Глава 07 - КАТОЛИЧЕСКАТА КАМПАНИЯ ЗА АМЕРИКА

Глава 7

КАТОЛИЧЕСКАТА КАМПАНИЯ ЗА АМЕРИКА

Заглавието ви грабва окото, нали? Може би си мислите, че аз съм го измислил? Тогава помислете отново. За първи път чух за Католическата кампания за Америка на конференцията „Път към победата“ на Християнската коалиция през 1995 г. и на Стратегическия брифинг през уикенда след Деня на труда. В брошурата, която получих тогава, се казва: „Бордът на директорите на Католическата кампания за Америка ви кани да се присъедините към нас на Първата ежегодна национална конференция, която ще се проведе в столицата Вашингтон на 17 и 18 ноември 1995 г.“ Приех поканата и започнах да правя планове как да посетя мероприятието.

По-нататък в брошурата се обясняваше: „Католическата кампания за Америка е основана през 1991 г. е мисията да активизира гражданите католици, да повиши влиянието на католическия електорат при формулиране на политиката и да насочи вниманието на обществеността към богатството и красотата на католическите учения. Националната конференция е още една стъпка напред към постигането на нашата мисия. Целта ни е да привлечем 1500 католици от цяла Америка, които да се обединят в това уникално католическо преживяване.“

Списъкът от 15-те члена на борда на директорите включва познати имена като Уйлям Бенет, бивш секретар на САЩ по въпросите на образованието и „цар на наркотиците“; Мери Елън

78

Борк, писателка и лекторка за католическия начин на живот; бивш религиозен учител като монахиня в „Свещеното сърце“ и сега съпруга на съдията Робърт Борк; Хю Ксри, бивш губернатор на Ню Йорк; Томас Милейди, бивш посланик на САЩ в Светия престол; Томас Монахън, собственик на веригата от пицарии „Домино“; и франк Шекспир, бивш посланик на САЩ в Светия престол. Техният национален духовен съветник е „негово преосвещенство кардинал Джон 0’Конър“, архиепископ на Ню Йорк. Очевидно е, че зад тази организация стоят сила, влияние и пари.

Тъй като е Врете...

Тези думи са основната мисъл, мотото на Католическата кампания за Америка и често се появяват в нейната литература. Думите ми напомнят за едно твърдение на „Великата борба“: „Римокатолическата църква е удивителна в своята проницателност и коварство. Тя може да предвиди какво ще стане. Спокойно изчаква благоприятния момент, виждайки, че протестантските църкви я почитат, като приемат изкуствената събота, и се приготвят да я наложат със същите средства, употребявани от самата нея в миналото. Отхвърлящите светлината на истината ще потърсят помощта на силата, обявила се за непогрешима, за да възвеличат едно нейно нареждане. С каква готовност ще се притече тя на помощ на протестантите в това дело - не е трудно да си представим. Та кой разбира по-добре от папските водачи как трябва да се постъпва с непослушните на църквата?“ (стр. 353).

Спокойно изчаква благоприятния момент. Но сега казва: „Време е!“ Друго популярно понастоящем клише сред католиците е: „Да грабнем католическия момент.“ Организаторите на Католическата кампания твърдят: „Католическата кампания за Америка е точно това - една Католическа кампания за Америка“. Тс казват: „Изграждаме най-великата коалиция от католически лидери в американската история и набираме тези лидери от всяка част на страната и от всяка професия.“

Целите на ККА са обявени с четири кратки изречения в брошурата за набиране на членове:

79

Започни... да набираш членове за най-великата коалиция от католически лидери в американската история посредством безпрецедентна мобилизация на католическите лидери на национално, щатско и местно ниво.

Активирай... гражданите католици, които никога преди не са били активни, и ги обучи да служат като ръководители на местно ниво.

Информирай... американското общество за католическата перспектива посредством реалните медийни възможности и е национална кампания по радиото, телевизията, както и с печатни материали, и защитавай църквата, когато я атакуват.

