Глава 16 - ПРАЗНУВАНЕ НА ХРИСТОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Тема 01 - Кръщение на покаяние

Какво трябва да направя, ако съм открил истината и искам да живея в хармония с Бога? Тъй като Исус е пътят, истината и животът, очевидно е, че моите действия трябва да бъдат съобразени с Неговата разкрита воля. Библията е нашият пътеводител и чрез нея можем да се научим да вървим по стъпките на Исус. Най-великата задача, възлагана някога на човек, е проповядването на евангелието по целия свят.

„Идете по целия сеят и проповядвайте благовестието на цялото творение. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:15, 16).

Изговорените в стих 16 думи са жизненоважни за един изгубен заради греха свят.

„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен

Не е достатъчно човек да вярва в евангелието. Трябва и да се кръсти, и да живее съобразно с него.

„Не всеки, който Ми казва: „Господи! Господи!“, ще влезе в небесното ifapcmeo, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: „Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име демони изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много чудеса? “. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!“ (Матей 7:21-23).

Групата, за която се говори в горния пасаж, са хора, които твърдят, че вярват в Исус. Те проповядват в Неговото име и дори заявяват, че са извършили велики дела в Неговото име, но вършат и беззаконие. Използваната тук дума „беззаконие“ е превод от гръцката anomia, която означава „анар- 334 хия“ или „престъпване на Закона“, а престъпването на Закона е единственото определение за грях в Библията.

,, Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; и грехът е беззаконие “(1 Иоаново 3:4).

Послушанието е резултат от връзката ни с Бога. Представата за Божия характер и Неговата любов и загриженост към цялото Му творение е жизненоважна, ако искаме да разберем изискванията на Закона. Хората, които влизат в новозаветната връзка с Исус Христос, ще желаят да го спазват, защото разбират принципите на любовта, олицетворени в него. „Послушанието е по-добро от тлъстината на овни “, а спазването на Закона носи голяма награда:

„ Законът на Господа е съвършен, освежава душата; свидетелството на Господа е вярно, прави невежия мъдър; наредбите на Господа са прави, веселят сърг/ето; заповедта на Господа е светла, просветлява очите; страхът от Господа е чист, пребъдва вечно; присъдите на Господа са истинни и всички до една справедливи. Желателни са повече от злато, от изобилие от чисто злато; и no-сладки са от мед и от капките на медена пита. Освен това слугата Ти се предупреждава чрез тях; в пазенето им. има голяма награда“ (Псалм 19:7-11).

Не е достатъчно само теоретично да познаваме Закона или да го спазваме, защото знаем, че така е правилно (това е законничество). Законът трябва да бъде спазван от вътрешно убеждение. Трябва да стане част от нашия характер - само тогава ще можем да отразяваме любовта на Христос в един нуждаещ се от нея свят.

„Итака, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара“ (Матей 7:24).

Вярващият човек трябва да започне да изпълнява Божия Закон.

„ (...) защото не слушателите на Закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на Закона ще бъдат оправдани “ (Римляни 2:13).

Ако сега се върнем отново към думите от Марк 16:16, става ясно пълното значение на думата „кръсти“. Кръщението е символ на променения живот. То е символ на обновяването, показва смъртта на стария грешен човек и възкръсването на преобразения човек - човекът, който живее в хармония с Божия закон. Кръщението е символът на възстановяването - преобразяване- то на човека от враг на Бога към изпълнител на Божията воля.

„И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля — това, което е добро, благоугодно и съвършено “ (Римляни 12:2).

Преди да бъдем докоснати от Божията благодат и от действието на Божия Дух, за нас е невъзможно да се покоряваме на Бога и да спазваме Неговите изисквания. Може да познаваме теоретично Закона, но без Христос това е само формално благочестие.

„ Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може. И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога“ (Римляни 8:7, 8).

Именно Божият Дух ни прави способни да живеем в хармония с Божията воля.

