КАК­ВО ДА ПРА­ВИМ СЪС СЪ­М­НЕ­НИ­ЕТО

Мно­зи­на, осо­бе­но още но­ви­те в хрис­ти­ян­с­кия жи­вот, от­в­ре­ме нав­ре­ме би­ват сму­ща­ва­ни от мис­ли на съм­не­ние и скеп­ти­ци­зъм. В Биб­ли­ята има мно­го не­ща, ко­ито не са обяс­не­ни или ко­ито да­же не мо­гат да бъ­дат раз­б­ра­ни. Са­та­на из­пол­з­ва то­ва, за да раз­ко­ле­бае вя­ра­та на та­ки­ва хо­ра в Пи­са­ни­ето ка­то от­к­ро­ве­ние от Бо­га. Те пи­тат: “Как да уз­ная пра­вил­ния път? Ако Биб­ли­ята е на­ис­ти­на Бо­жие сло­во, как да се ос­во­бо­дя от те­зи съм­не­ния и сму­ще­ния?”

Бог ни­ко­га не изис­к­ва от нас да вяр­ва­ме, без да да­де дос­та­тъч­но ос­но­ва­ния, вър­ху ко­ито да из­г­ра­дим сво­ята вя­ра. Не­го­во­то съ­щес­т­ву­ва­не, Не­го­ви­ят ха­рак­тер, ис­тин­нос­т­та на Не­го­во­то сло­во са ус­та­но­ве­ни чрез сви­де­тел­с­т­ва, ко­ито апе­ли­рат към ра­зу­ма; а та­ки­ва сви­де­тел­с­т­ва има в изо­би­лие. И все пак Бог ни­ко­га не е пре­мах­вал въз­мож­нос­т­та за въз­ник­ва­не на съм­не­ние. На­ша­та вя­ра тряб­ва да има сво­ите ос­но­ва­ния, тя не се гра­ди вър­ху външ­ни про­яви на ре­ли­ги­оз­ност. Но те­зи, ко­ито же­ла­ят да се съм­ня­ват, ще на­ме­рят слу­чай за то­ва; до­ка­то дру­ги, на­ис­ти­на же­ла­ещи да поз­на­ят ис­ти­на­та, ще на­ме­рят обил­ни ос­но­ва­ния, вър­ху ко­ито да из­г­ра­дят сво­ята вя­ра.

Не­въз­мож­но е за ог­ра­ни­че­ния чо­веш­ки ум на­пъл­но да схва­не ха­рак­те­ра или де­ло­то на Без­п­ре­дел­ния. И за най-про­ни­ца­тел­ния ум, и за най-бо­га­тия ин­те­лект то­ва свя­то Съ­щес­т­во за­ви­на­ги ще ос­та­не об­гър­на­то в тайн­с­т­ве­ност. “Мо­жеш ли чрез из­с­лед­ва­не да от­к­ри­еш Бо­га? Мо­жеш ли да из­ди­риш Все­мо­гъ­щия на­пъл­но? То­ва е тайна, ви­со­ка ка­то не­бе­са­та; що мо­жеш да сто­риш? По-дъл­бо­ка от пъ­къ­ла; що мо­жеш да уз­на­еш?”1

Апос­тол Па­вел въз­к­лик­ва: “О, кол­ко са дъл­бо­ки бо­гатс­т­ва­та на пре­мъд­рос­т­та и зна­ни­ето на Бо­га! Кол­ко са не­пос­ти­жи­ми Не­го­ви­те съд­би и не­из­с­ле­ди­ми пъ­ти­ща­та Му!”2 Но ма­кар “об­лак и мрак” да “са око­ло Не­го”, “прав­да и съд са ос­но­ва на прес­то­ла Му”3. Мо­жем до­тол­ко­ва да схва­нем Не­го­ви­те пос­тъп­ки спря­мо нас и под­бу­ди­те, ко­ито са Го дви­жи­ли, че да раз­ли­чим без­к­рай­на лю­бов и ми­лост, съ­еди­не­ни с без­мер­но все­мо­гъ­щес­т­во. Мо­жем да раз­бе­рем до­тол­ко­ва от Не­го­ви­те на­ме­ре­ния, до­кол­ко­то е доб­ре за нас да зна­ем; а от­въд то­ва ­ тряб­ва спо­кой­но да се до­ве­рим на она­зи Ръ­ка, Ко­ято е все­мо­гъ­ща и на оно­ва Сър­це, Ко­ето е из­пъл­не­но с лю­бов.

