Глава 10 - НОВИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА СПИН

Глава 10 - НОВИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА СПИН

СПИН като нарушение на обмяната на веществата

В тази глава бих искал да Ви съобщя за моите собст­вени дългогодишни изследвания върху физиологически-те основи на СПИН и на връзката между СПИН и нару­шенията в обмяната на веществата, които може да въз­никнат от тежък емоционален и физически стрес.

Аз мисля, че СПИН не е предизвикан от вирус. При него се касае за нарушение на обмяната на вещества­та, предизвикано от нездравословен начин на живот. СПИН момее да възникне също така и при силно недох­ранване в бедните, измъчени от глад общества.

Знам, че с тези мои възгледи се обръщам срещу все­общото убеждение, наложило се чрез едностранчивото му представяне от медиите, където СПИН се разглежда като социален проблем. Но един ангажиран учен трябва да прецени и изследва един проблем от всичките му ас­пекти. Едва сега започваме да разбираме, какво може би представлява СПИН. Но знаем, че той не е болест, пре­дизвикана от вирус! В края на тази глава представям всичко, което се прави в областта на СПИН-изследвани-ята. Ще Ви покажа също, че съм въвлечен в центъра на спора.

В настоящия момент точното разбиране на СПИН става възможно само, ако го разглеждаме през призмата на едно предизвикано от стреса нарушение. Не можем да затваряме очи пред новите информации, само защото сме прегърнали идеята, че тази болест се предизвиква от група вируси, които се обозначават с названието HIV (Human Immunodeficiency Virus — англ.: вирус на имун­ната недостатъчност при човека). (В България е прието названието СПИН — синдром на придобитата имунна недостатъчност. — б. пр.)

От известно време е научно доказано и признато, че при болните от СПИН съединенията на аминокиселини­те в организма отчетливо се отклоняват от нормалните съединения. Най-често те показват драстична липса на метионин, цистин и Zystein — три особено важни амино­киселини. Освен това видимо е повишено нивото на аргининовата и глутаминовата киселини. Това състояние на драстично неравновесие на аминокиселините изглежда продължава известно време, преди пациентът наистина да се разболее. При пациенти с клинично доказан СПИН този модел на съединяване на аминокиселините е преоб­ладаващ. В раздела за триптофана бе обърнато внима­ние, че съединенията на аминокисеалините в организма може да се изменят и че някои липсват, когато се изпол­зват повече от останалите.

При серия опити ИЛ-6 и други подобни вещества (ТНФ — туморен некрозен фактор) бяха поставени в клетъчна култура, чиито клетки можеха да произвеждат вируса и следователно се образуваха частици от тип СПИН. Когато преди поставянето на ИЛ-6 или ТНФ в същата клетъчна култура се поставяше Zystein, не въз­никваха никакви СПИН-частици. Следователно има не­посредствена взаимна зависимост между създаването на СПИН-частиците и съдържанието на аминокиселини в клетката, която създава вируса. Оттук може да се напра­ви заключението, че СПИН-пациентите са жертви на не-равнопоставеност при съединяването на аминокиселини­те в техните организми. Ако можеха да въведат ред в об­мяната на белтъчините, те биха имали шанса да оживеят и техният организъм би могъл да окаже достатъчна съпротива и на останалите остри инфекции. И накрая, за да образува антитела против другите микроби, организмът се нуждае от най-важните аминокиселини в съответното съотношение.

За нещастие болните от СПИН обръщат внимание са­мо на вируса и пренебрегват физиологическото неравно­весие. Освено това те, за съжаление, не знаят какво вто­ростепенно значение има интрелевкин-6 за отделянето на кортизон и за образуването на интерлевкин-1. Тези и други подобни вещества се произвеждат, за да мобилизи­рат важни градивни вещества за борба със стреса и за от­страняване на възможните щети, предизвикани от опре­делени стресови фактори. Те трябва да разградят белтъ­чините в мускулите до основните аминокиселини, за да може последните да достигнат в черния дроб. При тежки увреждания, предизвикани от стреса, организмът се стре­ми да мобилизира най-важните градивни вещества — тя­лото практически се изхранва от себе си.