В Йоан, 3 глава Исус обсъжда с Никодим същността на духови ото новорожденно, а в стих 5 заявява:

„Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство “ (Йоан 3:5).

Духът работи отвътре, за да променя нашите изкривени характери и да ги превръща в отражения на характера на Исус. Водата е външният символ на желанието на човека да приеме процеса на преобразяването и тази готовност се показва чрез кръщението. Послушанието към Бога е дар от Него. И оправданието, и освещението са дарове, които получаваме чрез вяра в Божия Син.

„ (...) не чрез праведни дела, които сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването на новорождението и обновяването на Светия Дух“ (Тит 3:5).

Измиването означава да бъдеш оправдан пред Бога заради заслугите на Исус Христос. Обаче стихът продължава с думите:

„ (...) и обновяването на Светия Дух“.

Това е освещението. Приемането на оправданието и освещението е сделка „всичко или нищо“. Човек не може да приеме едното без другото. Ако се откажем от освещението, показваме, че оправданието ни е фалшиво.

„Итака, по плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:20).

Кръщението е външният белег, че приемаме заветната връзка с Бога,

новия завет, който Той е обещал на духовния Израел.

„Ето, идват дни, заявява Господ, когато ще сключа с израелевия дом и с юдовия дом. нов завет. Не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя, защото те престъпиха завета Ми, въпреки че Аз им бях Господар, заявява Господ. Но ето заветът, който ще сключа с израелевия дом след онези дни, заявява Господ, ще положа Закона Си във вътрешностите им и ще го напиша на сърцата им; и ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат народ “ (Еремия 31:31-33).

Духовният Израел ще спазва Закона, но ще го спазва със сърдечно желание. Страхът от Господа е онова благоговение, което се развива, когато виждаме Божията слава и изявата на Неговия характер. Павел прилага този пасаж към новия завет в Евреи 8:8-10:

„ Но като ги укорява, казва: „ Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с израелевия дом и с юдовия дом нов завет: не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те не останаха в завета Ми и Аз не се погрижих повече за тях, казва Господ. Защото ето заветът, който ще направя с израелевия дом след онези дни, казва Господ: ще положа Законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ “.

Да се присъединим към тялото на Христос

Кръщението е много сериозна стъпка и изисква да сме наясно за какво става въпрос. То е нещо повече от външен символ на новорождението. А също и външен белег на присъединяване към тялото на Христос, към Неговата църква.

„ Защото всички ние — било юдеи или гъргщ, било роби или свободни - бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени “ (1 Коринтяни 12:13).

„А вие сте тялото на Христос и поотделно - части от Него“ (1 Коринтяни 12:27).

Хората, които приемат Исус, стават част от църквата.

„(...) като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха“ (Деяния 2:47).

Ако чрез кръщението показваме, че приемаме заветната връзка с Бога, тогава ставаме част от Божия заветен народ. Тъй като има само едно тяло, е изключително важно да обмислим много внимателно тази стъпка.

„ (...) така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и поотделно — части един на друг“ (Римляни 12:5; виж също 1 Коринтяни 10:17; Колосяни 3:15).

„Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото всички ние — било юдеи или гърци, било роби или свободни - бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени. Защото тялото не е съставено от една част, а от много (...) А сега наистина частите са много, а тялото - едно “ (1 Коринтяни 12:12-14, 20).

„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание“ (Ефесяни 4:4).

Истинското тяло на Христос трябва да поучава в послушание към Божия закон и трябва да вярва в преобразяващата сила на Божия Дух (виж „Камък, на Който да положиш глава“). Човек не може да се кръсти и да живее далеч от църквата. Това ще прилича на орган, който се опитва да съществува извън тялото. Следователно кръщението е символ на следните неща:

То е символ на готовността на човека да приеме евангелието на Исус Христос.

Кръщението възпоменава Христовата смърт, погребение и възкресение.