Бо­жи­ето сло­во, как­то и ха­рак­те­рът на Не­го­вия Бо­жес­т­вен Ав­тор, ни пред­с­та­вят тайни, ко­ито ни­ко­га не мо­гат да бъ­дат на­пъл­но раз­б­ра­ни от ог­ра­ни­че­ни чо­веш­ки съ­щес­т­ва. Нав­ли­за­не­то на гре­ха в све­та, въп­лъ­ще­ни­ето на Хрис­тос, но­во­рож­де­ни­ето, въз­к­ре­се­ни­ето, как­то и мно­го дру­ги те­ми, пред­с­та­ве­ни в Биб­ли­ята, са тайни, твър­де дъл­бо­ки, за да мо­же чо­веш­ки­ят ум да ги обяс­ни или до­ри да ги схва­не на­пъл­но. Но ня­ма­ме ос­но­ва­ние да се съм­ня­ва­ме в Бо­жи­ето сло­во по­ра­ди то­ва, че не мо­жем да раз­бе­рем тайни­те на Не­го­во­то Про­ви­де­ние. И в при­ро­да­та сме пос­то­ян­но об­к­ръ­же­ни от тайни, ко­ито не мо­жем да схва­нем. До­ри и най-прос­ти­те фор­ми на жи­вот пред­с­тав­ля­ват за­гад­ка, ко­ято и мъд­ри­ят е без­си­лен да обяс­ни. Нав­ся­къ­де има чу­де­са, ос­та­ва­щи от­въд об­се­га на на­ше­то поз­на­ние. Тряб­ва ли то­га­ва да се из­не­над­ва­ме, че и в ду­хов­ния свят има тайни, ко­ито не мо­жем да схва­нем? Труд­нос­т­та ле­жи един­с­т­ве­но в сла­бос­т­та и ог­ра­ни­че­нос­т­та на чо­веш­кия ум. Бог ни е дал в Пи­са­ни­ето дос­та­тъч­но до­ка­за­тел­с­т­ва за Своя Бо­жес­т­вен ха­рак­тер и ние не тряб­ва да се съм­ня­ва­ме в Сло­во­то Му по­ра­ди то­ва, че не мо­жем да раз­бе­рем всич­ки тай­ни на Не­го­во­то про­ви­де­ние.

Апос­тол Пе­тър каз­ва, че в Пи­са­ни­ето има “не­ща, труд­ни за раз­би­ра­не, ко­ито не­уче­ни­те и не­ут­вър­де­ни­те изо­па­ча­ват... за свое соб­с­т­ве­но по­губ­ле­ние”4. Не­яс­ни­те мес­та от Биб­ли­ята са би­ли по­соч­ва­ни от скеп­ти­ци­те ка­то ар­гу­мент про­тив нея. Но тък­мо те пред­с­тав­ля­ват сил­но до­ка­за­тел­с­т­во за нейна­та Бо­гов­дъх­но­ве­ност. Ако тя не ни съ­об­ща­ва­ше за Бо­га ни­що по­ве­че от то­ва, ко­ето лес­но бих­ме мог­ли да раз­бе­рем; ако Не­го­во­то ве­ли­чие и гран­ди­оз­ност би­ха мог­ли да бъ­дат схва­на­ти от ог­ра­ни­че­ни умо­ве ка­то на­ши­те, то­га­ва Биб­ли­ята не би но­си­ла в се­бе си не­обо­ри­ми до­ка­за­тел­с­т­ва за своя Бо­жес­т­вен ав­то­ри­тет. Са­мо­то ве­ли­чие и тайн­с­т­ве­ност на пред­с­та­ве­ни­те в стра­ни­ци­те є те­ми тряб­ва да вдъх­но­вя­ват вя­ра­та в Бо­жи­ето сло­во.