Един ранен боксьор или някой пациент, жертва на не­щастен случай, са зависими от този физиологичен про­цес, чрез който се отстраняват ненужните и жизненонеспособните тъкани, поправя се и се възстановява ранено­то място. Ако са необходими по-големи реконструкции, влизат в действие ИЛ-6 и еквивалента ТНФ. Те разлагат ДНК или РНК на повредените или умрели клетки, така че възникват фрагменти, които трябва да бъдат отстранени. Някои от тези ДНК- или РНК-частици се обозначават с названието ХИВ-частици — и това е основанието да съ­ществуват няколко вида ХИВ. Друго нещастно обстоя­телство е, че съединенията на аминокиселините при СПИН са почти същите, както при вазопресина. Една ваксина, която би могла да спре действието на СПИН, най-вероятни би спряла и действието на вазопресина. Изглежда това е причината да не бъде открита още дейс­твена ваксина против СПИН. Много съдбоносна е и разпространената представа, че всеки човек, които при тес­та е бил определен за ХИВ-позитивен, скоро ще умре от СПИН — когато дори самият страх от неизлечимата бо­лест може да доведе до смърта му.

Не бива, обаче, да подхождаме емоционално към тази тема и да се придържаме стриктно към научните знания за човешкото тяло. Просто трябва да осъзнаем един съв­сем обикновен факт: тъканите във вагината, около ануса и в червата са предназначени за различни цели. Вярно е, че при всички тях съществува еднаква сензорна система, която чрез един единствен централен механизъм регист­рира болката и удоволствието, но по структурата си тези тъкани изобщо не могат да бъдат сравнявани. Вагината е покрита с дебела, многослоеста лигавица, която наисти­на направо абсорбира сперматозоидите, но издържа на триене и използване на сила. Дори се отделя слуз, спо­собстваща триенето, за да противостои на външни сили. Освен това семенната течност притежава химически ка­чества, които повишават дебелината и съпротивителната сила на стените на влагалището и на кожата на пениса, която също е покрита с тази течност.

Семенната течност, която се отделя заедно със спер­матозоидите, има сложен състав. Тя съдържа химическо вещество, наречено трансглутаминаза (ТГА). При опре­делени обстоятелства ТГА свързва някои белтъчини с други такива. Тя принуждава някои клетки да умират по особен начин — те се сбръчкват, но не се разтварят. ТГА удебелява стените на вагината, за да бъде готова за нор­мално сексуално сношение между мъжа и жената. Това свойство на семенната течност при въвеждане в правото черво води до промяна на способността на стените на правото черво да абсорбират водата: затова се появява СПИН и диария. Семенната течност съдържа също бел­тъчини, които силно потискат имунната защита.

Това потискане на имунната защита улеснява пътя на сперматозоидите до матката и до яйцепроводите за оп­лождане на женското яйце. За тялото милионите сперма­тозоиди, които проникват в матката, са чужди вещества. Стените на матката и яйцепроводите биха реагирали много бурно, ако сперматозоидите не бяха защитени от това свойство на белтъчините в семенната течност. За да може да оживеят сперматозоидите, а по-късно и зароди­шът, които отделят антитела, различни от тези на тъкани­те на майката, имунната защита на майката трябва да бъ­де потисната за деветмесечния период на бременността. Вероятно това се извършва от вещество в спермата. То­ва потискащо имунната защита свойство на спермата прави възможно оцеляването на сперматозоидите и заро­диша по време на бременността и до раждането на дете­то. Интересен е фактът, че в последната трета на бремен­ността съотношението Т4:Т8 (клетките на имунната сис­тема, които поддържат или премахват защитната реак­ция) често е обратно.

