35. Християнски социални отношения

В предната глава подчертахме, че християнството не е нещо абстрактно, отделено от живота, а е тясно преплетено с него. При всички положения на делничната действителност, у дома, в работата, в обществото християнинът трябва да бъде християнин. В тази глава ще се спрем на християнските социални отношения. Една от най-важните задачи на вярващия е грижата му за възпитанието на децата. Това е свещен дълг на всеки християнски родител. Децата са скъп дар от небето, но той е свързан и със свята отговорност, именно, да бъдат те възпитани и подготвени както за земните си отговорности, така и за небето. Родителите трябва да оформят навиците и моделират характера на детето още от първите години. Педагогиката счита,че възпитанието на детето започва преди да се роди то, още по време на бременността, чрез навиците, храненето, мислите и настроенията на майката - Пр. 22:6:

„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.”

Онова, което направите за децата до третата, седмата и дванадесетата година, ще остане за цял живот. Всичко, което ще дойде по-късно, ще бъде като надстройка върху този фунадамент. Тази длъжност беше поставена на голяма висота в семействата на древния Израил - Втор.6:4-7:

„Слушай, Израелю, Йеова, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тези думи, които ти заповядам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш."

Подрастващите в еврейските домове трябваше да бъдат насочвани към Божието Слово чрез родителския пример и неуморно възпитаване. Авраам е посочен като образец на добър възпитател на своя дом – Бит.18:19:

„Защото съм го избрал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господнuя път, кaтo вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да cmaнe с Авраам онова, което е говорил за него."

Бог декларира лично увереността Си, че Авраам ще предаде скъпоценната вяра на децата си. Възпитанието е велико и трудно изкуство. Много грижи и труд трябва да се положат, за да се създаде един човек и се подготви за Божието царство.

И в Новия 3авет срещаме това увещание към родителите – Ефес.6:4:

„И вие бащи, не дразнете децата си, а ги възпитaвaŭme в учение и наставление Господне."

Ап. Павел се обръща към главата на семейството и му вменява в дълг тази грижа, но изтъква, че християнският родител не трябва да прибягва до насилие над съвестта, а мъдро и тактично да внедрява истината в душата на детето.

Какви отношения трябва да поддържа един Христов последовател с всички хора, особено с близки и съседи? Следният пасаж от Павловите послания е за-бележителен в тая насока - Римл.12:17-21:

„На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живeйтe в мир с всички човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: “Нa Мен принадлежи oтмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.” Но: ”Ако е гладен неприятелят тu, нахрани го; ако е жаден – дай му да пие; защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.” Не се оставяй да те побеждава злото, а ти побеждавай злото чрез добро."

Това са духовно-социални бисери и техният основен смисъл е, че християнинът има висшето призвание да бъде миротворец. Със своето присъствие и поведение той трябва да съдейства за мирно уреждане на всички конфликти. Отстъпчив, етичен и благ, той внася светлина и топлина в човешките отношения, смазва скърцащите колела на житейската колесница. Обърнете внимание на точността на съвета в ст.18: “Ако е вьзможно, доколкото зависи от вас... " Вярващият трябва да направи всичко възможно с добрия си дух да живее в мир с всички, не само с добрите но и с опърничавите. Но при известни случаи, въпреки усилията и добрата воля, не се постига разбирателство. Всеки контакт създава трудности. Тогава има само едно разумно разрешение. Без да се озлобява и храни лоши чувства, християнинът трябва да намали контактите до минимум, но да не прибягва никога към лична разправа и отмъщение.

Един прекрасен пример на добросъседски отношения са Авраам и племенникът му Лот - Битие 13:1-9:

„Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко, което имаше, заедно с Лот, и замина към южната страна. Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато... Също и Лот, койтo придружаваше Аврам, имаше овце, говеда и шampu. И понеже земята не ги побираше да живеят заеднo... появи се спречкване между Аврамовите и Лотовите говедари... Тогава Авраам каза нa Лот: Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб, и между моите и твouтe говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред теб цялата земя? Моля ти се, отдели се от мен; ти ако идеш на ляво, аз ще ида надясно; или ако ти идеш на дясно, аз ще ида наляво."

Получили се спречквания не между Авраам и Лот (те едва ли биха допуснали това като Божии представители), а между техните говедари. Авраам тук е образец на християнски взаимоотношения, защото проявява изключително себеотрицание и е готов на всякакви отстъпки. Колко добър е този дух, така хубаво изразен с думите: “Да няма, моля ти се, спречквания между нас, защото ние сме братя". Така трябва да постъпва в споровете всеки искрен вярващ.

И още един важен извод: Когато между хората се появят затруднения, между братя и сестри, родители и деца, по-добре е да се разделят и да уредят спорните въпроси в братски дух, с най-голяма отстъпчивост, отколкото да имат постоянни търкания.

Сега трябва да се спрем и на още един вековен социален проблем - отношения между слуги и господари, работници и работодатели. Този основен въпрос на библейската социология трябва да бъде изяснен тук.

Бог създаде човека свободен и никога не е одобрявал класовото деление. Социалното неравенство е една от лошите последици на греха. В старозаветни времена Бог е толерирал това положение на нещата поради невежеството, но в Мойсеевия граждански кодекс бяха включени клаузи, които защитаваха робите против неправда. Християнството не е революционно учение, но чрез бавното и сигурно навлизане на възвишените морално-етични принципи в римския свят, бяха подронени устоите на робовладелческия строй и той рухна. Пак християнската любов премахна в 19-ти век робството в Америка. Библията не е класова книга. Тя не защитава интересите на определена класа, а безпристрастно брани правдата и истината в социалните отношения, безразлично дали това са отношения между слуги и господари, или работници и работодатели, ръководители, директори, защото без йерархия не може. Св. Писание строго осъжда всяка експлоатация и неправда, извършена спрямо бедните и беззащитните - Яков 5:1,4-6:

„Елате сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жътварите влязоха в ушите на Господа на силuтe. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснamo... Осъдихте, yбuxтe Праведния..."

