Глава 17 - Тема 04 - Тайното грабване - една от многото фалшификации преди Пришествието

В абсолютно противоречие на описаните по-горе събития е доктрината за тайното грабване, която предполага, че Божият народ ще бъде тайно отведен в небето, докато необърнатите остават на земята, за да получат равностойността на втори шанс. Доктрината за втория шанс е фалшива надежда, която пречи на хората да променят живота си и да оправят отношенията си с Бога.

„Нека остави безбожният пътя си и човекът на греха — помислите си; нека се обърне към Господа и Той ъце се смыли над него; и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро “ (Исая 55:7).

„Но ако безбожният се обърне от всичките грехове, които е въръиил, и I всичките Ми наредби и постъпва право и праведно, той непременно ъце \ее, няма да умре. Всичките му престъпления, които е извършил, нямада му се помнят; заради правдата, която е вършил, ще живее. Имам ли Аз благоволение в смъртта на безбожния? — заявява Господ Бог. - Не ли по- скоро в това, да се обърне от пътя си и да живее? “ (Езекиил 18:21-23).

Тук в тези стихове отново имаме „ако“. Спасението зависи от послушанието. Ще трябва да даваме сметка за делата си.

„Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ъце отплати на всекиго според делата му“ (Матей 16:27).

Бог не може да прави компромиси със Своята справедливост.

„Бог е справедлив. Той ще отплати със скръб на онези, които ви нас- кърбяват, и ъце даде утеха на вас наскърбените, както и на нас. Това ще се случи, когато Господ Исус се яви от небето в ослепителен огън със Своите могъщи ангели “ (2 Солунци 1:6, 7; Е1ов международен превод).

Според тези стихове утехата за праведните и отплатата за нечестивите се дават по едно и също време - при завръщането на Христос. Диспенсаци- оналистите разделят тези събития с период от седем години. Първо граб- ването, след това унищожаването на антихриста при Второто пришествие. През този предполагаем период еврейският народ щял да премине през време на скръб и да приеме Христос.

Славата на Второто пришествие на Христос по никакъв начин не намеква за тайно идване. Събитията от него са описани като случващи се по едно и също време. Завръщането на Христос е блажената надежда на Божия народ - Исус ще се яви (1 Коринтяни 1:7; 1 Петрово 1:7,13; 4:13). Диспен- сационалистите не вярват в Духовния Израел (църквата), но смятат, че обещанията са за буквалния Израел. По този начин те отделят Църквата от Израел, но в Библията не откриваме такова разграничение.

„Ина всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израел “(Галатяни 6:16).

Символиката в Библията винаги насочва към нещо по-голямо. Сянката е по-маловажна от този, който хвърля сянка. Агнето сочи към Христос - последният е много по-велик от първото. Буквалният Вавилон сочи към „Вавилон“ в края, който обхваща всички вероотстъпнически сили в последното време. Буквалният Ерусалим или древният Израел е символ на духовния Ерусалим (или Израел) в края на времето, който включва всички изкупени от всички епохи. Диспенсационалистите буквализират символа и го приравняват с праобраза. Те очакват буквално възсъпановяване на Вавилон и Израел, което би било същото като да очакваме завръщането на едно

буквално агне.

Според гледището на диспенсационализма скръбта е определена само за евреите. Но в Библията не намираме такъв възглед. Точно обратното - изпитанията и премеждията са предназначени да очистят и излекуват църквата от греха (1 Солунци 3:3).

Съставляващите Божия народ, които са „изпрали дрехите си в кръвта на Агнето“, трябва да преминат през времето на скръбта.

„Тогава един от старейшините проговори, като ми каза: Тези, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли? И аз му казах: Господине, ти знаеш. А той ми каза: Това са онези, които идват от голямата скръб; и са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето “ (Откровение 7:13, 14).

„Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде. И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата. Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми (...) И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите — синовете на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свърьиекът на света; а жетварите са ангелите. И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие; и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша“ (Матей 13:24-30; 36-43).

Нечестивите и праведните остават заедно до жетвата - завръщането на Христос.

Когато древният Израел е освободен от египетското робство, язвите не падат, след като израелтяните са напуснали страната. Те присъстват и наблюдават събитията, като самите те понасят последиците от първите три язви. Обаче Бог по свръхестествен начин ги запазва от другите седем язви,

точно както ще запази по свръхестествен начин и Божия народ в послет:- д време от пораженията на седемте последни язви, които ще връхлетят земи (Откровение 3:10-13). Те са призовани да държат здраво истината, дол Той дойде. Те не са грабнати преди да започнат събитията. Стиховете, кои често се цитират в подкрепа на тайното грабване, са: II

„ Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха 4 и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докаЯ дойде потопът и завлече всички — така ще бъде и пришествието на Човея кия Син. Тогава двама ще бъдат на полето: единият ще се вземе, а другия ще се остави. Две жени ще мелят на мелницата: едната ще се вземе. 1 другата ще се остави. Затова бдете, загцото не знаете в кой ден ще doim вашият Господ “ (Матей 24:38-42).

Тези стихове не са доказателство за тайно грабване. Просто посочва! че при завръщането на Христос някои ще бъдат спасени, а други - изгубеш Възгледът на диспенсационалистите, че накрая „антихристът“ ще се поя в след тайното грабване, също не се потвърждава от учението на Библията з човека на греха (виж „Човекът зад маската“). Библията категорично заявява че тази сила ще се появи от църквата, а не след църквата. i

,, Дечица, последно време е; и както сте чули, че идва Антихрист, таке и сега са се явили много антихристи; от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото, ако бяха от нас, щяха да останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас “ (1 Йоаново 2:18, 19).

След като са преминали през времето на скръбта и са усетили гнева на антихриста, Божиите верни се надяват единствено на завръщането на Хрис-i тос. Точно както с кръвта на агнето трябва да бъдат намазани стълбовете на вратите в жилищата на израелтяните през нощта на последната язва в Египет, така и с кръвтаАгнето трябва да се намажат „стълбовете“ на сърцето, за да види ангелът на смъртта, че сме изкупени с Исусовата кръв.

,,И в онзи ден гце кажат: Ето, това е нашият Бог, чакахме Го да ни спаси. Това е Господ, чакахме Го. Ще се радваме и ще се веселим в спасението Му“ (Исая 25:9)