Спермата не се абсорбира в женската вагина, тя тече през нея в зависимост от положението й. Правото черво, обаче, е облицовано със съвсем тънък слой фини клетки. Там спермата се задържа и може да упражни своето из­вънредно силно физиологическо въздействие. Вещества­та в спермата заобикалят защитната имунна система на приемника и я обезсилват, така както някой самолет из­бягва радарната система на противника, за да се освобо­ди от бомбения си товар. По този начин спермата е в със­тояние да обезсили имунната система на приемника, ко­гато нейните вещества попаднат в него. Затова и при бол­ните от СПИН хомосексуалисти също се наблюдава об­ратно съотношение на Т4:Т8 (т. е.броят на потискащите имунната система Т8-тромбоцити се увеличава). Ако спермата често попада в мъжкото или женското право черво, потискането на имунната реакция е неизбежно — не от някакъв вирус, а поради особените химически качества на спермата. Жени, които често допускат анално сношение, поради страх от забременяване, трябва да зна­ят, че спермата потиска собствената им имунна защита.

Трябва да добавим още, че стените на правото черво не понасят особено добре натиска, който се упражнява върху тях при сексуалните манипулации в ректума (пра­вото черво —б.пр.). Тези сексуални действия стават въз­можни поради едно единствено обстоятелство: правото черво няма рецептори за болка, чрез които да регистрира . вътрешните увреждания, ако например не бъде засегната коремната ципа. Коремната ципа (перитонеум) е тънкият външен защитен слой на храносмилателния тракт, който притежава достатъчно нервни влакна, за да може да ре­гистрира болката. Той образува единство, което въпреки това е достатъчно свободно, за да могат различните сег­менти на храносмилателния апарат да се плъзгат един над друг — за да се нагаждат към храносмилателната ка­ша, която протича през червата. Правото черво не е пок­рито напълно с коремна ципа като останалите части на храносмилателния тракт.

По този начин вътрешните стени на правото черво (ректума) могат да бъдат повредени от тласъците или прекалено разтегнати или манипулирани с юмрук или ръ­ка, без уврежданията да бъдат регистрирани, какъвто би бил случая при кожата, когато повредите биха предизви­кали сигнал за тревога. Правото черво е последната част от една анатомическа структура, чиято дейност се извър­шва при пълна тишина. Това обаче не означава, че ув­режданията не се отбелязват физиологически, не означа­ва също и че физиологическите стъпки за отстраняване на локалните увреждания трябва да бъдат по-малко енер­гични.

В рамките на възстановителната дейност се отделят химическите агенти ТНФ, ИЛ-1, ИЛ-6 и други, за да за­почнат действие по отстраняване на кризата. Ако увреждането е такова, че при него наличните бактерии посто­янно се разпространяват и усилват действието си, произ­водството на тези вещества се повишава. (Изследвания на болни от СПИН показаха, че те имат в кръвта си по-високо съдържание на ИЛ-6 и ТНФ). По-високото съдър­жание на ИЛ-6 води до разрушаване на клетките на зад-стомашната жлеза, крито произвеждат инсулин (както беше обяснено в главата за диабета). Затова може така лесно да бъде обяснено, защо при напреднал стадий на СПИН се появява диабет.

Тези вещества могат да бъдат сравнени с екип спаси­тели, които след земетресение са пристигнали на място­то на бедствието. Една група отстранява развалините, друга донася храна за оживелите, които не могат да бъ­дат евакуирани; трети възстановяват снабдяването с ток, вода и телефонните връзки. В някой от градовете това се извършва ежедневно и всички хора и машини са заети с това.

В организма протичат подобни процеси и вещества­та, които осигуряват протичането на необходимите фун­кции, са хормоните и подчинената им система от ензими. Принципът е един и същ. Всяка клетка има свой собствен живот и трябва да оцелее на своето място, след като се възстанови. Само умрелите или непоправимо повредени клетки трябва да бъдат раздробени и отстранени.