С прос­то­та и съ­вър­ше­на прис­по­со­бе­ност към нуж­ди­те и коп­не­жи­те на чо­веш­ко­то сър­це Биб­ли­ята раз­к­ри­ва ис­ти­ни, ко­ито са удив­ля­ва­ли и въз­хи­ща­ва­ли и най-об­ра­зо­ва­ни­те умо­ве, ка­то в съ­що­то вре­ме и най-скром­ни­ят и не­уки­ят мо­же да ви­ди и да на­ме­ри чрез нея пъ­тя към спа­се­ни­ето. И все пак те­зи пред­с­та­ве­ни по прост на­чин ис­ти­ни тре­ти­рат въп­ро­си тол­ко­ва въз­ви­ше­ни, та­ка все­об­х­ват­ни, та­ка да­ле­ко прос­ти­ра­щи се, та­ка без­к­рай­но над­ми­на­ва­щи си­ла­та на чо­веш­ко­то раз­би­ра­не, че мо­жем да ги при­емем са­мо за­що­то Бог ги е обя­вил. Нап­ри­мер из­ку­пи­тел­ни­ят план ни е пред­с­та­вен тол­ко­ва яс­но, че вся­ка ду­ша мо­же да ви­ди стъп­ки­те, ко­ито тряб­ва да пред­п­ри­еме в по­ка­яние и вя­ра в Гос­под Исус Хрис­тос, за да мо­же да бъ­де спа­се­на по оп­ре­де­ле­ния от Бо­га на­чин. И все пак под те­зи ис­ти­ни, та­ка ле­ки за раз­би­ра­не, ле­жат тайни, кри­ещи Не­го­ва­та сла­ва ­ тайни, ко­ито над­ми­на­ват, по­ра­зя­ват и сък­ру­ша­ват ума при из­с­лед­ва­не­то им и ко­ито в съ­що­то вре­ме из­пъл­ват ис­к­ре­ния тър­сач на ис­ти­на­та с бла­го­го­ве­ние и вя­ра. Кол­ко­то по­ве­че той из­с­лед­ва Пи­са­ни­ята, тол­ко­ва по-дъл­бо­ко ста­ва убеж­де­ни­ето му, че то е Сло­во­то на жи­вия Бог и чо­веш­ки­ят ра­зум се прек­ла­ня пред ве­ли­чи­ето на Бо­жес­т­ве­но­то от­к­ро­ве­ние.

Да приз­на­ем, че не мо­жем на­пъл­но да схва­нем ве­ли­ки­те ис­ти­ни на Биб­ли­ята ­ то­ва оз­на­ча­ва са­мо да приз­на­ем, че ог­ра­ни­че­ни­ят ум е нес­по­со­бен да схва­не Без­п­ре­дел­ния; че Чо­ве­кът с не­го­во­то ог­ра­ни­че­но чо­веш­ко поз­на­ние не мо­же да раз­бе­ре на­ме­ре­ни­ята и це­ли­те на Все­мо­гъ­щия.