Създай... възможности за католиците да демонстрират на

политиците силата на организираните католически избиратели.

Бившият губернатор на Ню Йорк и член на борда на директорите на Католическата кампания Хю Кери заявява: „Има основания 58 милиона американци да се обявяват за католици -защото това е църква, която учи, и църква, която стои зад нещо. Време е да демонстрираме нашта католическа жизненост и да се включим в обществените политически дебати. Имаме и хората, и силата да се впуснем в това движение - движение, което ще е от полза за всички американци.“ Очевидно, искаме или не, ще забележим настъпването на промени, които са „за наше собствено добро“.

Брошурата завършва с думите: „Американците католици са в уникалното положение да могат да повлияят на обществото. Ние сме най-голямата деноминация в Америка. Вярваме, че е настъпило времето да дадем право на глас на безбройните американци католици като теб, които копнеят за по-морална Америка

П ьрвата ежегодна конвенция на Католическата кампания за Америка се проведе на 17 и 18 ноември 1995 г. в хотел „Рене-санс“ във Вашингтон. Материалите за регистрация бяха сложе-

80

ми в голяма лъскава папка със звездите и ивиците на американ-• кото знаме отпред и голяма цветна снимка на папата на задна-| .1 корица. Срещата започна с няколко минути закъснение - не t.iщото изпълнителният директор Майкъл ферджисън не беше I отов, а по-скоро защото първият говорител, почитаемият Хенри Хайд от Палатата на представителите на САЩ, все още не опие дошъл от Долната камара. Докато чакахме, ферджисън спомена за Ватикан II и за Католическата църква за „приятелския потребител“, появила се в резултат от това. Той отдаде дължимото и на „Светия отец“ (папа Йоан-Павел II) и „Блажената Де-n:i Майка“.

По време на представянето си Хенри Хайд бе посочен като | .гголическия мирянин за 1994 г. на Християнската коалиция. Гой отбеляза, че „Католическата кампания за Америка е много икъсняла. Сега имаме 128 католици в Парламента и 21 в Сена-\ л.Ако католиците бяха зад нас, винаги бихме прокарали деня.“

Ричард Джон Нюхаус, който преди да се обърне към Като-ипческата църква е бил лутерански проповедник в продължение п,1 17 години, е бил кръстен и по-късно ръкоположен в свещенически сан от кардинал Джон 0’Конър от Ню йоркската епархия. ('лед като станал католик, Нюхаус станал и поборник за католицизма и за екуменическата работа с протестантите. Той и протестантът Чък Колсън са главните съставители на историческия документ „Евангелистите и католиците заедно“.

Нюхаус бе един от говорителите на конференцията на Католическата кампания за Америка. Забележките му бяха твърде насочени. „Ние (католиците) принадлежим на Америка, за да променим реда, по който са протичали нещата твърде дълго в наша-| а страна. Католиците имат специфична отговорност поради мно-| очислеността и мисията си. „Христовата невеста“ не се дава под наем. Не можем да бъдем обвързвани от други коалиции. Ако не бяха американците католици, нямаше да има движение в епцита на живота. Великият въпрос е истината - моралната ис-| и на. Истината се определя от множеството, както ни се казва в мщикликата на Йоан-Павел II „Centisemus Annus.“ Той приключи обръщението си с думите: „По всяка вероятност след две поколения този папа ще е познат като „Йоан-Павел Велики“. Този п.япа изложи ясно католическата вяра.“

81

Конференцията на Католическата кампания се проведе само шест седмици след посещението на папата в Съединените щати. Съответно мнозина от говорителите или цитираха, или прославяха „Светия отец“ в изказванията си. Другата гореща тема бяха абортите. Уйлям Бенет нарече абортите „културно убийство“ - термин, избран от папата.

