Глава 10 - СПИРИТИЗМЪТ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ ЦЪРКВАТА

Глава 10 - СПИРИТИЗМЪТ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ ЦЪРКВАТА

И Библията, и Духът на пророчеството описват тройния съюз, който ще действа съединено в края на времето. Библията нарича това „трио“: „змеят, звярът и лъжепророкът“. „И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог“ (Откровение 16:13, 14). Някои библейски теолози наричат тези сили „сатанинското триединство“. Духът на пророчеството също идентифицира това „трио“. „Чрез двете големи заблуди - безсмъртието на душата и светостта на неделния ден - Сатана ще подчини народа на измамите си. Докато първата заблуда е основа на спиритизма, втората изразява съгласие с Рим. Протестантите от Съединените щати ще бъдат първите, които ще прострат ръце над пропастта да сграбчат ръката на спиритизма; ще се протегнат над бездната, за да се хванат за римската мощ. И под влиянието на този троен съюз страната ще последва Рим в погазване на правата на съвестта“ („Великата борба“, стр. 361).

Адвентните тълкуватели са единодушни, че „змеят“, „звярът“ и „лъжепророкът“ представляват съвременния спиритизъм или езичество, папетвото и отпадналият протестантизъм. Това

133

„трио“ или „триединство“ на религиозни сили съставлява „великия Вавилон“ на последните дни.

Тук имаме едно удивително развитие. Вече отбелязахме как папството и Съединените щати полагат началото на сътрудничеството, което ще доведе до всемирна подкрепа за „звяра“. Сатана ще използва и папството, и Съединените щати (в ролята им „ говореше като змей“), за да окаже натиск за налагане на неделята в нарушение на Божия закон. Но сега - в самия край - самият дявол лично се включва във великата борба. Чудесата на спири-тизма са обявени за „знамения“. Сатана ще ги използва, за да придаде автентичност на фалшивата си вест и да засвидетелства силата и авторитета на фалшивата си религиозна система.

Третата „жаба“ от Откровение 16 гл. е спиритизмът. Това е Сатана, действащ по драматичен начин.

Видяхме как сътрудничеството между папството и Съединените щати се насочва към неделния закон. Изобилни са доказателствата, свидетелстващи, че сцената е подготвена за действие. Но не се ли появява тук някъде и спиритизмът? Разбира се, че да. Той действа сега.

Спомняте ли си доказателствата, че играе основна роля в натиска за налагане на поклонението в неделя? Дяволът ще работи посредством „мъртвите“, чрез злите духове, чрез „апостолите“ и най-накрая лично. Ако краят е близо, би трябвало вече да виждаме началото на спиритизма.

Има буквално стотици книги по въпроси от вярванията на Ню ейдж. Всъщност най-доминиращата тема в религиозните отдели на книжарниците е Ню ейдж. Множество книги, като „Прелъстяването на християнството“ от Дейв Хънт например, са на тази тема и са приети от много християнски общества.

В 31-34 глави на „Великата борба“ се дискутира същата тема. Елън Уайт посочва: „Дълго се е подготвял Сатана за своето последно усилие да заблуди света. Основата на делото му е поставена още в уверението, дадено на Ева в Едемския рай: „Никак няма да умрете... в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога - да познавате доброто и злото“ (Битие 3:4, 5). Малко по малко е подготвял пътя за най-майстор-ската си измама -развитието на спиритизма. Все още не е изпълнил намерението си докрай, но ще го постигне в най-последното

134

време. Пророкът казва: „И видях да излизат... три нечисти духове, прилични на жаби... те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог“ (Откровение 16:13, 14). С изключение на хората, опазени от Божията сила чрез вяра в Неговото Слово, целият свят ще бъде въвлечен в изма-ната. Хората биват приспивани все повече и повече в една фа-гална сигурност, за да се пробудят едва при изливането на Божия гняв“ („Великата борба“, стр. 341).

В това изпратено от небето предупреждение Елън Уайт представя хилядолетния опит на Сатана и неговите планове за пос-недното процъфтяване на заблудата. Тя започва 32 глава с думите: „Голямата борба между Христос и Сатана, продължаваща вече почти шест хиляди години, скоро ще приключи. Затова и нечестивият удвоява усилията си да осуети Христовото дело в полза на човека и да оплете душите в своите примки. Да държи кората в тъмнина и без покаяние, докато посредническата служба на Спасителя като жертва за грях привърши - това е целта, която се стреми да постигне“ (пак там, стр. 318).

Казано ни е, че Сатана ще напредва „малко по малко“. Сега навсякъде около нас се вижда спиритизъм - в телевизионните реклами и програмирането, във филмите. Уебстър дава следното определение на спиритизма: „Вярване, че духовете на умрелите общуват с живите“. Това предполагаемо общуване протича точно днес. Но освен фиктивното персонифициране на мъртвите, дяволът използва и зли демони, за да персонифицира святи ангели и самия Исус. Сатана ще използва този спиритически феномен, за да събере папетвото и отпадналия протестантизъм с „целия свят“. Сега виждаме началото на това последно негово дело.

