Глава 12 - Религиозният тероризъм в Америка

Глава дванадесета - Религиозният тероризъм в Америка

Накъде води йезуитската програма за Америка и за света? За над 200 години целта е била пълното унищожение на Конституцията на Съединените щати. Това означава пълно отхвърляне и унищожаване на ценните свободи, гарантирани от този документ. Правото на свободно слово, свободна преса, свобода на религията, правото да се покланяме на Бога според диктовката на собствената ни съвест, правото да се носи оръжие, правото на справедлив процес, правото на лична неприкосновеност и на личен живот ще бъдат отнети. През последните няколко години виждаме как тази война против Конституцията и свободите се води изключително сериозно.

На религиозната арена целта на йезуитите е да изличат всяка следа от протестантизма и другите религии и да възстановят в световен мащаб доминирането на папата. По-нататък ще видим, дали йезуитите ще имат успех в своя зловещ сценарий.

Единственият надежден източник, към който можем да се обърнем за информация за бъдещите събития, са пророчествата от Бога.

Библията е предсказала едно след друго събитията, случили се в историята, като събитията са се случили точно така, както Библията е казала, че ще се случат. Със същата безпогрешна точност Библията прогнозира бъдещи събития и показва резултатите, които ще възникнат в резултат от заговора на йезуитите да управляват света.

Главата в Библията, която разкрива резултатите от коварството на йезуитите е Откровение 13 гл. В нея са споменати два звяра - първият възниква от морето в стих 1, а вторият излиза от земята в стих 11. Прочетете тези стихове:

„И видях звяр, който излизаше от морето…“ (Откр. 13:1).

„И видях друг звяр, който излизаше от земята…“(Откр. 13:11).

За да разберем тези стихове, трябва да определим какво представляват зверовете в библейските пророчества и какво представляват морето и земята. Вижте как Библията сама се тълкува.

Книгата на Данаил показва, че звярът представлява царство или, както бихме казали днес, нация, или държава.

„Тези четири големи звяра са четирима царе, които ще се издигнат от земята. (…) Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всички царства и ще погълне целия свят…“ (Дан. 7:17, 23).

И така виждаме, че Откр. 13 гл. разглежда две царства, които са станали забележителни в света. Тези две царства са имали своето начало в различни области на света - едното възниква от морето, а другото – от земята.

След това в библейското пророчество откриваме какво символизира водата.

„Каза ми още: Водите, които си видял, където седи блудницата, са народи и множества, племена и езици“ (Откр. 17:15).

Виждаме тук, че първото царство в Откр. 13 гл. има своето начало в гъсто населена област на света сред съществуващи нации. Това предполага, че първото царство се появило в населената зона на Европа. Второто световно царство се издига от земята, което означава, че е възникнало в район на света, където съществувало малко население. Това предполага, че възникването на второто царство се е случило в западното полукълбо, където гъстотата на населението била много малка. Ето още информация за първия звяр.

„… и имаше седем глави и десет рога, и върху ровете му десет корони, и на главите му богохулни имена. И звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт“ (Откр. 13:1, 2).

Има повече информация и за втория звяр.

„И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей“ (Откр. 13:11).

Нека в тези стихове разгледаме значенията на думите „богохулство“, „дракон“ и „агне“. Първото царство извършва богохулство и съществуването, и властта му са били дадени от змея. Марк обяснява едно от значенията на думата „богохулство“.

„А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете. А там имаше някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си: Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове, освен един Бог“ (Марк 2:5-7)?

Като Божи Син Исус имаше власт да прощава грехове и днес Той все още има власт да прощава грехове. Ако един обикновен човек твърди, че може да прости грехове, това е богохулство. Евреите, които отказаха да признаят Исус като Божи Син заявиха, че Той извършил богохулство, защото мислеха, че Той е само човек. Първото царство от Откр. 13 гл. извършва богохулство като твърди, че може да прощава на хората техните грехове.

Ето и другото значение на „богохулство“: „Юдеите му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, Който си човек, правиш Себе Си Бог“ (Йоан 10:33).

Христос бил Бог в човешка плът, но евреите не признали това. Така че, когато Христос твърди, че е едно със Своя Отец, евреите заявяват, че Той е извършил богохулство. По същия начин, когато човек твърди, че е Бог на земята, това е богохулство и първото царство в Откровение твърди, че е Бог.

