Дейвид Гейтс - Опитности
18/08/2014
(Материал от 2013 г.)
Привилегия за мен е да бъда тук с вас! Плаках със сълзи по-рано днес, тъй като започнахме да предаваме радио и телевизия, системни предавания, имаме партньори по целия свят на всички тези различни езици. Каква привилегия имаме днес! Бог ни е дал привилегията да живеем в тези последни дни.
Миналата година бях в Минданао, в един планински колеж. Участвах като говорител в Южния азиатски лагер пред тази прекрасна аудитория под открито небе в джунглата на Филипините, когато един мъж се приближи до мен и ми каза: „Искам да разкажа моята опитност” (свидетелство). Каза: „Аз съм духовно обърнат, "горила боец". Аз съм стрелец, моята работа беше да убивам хора от разстояние и аз го правех много добре. Избил съм много войници, след което бях пленен и бях изправен пред правителствен съд.
Беше ми направено предложение, че ще ме освободят, ако се върна и убия всички, всички мои приятели. Аз приех, върнах се обратно и убих всички до един. Моето сърце беше свободно, но аз исках моето освобождение. Каза ми: „Тогава срещнах библейски служител” ( това беше един от библейските служители от нашия екип, който работеше във Филипините). Бях представен пред Бог и предадох сърцето си. Ще разкажа свидетелството си, само не мога да си представя как Бог може да спаси някой като мен. Убил съм повече от 100 човека. Мислите ли, че Бог наистина може да ме вземе на небето?” И тогава аз казах, че от книгата „Великата борба” знаем, че тези, които ще застанат най-близо до трона на Бога в новия Ерусалим, ще бъдат тези, които са били на най-висока позиция служители на Сатана, те ще бъдат изкупени. Казах му: „Ти ще имаш място близо до Божия трон.” Той каза, че иска да сподели всичко това с други хора, но не знае как да проповядва, не знае как може да го направя. Тогава му казах за видео прожекторите, за тези големи соларни панели, за генераторите, за всички съоръжения и т.н и той каза: „Не, не, не, не мога да ги нося в чантата си, имам нужда от нещо, което мога да нося в чантата си”. Аз направих малко проучване и открих това - една раница, портативен фото-панел, малка батерия и микро-LАD, видео-прожектор, озвучителна система с два говорителя. Всичко това може да се купи навсякъде. Ползвам я в целия свят и целият пакет, всичко заедно струва около 600 долара. И с един малък чип - микро SB-чип, като тези в мобилните телефони, 32 GB между 30 и 70 часа предаване, които могат да ви запишат на всеки туземен език по целия свят. За 600 долара може да оборудвате най-любимите си служения. За предна линия библейски служители, да носят раница в джунглата, без никога да са зависими от електричество, това е прекрасно - зареждат и пускат, зареждат и пускат. Когато покажете това в туземни/примитивни села, идват дори и кучетата. Никога не са виждали IMAX-театър и дори вие да сте говорител, никой не иска да ви чуе, но когато прожектирате себе си на екрана, всеки идва да види тази модерна технология.
О, братя и сестри, ние живеем в края на времето. Всичко, което трябва да направим, е посвещение - малко поне и всеки по света да може да чуе вестта. В раницата този комплект идва с мен, идва на Филипините. Заминавам след няколко седмици и това ще бъде за тамошните служители. Някои съработници са купили за нас близо 20-30 комплекта, така че когато ходим в джунглата на южна Америка, някои отиват в Азия, някои в Африка, но всяко служение, което работи на 1-ва линия, трябва да има това, трябва само малко посвещение на оборудвания човек, за да е в състояние да проведе служението си.