Днес, изглежда, битува идеята, че всичко, от което се нуждаем, е само връзка на любов с Исус. От онова, което съм чел в Библията и в Духа на пророчеството, единственият начин, по който можем да посрещнем дявола в този последен голям конфликт, е: „Така казва Господ! Писано е!“. Трябва да познавате библиите си, за да можете да устоите! Доказателствените стихове са важни! Ако знаем какво учи Библията например за състоянието на мъртвите, ще можем да се защитим от последните спиритически измами на Сатана.

135

Библейското учение за състоянието на мъртвите

Адвентистите вярват, че при Сътворението човекът е имал условно безсмъртие. Това означава, че докато е бил верен на Божиите заповеди, е имал достъп до Дървото на живота и затова е можел да живее вечно. Но от грехопадението насам вече нямаме достъп до Дървото на живота и сме „подлежащи на смърт“. Надеждата ни за вечен живот е в Христос. Той е умрял вместо нас с втората смърт, така че дори да умрем сега - това ще е само сън. При Второто пришествие на Христос праведните, живели през всички векове, ще бъдат възкресени заедно. Те ще се събудят за нов живот - за безсмъртието, за да живеят вечно с Христос.

Много книги са написани за християнската антропология -наука, занимаваща се с естеството на човека. Но тук ще насочим вниманието си към „междинното състояние“ между естествената смърт и възкресението.

В книгата „Библейски четива за дома“ има девет раздела, посветени на християнската антропология - точно 50 страници! Книгата с написана предимно под формата на въпроси и отговори, като отговорите са представени чрез библейски стихове. Следващите извадки ще помогнат на читателя да разбере, че Библията е съвсем ясна по тази тема и че нейните учения би трябвало да формират вярата и разбиранията ни.

На какво прилича смъртта?

С кой символ Библията представя смъртта?

„А не желаем, братя, да оставате в неизвестност за ония, които умират (в другите преводи - които заспиват - бел. пр.), за да не скърбите като другите, които нямат надежда“ (1Солунци 4:13). (Виж още и 1Коринтяни 15:18, 20; Йоан 11:11-14.)

Забележка: Когато човек спи дълбоко, той е като в пълно безсъзнание; не си дава сметка за времето, което тече; в това време умствената активност е преустановена.

136

Къде спят мъртвите?

„И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят“ (Даниил 12:2). Виж още и Еклисиаст 3:20, 9:10.

Колко време ще спят там?

„Така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си“ (Йов 14:12).

Мислите и чувствата ма мъртвите

Какво знае човек в това състояние за своето семейство?

„Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и биват свалени, а той не забелязва това за тях (Йов 14:21).

Какво става с мислите на човека при смъртта?

„Излиза ли духът му, той се връща в земята си; и в същия ден загиват намеренията му“ (Псалм 146:4).

Знаят ли нещо мъртвите?

„Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват“ (Еклисиаст 9:5).

Участват ли в земни дела?

„Още и любовта им и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето“ (стих 6).

Забележка: Ако човек не губи съзнанието си при смъртта, би трябвало да знае за напредъка или упадъка на децата си; но при смъртта той губи всички атрибути на ума - губи и любовта, и омразата, и завистта си и пр. Ето защо е ясно, че мислите му не съществуват и че вече няма нищо общо с делата на този свят. Но ако - както учат някои - мисловна-

137

та сила на човека продължава след смъртта му, той живее; а ако живее, трябва да е някъде. Къде? На небето или в ада? Ако при смъртта отива на едно от тези две места, защо е необходимо в бъдеще да има съд или възкресение, или Второ пришествие на Христос? Ако хората получават заслуженото си при смъртта, преди протичането на съда, то тогава награждаването или възмездието предшестват присъждането на наградите или на осъждението.

Какво знаят мъртвите за Бога?

„В смъртта не се споменава за Тебе“ (Псалм 6:5).

Забележка: Както вече видяхме, Библията навсякъде представя смъртта като сън, без спомен дори и за Бога. Ако мъртвите бяха в рая или в ада, как би могъл Исус да каже: „Нашият приятел Лазар заспа“ (Йоан 11:11)? Ако Лазар беше в рая, когато Исус го върна към живот, Той всъщност му е отнел радостта на небето, която по право му е принадлежала. Притчата за богаташа и бедния Лазар (Лука 16 гл.) не предава идеята за съзнателно съществуване в смъртта, а по-скоро, че богатството няма да струва нищо в съда и бедността няма да попречи на никого да влезе в небето („Библейски четива за дома“, стр. 469, 470).

Понастоящем лидерите на Израел се подготвят за тържествата през 2000 г., когато ще отбележат 3000-годишнината от 40-годишното царуване на цар Давид. Знаейки за авторитета на Давид сред юдеите, ап. Петър го споменава два пъти в проповедта си на Петдссетница. Той заявява: „Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря, и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден. Защото Давид не се е възнесъл на небесата“ (Деяния 2:29, 34).

След като - според Библията - мъртвите спят и не знаят нищо, то ако някой твърди, че говори с мъртвите, или лъже, или говори с дявола! Защото както предупреждава ап. Павел: „Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“ (Ефесяни 6:12).

138

Проповедниците подготвят хората за измамата

Дяволът използва църквата, където хората очакват да намерят духовна мъдрост, помощ и закрила, за да ги направи „отпорени“ за спиритизма. Адвентистите знаят: Библията не учи, ме в смъртта човек съществува съзнателно. Но Католическата църква, а сега и много протестантски църкви, проповядват погрешната доктрина, че човекът притежава естествено безсмъртие и по някакъв начин продължава да живее и след смъртта: в Божието присъствие, в чистилището (където претърпява пречистване) или в мъченията на пъкления огън.