По­не­же не мо­гат да схва­нат всич­ки не­го­ви тайни, скеп­ти­ци­те и не­вяр­ва­щи­те от­х­вър­лят Бо­жи­ето сло­во; а и не всич­ки, ко­ито из­по­вяд­ват, че вяр­ват в Биб­ли­ята, са вън от опас­ност в то­ва от­но­ше­ние. Апос­то­лът каз­ва: “Вни­ма­вайте, бра­тя, да не би да има в ня­ко­го от вас зло сър­це на не­ве­рие, та да отс­тъ­пи от жи­вия Бог”5. Пра­вил­но е биб­лейс­ки­те уче­ния да се изу­ча­ват за­дъл­бо­че­но и чо­век да се стре­ми да про­ник­не в “дъл­би­ни­те Бо­жии”6, до­кол­ко­то са раз­к­ри­ти в Пи­са­ни­ето. До­ка­то “скри­то­то при­над­ле­жи на Гос­по­да, на­шия Бог”, “оне­зи не­ща, ко­ито са раз­к­ри­ти, при­над­ле­жат на нас”7. Но Са­та­на пок­ва­ря­ва и на­соч­ва в пог­реш­на по­со­ка из­с­ле­до­ва­тел­с­ки­те си­ли на ума. Раз­г­леж­да­не­то на биб­лейс­ка­та ис­ти­на се смес­ва и с из­вес­т­на гор­дост, та­ка че хо­ра­та из­пит­ват не­тър­пе­ние и се чув­с­т­ват по­бе­де­ни, ако не мо­гат да обяс­нят вся­ко мяс­то от Пи­са­ни­ето по удов­лет­во­ри­те­лен за тях на­чин. Мно­го им е уни­зи­тел­но да приз­на­ят, че не мо­гат да раз­бе­рат бо­гов­дъх­но­ве­ни­те ду­ми. Ня­мат же­ла­ние да из­ча­кат тър­пе­ли­во, до­ка­то Бог ре­ши, че са го­то­ви да им бъ­де раз­к­ри­та ис­ти­на­та. Смя­тат, че тях­на­та не­под­по­мог­на­та от Бо­га чо­веш­ка мъд­рост е дос­та­тъч­на да ги нап­ра­ви спо­соб­ни да раз­бе­рат Пи­са­ни­ето; и ка­то не ус­пе­ят в то­ва, за­поч­ват да от­ри­чат Не­го­вия ав­то­ри­тет. Ис­ти­на е, че мно­го те­ории и по­пу­ляр­ни уче­ния, за ко­ито се пред­по­ла­га, че про­из­хож­дат от Биб­ли­ята, всъщ­ност не се ос­но­ва­ват на нейно­то уче­ние, а да­же про­ти­во­ре­чат на об­щия сми­съл и съ­дър­жа­ние на бо­гов­дъх­но­ве­но­то Сло­во. Те­зи не­ща са би­ли при­чи­на за въз­ник­ва­не на съм­не­ния и сму­ще­ния в умо­ве­те на мно­зи­на. Те оба­че не тряб­ва да бъ­дат при­пис­ва­ни на Бо­жи­ето сло­во, но на изо­па­ча­ва­не­то му от стра­на на хо­ра­та.

Ако би би­ло въз­мож­но сът­во­ре­ни съ­щес­т­ва да при­до­би­ят пъл­но раз­би­ра­не Бо­га и Не­го­ви­те де­ла, то­га­ва, след ка­то са дос­тиг­на­ли та­зи точ­ка, те не би­ха от­к­ри­ва­ли по­ве­че ни­как­ва ис­ти­на и за тях не би има­ло ни­ка­къв рас­теж в поз­на­ни­ето, ни­как­во по-на­та­тъш­но раз­ви­тие на ума и сър­це­то. Бог не би бил ве­че за тях най-вис­ше­то; а чо­ве­кът, дос­ти­гай­ки гра­ни­ца­та на поз­на­ни­ето и пос­ти­же­ни­ето, би спрял да се раз­ви­ва и да нап­ред­ва. Не­ка бъ­дем бла­го­дар­ни на Бо­га, че то­ва не е та­ка. Бог е без­к­ра­ен; в Не­го са “всич­ки сък­ро­ви­ща на пре­мъд­рос­т­та и зна­ни­ето”8. През ця­ла­та веч­ност хо­ра­та ще мо­гат неп­ре­къс­на­то да из­с­лед­ват, пос­то­ян­но да изу­ча­ват и все пак ни­ко­га не ще из­чер­пят сък­ро­ви­ща­та на Не­го­ва­та мъд­рост, на Не­го­ва­та доб­ро­та и си­ла.

Бог въз­на­ме­ря­ва да­же още в то­зи жи­вот ис­ти­ни­те на Сло­во­то Му да бъ­дат пос­то­ян­но раз­к­ри­ва­ни пред Не­го­вия на­род. Има един-един­с­т­вен на­чин, по кой­то то­ва поз­на­ние мо­же да се при­до­бие. Мо­жем да пос­тиг­нем раз­би­ра­не на Бо­жи­ето сло­во са­мо чрез обяс­не­ни­ето на съ­щия Дух, чрез Кой­то е да­де­но. “Ни­кой не знае Бо­жи­ите не­ща, ос­вен Бо­жи­ят Дух”; “за­що­то Ду­хът из­с­лед­ва всич­ки не­ща; да, да­же и Бо­жи­ите дъл­би­ни”9. А обе­ща­ни­ето на Спа­си­те­ля към Не­го­ви­те пос­ле­до­ва­те­ли бе­ше: “Ко­га­то дой­де Той, Ду­хът на ис­ти­на­та, ще ви до­ве­де до поз­на­ние на вся­ка ис­ти­на... За­що­то ще при­еме от Ме­не и ще из­вес­ти на вас”10.