В изказването си Томас Милейди, посланик на САЩ в Светия престол от 1989 до 1993 г., отбеляза феноменалното нарастване на Католическата църква в Съединените щати. През 1776 г. в САЩ е имало само 30 000 католици - 1,4% от населението. Днес те са 57 000 000 - 26% от населението. Милейди, който е бил ангажиран в католическата образователна система, каза, че тя включва два милиона студенти и ученици в 7189 основни училища; 623 000 ученици в 1271 гимназии; 660 000 студенти в колежи и университети.

Най-поразителните изказвания на Милейди бяха в края на речта му. Бяха толкова поразителни, че просто нс можех да повярвам на ушите си. Предавам точно думите му, записани на ауди-окасета: „Католиците миряни са длъжни да провеждат кампания за съвместяване на основните католически учения със законовите, институционалните и законодателните правила, традиции и закони на страната. Съветът на папата, записан в прекрасната енциклика („Evangelium Vitae“) сега може просто да бъде изтълкуван за американците католици. Миряните би трябвало да са активни в избирателния процес на местно, щатско и федерално ниво. Тяхното влияние би трябвало да повлияе на обществената политика така, че тя да се придържа колкото се може по-близо до католическите учения. “ От думи като тези не може да остане никакво съмнение за целите на папетвото в Съединените щати. И най-необикновеното в настоящия климат е, че протестантите са готови да им помогнат в осъществяването на тази цел! ОТКРОВЕНИЕ 13 ГЛ. СЕ ИЗПЪЛНЯВА ПРЕД О ЧИТЕ НИ!

Плановете на Католическата кампания за бъдещето

Докато чакахме появяването и речта на конгресмена Крис-тофър Смит, Майкъл ферджисън очерта някои от бъдещите планове на Католическата кампания за САЩ. ККА ще спонсорира големи събрания в цяла Америка за сплотяване на верните католици. Ще има и развитие на местно ниво. Давайки си сметка, че гласуващите католици са 26%, сред тях ще се направят проучвания, които впоследствие ще бъдат изпратени на президента на САЩ, на кабинета, на сенаторите, конгресмените и църковните лидери.

В своята основна реч в защита на живота конгресменът ('мит нарече президента Бил Клиптън „президентът на абортите“. И той като Ралф Рийд от Християнската коалиция посочи, ме всички президенти на САЩ от Джон Кенеди насам са били избирани благодарение на гласовете на католиците. Дори Бил Клинтън спечели „болшинство“, но нс и пълно мнозинство от гласовете на католиците. Смит отбеляза, че президентът и г-жа Клинтън са били в Нюарк, за да поздравят папата при пристигането му в САЩ през първата седмица на октомври 1995 г. и че са посетили католическите служби на папата в Катедралата на Свещеното сърце. Смит каза на присъстващите на Конференцията на Католическата кампания, че „Клинтън надминал католиците по време на литургията и бил аплодиран със ставане на крака от конгрегацията, когато си тръгвал оттам“. Но след това завърши: „Не можем да го пуснем пак да влезе!“

Очевидно е, че ако ККА успее да сплоти верните католици да гласуват заедно за „християнските ценности“ на изборите през 1996 г., следващият президент няма да е привърженик на абортите. Конгресменът Смит каза, че за съжаление от 149 католици -членове на Конгреса, повечето се обявяват в защита на абортите. Той посочи, както и папата в „Evangelium Vitae“, че политическите лидери католици би трябвало и да гласуват като католици.

83

Ралф Рийд говори пред Католическата кампания

Ралф Рийд, изпълнителният директор на Християнската коалиция (чийто президент е Пат Робъртсън), бе специалният говорител на Конференцията на католическата кампания. С пре-зентацията си той изрази своето огорчение от „тесногръдието“, проявявано към католиците в миналото, и насърчи ККА да работи съвместно с Християнската коалиция за изборите през 1996 г. Неговите бележки бяха също толкова значими, колкото тези на посланик Милейди.

„Вярвам, че зародилото се сътрудничество и съюз между католици и протестанти ще бъде най-мощната сила на електората през 90-те години и след тях. И всеки, който пренебрегне този съюз, ще допусне голяма грешка.