Три съвета на Божията вестителка към остатъка подчертават същността на проблема. „Популярното духовенство не може успешно да се съпротивлява на спиритизма. Те нямат нищо, с което да защитят паството си от неговото гибелно влияние. Много от тъжните резултати на спиритизма ще почиват върху проповедниците на този век\ защото са потъпкали истината под нозете си и вместо нея са предпочитали басни. Проповедта за безсмъртието на душата, която Сатана изнесе пред Ева - „никак няма да умрете“, - е била преповтаряна от тях на амвона и хората са я възприемали като чиста библейска истина. Това е основата на спиритизма. Божието слово никъде не казва, че човешката душа е безсмъртна. Безсмъртието е атрибут единствено на Бога. В 1Тимотей 6:16 четем: „Който Сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна слава. Амин“ („Свидетелства за църквата“, том I, стр. 344).

„Спиритизмът скоро ще заплени света... Основата за успеха му е била положена с твърденията, направени от амвоните в нашата страна. Проповедниците са прогласявали като библейски учения лъжи, произхождащи от архиизмамника. Доктрината за съзнателното съществуване след смъртта, духовете на мъртвите, които общуват с живите нямат никаква основа в писанието и все пак тази теория се утвърждава като истина. Чрез тези фалшиви учения се отваря пътят за злите духове, които мамят хората, представяйки се за мъртвите. Сатанинскитс сили персонифици-

139

рат мъртвите и по този начин пленяват душите на хората“ (Елън Уайт, „Сайнс оф дъ таймс“, 28 май 1894 г.).

Тези проникновени изявления ни помагат да разберем как Сатана е подготвил света и дори изповядващите християнството църкви за измамата на спиритическите му стремежи. „Учението за съзнателното състояние на човека в смъртта, особено вярването, че духовете на починалите се връщат обратно, за да служат на живите, е подготвило пътя за съвременния спиритизъм. Ако мъртвите биват допускани в присъствието на Бога и на святите ангели и им се дава привилегията да имат знания, далеч превъзхождащи знанията им преди смъртта, защо тогава да не се върнат обратно на Земята, за да просвещават и поучават живите? Ако духовете на мъртвите, както учат популярните богослови, се намират близо до своите мили на земята, защо да не им бъде позволено да общуват с тях, да ги предупреждават за лошото или да ги утешават в скръбта им?“ („Великата борба“, стр. 337).

Тези три изявления се изпълняват сега. Пророчеството се изпълнява така, както е било предсказано - доказателство, че тези писания наистина са боговдъхновени. Без да забравяме споменатите факти, нека сега разгледаме някои от днешните събития, за да открием тяхното съответствие.

Проучването ми откри драматични доказателства, че последното дело на Сатана чрез спиритизма ще започне всеки момент. Изпълненията са съвсем прецизни. Докато бях на националната конференция на „Католическата кампания за Америка“, аз се разходих из изложбената площ, за да разгледам различните материали и услугите, които се предлагаха. Знаейки, че ще включа в книгата си някои от нещата, които научавах през този уикенд, търсех най-новите материали. Там, на тази среща, аз се абонирах за списанието „Инсайд ди Ватикан“ („Ватикана отвътре“). Посетих и щанда на „Ауа съндей визитър“ („Нашият неделен посетител“). Това е и издателска фирма, и списание - нещо като издателската асоциация „Ривю енд херълд“ и списанието със същото заглавие. На щанда имаше много различни книги и други публикации, които можеха да се купят, но „отличителната му черта“ бе съвсем новата книга „Вестители“ с подзаглавие „Явявания на светии и мистици след смъртта им“.

140

Когато посетих щанда, те вече бяха разпродали „Вестителите“, но аз успях да се абонирам за ежеседмичното издание на списанието „Ауа съндей визитър“. Дадоха ми и екземпляр от последния каталог с 48 страници, представящ всички книги и материали, които можеха да се получат от печатницата им. На корицата на каталога имаше снимка на книгата „Вестители“. Добра реклама й правеха! В броя си от 7 януари 1996 г. „Ауа съндей визитър“ публикува реклама на „Вестителите“ на цяла страница. Текстът на рекламата гласеше: „Небесни куриери разкриват тайните на небето“. „Още от дните на Стария завет святите мъртви са били изпращани на земята като Божии небесни куриери.“ Тази забележителна нова творба щс очарова и заинтригува читателите с непреодолимия си поглед кълг реалността на задгробния живот и ще укрепи вярата на читателите в Бога, Който обича всеки един от нас лично.“

По-късно от една католическа книжарница си купих книгата (352 страници). От нея могат да се разберат голяма част от погрешните римокатолическа теология и вярвания. Например: „Сега светиите пак се появяват след смъртта - тоест, в която и година да си изберете от тази книга. Тези явявания не са нещо ново. Свидетели, които са шпионирали Св. франциск от Асизи по време на молитва, са виждали неведнъж мъртви светии - а сред тях апостолите Петър, Павел и Йоан - да му говорят. По-явяванията на светиите след смъртта им в западната традиция може да се проследи всъщност чак до началото на християнството и преди него - до юдаизма. Та нали двама святи мъртви юдейски мъже се явиха на Исус на Планината на преображението“ (Патриша Трийс, „Вестители“, стр. 14).