Можете ли да си спомните за царство, появило се в Европа, което да твърди, че може да прощава грехове и подчертава, че е Бог? Стаичката за изповеди на Католическата църква е известна в света като мястото, където хората отиват, за да изповядват греховете си пред свещеник. Най-ужасни престъпления и най-отвратителни деяния са резултат от признаването на нечии най-съкровени мисли пред друго човешко същество. Библията казва: „Защото има един Бог и един Ходатай между Бог и човеците, Човекът Исус Христос“ (1 Тим. 2:5). Католическият свещеник е не повече способен да прости греховете ви, отколкото домашният ви любимец!

Разгледайте по-долу някои от твърденията, с които папството заявява, че папата е бог на земята.

„Папата има толкова голямо достойнство и е толкова въздигнат, че той не е обикновен човек, но е като Бог и наместник на Бога. Папата притежава толкова издигнато и върховно достойнство, че по-точно казано, той не може да бъде поставен в никакъв ранг по достойнството си, а по-скоро е на самия връх на всички рангове по достойнства. (…) Той е също божествен монарх, върховен император и цар на царете. Поради това папата е коронован с тройна корона, като цар на небето и на земята, и на по-долните светове“ (Lucius Ferraris, Prompta Bibliotheca, volume 6, pp. 438, 442).

„Защото ти си пастира, ти си лекаря, ти си земеделеца; най-сетне, ти си другия Бог на земята“ (Christopher Marcellus’s Oration in the Fifth Lateran Council, 4th session. J. D. Mansi, Sacrorum Conciliorum... Collectio, volume 32, col. 761, translated).

„Папата е върховният съдия на закона на земята. (…) Той е заместника на Христос, Които е не само завинаги свещеник, а също Цар на царете и Господ на господарите“ (La Civilta Cattolica, March 18, 1871, quoted in Leonard Woolsey Bacon, An Inside View of the Vatican Council, American Tract Society, p. 229).

Нека разгледаме някои от имената, присъщи на Христос в Писанието и видим дали те биха могли да се отнесат към папата: Всемогъщ Бог, Създател, Спасител, Христос, Господ, Най-свят, Цар на царете, Преподобен… Какво би могло да бъде по-богохулно от това, един човек да претендира за някоя от тези титли?.

Горните цитати са чисто богохулство. Римокатолическата власт е първия звяр от Откр. 13 гл. Откр. 13:2 ни казва: „Змеят му даде силата си, престола си и голяма власт“. Кой е змеят, който дава на папството неговата сила и власт? Библията ни казва, че змеят е Сатана, дявола.

„И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него“ (Откр. 12:9).

Самият дявол дал на папството силата си, трона си и голяма власт. Дяволът управлява папството. Дяволът е този, който го води да унищожи свободата по земята. Дяволът е този, който се стреми да спечели почит от земните множества, като ги накара да се поклонят пред папата от Рим. Типа на бруталното управление, което папството водело през тъмното Средновековие е типа, който дяволът и папството подготвят днес. Сатанинското правителство има следните характеристики:

То се контролира от малцина; диктаторско е.

Не дава никаква свобода на своя народ.

То обединява църква и държава.

Преследва всеки, който не се подчинява.

Това, че папството е първото царство от Откр. 13 гл., е извън съмнение. Но кое е второто царство от Откр. 13 гл.? Знаем, че то възниква в западното полукълбо и „има два рога като агне, но говори като змей“ (стих 11). Този стих показва, че управлението в началото е подобно на агне, обичащо свободите и справедливостта, но в края заприличва по стил на папското или сатанинското управление.

Библията ни казва, че Христос е Агнето.

„На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света“ (Йоан 1:29).

Христос е агнето от библейското пророчество. Второто царство от Откр. 13 гл., което възниква в западното полукълбо, започва с подобно на Христос управление, но накрая действа като змея (Сатана). То започва обратно на папството и завършва точно като него. И понеже христоподобното управление е противоположно на сатанинското, в началото второто царство ще има следните характеристики:

1.То е правителство на народа, от народа и за народа.

2.Гарантира определени неотменими права и свободи, като свобода на словото, свобода на религията и т. н.

3.Пази църква и правителство разделени.

4.Защитава своя народ от политическа и особено от религиозна тирания.