Бог же­лае чо­ве­кът да уп­раж­ня­ва сво­ите спо­соб­нос­ти за раз­съж­да­ва­не, а точ­но изу­ча­ва­не­то на Биб­ли­ята ще за­си­ли и въз­ви­си ума та­ка, как­то ни­що дру­го. И все пак тряб­ва да се па­зим да не бо­гот­во­рим ра­зу­ма, кой­то е под­в­лас­тен на чо­веш­ки­те сла­бос­ти и не­дос­та­тъ­ци. Ако не ис­ка­ме Пи­са­ни­ята да ос­та­нат скри­ти за на­ше­то раз­би­ра­не, та­ка че да не мо­жем да схва­нем и най-яс­ни­те ис­ти­ни, тряб­ва да има­ме прос­то­та­та и вя­ра­та на мал­ко де­те, да сме го­то­ви да се учим и да мо­лим за по­мощ­та на Све­тия Дух. Чув­с­т­во­то за Бо­жи­ята си­ла и мъд­рост, за на­ша­та нес­по­соб­ност да раз­бе­рем Не­го­во­то ве­ли­чие тряб­ва да ни из­пъл­ва със сми­ре­ние. Тряб­ва да от­ва­ря­ме Сло­во­то Му със съ­що­то свя­то стра­хо­по­чи­та­ние, с ко­ето бих­ме влез­ли в Не­го­во­то при­със­т­вие. Ко­га­то се доб­ли­жа­ва­ме до Биб­ли­ята, ра­зу­мът тряб­ва да приз­нае съ­щес­т­ву­ва­не­то на един ав­то­ри­тет по-висш от са­мия не­го, а сър­це­то и умът ­ да се прек­ло­нят пред ве­ли­кия АЗ СЪМ.

Има мно­го не­ща, по­ви­ди­мо­му труд­ни или не­яс­ни, ко­ито Бог ще обяс­ни и ще нап­ра­ви по­нят­ни за хо­ра, стре­мя­щи се да ги раз­бе­рат. Но без ръ­ко­вод­с­т­во­то на Све­тия Дух ще бъ­дем пос­то­ян­но из­ло­же­ни на опас­нос­т­та да из­к­ри­вя­ва­ме Пи­са­ни­ята или да ги тъл­ку­ва­ме пог­реш­но. Съ­щес­т­ву­ва та­ко­ва че­те­не на Биб­ли­ята, ко­ето е без пол­за, а в мно­го слу­чаи до­ри на­на­ся ис­тин­с­ка вре­да. Ко­га­то Бо­жи­ето сло­во се от­ва­ря без бла­го­го­ве­ние и без мо­лит­ва, ко­га­то мис­ли­те и чув­с­т­ва­та не се със­ре­до­то­че­ни вър­ху Бо­га или не са в хар­мо­ния с Не­го­ва­та во­ля, умът би­ва пом­ра­чен от скеп­ти­ци­зъм и то­га­ва са­мо­то изу­ча­ва­не на Биб­ли­ята за­сил­ва съм­не­ни­ето. Вра­гът по­ема кон­т­ро­ла вър­ху мис­ли­те и вну­ша­ва неп­ра­вил­ни тъл­ку­ва­ния. Ви­на­ги ко­га­то хо­ра­та не се стре­мят да бъ­дат в ду­ми и на де­ло в съг­ла­сие с Бо­га, кол­ко­то и да са зна­ещи, ви­на­ги са склон­ни да се заб­лу­дят в сво­ето раз­би­ра­не за Пи­са­ни­ето и не е бе­зо­пас­но да се до­ве­ря­ва­ме на тех­ни­те обяс­не­ния. Те­зи, ко­ито че­тат Пи­са­ни­ята, за да тър­сят про­ти­во­ре­чия, ня­мат ду­хов­на про­ни­ца­тел­ност. С то­зи изо­па­чен пог­лед те ще виж­дат мно­го при­чи­ни за съм­не­ние и не­ве­рие в не­ща, ко­ито всъщ­ност са яс­ни и прос­ти.