Малко по-рано отбелязахме, че на Петдесетница ап. Петър заявява, че цар Давид е в гроба си и не се е възнесъл на небето. Малко преди да умре, Давид е казал на Соломон, че скоро ще тръгне по пътя на целия свят. Тоест, както всички останали -щял е да си почива в гроба до възкресението. Библията казва: „И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки: Аз отивам в пътя на целия свят; ти прочее се крепи и бъди мъжествен“ (ЗЦаре 2:1, 2). Библията ясно ни говори, че тримата най-велики патриарси Авраам, Иса-ак и Яков с жените им Сара, Ревека и Лия са погребани заедно

141

в пещерата Махпелах, където очакват Дарителя на живота (вж. Битие 49:20-50:14).

Ако всеки в смъртното състояние на нещата в крайна сметка умира, бива погребан и очаква възкресението, тогава единствените човешки същества в небето ще са онези, за които Библията изрично споменава, че са там като изключение от правило то. Например Енох е взет на небето, както ни се казва в Битие 5:24. Илия също, и то и пред очите на Елисей, както четем и 4Царе 2:1-15. Мойсей умира и е погребан лично от Бога на мяс то, за което никой не знае (Второзаконие 34:5, 6). По-късно Христос е възкресил тялото на Мойсей и го е отвел в небето (Юда 9). В допълнение към това Матей 27:52, 53 докладва, че една групи хора е била възкресена при смъртта и възкресението на Христос. И отново това е отбелязано в Писанието като изключение от правилото, че човеците тихо почиват в гроба до всеобщото възк ресение.

И така, Библията изброява изключенията. Това е твърде специфично. Повтарям, всички, които умират, дори Авраам, Иса ак, Яков и Давид, почиват в гробовете си в състояние на несъч наване. Изключенията от този природен закон са специално спо менати - Енох, Илия и Мойсей. Споменавам всичко това, за да покажа, че Библията не ни оставя никакво съмнение по въпроса. Описвайки преображението, Елън Уайт казва: „Мойсей умря, но не остана в гроба. Христос го извика в живота. Сатана, изкуси телят, предяви права над Мойсеевото тяло поради греха му, но Христос, Спасителят, го изведе от гроба (Юда 9).

На Планината на преображението Мойсей бе свидетел на Христовата победа над греха и смъртта. Той бе представител на онези, които ще излязат от гробовете си при възкресението на праведните. Илия, взетият на небето, без да види смърт, бе представител на тези, които ще живеят на земята по времето на Христовото второ идване... Бъдещото царство на славата бе представено на планината в миниатюр - Христос - Царят, Мойсей - пред ставителят на възкръсналите светии, а Илия - представителят па преобразените светии“ („Животът на Исус Христос“, стр. 234).

Въз основа на Библията е много лесно да се отговори на погрешните учения в цитата от „Вестителите“, приведени по-го

142

ре. Библията е последователна. Едно простичко проучване на Свещеното писание по тази тема представя ясната картина на реалността. Авторката на „Вестителите“ Патриша Трийс продължава: „Всички духовни традиции (по-късно тя заявява, че другите „духовни традиции“ включват освен християнството и будистите, и мюсюлманите, и коренните жители на Америка, и хасидс-ките евреи, и хиндуистите) оставят място за важните явявания на мъртвите... идеята, че мъртвите се връщат, за да вършат Божието дело, не е странна католическа идея, а всемирно вярване“ („Вестителите“, стр. 14).

По-късно, когато описва, че даден светия може да се върне на земята, Трийс излага основната ориентация на католическата система по въпроса за делата. „Разбира се, в небето всички, независимо дали са придобили чистотата по време на живота си и са получили правото веднага да влязат в рая или са влезли в него, благодарение на дела, извършени след смъртта (чистилището), имат законното право да се наричат светии“ (стр. 15). Говорейки за Мария, майката на Исус, тя казва: „Винаги когато един католик пише за светиите, изниква въпросът, какво може да се каже заявяванията на Дева Мария? След като съм проучила много такива случаи, аз вярвам, че освен Исус никой друг не ни навестява така често, както Неговата майка. Дори самата Библия говори за посещенията на жената, като цитира пророческите й думи: „Ето, отсега ще ме облажават всичките родове.“ Този израз се среща изключително често през XIX и XX век, когато Светата Дева се явява и пред групи, и пред отделни хора“ (пак там, стр. 16).

Пред кого се „явяват“ мъртвите ? Трийс казва, че предимно пред членове на семейството и познати. Все пак подобно на „... ангелите, мъртвите светии служат духовно като чисти, любящи вестители, при когото и да ги изпрати Бог. Затова освен гореспоменатите явявания (многобройните явявания пред членове на семейството и познати), светиите могат да се явят: 1) на хора, които никога не са познавали; 2) на хора, които никога не са чували за тях; или 3) на такива, с които са разделени от най-широките бариери на културата, вековете и, разбира се - от смър-та“ (пак там, стр. 24).

