Транссексуални в църквата: Един хляб, едно тяло. Папството става всичко за всички.
Снимка: huffpost.com
Автор: Хилъри Енрикес
Би ли могъл някой да си представи някога момент, в който Католическата църква, която се гордее с богатата си култура, изключва жените от свещеничеството и забранява на свещеници, епископи и папи да се женят, да приеме транссексуалния стил на живот и да стане толкова „включващо” тяло?
Независимо дали ви се вярва или не, точно това се случва: „Десетки хиляди католици слизат в Лос Анджелис всяка зима, за да подобрят уменията си за служене, като вземат участие в десетки работилници и семинари относно литургията, молитвата, Библията и енорийския живот, като част от Конгреса за религиозно образование на Лос Анджелис [четиридневно събитие, провеждано от католическата епархия на Лос Анджелис от 1956 г. насам]. С близо четиридесет хиляди участници това е най-голямото годишно събрание на католици в Северна Америка – честване на всичко католическо... Но организаторите на събитието тази година взеха идея от популярната култура и включиха нова сесия – такава, която привлече тълпа от седемстотин и петдесет правостоящи само в залата, почти всички от които скочиха на крака за продължителни аплодисменти след разговори от двама младежи, посветени [транссексуални] католици. Името на сесията? „Транссексуални в църквата: Един хляб, едно тяло.””1
Един от говорителите, Матео Уилиамсън, се отнесе към папа Франциск и годината на милостта, като заяви: „Благотворителността на папа Франциск, състраданието му и призивът за милост – променили са тона на Църквата.”2
Интересно е, че говорителят използва фразата „промяна в тона” – тя напомня за едно пророческо изявление:
„Миролюбивият тон на Рим в Съединените щати съвсем не включва промяна на
сърцето. Той е толерантен, когато е безпомощен.”3
„Папството е точно заявеното от пророчеството отстъпление в по-късните времена (2 Сол. 2:3,4). Част от неговата политика е да показва характер, удобен за осъществяване на целите му. Но под изменящата се външност на хамелеона, то крие неизменната отрова на змията.”4
Очевидно е, че Католическата църква се опитва да дефинира себе си повторно, за да постигне крайните си цели и за да направи това църквата се старае да заличи миналото и вече не се характеризира с историята си на нетърпимост, считана за заплаха за свободата. Приемането на транссексуалната общност от Католическата църква има себеобслужващ мотив за събиране на преданост и уважение в самите корени на нейния видимо смекчаващ се тон. Така, като има пълната подкрепа на „маргинализираните”, в по-голямата си степен нерелигиозни групи, в допълнение към почитанието, отдавано към нея от католици, евангелисти, юдеи, мюсюлмани и други религиозни групи, ще бъде много по-лесно за Католическата църква, под водителството на папата, да изтъкне себе си като абсолютен авторитет по социалните въпроси, политиката и религията – оттук и към съюза на църква и държава и последващото налагане на национален неделен закон и съживление на някогашните ѝ преследвания на дисидентите.
„Една голяма група хора, даже и от тези, които не гледат на романизма с благоволение, се страхуват малко от неговата мощ и влияние. Мнозина твърдят, че духовната и нравствената тъмнина, преобладавала през средните векове, е благоприятствала за популяризирането на неговите догми, предразсъдъци, и потисничество; и че по-голямата култура на новото време, всеобщото разпространение на знанието и увеличаващата се свобода по въпросите на религията правят невъзможно повторното съживяване на нетолерантността и тиранията. Самата мисъл, че в този просветен век би могло да съществува подобно нещо, е смешна. Вярно е, че над нашето поколение е огряла голяма духовна, нравствена, морална и религиозна светлина. През отворените страници на Божието свято слово над земята се е изляла и пръснала небесна светлина. Но трябва да се помни, че колкото по-силно блести дадената светлина, толкова по-непрогледна е и тъмнината у онези, които я изопачават или отхвърлят.”5
Източници:
1. http://www.cruxnow.com/life/2016/03/07/transgender-catholics-hope-to-build-bridges-in-the-church/
2. Пак там.
3. Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 565, англ. изд.
4. Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 571, англ. изд.
5. Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 572, англ. изд.
Статия, преведена от Prophesy Again