Ето и някои характерни текстове, които се отнасят еднакво за подчинен и господар: Ефес.6:5-9 и Kол.4:1:

„Слуги, покорявайте се на госпадарите си по плът със страх и mpeneт, в пpocтomama на сърцето си, като към Xpucтос. Не paбoтeme само за пред очи, като човекоугодници, а като Христови слуги изnълнявайте oт душа Божията во-ля; И слугувайте с добра воля като на Господа, а нe на човеци; понеже знаете, че всеки роб или свободен ще получи от Господа същото добро, каквато върши. И вие господари, правете същото на тях, като се въздържате от заплашване; понеже знаете, че и на тях, и на вас има Господар на нeбecama, у Когото няма лицеприятие." Ефес.6:5-9

„Господари, отдавайте на слугите си безпристрастно това, което е справедливо, като знаете, че и вие uмame Господар на небесата.” Колос.4:1

Следващият въпрос, който трябва да бъде осветлен в тази глава се отнася до съпружеските отношения. В Св. Писание откриваме произхода на семейството. Бракът не е човешко изобретение, а има божествен произход. Бог венча първата човешка двойка. Двете институции останали от Едем са съботата и бракът. Те носят райски характер и са отредените от Бога средства за постигане на изгубения Едем. 3атова от духовно-библейска гледна точка домът е една от най-големите ценности на земята. Бог е дал прости и ясни правила за съпружеските взаимоотношения, та бра-кът да бъде стабилен и домът щастлив. Тези принципи не се познават и не се спазват в съвременното общество и затова семейството е разрушено и щастието е изчезнало. Семейният кодекс е даден от ап. Павел в Ефес. 5:22-25,28:

„Жени, подчинявайте се на cвouтe мъже като длъжност към Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е Cnacuтeл на тялото). Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея... Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича."

Както виждате, библейската еманципация се различава от гражданската; тя не е абсолютна. Най-напред е дадено задължението на жената. Бог е наредил мъжът да бъде глава и отговорник на семейството. За доброто на целия дом той трябва да бъде признаван и уважаван като такъв. Но контекстът показва, че той има право на всичко това, ако се грижи и закриля дома си, както Христос покровителства църквата. Мъжът носи главната отговорност за запазването и просперитета на семейството. Добрият съпруг, макар и силен, ще бъде нежен спрямо жена си. Любовта в семейството не трябва да е предполагаема, латентна, а да се упражнява с любезни думи, нежни взаимни грижи, признателност и оценяване. Всяка диктатура и деспотизъм са несъвместими с брака. Авторитет не се налага насила, а се печели и заслужава. В християнския дом всички семейни проблеми се решават не еднолично и своеволно, а с взаимно обсъждане, в дух на отстъпчивост и разбиране. Един мислител е описал много сполучливо добрия дом. Той казва: "Домът е царството на бащата, един цял свят за майката и рай за децата". Накрая ще разгледаме и отношенията на вярващия към земните власти. Двамата велики апостоли Павел и Петър определят ясно тези отношения в следващите пасажи - Римл.13:1-3 и 1Петр.2:13,14:

„Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея." Pимл.13:1-3

„Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя като върховен владетел, било на управителите кaтo пратеници от него, за да наказват злотворците и за похвала на добротворците." 1Петр.2:13,14

Християнинът трябва да бъде добър гражданин на своята страна, съвестен изпълнител на законите, със своя труд и честност да допринася за благото на своя народ, включвайки се във всяко благородно мероприятие. Така той ще докаже превъзходството на своята вяра и ще бъде добър свидетел на Бога. Христовият ученик не е смутител на реда, не е призван да прави революции и да сменя власти. Той трябва да уважава и почита земните авторитети. Но ако една земна власт се намеси в съвестта, тогава християнинът трябва да остане верен с цената на всичко на Божия закон. Такъв случай имаме в историята на апостолите -

Деян.5:28,29:

„Строго ви забранихме да поучавате в това име; но, eтo, изпълнили cтe Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек. А Петър и апостолите в отговориха: Подобава да се покоряваме нa Бога, а не на човеците."

Синедрионът, този висш съдебен орган, бе забранил проповедта в Христово име в Ерусалим. Тогава апостолите твърдо заявиха, че е редно да изпълнят Божията заповед, а не човешката. Съветът на Божието Слово към вярващите е да стоят настрана от политическите борби и конфликти. Първите стихове на Яков 5 гл. говорят за класовите борби в последните дни на земната история. След богатите и бедните в ст. 7-9 апостолът се обръща към една трета група - вярващите, и ги увещава да не участват в тези борби за уреждане на материални въпроси. Христос ни даде прекрасен пример за неучастие в спорните политически въпроси с отношението Си към Пилат Понтийски, римски прокуратор в Юдея - Йоан 18:36:

„Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук."

Христос заяви, че е служител на една много по-хуманна кауза - спасението на човечеството от вечна гибел - и затова не се занимава с борби за земна власт.

От изложеното в тази глава следва, че в основата на всички социални отношения е любовта към Бога и ближния.