Второто царство от Откр. 13 гл., което има тези характеристики, не може да бъде никое друго, освен Съединените американски щати. Само те възникнаха в западното полукълбо и стартираха с управление, подобно на агнешкото. Както ясно видяхме в тази книга, йезуитите бяха използвани, за да унищожат това управление, подобно на агнешкото и да го направят папско – дяволско. Преди 2000 години Откр. 13 гл. предсказа, че йезуитите ще успеят, защото стих 11 казва, че Америка ще започне с правителство, подобно на агнешкото, но един ден ще започне да „говори като змей“. Йезуитската инфилтрация на всички нива и отдели в правителството на Съединените щати е причината тази страна да стане тиранична, преследваща сила. Америка с всеки ден говори и се държи все повече, и повече като Сатана. Откр. 13 гл. разкрива появата на папството и на Съединените щати. Тази глава обрисува характеристиките на американското правителство в началото и предсказва окончателното му превземане от йезуитите. Тя също ни показва диктаторската сила, която папството имало преди великата протестантска Реформация.

„Поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него“ (Откр. 13:4)?

По време на тъмното Средновековие светът се покланял в краката на папата от Рим. С появата на Мартин Лутер и протестантската Реформация Библията била дадена на хората на техния собствен език като единственото правило за вяра и практики. „Само Библията“, бил викът на реформаторите. С течение на времето хиляди хора приели ученията, основаващи се само на Библията.

Книгата Откровение разкрива също времето, когато поклонението на папата още веднъж ще бъде изискано от целия свят със заплаха от смъртно наказание и Съединените щати ще бъдат силата, която ще накара света да се подчинява на папството.

„Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята, и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла. (…) И му бе позволено да вложи дихание в звяровия образ, така че звяровият образ да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на звяровия образ“ (Откр. 13:12, 15).

Как ще се поклони светът на папството? Какъв белег разкрива папската власт на земята? Трябва да разберем как Писанието дефинира поклонението. Това, как ще разберем и отговорим на тази вест, определя нашата съдба, както ще ни покажат следващите стихове.

„И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца“ (Откр. 14: 9, 10).

Това е най-строгото предупреждение от Бога в цялата Библия. Следващите стихове ще ни покажат разликата между истинското поклонение на Бога и фалшивото.

„Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди. Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание [измиване на стомни и чаши; и правите много други неща]. И каза им: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание“ (Марк 7:7-9).

На евреите бяха дадени Десетте заповеди в Изход 20:2-17. През вековете евреите замениха заповедите с много традиции, които нарушиха авторитета на Десетте заповеди. Това Христос безпрекословно осъди. Той заяви, че когато Десетте заповеди са поставени настрана и са заменени с човешки традиции, това поклонение е напразно. Истинското поклонение включва почитане на всичките десет заповеди. Фалшивото поклонение почита човешките традиции. Истинското поклонение почита заповедите на Бога. В Откр. 13 и 14 гл., ние сме изправени пред папска традиция, която била издигната над Божиите заповеди и тази папска традиция е белега на папския авторитет в света. Знаете ли някоя папска традиция, която противоречи пряко на една от Десетте заповеди, за която самото папство ни заявява, че е неговият белег за власт на земята? Тази традиция е толкова низка в очите на небето, че ако някой продължи да се покланя на папската заповед, въпреки че е напълно запознат, че това противоречи на изричната заповед на Бога „той ще пие от виното на Божия гняв“ (Откр. 14:10). Сега ще разгледаме няколко изказвания в католическата литература, които ще ни покажат категорично кой е папския белег за власт на земята.

„Докажете ми само от Библията, че съм задължен да пазя неделята свято. В Библията няма такъв закон. Това е закон на самата света Католическа църква. Библията казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“. Католическата църква казва: „Не! Според божественото ми право, аз премахвам съботния ден и ви заповядвам да пазите свято първия ден от седмицата. И ето, целият цивилизован свят се кланя в благоговейно послушание на заповедта на светата Католическа църква“ (Thomas Enright, CSSR, President, Redemptorist College (Roman Catholic), Kansas City, MO., February 18, 1884).

„Спазването на неделята от протестантите е отдаване на почит (въпреки, че са протестанти) на властта на Католическата църква“ (Monsignor Louis Segur, Plain Talk About the Protestantism of Today (1868), p. 213).