То символизира смъртта и погребването на стария грешен човек.

Представлява възкресение за нов живот в Христос Исус, окъпването на новорождението чрез оправдание и освещение.

То е символ на присъединяването към тялото на Христос - Неговата църква, Божия Израел.

Какво да кажем за повторното кръщение при получаването на нова светлина?

Има обстоятелства, при които се налага повторно кръщение. Свещените Писания споменават за случай на вярващи хора, които са кръстени от Йоан Кръстител, а после са повторно кръстени, когато получават по-голямата светлина за спасението в Христос.

„А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици. И им каза: Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те рекоха: В Йоано- вото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, тоест в Исус. И като чуха това, се кръстиха в името на Господ Исус “ (Деяния 19:1-5).

Мога ли да работя самостоятелно извън организираното тяло?

Бог винаги е работил чрез Своето организирано тяло, църквата. Дори Христос, макар и заливан е презрение, работи вътре в организираното тяло, което по онова време е Израел. След като Господ призовава един остатък да излезе от Израел и организира християнската църква, Той също не пренебрегва Своето средство за предаване на познанието за евангелието. Дори Павел е изпратен при църквата на Господа, за да получи наставления, след като Той го призовава да стане апостол на езичниците.

„И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш “ (Деяния 9:6).

„И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Исус, Който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух" (Деяния 9:17).

Начинът на кръщение

Гръцката дума baptizo означава „потопявам“, a baptisma означава „потопяване“. Както във всичко, Христос трябва да бъде нашият Образец и в кръщението.

„Който казва, че стои в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос “ (1 Йоаново 2:6).

Когато Исус се кръщава, това става чрез потапяне.

„И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя Божия Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него; и ето, глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото благоволих “ (Матей 3:16, 17).

Исус е кръстен в реката. Йоан също кръщава в реката, защото му е необходима достатъчно дълбока вода.

„А Йоан също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото та' много вода “ (Йоан 3:23).

Още един пример за начина на кръщение, даден в Библията, е к ето на евнуха от Филип.

„Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата — и Филип, и цът — слязоха във водата, и той го кръсти. А когато излязоха от Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продъ. пътя си с радост “ (Деяния 8:38, 39).

Обърнете внимание на факта, че те слизат във водата, а след лизат от водата. Тогава кръщението се извършва чрез пълно п Реформаторите също разбират, че кръщението трябва да се извърглд потапяне. Мартин Лутер му дава следното определение:

„Гръцкото baptizo означава „потопявам“, a baptisma означава „п не“. По тази причина смятам, че кандидатът за кръщение трябва да пълно потопен във вода, както показва думата baptisma. Това без съ: постановено също и от Христос“.1

Джон Калвин пише:

Самата дума ,, кръщавам “ обаче означава „ потопявам “ и е че древната църква практикува потапянето във вода “А

Когато Джон Уесли, основателят на Методистката църква, е на десет години, той подготвя изявление, което гласи:

„Вярвам, че трябва да спазвам, доколкото мога, дълга си да кръ чрез потапяне“А

Кръщение на бебета

Тъй като кръщението е символ на желанието на човека да приеме гелието на Исус Христос, това е съзнателно и отговорно решение.

„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярвай бъде осъден “ (Марк 16:16).

Бебетата не могат да вземат съзнателни решения и кръщението бета не се препоръчва никъде в Библията. Доктрината за това има ез- произход и е внесена в църквата чрез римокатолицизма. Както при п то католически доктрини, кръщението на бебета произлиза от вавило мистерии.

Във Вавилон новорождението се отбелязва чрез кръщение на бебета, оопейските езичници поръсват новородените или ги потапят. И дори в и дни „светената вода“, използвана за кръщение в някои кръгове, все е се приготвя според езическия обичай да се потапя факла от олтара във дата. След въвеждане кръщението на бебета, Римокатолическата църква очва силно да се противопоставя на кръщението на възрастни и дори из- следния указ:

„Да бъде проклет онзи, който казва, че трябва да се кръщават въз-

. (( 4

стни .

