Глава 02 - Тема 03 - Жертвената система

От израелтяните се е очаквало да правят различни приношения - доброволни, за грях или за очистване. Невинаги се е изисквало жертвено животно; някои приноси са включвали част от реколтата или от зърното. За целите на това изследване ще разгледаме само жертвените приношения.

Първо, всеки ден - сутрин и вечер - се е принасяло по едно агне. То е символ на Христос в началото на Неговото служене, когато Той идва на земята, за да стане жертва за греха. Второ, извършвало се е приношение на овен за посвещение (Изход 29:33). Това животно е в зряла възраст и символизира Христос в края на земното Му служене. Службата в светилището не е можела да започне, преди овенът да бъде жертван, а храмът и свещеникът да бъдат помазани (Изход 40:9-15, 29). По същия начин службата в небесното светилище не е можела да започне, преди Исус да умре на кръста.

Ежедневната свещеническа служба се е извършвала на олтара за всеизгаряне и в първото отделение, т.е. в Светая.

„И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скини- ята свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението “ (Евреи 9:6).

Първосвещеникът също е представял Исус Христос, Който се застъпва в наша полза в небесното светилище.

„...имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса“ (Евреи 4:14).

„...Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престо-

ла на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек“ (Евреи 8:1, 2).

„А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и no-съвършената скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение, веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление“ (Евреи 9:11, 12).

Левит, 4 глава описва какво трябва да направи грешникът, ако извърши грях:

„Иако някой (,.)като извърши нещо, което Господ е заповядал да не се върши да принесе приноса си (...) Да положи ръката си на главата на жертвата за грях и да заколи жертвата за грях (...) Така свещеникът да направи умилостивение за него, и ще му се прости “ (Левит 4:27-31 — превод Верен).

Ритуалът на изповедта над главата на животното сам по себе си е безполезен. Грешникът е трябвало да погледне с вяра напред към времето, когато Христос е щял да дойде като изкупление за греховете. Провинилият се е било нужно да почувства истинско разкаяние за греховете си и да престане да ги върши. Еврейската енциклопедия заявява:

„Полагането на ръце върху главата на жертвата е обичаен ритуал, чрез който става заместване и греховете биват прехвърлени. Във всяка жертва се открива идеята за заместничество - жертвата заема мястото на човека грешник“ (Еврейска енциклопедия).

Проливането на невинната кръв на жертвата напомня на човека за чистотата на идващия Месия. Агнето трябва да бъде без недостатък точно както Христос е без вина, а проливането на невинната кръв трябва постоянно да напомня за цената на греха.

„ Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме“ (Исая 53:5).

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоаново 1:9).

След като кръвта на животното е пролята, част от нея бива отнесена от първосвещеника в Светая (първото отделение), а друга част се намазва с пръсти върху роговете на кадилния олтар или бива попръскана пред завесата, зад която се намира ковчегът на завета, съдържащ нарушения от грешника Закон. Така грехът символично се прехвърля върху светилището, а покаялият се грешник си тръгва оправдан и опростен. Чрез пренасянето на кръвта обаче докладът за простения грях се запазва в храма.

Какво се случва с този запис? В Даниил, 8 глава намираме някои добри вести. Бог ще унищожи записа на изповяданите ни грехове. Няма да се намери нито следа от тях след това. Божието прощение е толкова пълно, че никой няма да прекара вечността като простен грешник. Всъщност след като е опростен, нарушилият Закона ще бъде третиран, сякаш никога не е съгрешавал.

„Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни “ (Псалм 103:12).

„Понеже ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум “ (Исая 65:17).

Христос - нашият Първосвещеник в небесното светилище

Самият Христос е не само жертвепият принос, по също така и Първос- вещеникът, Който принася Себе Си в жертва. Посланието към евреите обяснява това изключително ясно:

„...Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек (,.)но на дело Христос е получил толкова по-добро служение, колкото и заветът, на който Той е ходатай, е по-добър като утвърден върху по-добри обещания“ (Евреи 8:1,2,6).

Тези стихове показват, че Христос отива в самото небе, влиза в истинското небесно светилище (в небесния храм), за да действа в наша полза като посредник и като Първосвещеник. Нещо повече, може да има само един Посредник и това е Исус.

„ Защото има само един Бог и един Ходатай между Бога и човеците - Човекът Христос Исус “ (1 Тимотей 2:5).

„...ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца - Исус Христос Праведния“ (1 Иоаново 2:1).