Как може човек да разбере, че посещението на мъртвите е автентично - т.е. от небето? Трийс привежда списък от „плодо-

143

ве“, по които да определим автентичността на визитата. Тя заявява: „За щастие, когато появяването на починал е наистина от Бога, има резултати, които говорят за автентичността му. Едно или повече от тези събития, наречени „плодове на явяванията“, са мощно средство за усилване на увереността, че тук се случва нещо наистина свръхестествено, особено когато сме сигурни в честността и стабилността на наблюдавалия ги. Тези възможни „плодове“ са:

1. физическо излекуване от сериозна, дори смъртоносна болест.

2. Емоционално излекуване, често с видимо радикално подобрение на личностните качества.

3. Духовно израстване от егоизъм към оценяване на другите.

4. Избавление в застрашаваща живота ситуация или от при-родно бедствие (като пожар или наводнение), или от предизвикани от човека опасности (като вражески тълпи или самоунищожение).

5. Нова насока в живота, особено по отношение на професията, на призванието.

6. Ново приемане - дори радост - при носенето на някое бреме.

7. Разрешаване на духовните въпроси или трудности“ (пак там, стр. 28).

В този списък делото на Бога чрез Неговите ангели и чрез Светия Му Дух е прехвърлено на мъртвите светии. Тъй като вярвам, че т.нар. „посещения“ от мъртвите са от дявола, няма да цитирам стотиците истории и преживявания, приведени в тази книга. Все пак заключението на авторката е много важно за обсега на тази книга. По същество тя заявява, че посещенията на мъртвите (според Библията - спиритически феномен) са именно това, което в крайна сметка ще обедини човечеството. Трийс казва: „Според мен основните религии - будизмът, хиндуизмът, християнството, юдаизмът и ислямът - са разделени на по два основни лагера: мислители, които достигат по-лесно до Бога чрез разсъждение, отражение и многобройни „рационални“ модели като Св. Томас Мор; и чувстващи, които разбират Бога по-лесно посредством знамения, чудеса и модели като Падре Пио. Вярвам, че всяка религия се нуждае и от двата типа вярващи, така

144

както всяка поотделно е напълно развита само когато и двете тенденции са в равновесие...

Надявам се, че наблюдаването на всемирно признатите опитности след смъртта ще укрепят вашата вяра в реалността на задгробния живот... Виждам как Светият Дух работи до известна степен в и чрез всички вероизповедания и присъства във всички хора с добра воля...

Когато говоря за светии като Буда, Мохамед, за святите мъже и жени на Тората (Петокнижието), за святите индуси и за определени шамански саги, аз правя това без никакво неудобство, с надеждата, че скоро ще настъпи денят, когато всички, които вярваме в свръхестествените реалности и в моралните императиви, ще променим нашия свят чрез любовта си един към друг и към Бога. Този Бог, както казва хиндуисткият свещеник Нара-шимха Бхатар от хиндуисткия храм в Южна Калифорния, е „Един“, дори ако моделите ни на молитви и религиозни вярвания са различни“ (пак там, стр. 288, 289).

В заключението на тази широко рекламирана от Католическата църква книга Трийс заявява: „Пишейки тези страници, аз потопих кофата си, за да почерпя от знанията само на 175 години от времето. Този поток продължава да тече, изпълнен с изобилния живот на Вселената - включително и с появяванията на светии и мистици след смъртта им. Нека подобни посещения пи напомнят не само че има по-велик живот след живота, но и че божията любов е тази, която прави това и ни изпраща Своите вестители“ („Вестители“, стр. 343).

След като прочетох тази книга, си спомних думите на пророк Исая: „И когато ви рекат: Допитвайте се до запитваните на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите? Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях“ (Исая 8:19, 20). Лесно можем да видим, че последното голямо дело на Сатана чрез работата на злите му ангели започва и предизвиква голям интерес сред „християнския“ свят. 11о най-влиятелният и явен спиритически феномен получава дори още по-голямо признание и одобрение и измамва милиони.

145

ПояВяванията на Дева Мария

Искам читателите на тази книга да разберат още от самото начало: аз много сериозно вярвам, че също като Авраам, Исаак, Яков, цар Давид и другите забележителни личности на Писанието, Мария, майката на Исус, днес почива в гроба си в състояние на несъзнание, очаквайки своето възкресение при завръщането на Господа. Вярвам, че макар т.нар. появявания на Светата Дева да са наистина свръхестествени събития, те са сатанинска изма ма. Съответно молитвите към Мария, произнасяни с молитвените броеници, също и контактите с „нея“ всъщност са контакти със Сатана, който я персонифицира в една голяма измама; и за нея истинската Мария нищо не знае. Ако наскоро не сте чели нищо по темата, ще бъдете удивени, когато откриете, че спиритизмът в Католическата църква и в други общества нараства с бързи темпове благодарение на контактите с „Дева Мария“ на различни места по цялата земя - включително и в Съединените щати.

