Глава 11 - ИНДУЛГЕНЦИИТЕ - ПРОДАЖБА НА ГРЕХА

ИНДУЛГЕНЦИИТЕ - ПРОДАЖБА НА ГРЕХА

Пред влизащия в града Тецел вървеше глашатай и викаше: „Сега пред вашите врати е Божията милост и

милостта на святия отец“ (D’Aubigne, т.З, гл.1). Той дори уверяваше своите слушатели, че

индулгенциите имат спасяваща сила не само за живите, но и за мъртвите и щом монетите звъннат в

кутията, душата излита от ада и се устремява към небето. (K.R.Hagenbach, History of the

Reformation v.l, p.96.)

Ни един прелат не дръзна да издигне глас против тази несправедлива търговия, но хората бяха

разтревожени и мнозина сериозно се питаха няма ли да намери Господ път за очистване на Своята

църква.

Лутер, все още ревностен привърженик на папството, бе ужасен от богохулната дързост на монасите.

Много негови енориаши, купили право на прощение, идваха при него като при духовен ръководител,

признаваха греховете си и очакваха прощение, но не заради покаянието; желаеха да започнат нов

живот,

пи и и .и и. .и и г.- му поставяха индулгенцията. Лутер OI K.I т.ши- да MI и мювяда и им говореше,

че ако не се покаят и не променят своя живот, ще загинат в греховете си. Тревожни, те се връщаха

отново при Гецел и му е оплакваха, че пастирът им отказва да ги изповяда, а най-смелите искаха да

им върне парите. Това довеждаше монаха до яростен гняв. Той проклинаше страшно, заповядваше да се

палят клади в градовете и заявяваше, че е „получил заповед от папата да изгаря всички еретици,

които се осмеляват да се вдигнат против святите му индулгенции“ (D’Aubigne, т.З, гл.4).

Лутер сериозно и тържествено предупреждаваше народа от амвона. Разкривайки отвратителната същност

на греха, учеше хората, че човекът не може с дела да намали вината си или да избегне наказанието.

Само чрез покаяние пред Бога и вяра в Христос грешникът може да получи спасение. Христовата

благодат не може да се купи с пари, тя е свободен дар. Съветваше хората да не купуват

индулгенции, а с вяра да гледат на разпнатия Изкупител. Разказваше им за горчивия си опит, за

самоуниженията и изтезанията, чрез които се бе надявал да получи спасение, и уверяваше

слушателите си, че е намерил мир и радост едва когато е престанал да се уповава на себе си и се е

обърнал с вяра към Христос.

С цената на престъпления трябваше да се издигне храм за прослава на Божието име, с беззаконие се

заплащаше полагането на крайъгълния камък!