Улрих Цвингли (1481-1531 г.) свидетелства за вярата си по следния начин: „Христос, вечният Първосвещеник, е единственият Посредник между човека и Бога. Да, Христос е единственият Посредник, Който може да разпределя благата от Своята жертва на всички вярващи в Него“.

Книгата „Откровение“ отдръпва настрани завесата и ние виждаме Христос на небето като наш Застъпник - наш Първосвещеник:

,,И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс “ (Откровение 1:12, 13).

„И дойде друг ангел и застана пред олтара, като държеше златна кадилница; и на него бе даден много тамян, за да го прибави към. молитвите на всички светии над златния олтар, който беше пред престола. А кадил- ният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите“ (Откровение 8:3, 4).

,, И Божият храм., който е на небето, се отвори и се видя в храма ковчегът на Божия завет; и настанаха светкавици и. гласове, гръмове и земетръс, и силен град “ (Откровение 11:19).

Книгата „Откровение“ разкрива картината на Божия Син в небето, облечен с първосвещенически дрехи и служещ сред светилниците. Виждаме кадилния олтар и застъпническите молитви на светиите да се възнасят пред Бога. Забелязваме, че светият ковчег на завета е в небесния храм. Каква чудесна мисъл е да знаем, че Христос е там и извършва небесна служба, пледирайки, че кръвта Му е достатъчна за нашето спасение. Пишейки за любовта и възхищението си от Спасителя на човечеството, Мартин Лутер казва:

„ В живота Си Христос е пример, показвай/ ни как да живеем. В смъртта Си е жертва, достатъчна за нашите грехове. Във възкресението Си е Победител, във възнесението Си — Цар, а в застъпничеството Си - Първосвегценик“’5.

Земният първосвещеник в светилището не може да бъде едновременно с това и агнето, но Исус може. Можем да научим много за службата на небесния ни Първосвещеник, като изучаваме земния образец. Свещеникът носи долна дреха без шев, направена от чисто бял лен, която символизира безподобната праведност на Христос. Ефодът на свещеника напомня за портата, вратата и завесата, както и за най-вътрешното покритие на светилището - всяко едно от тях представя Христос. На нагръдника за отсъждане са вписани дванадесетте племена на Израел върху скъпоценни камъни, а самият той е пристегнат към гърдите на първосвещеника чрез злато. Христос привързва Своите хора един към друг и към самия Себе Си посредством златни нишки. Каква мисъл! Служим на състрадателен Спасител, Който ни държи близо до сърцето Си, докато се застъпва за нас на небето.Денят на умилостивението

Връхната точна на церемониалната служба е годишният празник - Денят на умилостивението (Левит 23:27-29; 16:4-22). Той е изключително тържествен празник, представящ образно очистването на светилището от доклада за Израелевите грехове. След извършването на церемонията, в храма не остава записът за нито един простен грях.Така бившият нарушител на Закона може да застане пред Бога като човек, който никога не е съгрешавал. Очистването на земното светилище е символ за очистването на небесното светилище, при което ще бъде заличен докладът за всички грехове, извършени от Божиите хора през вековете. Нека първо погледнем към земното светилище.

„Така да направи умилостивение за Светая Светих поради нечистотата на израелтяните и поради престъпленията им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра, за срещане, който стои сред тяхната нечистота“ (Левит 16:16).

Веднъж в годината първосвещеникът влиза в Светая Светих, но преди това трябва да направи приношение за собствените си грехове и за греховете на духовенството. В Деня на умилостивението при първосвещеника са довеждани два козела и се хвърля жребий. Единият козел бива жертван (т.н. „Господният козел“). Когато влиза в Светая Светих, първосвещеникът гори тамян и попръсква кръвта на жертвата пред ковчега на завета, както и върху умило стивилището.

,,...и да сложи тамяна на огъня пред Господа, за да покрие димът от тамяна умилостивилището, което е върху плочите на свидетелството, за да не умре “ (Левит 16:13).

„...като поръси с нея (кръвта) над умилостивилището и пред умилостивилището (Левит 16:15).

Защо? Защото Божият закон е бил нарушен. Символично попръскване- то на кръвта върху умилостивилището заличава доклада за греха поради Божията милост. Заключителната служба на Христос в небесното светилище може да бъде разбрана единствено в светлината на великия Ден на умилостивението в земния храм. Това е вест, даваща изключителна надежда, тъй като ни казва, че всичките ни грехове скоро ще бъдат напълно заличени.

„И така, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща - с жертви, по-добри от тях “ (Евреи 9:23).