Някои съвременни библейски преводи са написани по такъв начин, че да тавят вратичка за гибелни доктрини. Библията на крал Джеймс е превод гръцкия Textus Receptus през 1611 г., но съвременните Библии използват що и други текстове, на които контекстът може да е съмнителен. Ориген един от първите библейски учени (200 г. сл. Хр.), които изопачават биб- йските ръкописи, за да ги нагодят към своите хуманистични и алегорични ей. С течение на вековете много от тези ръкописи са били променени, за се отвори път за навлизане на езически философии.

В Деяния, 8 глава Преводът на крал Джеймс дава пълно описание на ггъщепието на евнуха. Той е висш служител от Етиопия (Деяния 8:27) и е :: тгьл на поклонение в Ерусалим. Чете книгата на Исая. Филип е изпратен той него и му обяснява пасажите, отнасящи се до Месия. Когато разбира "яхното значение и вижда в тези стихове Исус Христос, той е готов за кръщение (Деяния 8:17-35). Преводът на крал Джеймс продължава със следни- re стихове:

„И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето юда, какво ми пречи да се кръстя? (И Филип каза: Ако вярваш с цялото си .--ще, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Божият уин.) Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата - и Филип, и скопе- яът - слязоха във водата, и той го кръсти “ (Деяния 8:36-38).

На въпроса на евнуха „Какво ми пречи да се кръстя?“ (ст. 36) Филип :тговаря в стих 37.

„Ако вярваш с цялото си сърце, можеш “.

Съвременните преводи пропускат стих 37 и по този начин отнемат на езнуха отговора му. В тези преводи се казва, че определени ръкописи не съ- тържат този стих, но дори и да е така, те не отдават дължимото на хиазмич- - ата структура на въпросния пасаж. Той е написан под формата на хиазъм с зъпрос и отговор и изпускането на стих 37 би унищожило тази литературна структура. Обаче изпускането на стиха е удобно за хората, които защитават кръщението на бебета, тъй като условието за кръщението - вярването от все сърце - не може да бъде изпълнено от бебетата. И кръщението на невръстни деца, и кръщението чрез поръсване (поливане с вода) са въведени от римокатолицизма в църквата, но нямат никаква библейска подкрепа.

Кръщението през вековете

Много руини на ранни християнски църкви носят безмълвното свидетелство за ранните практики на кръщение в църквата. Ранните византийски църкви са снабдени с резервоари - малки басейни - предназначени за кръщение чрез потапяне, и то за възрастни - мъже и жени.

„Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и името на Исус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени “ (Деяния 8:12).

Самият Исус е кръстен на 30-годишна възраст, когато започва Своетс служене (Лука 3:23). Този обичай за кръщаване на възрастни чрез потапяне все още е практикуван от ранната църква. Дори римокатолически източници признават този факт, както може да се види в писанията на кардинал Гибънс. В своята книга „Вярата на нашите бащи“ той заявява:

„Няколко века след установяването на християнството кръщението обикновено се извършва чрез потапяне; но от дванадесети век практиката на кръщаване чрез поръсване започва да преобладава в Католическата църква, тъй като този начин е по-удобен от кръщението чрез потапяне“

Едва на събора в Равена през 1311 г. Римокатолическата църква обявява кръщението чрез поръсване за официално. Именно тогава Гръцката православна църква тръгва по път, различен от католическия, за да могат да продължат да кръщават бебета чрез потапяне, което практикуват и до дек днешен. В книгата за кръщението Йоханес Варне заявява:

„Така наречените баптистерии или параклиси за кръщение в най-старите католически църкви са още едно доказателство, че всички църкви векове наред са извършвали кръщението чрез потапяне. В тях се намиран: големи басейни за кръщение (със стълбички за слизане) и често освен това имат стая, където се дават указания за кръщението (...) В италианското произведение II Battistero di Parma от Микеле Лопес са изброени най-малко шестдесет и шест такива баптистерии в Италия, чието построяване датира между четвърти и четиринадесети век“.6

Изкуството също изобразява кръщението през вековете.На купела за кръщение във Верона има картина за кръщението на Хрис-

I тос.

