог има искрени чеда сред адвентистите по име и сред падналите църкви и преди да се излеят язвите, проповедниците и членовете ще бъдат призовани да излязат от тези църкви и с радост ще приемат истината. Сатана знае това; и преди да бъде прогласен високият вик на третия ангел, той ще предизвика вълнение в тези религиозни общества, така че отхвърлилите истината да си мислят, че Бог е с тях. Дяволът се надява да измами честните и да ги накара да мислят, че Бог все още действа за църквите. Но светлината ще изгрее и всички, които са искрени, ще напуснат падналите църкви и ще се определят на страната на остатъка“ („Ранни писания“, стр. 261).

С риск да бъда погрешно разбран, бих желал да ви предста вя онова, което считам за подходящ пример и което се случва сега. Чел съм много статии за организацията и движението „Пазители на обещанията“; говорил съм и с хора, които са посеща вали техни събрания, и знам, че в живота им протичат „живо топроменящи опитности“.

Идеята за „Пазителите на обещанията“ се зародила в ума на главния треньор на университета в Колорадо, Бил Маккарт ни, и на още няколко близки приятели през 1990 г. Те мечтаели да видят футболен стадион, пълен с посветени християни, които

172

биха почитали Христос и биха издигали християнските принципи. Мечтата започнала да се осъществява през 1993 г., когато във фолсъм фийлд в Булдър, щата Колорадо над 50 000 човека се събрали на първия митинг на Пазителите на обещанията. През 1994 г. били проведени шест подобни митинга в градовете на Съединените щати, на които присъствали 280 000 души. Оттогава Пазителите на обещанията се разраснали до организация с персонал от 300 души, с бюджет от 64 000 000 долара за 1995 г. и повече от 725 000 души, посетили 13-те конференции през 1995 г. Правят се амбициозни планове за довеждане на различни деноминации и раси до „библейско единство“. „Крисчиенити тудей“ (6.02.1995 г.), сп. „Тайм“ (6.11.1995 г.) и „Ауа съндей визитър“ (31.12.1995 г.) посветиха обширни статии на Пазителите на обещанията.

1996 г. започна с едно събиране на 40 000 проповедници на конференцията на Пазителите на обещанията в Джорджия Доум в Атланта от 13 до 15 февруари. За 1996 г. бяха планирани над 20 конференции по стадионите на Съединените щати. В допълнение към това лидерът Бил Маккартни призова 1 000 000 мъже, посветени християни, да се съберат на митинг във Вашингтон през септември 1997 г., за да изразят загрижеността си за духов-ното състояние на нацията. На пръв поглед всичко изглежда чудесно. Защо съм притеснен?

Притеснен съм, защото ударението се поставя върху „библейското единство“, като същевременно се лансират индивидуалните и църковните тълкувания на Писанието за сметка на тълкуванието на самата боговдъхновена Библия“. Това е очевидно от обещание №6 и принцип на вярата №2. По отношение на притеснението ми за боговдъхновеността ми е много чудно как може някой да твърди, че „всяка дума от Свещеното писание е вдъхновена от Бога“ и в същото време да отхвърля Божия знак за вярност - библейската събота. Голямо ударение се поставя върху любовта, но сам Исус е казал: „Ако Мс обичате, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Освен това знаем: „Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях“ (Исая 8:20). Знам, че в тази организация участват хиляди искрени и честни християни, по тъкмо тях дяволът се старае да измами.

173

Нека разгледаме някои важни аспекти на тази организация, която всяка година удвоява членството си. В броевете си от 19 февруари и 4 март 1996 г. „Нешинъл енд интернешинъл рили-джън рипорт“ публикува обширни статии за проповедници на Пазителите на обещанията и за тяхната среща в Атланта. Следват няколко откъса от тези статии: „Едно от най-големите събирания на проповедници в историята - на почти 40 000 души -накара основателя на Пазителите на обещанията Бил Маккартни да каже: „Това е библейското единство, това е нещо историческо.“ „Представени бяха всички основни деноминации, включително и Римокатолическата църква.“ „Много от присъствалите проповедници описват конференцията като най-висше постижение за самите себе си и по всяка вероятност като повратна точка за църквата.“ Един пастор казал: „Нс съм виждал нищо подобно през 35-те ми години на служене.“ Друг казал, че конференцията е била „определящо развитие в живота на църквата“. Един от говорителите заявил: „Ние сме на прага на най-голямата духовна революция в историята на църквата и вие сте призовани да бъдете част от нея. “

„Проповедниците бяха коленичили след проповедта на Чък Суиндъл, съкрушени и в покаяние. Неколцина лежаха с лице към пода, плачеха и се молеха.“ Имало е „постоянни викове на одобрение и аплодисменти за събарящия преградите трактат на Макс Лукадо върху библейското единство. „Единството е от голямо значение за Бога. То е приоритет за Него, а би трябвало да е и за нас“ - казва той. Имало е и цяла сесия от емоционални теми, лекуващи расовите напрежения. „За Маккартни са от еднакво значение деноминационните различия, които пречат на единството.“ „Не казвам, че трябва да разтурим нашите деноминации п да игнорираме отличаващите ни характеристики, но би трябва ло да се концентрираме върху 95-те процента, по които сме в съг ласие“ - заявил той пред репортерите... На заключителната сесия поканил всички, които можели да участват в светопричаст на служба, без това да е в противоречие със съвестта им, да го направят като знак за единството си Христос. Той отбелязал при съствието на католически свещеници, както и на други такива и събранието, чиито възгледи не биха им позволили да вземат участие в обреда. Почти никой не е напуснал залата

Споменавайки организацията „Пазители на обещанията“, аз в никакъв случай не вярвам, че някои от членовете й не са честни и искрени личности с висши мотиви и загриженост за проблемите в семейството и в обществото като цяло. Все пак остава фактът, че за осъществяването на библейското единство е необходимо нещо повече от ентусиазъм и емоционални демонстрации. Единството, за което Христос говори, бе предвождано от Неговия Дух, Който ще ни „упътва на всяка истина“. Нека се молим за тези посветени мъже да отидат при Божието слово и да открият вечния Път. Нека се молим посвещението им и тях-ната организация да не бъдат пометени от Християнската коалиция или от екуменичсския устрем, покриващ груби грешки.

Нашето предизвикателство

„Краят е близо и крадешком се приближава към нас като безшумното промъкване на крадец в нощта. Нека Бог ни даде да ме спим като другите, но да бдим и да се молим. Скоро истината ще триумфира славно и всички, които сега изберат да бъдат сътрудници на Бога, ще бъдат победители заедно с нея. Времето е кратко; „нощта, в която никой човек не може да работи“, наближава“ („Евангелизъм“, стр. 692). Молитвата и изучаването на Божието ( лово са от съществено значение за подготовката ни да устоим и истината в края.