Земният доклад е изчистен чрез кръвта на Господния козел, а небесният„Така да направи умилостивеше за Светая Светих поради нечистотата на израелтяните и поради престъпленията им. и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои сред тяхната нечистота“ (Левит 16:16).

Когато излиза от светилището, първосвещеникът слага от кръвта върху златния олтар и върху олтара за всеизгаряне, извършвайки по този начин умилостивение за всеки предмет в храма. Всички записани грехове на Израел биват изчистени от светилището. След това се полагат ръце върху другия козел - козела за отпущение. Той бива заведен в пустинята и пуснат на свобода, което символично прехвърля доклада за греха върху него. Козелът за отпущение е наричан Азасел, т.е. дявол, представяйки така Сатана, който от самото начало е отговорен за греха. Забележете, че този козел не е убиван; следователно Сатана не понася греха в смисъла на изкуплението, тъй като без проливането на кръв няма прощение за грях (Евреи 9:22). Символът показва само, че вината се пренася върху отговорния за него. Исус е единственият, Който е понесъл греховете ни и е направил умилостивение за тях чрез проливането на кръвта Си. Той обаче не е отговорен за извършването на греховете ни. Важно е също да отбележим, че само записът на изповяданите грехове се полага върху главата на Азасел. Следователно е от съществено значение греховете ни да стигнат до светилището. Неизповядваните грехове не са изкупени и грешникът, отказал съзнателно да приеме дара на спасението, трябва да понесе собствената си вина. Е1еобходимо е да помним, че очистването, осъществявано в този ден, е символ на истинското събитие в небесното светилище, което започва в края на 2300-та денонощия от пророчеството, разгледано в предишната глава.

„Той ми каза: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“ (Даниил 8:14).

Пророческото време започва с издаването на указа на Артаксеркс Лон- гиман за възстановяването на Йерусалим през 457 г.пр.Хр. Ако добавим към тази дата 2300 години (пророчески дни), тогава стигаме до 1844 г. Очистването на небесното светилище започва през 1844 г., което означава, че Исус влиза в Светая Светих на небесното светилище на тази дата и тогава започва истинското служене за Деня на умилостивението. Христос не би могъл да започне службата Си в небето, преди кръвта Му да бъде пролята, т.е. преди Голгота, следователно след възнесението Си Той трябва да е започнал да служи в първото отделение на храма - Светая. В Даниил, 8 глава се съдържа единствената препратка в Библията, отнасяща се до времето на започване на следващата фаза от Христовото служение - очистването на светилището, известно още като съда, предшестващ Второто идване на Господ Исус

Христос. Пророчеството от тази глава на Даниил (за 2300-та денонощия) ни отвежда до 1844 г. (за по-задълбочено разглеждане на събитията около тази дата вижте главата „Камък, на Който да положиш глава“).

Юдеите отъждествявали Деня на умилостивението с ден на съд, а извършваният от първо свещеника обред се приемал за очистване на светилището, т.е. за изличаване доклада за греха. Правела се асоциация и с окончателното спасение на Израел. Всичко това сочело напред във времето преди Второто идване на Месия, когато трябвало да се проведе съд в небето. Преди Христос да се завърне на земята и да изкупи Своя народ, е нужно на небето да се проведе съд, за да могат да бъдат разделени грешни от праведни и за да може Исус да предяви претенции върху принадлежащите на Него. Всеки юдеин, който не е взел участие в церемонията на Деня на умилостивението, трябвало да бъде отделен от народа си. Това е било ден на скръб (на изпитване на сърцето), ден на съд и затова е било от жизненоважно значение за човека да участва в тази церемония.

,, Десетият ден на този седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свято събрание и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън на Господа. Никаква работа да не вършите в този ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа, вашия Бог. Защото, който не се смири в този ден, ще бъде изтребен измежду народа си “ (Левит 23:27-29).

Думата „изтребен“ разкрива сериозността на Деня на умилостивението като ден на съд. В стих 30 се казва: „И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, този човек ще изтребя изсред людете му“. Този ден е трябвало да се съблюдава както седмичната събота. В своята книга „Ранните дни на християнството“, с. 238,Фарар пише:

,, Толкова ужасен е бил Денят на умилостивението, че в една еврейска книга за обреди се казва как самите ангели тичали напред-назад в страх и трепет, изговаряйки думите: „ Вижте, Денят на съда дойде! “.