Кол­ко­то и мас­ки­ра­на и прик­ри­та да е ис­тин­с­ка­та при­чи­на за съм­не­ни­ето и скеп­ти­циз­ма, в по­ве­че­то слу­чаи то­ва е лю­бов­та към гре­ха. Уче­ни­ята и ог­ра­ни­че­ни­ята на Бо­жи­ето сло­во не се при­емат ра­душ­но от гор­до­то, оби­ча­що гре­ха сър­це и хо­ра­та, ко­ито ня­мат же­ла­ние да бъ­дат пос­луш­ни на не­го­ви­те изис­к­ва­ния, са го­то­ви да се съм­ня­ват в ав­то­ри­те­та му. За да стиг­нем до ис­ти­на­та, тряб­ва да има­ме ис­к­ре­но же­ла­ние да я опоз­на­ем, как­то и сър­деч­на го­тов­ност да є се по­ко­рим. Всич­ки, ко­ито изу­ча­ват Биб­ли­ята с та­къв дух, ще на­ме­рят изо­бил­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за то­ва, че тя е Бо­жие сло­во и ще мо­гат да пос­тиг­нат та­ко­ва раз­би­ра­не на нейни­те ис­ти­ни, ко­ето да ги нап­ра­ви мъд­ри за спа­се­ние.

Хрис­тос е ка­зал: “Ако ис­ка ня­кой да вър­ши во­ля­та Ми, ще раз­бе­ре уче­ни­ето Ми”11. Вмес­то да за­да­ва­те въп­ро­си и да пред­с­та­вя­те не­се­ри­оз­ни въз­ра­же­ния по от­но­ше­ние на оно­ва, ко­ето не раз­би­ра­те, обър­не­те вни­ма­ние на свет­ли­на­та, ко­ято ве­че е из­г­ря­ла над вас, и ще по­лу­чи­те още по-го­ля­ма свет­ли­на. Из­пъл­ня­вай­те чрез Хрис­то­ва­та бла­го­дат все­ки дълг, кой­то ви е бил яс­но пред­с­та­вен и кой­то сте раз­б­ра­ли, и ще бъ­де­те в със­то­яние да раз­бе­ре­те и из­пъл­ня­ва­те и оно­ва, в ко­ето се­га се съм­ня­ва­те.

Има ед­но до­ка­за­тел­с­т­во, от­к­ри­то за всич­ки ­ и за най-об­ра­зо­ва­ния, и за най-не­ве­жия ­ до­ка­за­тел­с­т­во­то на лич­но­то пре­жи­вя­ва­не. Бог ни ка­ни да опи­та­ме са­ми за се­бе си ре­ал­нос­т­та на Не­го­во­то сло­во, ис­тин­нос­т­та на Не­го­ви­те обе­ща­ния. Той ни ка­ни: “Вку­се­те и виж­те, че Гос­под е благ”12. Вмес­то да за­ви­сим от ду­ми­те на ня­кой друг, тряб­ва са­ми да вку­сим. Той за­явя­ва: “Ис­кай­те и ще по­лу­чи­те”13. Не­го­ви­те обе­ща­ния ще бъ­дат из­пъл­не­ни! Те ни­ко­га не са про­па­да­ли, ни­ко­га не мо­гат да не се сбъд­нат, ни­ко­га ня­ма да ра­зо­ча­ро­ват. Ко­га­то се приб­ли­жа­ва­ме до Исус и се рад­ва­ме в пъл­но­та­та на лю­бов­та Му, на­ше­то съм­не­ние и мрак из­чез­ват в свет­ли­на­та на Не­го­во­то при­със­т­вие.