Това е историческо време за нашия народ и за нашите взаимоотношения като протестанти и католици.

Промяната, която наблюдаваме в Америка, не е само политическа. Това е по-скоро духовно издигане, което размества пластовете в американския политически пейзаж. И именно католиците стоят в центъра на този процес. Според проучванията, направени след изборите през 1994 г., за първи път в американската история римокатолиците - болшинството от тях (56% от посещаващите църква католици и 51% от всички католици) - гласуваха за републиканците.

Вярвам, че така, както евангелистите се превърнаха в ос-новната електорална маса за Републиканската партия, така днес католиците осигуряват на американските политици онези гласове, които да наклонят везните в тяхна полза. Кандидатът, който спечели гласовете на католиците, ще може да управлява Америка. Откакто Джон ф. Кенеди бе избран за президент през 1960 г., нито един президент на САЩ не е бил избиран без решаващите гласове на католическия електорат. Ричард Никсън ги спечели през 1968 и 1972 г., Джими Картър едва успя през 1976 г., Роналд Рсйгън и Джордж Буш изкараха до края на 80-те и Бил Клинтън успя да спечели болшинството - не множеството, а болшинството на католическия вот през 1992 г. Вотът на католиците държи

84

ключа към бъдещето на Америка. И аз вярвам, че ако те могат да се обединят с евангелистките християни - протестантите, споде-нищи техния възглед за светостта на невинния човешки живот, за необходимостта от религиозна свобода, за избор на училище и »а ценностите на здравия разум, - вярвам, че ако католиците и евангелистите могат да се обединят, няма да има човек, който да се кандидатира за какъвто и да е пост, в който и да е град или щат в Америка, и да не може да бъде избран. Няма да има законопроект, който да не бъде приет или в Конгреса, или в която да било щатска законодателна камара в Америка. Това е зараждащата се сила на днешния електорат.

Колко исторически вярно е това! Защото не е необходимо да ви напомням, че в американската история е имало време, когато главните политически партии през XIX век всъщност са има-ми антикатолически пунктове в политическите си платформи.

Чак през 1928 г. един католик бе представен за кандидат на една от основните партии и се провали на изборите, защото фанатиците направиха от католическата му вяра голям въпрос.

Истината, приятели мои, е следната: католицизмът никога не е бил, не е и никога няма да бъде заплаха за демокрацията в Америка. Той е бил и си остава най-колоритната и най-жизнена нишка, преминаваща през гоблена на американската демокрация.

Кардинал Гибонс каза следното: „Няма друга конституция, която до такава степен да хармонизира с католическите принципи, както Американската конституция; и нито една религия не е и такова съгласие с тази Конституция, както католическата.

Искам да знаете, че като евангелисти ние сме застанали рамо до рамо с вас, за да се уверим, че вече никога тесногръдието няма да бъде насочвано против католиците; и тяхната религия няма да бъде използвана за изпитването и смълчаването им и за отстраняването им от обществения живот. Необходимо е било вие да дойдете в политическия живот на нашата страна. Вярата в Бога не е нещо лошо за Америка, тя е добро за нея. Ние трябва да насърчаваме хората, които вярват в Бога, да се включват в обществения живот, а не да ги осмиваме и да ги атакуваме по медиите, в културните среди и в политическите беседи.

85

Вероятно знаете, че наскоро бе организирано подразделение на Християнската коалиция, наречено Католически алианс, предназначен да оформя и да изгражда мостове в сътрудничеството е римокатолиците. Католическият алианс ще бъде движение на миряните също като Католическата кампания.

факт е, че днес 16 процента - 250 000 - от членовете на Християнската коалиция са римокатолици.

Главният ми лобист тук, във Вашингтон, Брайън Лапена, е римокатолик. Морийн Розелли, която е директор на Католическия алианс, е тук и, разбира се, също е католичка. Главният заместник на Брайън и наш лобист №2 тук, във Вашингтон, е римокатолик. И човекът, написал проекта и редактирал нашия „Договор с американското семейство “ е римокатолик, завършил университета „Нотр Дам“.