През есента на 1995 г. един от бестселърите в католическите книжарници бе книгата „Гръмотевицата на справедливостта“. По това време посетих такава книжарница в Уийтън, щата Мери-ленд, и попитах продавачката дали църквата е издавала някакви книги за края на времето или за библейската книга Откровение. Младото момиче ми каза, че един от по-възрастните мъже от персонала е специалист в тази област и го извика, за да ме обслужи. Господинът ми показа цяла секция от книги - 50 или повече, ко ито разглеждаха края на времето и книгата Откровение. Казах му, че времето ми за четене е ограничено, затова бих бил благодарен, ако ми препоръча най-добрата от всички книги. Той бързо заяви, че „Гръмотевицата на справедливостта“ би била неговият избор и че екземплярите от тази книга трудно сс задържали в кни жарницата. Каза ми, че най-вълнуващото нещо, което сс случва сега в църквата, са появяванията на Дева Мария. Предложи ми да ми уреди билети за пътуването с автобус каравана от Вашингтон до Кониърс, щата Джорджия, където на 13-то число всеки месец се явявала „Блажената Дева Мария“. Благодарих му, купих книгата и си заминах. Онова, което намерих в нея, бяха 416 страници спи ритизъм. Над 90 процента се отнасяха за вестите, които „Дева Мария“ била предала, за да подготви света за Второто пришест

146

вие на Христос! Господинът в книжарницата ми бе казал и за посещенията на „Дева Мария“ при Жана Талон Съливан от католическата църква „Св. Йосиф“ в Емитсбърг, щата Мерилснд, не много далеч от дома ми. Оттогава забелязах, че на католическия форум в електронната поща има ежеседмични съобщения от „Блажената Дева“, изпратени от Емитсбърг!

„Гръмотевицата на справедливостта“ е написана от Тед и Морийн флин е предговор от Малакай Мартин, бившият йезуитски автор на „Ключовете на тази кръв“, флин започват книгата си по следния начин: „Двадесети век е свидетел на феномен, който стана прекалено голям, за да може някой разумен човек да го пренебрегне. Свръхестественото избухва сред нас почти като нещо ежедневно... Нашата Дама заявява, че причината за нейните предупреждения е да ни подготви за Второто пришествие на Исус Христос. Това е заявено ясно и недвусмислено. Святото Три-единство е изпратило Мария, Божията Майка, Майката на църквата, нашата Майка, за да ни предупреди.

Закоравелите ни човешки сърца ни пречат да чуем небесните тръби. Статуите плачат с човешки сълзи и кръв, лгладите пророкуват, появяват се религиозни общности, вестителите получават предупреждения, Светата Дева събира армия от посветени хора и съобщения за появяванията й идват с честота, за каквато не се е говорило никога в историята... Бог използва вестите от небесните същества, защото другите средства са се провалили... Тези появявания ни носят както богатство от вести, така и забележителни резултати: милиони новоповярвали по целия свят, преориентирано на живота към духовното, както и физически, умствени, морални и духовни изцеления. Една 1(яла култура спонтан-но израства отмощно споделените опитности на тези, които са били докоснати от неочакваното и свръхестественото. Тази култура се представя чрез и със средствата на Мариините центрове, издателски къщи, молитвени групи и алтернативните медийни мрежи. Много хора си тръгват от тях убедени, че в Божиите очи са опростени и обичани и безкрайно важни за изпълнението на небесния план.

Посредством днешния „потоп“ от появявания и вътрешни вести, Блажената Дева Мария ни отправя призив за пробуждане...

Ние наблюдаваме застъпничеството на небесната Царица - ис-

тински фар за всички християни. Сега като част от Божия план „Жената, облечена със слънцето“ (Откровение 12:1) се явява по целия свят, за да предлага на хората безопасно пристанище в нейното неопетнено сърце“ („Гръмотевицата на справедливостта“, стр. 3-5).

По света има много Мариини центрове и гробници на светии, които отразяват очарованието, привличащо много хора - от папата до обикновения селянин. Но за да придобиете представа за нарастващия феномен, нека се върнем на книгата на семейство флин. „Вестите, предадени за света, идват от хора, „виждащи видения“, от всяка част на земното кълбо, от хора с различно образователно ниво и от различни социални класи. Например италианският свещеник отец Стефано Гобби напоследък получава подробни вътрешни съобщения, довели до сформирането на международното Мариино движение на свещениците, наброяващо 55 000 члена.“ Главните центрове по света ежегодно се посещават от милиони „поклонници“. Някои от най-забележителните места са фатима, Португалия; Гарабандал, Испания; и Между-горис, бивша Югославия. Интересен пример: „В Междугорие, в бивша Югославия шест деца (вече младежи) в едно селце ежедневно виждали Мария и получавали вести от Блажената Майка още от 1981 г. Това отдалечено селце е било посетено от 15 000 000 поклонници и от 15 000 свещеници. Това е бил центърът на Мари-иното посвещение в онези времена. Докато фатима беше най-значимото появяване за ранната част на двадесети век, Междугорие посреща духовните нужди на това поколение в края на века. Негово Високопреосвещенство кардинал Иозеф Ратцингер (спомняте ли си, той бс поставил своя подпис за официално одобрение на цензурата за новия катехизис) в „Доклада на Ратцингер“ заявява: „Едно от знаменията на нашето време е, че по целия свят се умножават съобщенията за появяванията на Блажената Дева Мария“ (пак там, стр. 7, 8).