„Ако протестантите бяха следвали Библията, те би трябвало да почитат Бог в Шабат (събота). В спазването на неделята те следват заповедта на Католическата църква“ (Albert Smith, Chancellor of the Archdiocese of Baltimore, replying for the Cardinal in a letter of February 10, 1920).

„Държавата, приемайки закони за задължително освещаване на неделята, несъзнателно признава властта на Католическата църква и изпълнява повече или по-малко вярно нейните предписания. Неделята, като ден от седмицата, отделен за задължително обществено поклонение на Всемогъщия Бог, за да бъде осветен чрез прекратяване на всяка служебна дейност, търговия и светски занимания, и чрез упражняване на посвещение, е изцяло творение на Католическата църква“ (The American Catholic Quarterly Review, January, 1883, pp. 152, 139).

Протестантите (…) приемат неделята, а не съботата, като ден за обществено поклонение, след като Католическата църква направи тази промяна. (…) Но протестантският ум изглежда не съзнава, че (…) при спазване на неделята те приемат авторитета на говорителя на църквата - папата“ (Our Sunday Visitor, February 5, 1950).

„Добре е да напомним на презвитерианите, баптистите, методистите и всички други християни, че Библията не ги подкрепя никъде в спазването на неделята. Неделята е една институция на Римокатолическата църква и тези, които я спазват, пазят заповед на Католическата църква“ (Priest Brady, in an address, reported in the Elizabeth, N.J. “News,” March 18, 1903).

Белегът за авторитета на Католическата църква в света е спазването на неделята. Това е традиция, която не се намира в Библията. Тя произлиза от Рим и когато почитаме неделната традиция, ние отдаваме почит на папството. Неделята директно противоречи на ясното учение на четвъртата заповед, която заявява: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да вършиш всичките си дела, а на седмия, който е събота на Господа, Твоя Бог, да не вършиш никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти. Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето, и всичко що е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети“ (Изход 20:8-11).

„Папството ни казва точно какъв е БЕЛЕГА му. Разбира се, Католическата църква твърди, че промяната (от събота в неделя) е неин акт. И че актът е БЕЛЕГ на нейния църковна власт и авторитет в религиозните неща“ (C. F. Thomas, Chancellor of Cardinal Gibbons).

„Неделята е нашия БЕЛЕГ за власт. (…) Църквата е над Библията и тази промяна на пазенето на съботата е доказателство за този факт“ (Catholic Record, September 1, 1923, Ontario).

Техните собствени думи ни казват, че почитането на неделята е Белега на звяра. Спомнете си, че Сатана, дяволът, дава на Католическата църква своята сила и голяма власт в света. Тъй като папството изпълнява заповедите на дявола, дяволът е, който иска светът да нарушава заповедта за Божията събота и да се поклони на папството в неделя. Откр. 13 гл. и настоящата история ни казват, че някъде нататък във времето йезуитите ще подбудят друга терористична атака или ще създадат някаква друга криза, и вследствие на това ще могат да въведат своето планирано желание – Национален неделен закон. Те използваха Уейкоу, Оклахома сити и разрушаването на Световния търговски център, за да подкопаят скъпоценните конституционни свободи в Америка. Всички тези три събития бяха добре планирани, за да доведат американците да предадат своите спечелени с кръв свободи. Това е развиваща се тенденция, която няма да спре, докато Неделният закон не бъде приет в тази страна, а след това и по целия свят. Този закон ще имат за резултат кървави преследвания, точно като тези през тъмното Средновековие. Съвсем скоро ще настъпи деня, когато ще има само две групи в целия свят. От едната страна ще бъде голяма част от човечеството, присъединено към йезуитите на Ватикана в директен бунт срещу Бога на Вселената, другата група ще бъде много по-малка, състояща се от тези, които обичат Бога и пазят всички Негови заповеди. Голямата разделителна линия ще бъде заради Десетте заповеди и по-специално четвъртата заповед за съботата.

На коя страна ще застанеш ти? Ще се присъединиш ли към папската крайна цел, неделното поклонение или ще приемеш великия знак на Божията сила за сътворение и изкупление – седмият ден, събота? Неделното поклонение, почит към папството и към йезуитите от Ватикана, ще отведе Америка, а и после света към опустошение, и разруха; докато спазването на съботата, което представлява пълно подчинение на Божиите заповеди, ще доведе до вечен живот с Господ Исус Христос.

„Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца“ (Откр. 14:10).

Край