Видях снимка на деца в Индия. Бях в Париж и видях 5 деца на снимка в Индия и се запитах дали тези хора знаят за Исус, дали тези деца са имали шанса да чуят за него? Когато бях на посещение в Индия проповядвах пред 250 пастора, подготвяйки и окуражавайки ги, говорейки им за времето, в което живеем. На следващата сутрин се събудих и един пастор ми каза „Има 6 момичета отвън, искат да говорят с теб, моля те ела!” Погледнах часа, - беше 6 ч. сутринта, бих ли могъл да оставя своята преданост? Казаха ми: ”Спешно е, ще ги изпратят на работа”. Тогава излязох навън и там стояха подредени 11-16-годишни момичета. Аз ги попитах: "От какво имате нужда?" Те казаха, че са на път да отидат на работа. „Ние сме християнки, но нашият баща не е и всяка неделя той ни продава в един храм, където се иска от нас да танцуваме пред мъже. Понякога полицията идва и ни арестува, след това злоупотребяват с нас в полицейския участък. Правим това веднъж в седмицата, печелим приблизително 10 $. Така семейството ни може да се храни цяла седмица. Има ли някакъв начин да ни включиш в някакъв малък бизнес, така че да можем да печелим по 2 долара, за да нахраним семейството ни и тогава няма да се налага да танцуваме?” Аз казах: „Не!” Боже, аз нямам толкова пари - шест пъти по 380 $. Тогава бях облякъл същия този костюм и бръкнах с ръка в джоба - вътре имаше плик, извадих го, а той беше от една жена от Румъния, която го беше пуснала в джоба ми, докато бях в Австралия. Отворих го, а вътре имаше $ 2000. Тогава казах: „Да, Бог ви осигури тези пари за вас.” Те коленичиха пред мен и аз им казах „Не, недейте да коленичите пред мен!” А те казаха: „Ти ни спаси живота.” Аз им казах: „Не, вашият Небесен баща направи това за вас и това няма нищо общо с мен.” Дойде от саможертвата на една жена, за да спаси тези момичета и те вече не работят там. Някои от тях имат различна работа за 300$. Сега могат да хранят семейството си, правейки по 2 $ на ден.
Бях на погребение във Филипай, в малко село скрито в джунглата на Гаяна. За това село се знаеше, че половината от жителите му бяха от християнска деноминация -бяха смесени между анемизъм и християнство. Те не искаха никакви други религии в селото си. И тогава получих обаждане за жена, умираща от малария: "Моля те, ела и я вземи!”. Чудех се какво ще намеря там. Приземявайки се аз търсех пистата и не виждах подходящо място за това. Момчето, което беше с мен, каза: „Това е единствената писта, която имат.” Аз се приземих там, надявайки се да не попадна на някоя голяма канавка, но се приземих безопасно. Там ме чакаха група мъже с разкрачени крака и кръстосали ръце. Чудех се дали ще си тръгна някога от там невредим. Доведоха болната и пет малки деца се наведоха, за да целунат майка си за сбогом. Заведох майката в болницата и я оставих там. Два дни по-късно доведох друг пациент в болницата и попитах медицинския директор: „Как е жената от Филипай?” Той каза: „Ето го тялото, почина преди два дни и ще я погребем скоро, след около час” Аз казах: „Но тя има пет деца?” „Ще изпратим тялото по кану, което ще пътува под слънцето и ще стигне в селото след три дни”. Аз казах: „Не, не, аз ще я закарам обратно.” Предложих да я върна. Сложиха я в самолета, увиха тялото, закарах тялото обратно в селото. Обадих се по радиото, след което пристигнах. Там не ме чакаха онези намръщени лица, а приятелски настроени мъже. Те изнесоха тялото от самолета, сложиха го в ръчно направен ковчег, а петте деца откриха лицето на майка си и я целунаха за сбогом. Колко трогателен момент беше това! След това затвориха капака и пасторът на тамошната църква каза: „Бихте ли пожелали да дойдете и да извършите погребалната служба за жената?” Никога не съм имал тази привилегия. Казах им, че Исус идва скоро и се надявам да Го следват в пътя си. След това Вождът на селото каза : „Може ли да се върнете след два дни, искаме да ви дадем част от земята в нашето село, за да построите ваша църква.” Братя и сестри, Бог е толкова загрижен да сподели любовта Си с умиращия свят и търси хора, които искат да се посветят, хора, които оставят себе си на една страна, хора, които искат да кажат: „Исус идва скоро!” Нека занесем словото на умиращия свят. Парите ни в банката, талантите ни, знанията ни, обучението ни са като спасителна жилетка и ако светът се дави около нас, ние трябва да легнем на олтара и не да питаме защо аз, защо избра мен, но нека вземем кръста си чрез посвещение и да последваме Исус. Исус идва скоро и Той иска да използва теб и мен, ако ние имаме желание. Бог да ви благослови!
Превод: Мирослава Свиленова