В едно по-скоро силно екумсническо заявление и в същото време призив към Рим „Дева Мария посочва при различните си появявания, че нейните вести са предназначени за всички хора, а не само за католиците. Мария заявява, че Католическата църква има най-пълния израз на многото дарби, дадени на човечест-

148

»ото за спасение и устояване в битката против постоянните хитрости на дявола; а тя е Майка на всички хора на земята“ (пак там, стр. 9). От онова, което знаем от пророчествата за „малкия рог“ и „антихриста“, фактът, че Мария подкрепя Католическата църква посочва, че „тя“ наистина е сатанински дух. Нещо повече, тя е и медиум, чрез който мъртвите се били свързвали с живите! Следната опитност е включена в раздела „Отец Рамон Андрю, О. И.“ (Общество на Исус или Йезуитски Орден).

„Отец Рамон е брат на починалия Отец Луис Андрю, свещеникът, който видял голямото чудо и по-късно починал от радост. Отец Рамон получил позволение от своите началници да посети Гарабандал. Бил упълномощен и от апостолическия администратор на епархията Сантандер, епископ Доретео Фернандез. Той имал привилегията да е свидетел на над 400-те случая на изпадане в екстаз. По време на посещението му в селото той детайлно описвал в тетрадката си всичко, което чувал и виждал. Тези тетрадки представляват много ценна документация, тъй като Отец Рамон имал ясен аналитичен ум. Най-поразителното събитие за него било откровението от хората, получаващи видения, които били разговаряли с починалия лгу брат, Отец Луис Андрю. Записките в дневника на Кончита (една от медиумите или получаващите видения) от 15 и 16 август са следните:

„Няколко дни след смъртта на Отец Луис Блажената Дева ни каза, че ще говорим с него... В 8 или 9 часа вечерта Блажената Дева ни се яви, като много, много се усмихваше - както винаги. Тя каза на четирима от нас: „Сега ще дойде Отец Луис и ще говори с вас.“ Той дойде миг по-късно и се обръщаше към всеки един от нас. Ние нс го видяхме, а само чухме гласа лгу. Беше същият глас, с който говореше и на зелгята. След като бе говорил известно време, предавайки ни някои съвети, той ни каза определени неща за своя брат, Отец Рамон Мария Андрю. Научи ни на някои думи на френски, немски и английски, научи ни и как да се молим на гръцки.“

На Отец Рамон били предадени точни детайли от погребението на неговия брат и подробности от личния му живот, които били непознати за всички останали, с изключение на него. При друг

149

случай Отец Луис предал вест и за майка си: „Бъди щастлива и доволна, защото съм в небето и те виждам всеки ден.“ Това било вест на голяма радост за неговата майка, която влязла в завета. Беше и забележително откровение за нашите мили, които вече са на небето“ (пак там, стр. 166, 167).

Това е спиритизмът на последното време - точно както бе предсказано във „Великата борба“. Третата „жаба“ е гигантски подскоци се приближава към събитията в края на времето.

Дева Мария и есхатолоеията

Много пъти „Дева Мария“ е предсказвала, че живеем в последното десетилетие от историята на Земята във вида, в който я познаваме. Тя претендира, че е вестител на Второто пришествие. След това десетилетие тя предсказва дълъг период на мир. Чуйте как се представя краткостта на времето:

„Нашата Блажена Майка ни каза чрез Отец Гобби в една вест, предадена на 18 септември 1988 г., че имаме период от десет години - десет решителни години: „През този период от десет години ще се изпълни времето на страданието, за което ви е пророкувано в Свещеното писание, че ще настъпи точно преди Второто пришествие на Исус“ (пак там, стр. 12).

„Много мариолози вярват, че откровението на „нашата Дама на всички народи“, позната още и като „нашата Дама на всички хора“, носи ключовете към тези въпроси и предсказва бъдещите събития, които светът ще преживее преди настъпването на 2000-та година“ (пак там, стр. 51).

„На 1 януари 1990 г. „Мария“ пак каза чрез Отец Гобби, чс тя е Майката на Второто пришествие... „Искам да ви взема за ръка и да ви придружа на прага на това десетилетие, което вие започвате точно в този ден. Това е много важно десетилетие. Това е период от време, по особен начин белязано от силното присъствие на Господа сред вас. През последното десетилетие на този век ще достигнат гщлостното си изпълнение онези събития, които съм ви предсказала“ (пак там, стр. 56).

150

В друго, много интересно предсказание „Мария“ е използвала живота на двама много възрастни хора като времеви линии, водещи до Второто пришествие и до края на времето.

„фатима е може би ключовото появяване на двадесети век. Много от настоящите вести, получавани по целия свят, отново обръщат вниманието ни към събитията от фатима, най-вече към събитията в Русия. „Мария“, наричаща себе си Царицата на молитвената броеница, се е явила на три овчарчета в едно португалско селце през 1917 г. Това е била годината на болшевишката революция и Мария поверила жизнено важните вести за хората от XX век на трите деца Лусия, франческо и Ячинта. Още преди болшевишката революция тя предсказала, че Русия „ще разпространи своите грешки по целия свят.“ На децата тя поверила тайни за бъдещето на Църквата и на цялото човечество. На две от децата, франческо и Ячинта, тя казала, че скоро ще дойдат при нея на небето (те починали скоро след това), но че Лусия ще доживее да види изпълнението на всички тези вести. Моля, забележете, че по времето на написването на тази книга (1993 г.), Лусия е била на около 85 години“ (пак там, стр. 24).

Семейство флин привеждат повече подробности за Лусия -единственото оцеляло дете след чудото фатима. „Сестра Лусия все още е жива по времето на написването на тази книга. Тя продължила да получава вести от нашата Блажена Майка. Днес Лусия е на 86 години.“ (Следователно през 2000 г. ще е на 92!)