Ако при ректални манипулации се стигне до по-голя­мо напрежение от обикновеното, тези вещества започват с възстановяването. Но е нужен определен период от време, за да се върне началното състояние и да се възс­тановят тъканите. Ако тези наранявания се повторят и то върху тъкан, която вече е била отслабена, тези вещества трябва да действат още по-активно. Може да се стигне дотам, тези хормони и подчинените им ензими да започ­нат да работят непрекъснато и тяхното наличие в кръв­та да може да бъде измерено. Значението на тяхното засилено присъствие, а именно поправката на невъзможно­то за регистриране увреждане на правото черво не се разбира и причините за тяхната активност остават нео­бяснени. Така не се отчита един от аспектите на тяхната функция и те се приемат за първоначалния фактор за физиологическите трусове, обозначавани от общественото мнение с понятието СПИН.

При лабораторни изследвания беше установено, че Zystein пречи на отделянето на ХИВ в засегнатите клет­ки. Други опити показаха, че при болните от СПИН лип­сват Zystein и неговият предшественик цистин. При два лесни за разбиране експерименти беше ясно показано, че тази болест се развива в резултат на нарушения в обмя­ната на веществата. Ако клетките, които са достатъчно изродени, за да произвеждат ХИВ, получат Zystein, те коригират своята анормалност и не произвеждат повече ХИВ. Това, което е необходимо да знаем днес е, как при болните от СПИН може да се стигне до тази липса на Zystein. Сега трябва да започнем да изследваме този фе­номен, а не да вървим при изследването на СПИН към задънена улица, като се оставяме в плен на убеждението, че при него се касае за болест, причинявана от вирус.

По мое мнение тестът за ХИВ-позитивност показва само, че в увредената клетка има фрагмент от ДНК или РНК — което говори за разрушаване на клетъчното яд­ро. Това увреждане може да бъде предизвикано и от дру­ги фактори, един от които може да бъде липсата на Zystein или цинк, специално при хора от слаборазвитите, бедни страни. Възможно е също тук да се проявява ре­зултатът от едно трайно и засилващо се увреждане на правото черво, което води до дълготрайно натоварване на собствените резерви от белтъчни на тялото. Тестът сам по себе си не е точен индикатор за наличието на ве­щество, което причинява болестта.

Самият ХИВ-вирус възниква в резултат на силното увреждане на запаса от съединения на аминокиселините в тялото. Опустошителното неравновесие в запаса от аминокиселини умъртвява болните, а не ХИВ-вирусите.

След това изказване у много хора, които досега са вярвали, че СПИН се разпространява чрез кръвта, ще възникнат редица въпроси. Вярно е, че кръвта може да съдържа свободни ХИВ-частици; но тази кръв съдържа и други хормони и трансмитери, като някои от тях дори не се познават добре. Не може да се приеме, че СПИН се предизвиква от ХИВ-вирусите, преди да ни е напълно из­вестно физиологическото въздействие на останалите многобройни съставки на кръвната плазма.

В поредица много важни експерименти учените Бро­диш и Лимангроув доказаха, че стресираните вътрешни органи произвеждат един локален хормон, чието въз­действие е силно и трайно. Това води до освобождаване­то на големи количества кортизон. Локалният хормон може да се предаде с кръвта от едно животно на друго. Там той се задържа известно време и води до отделянето на кортизон. Този кортизон предизвиква на определени места в организма разпадане на някои клетъчни ядра и появата на ДНК-фрагменти, които много приличат на ХИВ-частиците. Тук също става дума за нарушение в об­мяната на веществата, дори и тестовете ясно да са пока­зали, че има образуване на ХИВ-частици.

Трябва да знаем, че всички градивни биологични про­цеси в телесните клетки се извършват в течности; отдел­ни частички може да отплуват, ако не се задържат от ня­каква закотвяща ги система. Много важно е да се разбе­ре фактът, че много от общностите на Zystein образуват заедно подобен вид закотвяща верига. На определени точки на някои молекули Zystein има закрепени „кукич­ки" от цинк, които крепят ДНК-веригите и пречат на от­плуването на сегменти от тях. Това много напомня на въ­же за простиране с щипки за съхнене на прането. Структурата, формата и функциите на рецепторите за сексуал­ните хормони при мъжете и жените в голяма степен зави­сят от наличието на тези „щипки" от цинк и Zystein. За­това липсата на Zystein в организма на болните от СПИН може да има много по-голямо значение, отколкото изг­лежда на пръв поглед. Възможно ли е загубата на господ­стващото положение на пола при мъжете и жените пър­воначално да се предизвиква от изменения в запаса от аминокиселини, от относителната липса на Zystein и въз­можно от липсата на цинк като първопричина? Аз считам това за напълно възможно.

