Глава 06 - Тема 02 - Змеят(сатана) преследва жената (Христовата църква)

Откровение, 12 гл. дава кратък очерк на конфликта във времето на края между Христос и Неговата новозаветна църква, от една страна, и Сатана, от друга. Първите сцени описват усилията на дявола да унищожи Христос още от Неговото рождение, за да осуети спасителния план. Следва разпятието, а после усилията му да унищожи новозаветната църква и най-накрая старанието му да премахне остатъка. Символът, използван за описание на Христовата църква, е „непорочна жена“; а символът за описание на Сатана и неговите съюзници е „змеят“.

„И голямо знамение се яви на небето - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди. Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. И яви се друго знамение на небето, и ето, голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чедото й, щом роды. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол“ (Откровение 12:1-5).

Преди да продължим с нашето изучаване, трябва да открием кой е представен като жената със слънцето, луната и звездите. Четем в книгата на Исая:

„ И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на теб“ (Исая 62:5).

Павел нарича коринтяните Христова невеста:

„...защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа “ (2 Коринтяни 11:2).

Какво подходящо описание за църквата на Христос! Тя не извършва прелюбодейство със света; ученията й са чисти. Слънцето, луната и звездите представят небесната светлина, която я озарява.

Жената е бременна и е на път да роди, а по-нататък четем, че нейното дете ще бъде мъжко.

„ И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол“ (Откровение 12:5).

Това може да бъде само Исус, тъй като Той е, Който ще управлява народите и ще бъде отведен в небесата. В Псалм 2:7-9 се казва:

„Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих. Поискай от Мен и Аз ще ти дам народите за твое наследство и земните краища - за твое притежание. Ще ги съкрушиш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд “.

Това Дете не е някой друг, а самият Бог.

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ъце бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз намира“ (Исая 9:6).

Католическата църква учи, че тази жена, облечена в слънцето, е Мария, защото тя ражда Исус. Но тази интерпретация създава проблеми, защото жената по-късно е преследвана от Змея и избягва в пустинята, където за нея се грижат 1260 дни (същия времеви период, през който според описанието в Даниил 7 гл. „малкият рог“ преследва Божия народ). След това „змеят“ воюва с остатъка от потомството й. Следователно е ясно, че символиката се отнася за верния Божи народ (част от който е и Мария). Именно от тозиНегов народ Месия е трябвало да дойде. Следващата сцена представя противника.

,,И яви се друго знамение на небето; и ето, голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чедото й, щом роди“ (Откровение 12:3, 4).

Знаем от стих девети, че „змеят“ е Сатана, който работи чрез земни инструменти за постигане на целите си. „Змеят“ има 10 рога - също като четвъртия звяр от Даниил, 7 гл., който символизира Рим. Сатана работи чрез езическия Рим за унищожаването на Исус. Именно римските власти осъждат Христос на смърт, римските войници Го разпъват и пазят гроба Му, който е запечатан с римски печат. При рождението на Исус Ирод се опитва да погуби новородения Цар, като издава жесток указ, според който всички деца от мъжки пол до двегодишна възраст от Витлеем са осъдени на смърт. Но въпреки това Рим Го разпъва. Вместо да бъде победен, чрез смъртта Си Христос - Безгрешният - придобива най-великата победа в цялата Вселена, възкръсвайки от гроба. Никой римски печат не е в състояние да Го задържи и така Сатана изгубва битката.

„Ичух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог“ (Откровение 12:10).

Привидната победа на Сатана на кръста е неговото най-голямо поражение. Той не успява да изкуши Христос и осъзнавайки, че собствената му съдба е запечатана завинаги, взема непоколебимото решение да погуби от лицето на земята всички повярвали в заслугите на възкръсналия Спасител. Сатана безмилостно преследва Божията църква, като използва за инструменти държавата - първо езическия Рим, а след това папския Рим. Но!

„...те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт“ (Откровение 12:11).

Историята ни казва колко жесток е Рим в преследването на Божия народ. Приблизително 80 000 християни са изгорени или разкъсани от лъвове само в Колизеума. Това е свидетелство, потвърждаващо факта, че почти 3 милиона християни са намерили смъртта си като мъченици по време на първите два века и половина след възнесението на Христос. Римските императори са безмилостни към новоповярвалите; и чудовища като Нерон и император

Марк Аврелий привързват краката на жертвите си към два коня и гледат как християните са разкъсвани на две.