Тъй като в светилището Бог работи само с изповяданите грехове, какви трябва да бъдем ние, които живеем във времето не на символичния, а в действителния Ден на умилостивението? Нужно е да развием навика да общуваме с Бог и да Го молим за смирен дух, благодарение на който ще имаме желание да изповядваме грешките си - дух, който ще копнее за чисто сърце и чист ум. Съдът е добра новина - няма от какво да се страхуваме, ако греховете ни са отишли преди нас в светилището.

„Елате сега, за да разискваме, казва Господ; ако греховете ви са катомораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна “ (Исая 1:18).

Критерият за произнасяне на присъдата днес остава същият, какъвто е бил преди. Това е Божият закон.

„Така говорете и така постъпвайте, като човеци, които ще бъдат съдени по Закона на свободата“ (Яков 2:12).

„Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека. Защото относно всяко скрито нещо Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло“ (Еклисиаст 12:13-14).

Годишните празници сочат към Исус

Всички годишни юдейски празници от церемониалния закон представят символично събития от служението на Христос. Пасхата (месец Нисан, ден

14) представя разпятието. Празникът на безквасните хлябове (Нисан, ден

15) символизира тялото на Христос в гроба. Празникът на първите плодове (Нисан, ден 16) представя възкресението. Празникът на седмиците (Сиван, ден 6) - Петдесятница. Забележете, че първите три празника представят трите дена - от смъртта на Христос до възкресението Му - и посочват целта на първото Му идване на земята.

Следващите юдейски празници сочат към завръщането на Исус: Празникът на тръбите (Тишри, ден 1) образно представя движението, провъзгласяващо Второто идване на Христос и обявяването на съда. Тръбите са символ на съд (Откровение 14:6, 7; Поил 2:1). Денят на умилостивението (Тишри, ден 10) представя съда преди Второто идване на Христос. Празникът на шатрите (Тишри, ден 15) символизира прибирането у дома на Божия народ при завръщането на Исус Христос (вж. Фигура 2.4).

Пасхата, Празникът на безквасните хлябове и Празникът на първите плодове са празнувани в три последователни дни, символизирайки Христовата смърт и възкресение.

„В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господня “ (Левит 23:5).

Апостол Павел обобщава всичко това, казвайки:

„ ...защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан за нас “ (1Коринтя- ни 5:7).

Жертвата на Христос изпълнява същността на празника Пасха и Исус се превръща в нашия пасхален Агнец.

Христос като пасхално агне Пасхално агне Христос

Агне без недостатък (Изход 12:5). Христос без недостатък (Евреи 9:14). Кост от него да не строшите (Изход Без строшена кост (Йоан 19:33,36). 12:46).

„А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. И ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скачите се разпукаха“{Матей 27:50, 51).

Завесата, отделяща Светая от Светая Светих, е разкъсана отгоре додолу от невидима Ръка, което е Божият начин да покаже, че е дошъл краят на юдейската церемониална система. Греховете вече не могат да се изкупят чрез жертвената система. Символът е срещнал изпълнението си, сянката е срещнала реалния си образ в тялото на Господ Исус Христос.

„...На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света! “ (Йоан 1:29).

Йоан говори в Откровение за Христос като за:

„ ...Агнеца, заклан от създаването на света“ (Откровение 13:8).

Законът не е ли прикован на кръста?

Апостол Павел пише:

„ ...и като заличи противния ни в постановленията Му закон, който беше враждебен към нас, махна го отсред нас и го прикова на кръста “ (Колосяни 2:14).

Има само един закон, за който може да се каже, че е против нас, тъй като той показва как престъпленията ни изискват жертвата на Божия Син, за да бъде правосъдието удовлетворено. Става дума за церемониалния закон. Христос го заличава, като принася самия себе Си в жертва. Предназначението на този закон е изпълнено и друга жертва вече не е необходима.

„Вземете тази книга на закона и я сложете край ковчега за плочите на завета на Господа, вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против теб“ (Второзаконие 31:26).

Следователно противен на нас е не моралният Закон, който се намира вътре в ковчега на завета, а онзи, който е поставен отстрани. Моралният закон не е Закон на робство, а на свобода (Яков 2:8-12). Чрез смъртта Си

Христос отваря вратите пред грешниците, за да избягат от осъждението на моралния Закон, т.е. от смъртта. Той обаче не премахва тези заповеди (вж. Фигури 2.2 и 2.3)

„ Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ “ (Римляни 6:23).

„И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух“ (Римляни 8:1).

Ако Пасхата представя жертвената смърт на Христос, тогава Празникът на безквасните хлябове символизира тялото на Христос в гроба, а Празникът на първите плодове - Неговото славно възкресение. След като Исус умира и става от гроба, Библията ни казва, че и други гробове се отварят и че някои от древните хора възкръсват от мъртвите заедно е Христос.