„ Водата на Йордан се издига като хълм и нашият Спасител е потопен -1 6 нея. “8

■

-I Баптистерият на Пиза съдържа сцена на кръщението на Исус в река \ юрдан с вода, която стига до врата Му.9

През вековете кръщението чрез потапяне се практикува от различни ре- ?И.гигиозни групи. Анабаптистите, менонитите и накрая голямото баптистко i I пзижение разпространяват доктрината за библейското кръщение.

1806 г. Джон Смит, пастор в Англиканската църква, я напуска и се при- .ъединява към сепаратистите, които емигрират в Холандия, за да избягат от з I гоненията на Джеймс Първи.

аI „[Той] организира първата църква, съставена от англичани, за която

известно, че държи на кръщението само на вярващи хора “.10

От това скромно начало баптисткото движение се разпространява по ? I лелия свят и става едно от най-силните влияния в протестантизма.

з I Значението на кръщението чрез потапяне

Освен символ на желанието на човека да приеме благата вест на оп-

I гавданието и освещението и да се присъедини към тялото на Христос, кръ-

: щението чрез потапяне носи и дълбоки духовни истини. Те са обяснени в а писанията на апостол Павел.

а U

„Погребани бяхте с Него в кръщението, в Него бяхте и съвъзкресени арез вяра в силата на Бога, който Го възкреси от мъртвите“ (Колосяни

| 2:12).

п I „ Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Исус, а I ояхме кръстени в Неговата смърт? И така, ние бяхме погребани с Него чрез о 1 кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртви- о I те чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото, ако !-1 сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и -рез възкресение, (подобно на Неговото); като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не ообуваме вече на греха“ (Римляни 6:3-6).

343

Тези стихове изтъкват, че старият греховен живот е погребан чрез кръщението. Кандидатът за кръщение трябва да бъде потопен под повърхността на водата, за да може да „погребе“ стария греховен живот във водния „гроб“.

„Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли“ (Галатяни 3:27).

Другите начини на кръщение - като поръсване и поливане - ограбват ритуала от значението му. Само кръщението чрез потапяне може правилно да символизира смъртта, погребването и възкресението на Христос. Апостол Петър обвързва кръщението със спасението в следните думи:

„Има също и един прототип, който ни спасява сега — кръщението (не премахването на плътската нечистота, но отговорът на една чиста съвест към Бога) чрез възкресението на Исус Христос“ (1 Петрово 3:21; Нов превод на крал Джеймс).

Тъй като в Библията има описан само един начин на кръщение, всеки друг, освен потапянето, трябва да е неправилен. Има само

„Един Господ, една вяра, едно кръщение“ (Ефесяни 4:5).

Кръщението и дарът на Светия Дух

След като кръщението довежда вярващия човек до заветна връзка с Бога, Божиите обещания стават валидни за него.

„И така, нека добре знае целият израилев дом, че този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос. Като чуха. те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя? А Петър им каза: Локайте се и нека всеки от вас се кръсти в името на Исус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си " (Деяния 2:36-39).

Обещанието да се даде Светият Дух на хората, които вярват и се кръщават, тук е приложено за целия духовен Израел. Тъй като кръщението означава приемане на условията на спасението - покоряване на Бога - затова обещанието за Светия Дух зависи от покаянието и послушанието.

„Локайте се и нека всеки от вас се кръсти в името на Исус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух. Защот

она вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си“ (Деяния 2:38, 39).