Ако „мислите" с главата си, а не със сърцето, трябва да си зададете няколко въпроса. Ако началният и най-го­лям проблем при СПИН-а е погрешната смес от амино­киселини в организма, която отива толкова далеч, че да повлиява на естествените атрибути на съответния пол, тогава за в бъдеще може да бъде попречено на появата на СПИН! Логичната първа крачка би било коригирането на физиологичното неравновесие и свързаното с това обяс­нение на вредното влияние на хомосексуалните практи­ки. Ако в организма липсва необходимата за възникване на поколение смес от аминокиселини, това оказва влия­ние на сексуалните хормони и на техните рецептори. Мо­же да предположим, че функциите им се парализират и това драстично променя естественото развитие на чове­ка.

В понятието СПИН са обединени много различни бо­лести и моите колеги оказват мечешка услуга на човечес­твото, като го оставят да си мисли, че СПИН е единстве­ната болест, причинена от латентен вирус. Те бягат от ис­тината и така си осигуряват повече пари за своите изс­ледвания, продават повече тестове и насърчават продаж­бата на отровни химикали, които разрушават още по-бързо здравето на лекуваните.

Важен въпрос, който може да бъде зададен, е въпросът доколко СПИН стимулира употребата на морфин и наркотици. Вероятно може да бъде намерен отговор, ако си спомним за химическото въздействие на тези вещест­ва върху физиологията на организма. Морфиноподобните вещества въздействат върху нервната система, на ко­ято изпращат сигнали чрез хормона серотонин. Морфиноподобните вещества могат да променят обмяната на веществата в организма. Ендорфинините, (естествените морфини на тялото) не само потискат усещането за бол­ка и предизвикват еуфорично настроение, те променят и прага на чувството за глад. Употребяващите морфин и хероин губят апетита си и не се хранят пълноценно. Те разрушават собствения си организъм.

Освен това зависимите от дрогата се намират под си­лен стрес или по причини, които са ги накарали първона­чално да посегнат към дрогата, или поради трудностите за редовното си снабдяване с наркотици. Във всеки слу­чай при тях се задейства стресовата физиология и пора­ди изменената обмяна на веществата тялото не получава повече това, от което се нуждае. Чрез употребата на мор­фин и хероин се потискат чувствата на глад и жажда, та­ка че тялото започва да се саморазяжда. В страни, къде­то хората пушат опиум, много от тях накрая умират от инфекции на белите дробове и точно затова днес за това обвиняват вируса на СПИН и многократното използване на спринцовките.

Прави впечатление и разликата в периода от времето между откриването на вируса на СПИН и появата на кли­ничните симптоми на потискане на имунната система. Мога да Ви уверя, че неравнопоставената тежест на ами­нокиселините през този период действа много по-смър­тоносно, отколкото „вирусът на СПИН". В началото ор­ганизмът произвежда антитела против този вирус. След известно време, обаче, това производство вече не е дос­татъчно и не действа. Трябва да си спомним също, че съединяването на аминокиселините за производството на антитела е жизненоважно.

Особено ужасно е въздействието на СПИН върху де­цата на ХИВ-позитивните майки. При това трябва да бъ­де ясно, че майките, при които липсват определени ами­нокиселини, не са в състояние да осигуряват необходи­мите за нормалното развитие на детето аминокиселини. Ако при майката липсват дори нищожни количества от метионин, цистин, Zystein, триптофан и други подобни вещества, те не са достатъчни и за бебето; по този начин детето става податливо към нарушения в ДНК в процеса на развитие на клетките, особено при развитието си по време на периода на кърмене.