Дори когато Рим възприема християнската вяра и я прави държавна религия, ситуацията не се подобрява. Става още по-зле. Направеният коварен компромис първоначално поражда доволство, но не постига целите си и огньовете на преследването са запалени отново. Когато приема новата религия, Константин има намерението да смеси старата езическа религия с християнството. Книгата на Хари Бьор „Кратка история на ранната църква“ ни разказва какво се случва, когато се обединят църква и държава:

„ Увеличаването броя на святите дни, почитането на светци, мъченици и реликви, както и високата стойност, която се придава на поклон- ническите пътувания и на светите места, често изместват истинските духовни занимания на заден план 5

Ф. Дж. Фоукс-Джаксън в книгата си „История на християнската църква“ описва целите на Константин по следния начин:

„В отношенията си с църквата той има за цел постепенно да прехвърли върху християнството всичко от езичеството, което го е правило дотогава привлекателно в очите на хората“.6

Константин в действителност е първият човек, който издава неделен закон през 321 г.сл.Хр., като в нарушение на Божия закон налага спазването на езическия ден за поклонение. Немският историк X. Г. Хегтвайт описва компромиса със следните думи:

„В своето време Константин работи неуморно за обединяването в една религия на всички поклонници - на старата и на новата вяра. Всички негови закони и методи целят да поощрят смесването на религиите. С всички възможни средства той се опитва да претопи в едно пречистеното езичество и умереното християнство.“

Във връзка с неделните закони Хегтвайт заявява:

„Белег, характеризиращ гледната му точка, става неговото разпореждане „денят на слънцето“ да бъде основният ден за почивка... От всичките му действия за претопяване и смесване в едно на християнството и на езичеството никое не е така видимо, както създаването на неделния закон. Християните се покланят на своя Христос, езичниците - на своя бог слънце, а според мнението на императора обектите на поклонение и в двете религии са в същността си еднакви“.

Хари Бьор прави следното изказване в историческия си очерк: „Кратка история на ранната църква“:

„Той (Константин) назовава неделния ден с традиционното му езическо име - Денят на Слънцето - а не Шабат или Денят на Господа. Затова езичниците могат да го приемат. Християните придават ново значение на естественото слънце, като го свързват с Христос - Слънцето на правдата. Константин и по-късните императори, както и църковните събори прокарват допълнително законодателство, свързано с неделята. Въпреки това указът на Константин от 321 г. полага основите на световното признаване на неделята за почивен ден “.7

В резултат на тази криза хората, които искат да останат верни на Бог и на Словото Му, се налага да избягат по усамотените места, за да извършват поклонение според съвестта си. В Откровение 12:6 четем:

„И жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни “.

Това е периодът на преследване, предсказан от пророк Даниил във връзка с описанието на „малкия рог“, който вече идентифицирахме като антихриста или папския Рим (виж глава ,Довекът зад маската“). Църквата, направила компромис с езичеството, се превръща в преследваща сила. Езическият Рим е заместен от папския Рим.

„И като видя змеят, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея “ (Откровение 12:13, 14).

Църквата бяга по усамотените места на света и по време на папското върховенство Божието слово е пазено живо от малки групи вярващи като валденсите, които спазват съботата от четвъртата заповед вместо езическата неделя и които избират смъртта, вместо да се откажат от вярата си в Христос и в Писанията. Тези хора са хвърляни от високи скали, главите на децата им са разбивани в камъните, а някои от тях са изгаряни живи. Църквата („жената“) бяга по усамотените места на Алпите, за да се изплъзне от преследването на змея, а в долините на Пиемонт, Северна Италия, стотици хиляди са убити мъченически поради вярата си.

Църквата в пустинята поддържа жив пламъка на истината. Тези хора обичат Писанията и когато Реформацията започва да разпространява Божието слово, Рим увеличава усилията си за унищожаване на онези, които се противопоставят на ученията му. Историята изобилства със зверства, извърш

вани срещу протестантите, както и с войни, водени за унищожението им. Тя съдържа доклади за извършваните кланета, както и за делата на Инквизицията, довели до изтезаването и изгарянето на клада на хиляди хора. Когато преследването се оказва неспособно да унищожи делото на Реформацията, тогава започват да използват много по-фина стратегия и се заражда Контра- реформацията, ръководена от йезуитите (виж глава „Духът на единство”). За съжаление това ражда плодовете на компромиса, както се е случило в дните на Константин, и църквата в пустинята отново се превръща в църква на съглашението с Рим. Въпреки това Библията предсказва, че след 1260 дни, т.е. след 1798-мата година сл.Хр. (виж глава ,Цовекът зад маската“), ще се издигне остатък, който ще следва Исус и ще се подчинява на заповедите Му, предизвиквайки е това „змея“.

,,Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус; и змеят застана на морския пясък “ (Откровение 12:17).

Както видяхме от предната глава, двата „звяра“ от Откровение 13 гл. ще се обединят в преследване на този остатък и ще бъдат издадени закони (виж „Белегът на звяра“), налагащи папските учения. Голямото противоборство ще приключи с последното отстъпление спрямо управлението на Бог, а именно обявяването на Закона Му за невалиден и издаването на укази за погубването на хората, спазващи Божиите заповеди, които отказват да се подчинят на човеци вместо на Господа.

„Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус “ (Откровение 14:12).

Търпението ще бъде възнаградено, когато Христос се завърне като Цар на царете и като Господ на господарите, за да отведе във вече приготвените от Него домове всички, които търпеливо са Го чакали.