„ И ние сме Негови свидетели за тези неща, и Светият Дух, Когото Бог заде на онези, които Му се покоряват “ (Деяния 5:32).

„Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда нито Го познава. Вие го познавате, защото Той пребъдва във вас, и във вас ще 5ъде“ (Йоан 14:15-17; Превод 1940).

„Послушанието е по-добро от жертвата“ (1 Царе 15:22).

„Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Ис- ус, бяхме кръстени в Неговата смърт? И така, ние бяхме погребани с Не- го чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот “ (Римляни 6:3, 4).

Следователно кръщението не е само приемане на прошката на Исус; то представлява приемане на Неговата преобразяваща сила.

,, (...) като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за За се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха “ (Римляни 6:6).

„ Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен “ (Галатяни 2:20).

Светият Дух има две функции във вярващия човек:

Оформяне на характера и привеждане на живота в хармония с Бога.

Подготвяне на вярващия човек за служене.

Старото естество трябва да умре и да се облече новото, което ражда плодовете на правдата. В Галатяни, 5 глава апостол Павел сравнява плодовете на плътта с плодовете на Духа. Новият човек е напълно преобразен чрез действието на Духа.

„Защото плътта силно желае противното наДуха, а Духът - против- ното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не правите това, което искате“ (Галатяни 5:17).

Делата на греховното естество са:

„А делата на плътта са явни. Те са: блудство, нечистота, разпът- ство, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство“ (Галатян?: 5:19-21).

„А плодът наДуха е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание; против такива няма закон“ (Гала- тяни 5:22, 23).

Кръщението е белегът за разпъването на стария грешен човек и че самото греховно естество е погребано във водите на кръщението.

„А които са Исус Христови, са разпънали плътта заедно със страстите и пожеланията й. Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим. Да не ставаме тщеславии, да не се дразним един-друг и да не си завиждаме един на друг“ (Галатяни 5:24-26).

„ (...)като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха. Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха“ (Римляни 6:6, 7).

Подготвянето за служба се постига първо чрез наставленията на Духа на истината (Йоан 14:17), Който ще ни напомня това, което сме научили за Божието слово (Йоан 14:26). След това Той още ще ни дава дарби за служене, за да можем да разширяваме делото и да разпространяваме евангелието Тези дарби са изброени в Римляни 12:6-8; 1 Коринтяни 12:8-11, 28, 31 ; Ефесяни 4:11-12.

Следователно обещанието за възстановяване ни възражда напълно, катг отново ни прави Божии деца и Негови съработници.

„Вижте каква любов ни е дал Отец — да се наречем Божии деца; а та кива и сме. Затова светът не ни познава, защото Него не позна. Възлюбени сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, Ч( когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъв то е. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както То\ е чист“ (1 Йоаново 3:1-3)

.В тези последни дни Бог призовава един народ да излезе от Вавилон Н да застане в „пролома“, за да помогне за възстановяването на „стената“. Възстановяването на истината, каквато е в Исус, изисква да има хора, които ле сътрудничат на Бога, ще заемат мястото си в „лозето“ Му и ще помогнат в работата за събиране на „реколтата“.

,,Тогава каза на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците — шалко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници Iа жетвата Си“ (Матей 9:37, 38).

Приемането на истината не е пасивно. То изисква да бъдем твърди за принципа и да поемем кръста си. Истинското следване на Исус никога не чрави човека популярен - то винаги изисква жертви от наша страна. Освен тэва, истината предизвиква разделения, но това не трябва да бъде пречка човек да я следва.

L (...) и. който не вземе кръста си и не Ме следва, не е достоен за Мен “ Матей 10:38).

„Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да до- -еса мир, а меч. Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря — от иайка й и снаха - от свекърва й; и неприятели на човека ще бъдат домаш- ьите му. Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен;

който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен “ (Матей '0:34-37).

,,И сега защо се бавши? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш името на Господа“ (Деяния 22:16).