Развитие на изследванията на СПИН

През 1992 г., когато излезе тази книга, изследователите на СПИН от Европа и Америка се събраха в Холан­дия, за да поставят началото на едно протестно движение срещу наложилото се мнение за СПИН като болест, при­чинявана от вирус. Както може да се прочете в Лондонс­кия „Сънди таймс" от 26 април 1992 г., към един от най-известните членове на това движение принадлежат френ­ският професор Люк Монтание и проф. Дюсберг от Аме­рика.

Проф. Люк Монтание от „Институт Пастьор" е истин­ският откривател на вируса, който по-късно беше наре­чен с името „ХИВ". Този френски изследовател изолира гореспоменатия вирус, за който се счита, че възспира действието на имунната система. Той изпраща проби от вируса на Роберт Гало в Америка, който също се опитва да изолира вируса на СПИН от човешкото тяло и да го определя чрез тест. Д-р Гало прави постъпки за патентоване на своя тест. Френското правителство завежда съ­дебно дело и иска признаването на Франция за първоот­кривател на вируса. След редица обяснения двете страни стигат до споразумение да делят част от печалбата от продажбата на теста. Останалата част на средствата от продажбата да служи за финансиране на по-нататъшните изследвания на СПИН. Французите, обаче, не се успоко­яват и налагат по-нататъшни проверки с упрек за научна непочтеност. След обстойно разследване днес вече е изяснено, че д-р Гало е използвал първоначално френска­та проба за създаване на своя тест.

Но изглежда проф. Монтание се е отказал от първона­чалните си възгледи и сега твърди, че вирусът на СПИН не стои на първо място. От едно вестникарско интервю може да заключим, че днес професорът не изключва въз­можността да има и други причини за възникването на СПИН. Той признава, че може да съществува СПИН и без да бъде доказано наличието на ХИВ. Професорът трябва да се е натъкнал на убедителни аргументи, за да не счита вече ХИВ като единствената причина за всички болести, които се обозначават с наименованието СПИН. В мисленето на проф. Монтание се извършва драстична промяна.

Проф. Дюсберг, който изследва строежа на вируса — докато други продължават да вярват в болестотворните му свойства — оповести, че вирусът не би могъл да предиз­вика СПИН. Имаше много спорове, но той не успя да убеди маститите изследователи на вируса на СПИН в Америка и Европа. Той не можа да даде научно обясне­ние на причините за възникването на обединяваните под наименованието СПИН болести. Той само каза, че бо­лестта СПИН не се причинява само от един вирус. Уче­ните продължаваха да търсят правдоподобни научни до­казателства за решаването на проблема. Изявлението, че СПИН не е болест, причинявана от вирус, не им беше достатъчно. Научни доказателства, сочещи в друга посо­ка, биха подкрепили изявленията на професора.

На 25 септември 1989 г. аз писах на д-р Манфред Ай-ген, един известен изследовател на ДНК от Макс Планк институт в Германия. В защита на професор Дюсбург аз му изпратих две мои статии, в които излагах своите въз­гледи, които бяха отпечатани в специално издание на „Фондация за простота в медицината" по въпросите на СПИН. Д-р Айген беше публикувал репортаж за диску­сиите между привържениците на теорията за СПИН-ви-руса и проф. Дюсберг в списание „Naturwissenschaften" (нем. „Естествени науки" —б.пр.). Изглеждаше така, ка­то че ли д-р Айген не беше убеден във възгледите на проф. Дюсберг и застъпваше позициите на противници­те му. Няколко месеца по-късно получих писмо от д-р Айген, което ми показа, че той междувременно признава, че съществува друго приемливо и научно обосновано мнение относно причините за възникване на СПИН. През 1992 г. по-активно започнаха да се разпространяват алтернативните гледни точки относно болестта СПИН, начело на която отново бяха професорите Монтание и Дюсберг.