Истината е, че вие и ние се обединяваме. Защо се обединяваме? Защото тъмнината дотолкова вече преобладава, че светлината трябва да се сплоти. Събираме се заедно, защото каквито и да са теологическите ни различия, има много повече неща, които ни обединяват и ни събират заедно, отколкото онези, които ни разделят.

Не можем да отречем, че като народ на вярата сме били разделени от вековна бездна на недоверие и подозрение. Добрата новина е, че над бездната се хвърлят мостове и стените рухват. Вярвам, че това не е дело на човек. Вярвам, че това е Божие дело. Вярвам, че Бог въвежда ново дело.

Точно затова е Чарлс Колсън, Ричард Джон Нюхаус, кардинал Джон 0’Конър и Бил Брайт с толкова вълнение се присъединяваме към университетския кръстоносен поход за Христос в подкрепа на проекта за обединението на католиците и евангелистите. Това ни събира, за да работим заедно за неща, за които сме дълбоко загрижени.

Приятели мои, предстои ни да извършим голяма работа. Нека да тръгнем да я вършим, и то ръка за ръка - обединени.“ Бележките на Ралфо Рийд към Католическата кампания за Америка бяха наистина исторически и въпреки че той може да не осъзнава това, бяха изявления, изпълняващи пророчеството.

86

Дийл Хъдсън, редактор на списанието „Крайсис“, бивш юж-побаптистки проповедник, приел римокатолицизма, започна об-I > I.щението си към Конференцията на ККА приблизително по ' медния начин: „Най-великата сила на земята се крие в евхарис-| мита (ритуал, при който се вярва, че се приемат истинското тя-мо и кръв на Христос).“ Той продължи с думите: „Ралф Рийд ни приветства в обществения сектор. Срамота е, че още не сме там. Можем да предложим много повече неща от другите. Ралф (Рийд) ми каза, че „Evangelium Vitae“ (папската енциклика, преведена ма английски език като „Евангелието на живота“) се поглъща кадно от евангелистите. Той завижда на нашата философия за ..Естествения закон“.

Само веднъж се спомена за католическите гонения в мина-мото. Хъдсън каза: „Когато някой ви попита за Инквизицията,

11росто кажете: Ние допуснахме грешки, но какво ще кажете за нашите университети, болници и благотворителни организации?“ It края на речта си той отправи предизвикателство към присъстващите на конференцията: „Ние трябва да подновим вярата си, като четем папата. Четете неговите книги!“

Най-интересни бяха думите на Джон М. Хас, кардинал Джон Крол, професор по морална теология в Семинарията „Св. Чарлс боремео“ към епархията на архиепископа на Филаделфия. Той попита: „Какможем да кажем на нашите ближни американци, че няма защо да се страхуват от нас? Папата казва: „Не се бойте.“ И така, с какво толкова е забележителна Католическата кампания за Америка? Нейният бивш изпълнителен директор Томас Уейкс Джуниър обяснява: „Смятаме това (първата ежегодна конвенция) като на нещо, което наистина ще бъде голяма ежегодна конвенция, равностойна на „Пътя към победата“ на Християнската коалиция.“ Уейкс каза, че макар ККА да е насочила усилията си към 1996 г. (федералните избори), тя прави дългосрочни планове за 2000-та година и за онова, което папата нарича „велик католически златен век“ („Нешънъл кетълик реджис-гър“, 26 март 1995 г.).

87

Върху формуляра за присъединяване към Католическата кампания за Америка е отпечатан цитат от Втория ватикански събор - Декрет на апостолата на миряните: „Католиците ще направят значимостта на своите убеждения толкова влиятелна, че законите да се съгласуват с моралните наставления и с общото благо.“

Защо тези неща се случват толкова бързо и толкова смело в Америка? ЗАЩОТО Е ВРЕМЕ!