Апос­тол Па­вел каз­ва, че Бог “ни е из­ба­вил от влас­т­та на тъм­ни­на­та и ни е пре­се­лил в цар­с­т­во­то на Своя въз­лю­бен Син”14. И все­ки, кой­то е пре­ми­нал от смърт в жи­вот, е в със­то­яние да “пот­вър­ди с пе­ча­та си, че Бог е ис­ти­нен”15. Та­къв чо­век мо­же да сви­де­тел­с­т­ва: “Аз се нуж­да­ех от по­мощ и я на­ме­рих в Исус. Вся­ка моя нуж­да бе­ше за­до­во­ле­на, гла­дът на ду­ша­та ми се на­си­ти; се­га Биб­ли­ята е за мен от­к­ро­ве­ние от Исус Хрис­тос. Пи­таш за­що вяр­вам в Исус? За­що­то за мен Той е Бо­жес­т­вен Спа­си­тел. За­що вяр­вам в Биб­ли­ята? За­що­то съм чул чрез нея гла­са на Бо­га, Кой­то го­во­ри на ду­ша­та ми.” Мо­жем да има­ме в се­бе си убеж­де­ни­ето, че Биб­ли­ята е ис­тин­на и че Хрис­тос е Бо­жи Син. Зна­ем, че не след­ва­ме хит­ро из­мис­ле­ни бас­ни.

Ап. Пе­тър уве­ща­ва бра­тя­та си да рас­тат “в бла­го­дат и в поз­на­ни­ето на на­шия Гос­под и Спа­си­тел Исус Хрис­тос”16. Ко­га­то рас­тат в бла­го­дат, Бо­жи­ите де­ца пос­то­ян­но ще при­до­би­ват все по-яс­но и по-яс­но раз­би­ра­не на Не­го­во­то сло­во. Ще съ­зи­рат но­ва свет­ли­на и но­ва кра­со­та в свя­ти­те ис­ти­ни. За те­зи ис­ти­ни сви­де­тел­с­т­ва ис­то­ри­ята на цър­к­ва­та през всич­ки ве­ко­ве и та­ка ще про­дъл­жа­ва до края. “Пъ­тят на пра­вед­ни­те е ка­то свет­ли­на­та на зо­ра­та, ко­ято све­ти все по-сил­но и по-сил­но, до­ка­то ста­не съ­вър­шен ден.”17

Чрез вя­ра мо­жем да пог­лед­нем в бъ­де­ще­то и да се уло­вим здра­во за обе­ща­ни­ето, ко­ето Бог е дал за на­ше­то ду­хов­но из­рас­т­ва­не: чо­веш­ки­те ни дар­би и спо­соб­нос­ти се съ­еди­ня­ват с Бо­жес­т­ве­ни­те и вся­ка си­ла на ду­ша­та би­ва до­ве­де­на в пря­ка връз­ка с Из­точ­ни­ка на свет­ли­на­та. Мо­жем да ли­ку­ва­ме, че Бог в Сво­ето мъд­ро про­ви­де­ние е ра­зяс­нил всич­ко, ко­ето ни е сму­ща­ва­ло. Оне­зи не­ща, ко­ито са из­г­леж­да­ли труд­ни за раз­би­ра­не, то­га­ва ще на­ме­рят сво­ето обяс­не­ние и там, къ­де­то на­ши­те ог­ра­ни­че­ни умо­ве са от­к­ри­ва­ли са­мо обър­к­ва­не и раз­би­ти на­ме­ре­ния, ще съз­рат най-съ­вър­ше­на­та и прек­рас­на хар­мо­ния. “Се­га виж­да­ме не­яс­но, ка­то в ог­ле­да­ло, а то­га­ва ще виж­да­ме ли­це в ли­це; се­га поз­на­вам от­час­ти, но то­га­ва ще поз­ная та­ка, как­то съм поз­нат.”18

1 Йов 11:7, 8

2 Римл. 1:33

3 Пс. 97:2

4 2Петр. 3:16

5 Ев­реи 3:12

6 1Кор. 2:10

7 Втор. 29:29

9 1Кор. 2:11, 10

10 Йо­ан 16:13, 14

11 Йо­ан 7:17 (рев. пр.)

12 Пс. 34:8

13 Йо­ан 16:24

14 Кол. 1:13

15 Йо­ан 3:33

16 2Пет­ро­во 3:18

17 Пр. 4:18

18 1Кор. 13:12