През 1989 г. изпратих на тези изследователи екземп­ляр от са. Science In Medicine Simplified" (SMS) (анг.: „Научното в опростената медицина" —-б.пр.), издание на Foundation for the Simple in Medicine (анг.: Фондация за простота в медицината-б.пр.), посветен на темата СПИН; обичайно е фондацията да запознава с резултатите от своите изследвания най-добрите изследователи. Това из­дание относно СПИН беше изпратено също на медицин­ските библиотеки в университетите, занимаващи се с из­следвания на СПИН. Отделните статии в него даваха на­учни обяснения, чието резюме изложих в предидущите раздели на тази книга.

През 1989 г. изложих моите научни резултати относно невротрансмитера хистамин пред третата световна конференция по инфекциите, а през 1990 г. ги публику­вах. В тях обяснявах потискането на имунната защита чрез редица химически агенти, освобождаващи се в чо­вешкото тяло в резултат на стреса. В тази статия, която намери широко разпространение, описах някои аспекти на СПИН от гледна точка на предизвиканите в имунната система нарушения от тежък стрес; по този начин се обя­вих против съществуващото мнение, че СПИН се пре­дизвиква от една единствена частица, от един вирус.

Специалното издание относно СПИН от 1989 г. и из­данието на CMC от 1990 г. бяха разпратени в много ек­земпляри. Двете издания бяха изпратени и на проф. Филипе Лазар, директор на INSERM във Франция. INSERM (Institut National de Sante et de la Recherche Medicall -— Национален институт по здравеопазване и научни изс­ледвания) е противоположност на NIH (National Institute of Health) (англ. Национален здравен институт —б.пр.) в Америка. Бяхме го помолили да предостави информаци­ята от тези две списания и на останалите учени от ИНСЕРМ, които проявяват интерес към нея.

Изследванията ми бяха вече в ход, когато беше публи­кувана нова информация относно голямото значение на Zystein-a при производството на някои ДНК-материали. За мен стана напълно ясно, че СПИН е нарушение на об­мяната на веществата и че ДНК/РНК-фрагментите, които се считат за различни видове вируси на СПИН, са само резултат от липсата на Zystein в организма. Много по-де­тайлно, отколкото в този раздел, въпросът е разяснен в най-новата ми статия „AIDS: The Dead-End of Virus Etiologiy (нем."АГО8: Die Sackgasse der viralen Enstehundsgeschichte") (англ. „СПИН: Краят на вирусна­та етиология" и нем.: „Задънената улица на вирусната етиология" — б.пр.), която беше публикувана през 1991 г.в едно от изданията на CMC и беше изпратена на редица други изследователи на СПИН. Всеки истински учен е длъжен да споделя новопридобитата си информация с онези, които правят изследвания в същата област, дори преди да има публикации по тази тема в научните списа­ния. Но и получателите на тези съобщения трябва да вяр­ват на автора им.

Едно заглавие във френския вестник „Монд" от 9 ав­густ 1991 г. предизвика ожесточен спор между Бруно Дурио, френският министър на здравеопазването, и проф. Алберт Герман, президент на Националната акаде­мия по фармация на Франция. Министърът поиска увол­нението на професора. Последният беше изразил в свои речи мнението, че СПИН е резултат от определен начин на живот, което предизвика остри реакции в различни со­циални групи. Така той предизвика върху себе си гнева на министъра, който поиска уволнението му. Най-добри­ят метод, да подложиш някое експлозивно мнение на об­ществена дискусия, е като го използваш като възпламенител в някой нарастващ спор.

Писах на Бруно Дурио, френския министър на здра­веопазването, като му изложих своите виждания за въз­никването на СПИН и му изпратих статията си „СПИН: Краят на вирусната етиология".

Надявам се, че свободното разпространение на резул­татите от моите изследвания за СПИН ще накарат оста­налите хора да се замислят. Те трябва да размислят до­колко тази болест е резултат от анормална физиология, възникваща като резултат от стреса във връзка с опреде­лен начин на живот и въз основа на тежко недохранване в някои онеправдани общества. Румънските деца, за кои­то се говори в редица програми по телевизията, се зара­зяват от СПИН не поради заразяване на кръвта им, а много повече при тях СПИН се развива в резултат на не­дохранване.