„...гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина “ (Матей 27:52-53).

Тези възкръснали хора са първите плодове от много по-голямата жътва от души, която ще се осъществи в края на времето.

Празникът на седмиците представя Петдесятница. „Пента“ означава „петдесет“. Това събитие отбелязва даването на Десетте заповеди, което се случва петдесет дена след Пасхата. Тогава хората получават указанията как да живеят като Божи народ. След смъртта на Христос - истинската Пасха - учениците Му получават сила от Светия Дух, за да проповядват на света Олицетворението на Закона, а именно Исус Христос.

Празникът на тръбите, Денят на умилостивението и Празникът на шатрите са юдейски празници, които сочат към събитията, свързани с Второто идване на Христос. Празникът на тръбите сочи към съда преди Неговото завръщане, следователно се налага изпълнението на този празник да се случи преди края на 2300-та денонощия от пророчеството на Даниил, 8 глава. За да разберем подробности, ще е нужно да проучим събитията, случили се точно преди 1844 г. (това ще бъде разгледано в главата „Камък, на Който да положиш глава“). Денят на умилостивението, както видяхме, представя очистването на небесното светилище или съда, предшестващ Второто идване на Христос (повече детайли за това изключително важно събитие вижте в главата „Дългоочакваното хилядолетие“). Празникът на шатрите е радостно събитие, „ден на голямо веселие“, когато израелтяните строят колиби от разнообразни клонки - маслинови, борови, миртови, палмови, както и от клони от дебели дървета (Неемия 8:15). Те празнуват събраната вече реколта. Това е символ на последната жътва - събирането на изкупените от Бога - и затова празникът представя радостта от срещата при Второто пришествие (вж. Фигура 2.4 в края на главата за по-пълна справка по отношение на празниците в системата на светилището).

Службата в храма е евангелието в символи, а Новият завет е евангелието в неговата същност. Ако изучаваме светилището, ще бъдем доведени до по-дълбоко разбиране на Христовата служба. Библията предупреждава:

„...много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист “ (2 Йоаново 1:7).

„Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядват друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъдат проклети. Както по-горе казахме, сега пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:8-9).

Това са силни думи и затова е от жизненоважно значение да разберем служенето на Христос. Всеки, който подрива това служене, който го променя или дори го замества с някакви други средства за спасение, отрича, че Исус е изпълнението на всички символи. Това е равносилно на отричане, че Христос е дошъл на земята в плът. Всъщност Библията ни предупреждава, че антихристът ще дойде и ще замести службата на Исус с друга система. Затова трябва да бъдем информирани, за да не бъдем заблудени. Нещо повече - предупредени сме, че измамата ще бъде толкова смайваща, че ако е възможно, ще заблуди дори и избраните (Матей 24:24). Тъжно е, че модерното християнство, изглежда, е поставило корените си само в кръста, като игнорира по-нататъшното служене на Христос и представя като безполезно делото на освещението. Библията ясно заявява:

„Търсетемир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14).

Кой е врагът, който ще се опита да противодейства на служенето на Исус? Кой ще проповядва друго евангелие с толкова коварен подход, че да успее да измами дори и избраните? Заблудата е ужасна и за да постигне успех, врагът трябва да я замаскира добре. През вековете Божиите пророци са предупреждавали срещу идващия враг на истинската праведност. В действителност Библията съдържа много информация по този въпрос и фактът, че в наши дни се смята за политически некоректно да се коментират споменатите теми, не оправдава никого, ако пренебрегва тези последни вести на предупреждение. Трябва да изучаваме пророчествата:

„И така, пророческото слово става още по-достоверно за нас; и вие добре правите, че внимавате в него като в светило, което свети в тъмно място, докато се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви “ (2 Петрово 1:19.В следващите глави ще се опитаме да постигнем именно това и да открием тайната около антихриста и мисията Му да унищожи служенето на Исус.

'* • Петдесятница + '' -\ч Жътва на души

Х'4- ^ ’• -4,

Празникът на тръбите (Тишри, ден 1)

Денят на „ •

умилостивението Д>. (Тишри, ден 10)

у «а А*' JT' у /

\ /Шатроразпъване У ^ ‘j/WW' Отиване у дома \ /

\ / (Тишри, ден 16) ; . , [ • Т А А : при Второто \ /

\ / пришествие на Христос \ /

фиг. 2.4 - Една юдейска година символизира цялата християнска ера