Друг момент, който подлежи на дискусия, е значимостта на теста за СПИН, като индикатор за развиваща се болест. Макар че всички са принудени да вярват в това, по мое мнение това е погрешно представяне на една съв­сем друга действителност. Този тест показва единствено, че организмът е влязъл в съприкосновение с този анти­ген и че е регистрирана неговата структура. Освен това тестът означава, че организмът е запаметил в своята бан­ка данни съществуването на тези частици/вируси, за да създаде механизъм за защита против тези чужди тела, при което не винаги трябва да се касае за частица, прис­тигнала отвън, а може би за частица, която самото тяло не трябва да произвежда — един вид качествен контрол върху производството на ДНК. И накрая този тест е ин­дикатор за нарушение в баланса на аминокиселините, а не признак за наличието на свободен смъртоносен вирус в организма. Има редица участници в експерименти, ко­ито първоначално са били ХИВ-позитивни, а после са станали ХИВ-негативни, за да можем да игнорираме тези случаи.

При лабораторни експерименти беше добавен Zystein в определена култура, в която бяха поставени клетки за производството на вируси, които по-късно престанаха да произвеждат вируси. Не става дума само за околна сре­да, в която има достатъчно Zystein. Този тест съвсем яс­но доведе до заключението, че СПИН-тестът показва са­мо наличието на неравновесие при аминокиселините в организма. При това не бива да се забравя, че отсъстви­ето дори само на една аминокиселина може да доведе до изменение в процентното съотношение на останалите аминокиселини и да наруши равновесието.

Тези нови възгледи относно СПИН бяха представени на читателите на тази книга, за да се убедят, че изследва­нето на обмяната на веществата предлага много повече задоволителни резултати за решаването на този проблем. При жени, чието либидо (сексуално влечение - б.пр.) постепенно намалява и на които, подобно на мъжете, опадва косата, могат да се вземат т.н. профилактични мерки против това още в много по-ранен стадий.

Намаляването на мускулната маса лесно може да бъде спряно, ако ежедневно пием достатъчно вода и при хра­ненето внимаваме за получаване на достатъчно пълно­ценни протеини. Както виждате, пиенето на вода и добав­ката на малко сол прекратява намаляването на обема на мускулите в резултат от обезводняването. Без познаване на причините тези оплаквания биха били обозначени ка­то мускулна дистрофия (отслабване на мускулите).

Засилената ежедневна тренировка и телесна актив­ност са причина организмът да изпълнява физиологическа програма, при която мускулите увеличават своята ма­са, вместо да разграждат своите съставни части, амино­киселините, които така могат да изхранват останалите части от тялото. Човешкият организъм е устроен така, че да се защищава от всички възможни видове инфекции. Той бързо надживява по време на развитието си напада­щите го вируси на различните шарки —сипаница, морбили, лещенка и др. Обикновено на организма са нужни де­вет дни, за да изгради действена защита и срещу най-бързодействашите вируси. А когато тялото надживее тези вируси, то е много по-сигурно в себе си, че ще може да противодейства и на бавнодействащите вируси.

Само трябва да разберем, как да укрепваме нашия ор­ганизъм и как можем да задържаме развитието на проце­си, които го правят лесна плячка за нападение.

Помислете си само: ако при камилата съществува ед­на точка на гърба, при която само една допълнителна сламка в товара е достатъчна, за да пречупи гръбнака й, то при човека също би трябвало да съществува точка, при която претоварването от неправилния начин на жи­вот да довежда до телесна катастрофа. Въпросът е само: Ще броим ли и по-нататък само сламките или ще обърнем внимание на собствените си структурни и физиоло­гични граници? Ще отделяме ли внимание да не прето­варваме прекалено много своето тяло или безгрижно и лекомислено ще продължим да обвиняваме един неефек­тивен и бавнодействащ вирус за болестите, които спо-хождат някои членове на нашето общество?