Другата времева линия е животът на сегашния папа Йоан-Павел II. Кончита, една от медиумите от Гарабандал, Испания, казва: „След като папа Йоан XXIII умря, нашата Дама ми каза: „След папа Йоан ще има още трима папи, единият ще царува съвсем кратко и тогава ще настъпи краят на времето.“ Когато папа Павел VI стана папа, нашата Дама отново ми спомена това. Тя каза: „Сега вече остават само двама папи и тогава ще настъпи краят на времето, но не краят на света“ (пак там, стр. 170, 171). Интересно е да се отбележи, че повечето католици вярват, че когато Христос, се завърне, светът няма да бъде унищожен, но ще навлезе в дълъг период на мир. Както повечето читатели знаят, един от последните двама папи, папа Йоан-Павел I, беше на власт съвсем кратко време, точно според предсказанието - от 26 август 1978 до 28 септември 1978 или само 33 дни!

151

Сегашният папа Йоан-Павел II вече е стар и слаб, а той е третият папа от Йоан XXIII!

Очевидно дяволът подготвя света за своето появяване в ролята на Христос точно преди истинското Второто пришествие. Но какво става е неделята? Дали „Мария“, т.е. злите духове, казват нещо за деня на поклонение според това, което разбираме, че ще се случи точно преди края? Спомняте ли си 10-те точки -десетте секунди преди старта?

Мария и денят за поклонение

„Дева Мария“ (а всъщност тя е мъртва, така че от нейно име говори дяволът) казва на хората да почитат християнската неделя. „Една вечер нашата Дама се явила на един местен фермер, Майкъл 0’Доналд. Тя му казала: Почитай неделята за молитва“ (пак там, стр. 30).

В серия от появявания в Любок, щата Тексас, Дева Мария твърди: „Не съм дошла, за да ви подготвя за празника на моето Успение, а за идването на моя Син... за последния Съд. Скъпи мои дечица, слушайте мен - вашата Майка (11 юли 1988 г.).“ Очевидно демонстрирайки, че носи вести от Бога, тя казва: „Аз, Господ Бог, ще направя наново... Една нова луна... Едно ново зазоряване и т.н. Един нов почивен ден. Старото ще премине така, както и техните престъпления против Мен. Хората отново ще Ме наричат техен Бог и Аз отново ще ги имам и те ще Ми се покланят пак (1 август 1988 г.).“

В заключителната глава семейство флин изброява основните моменти от няколко от изискванията на „Мария“. Тя казва: „Това е нещото, в което виждаме много от основните причини за проблемите ни. Това е заповедта за „освещаване на почивния ден“. В Стария завет неспазването на този ден се е считало за един от няколкото грехове, наказвани със смърт. Въпреки че не живеем под закона на Стария завет, целият християнски свят широко нарушава почивния ден.... По този начин проблемите ни са станали толкова многобройни, че вече дори не знаем откъде да започнем да търсим решение на нашите злини.

152

Божието намерение за почивния ден бе в този ден Бог да бъде почитан чрез поклонение, разговори, поучение и прослава. Днес, ако изобщо някой си направи труда да отиде на църква, неделята ще бъде безкрайно досадна поредица от молебствия, релаксиране, телевизия, спортни събития, пазаруване и изпълняване на поръчки“ (пак там, стр. 389).

Папите и Дева Мария

На 1 ноември 1950 г. папа Пий XII направи „непогрешима официална декларация“ в „Munificentissimus Deus“, че „неопетнената Божия Майка и вечна Дева Мария в края на живота си е била допусната в небето е тялото и душата си“. В коментара си на това изказване, авторът Дейв Хънт обяснява, че „В конституцията папата се позовава на догмата на успението, в която Църквата единодушно вярва още от самото начало и която според него „Писанието напълно подкрепя“. А всъщност тази догма е била непозната на първата църква и не се подкрепя от Писанието. Споменатата папска декларация е само отговор на популяр-но отношение сред католиците и същевременно допринася за разрастващия се култ към Блажената Дева Мария (Дейв Хънт, „Жената, яздеща звяра“, стр. 444).

Какво можем да кажем за сегашния папа? „Никой не е по-убеден в истинността на посещенията във фатима от него. Нито някой друг е по-посветен на Дева Мария. Йоан-Павел II, който „се е посветил и е Наместник на нашата Дама“, в герба си има включено едно „М“ за Мария; личното му мото, избродирано от страната на неговата мантия, е „Totus tunssum Maria“ („Мария, целият съм твой“). Папата има необикновени лични мотиви за това специално посвещение. Покушението за живота му бе на 13 май 1981 г., в деня на годишнината от първото потвърдено появяване на Девата на 13 май 1917 г. във фатима, Португалия. В едно видение по време на оздравяването му тя казала, че му е спасила живота заради една специална мисия, която той трябва да изпълни като умиротворител.

153

„Връщайки се във Ватикана след възстановяването си, Йоан-Павел II се молил на гробовете на непосредствените си предшественици и заявил: „Тук можеше да има още един гроб, но Блажената Дева... пожела друго.“ Той добавил е благодарност и почтителност: „Във всичко, което ми се случи през онзи ден, чувствах извънредната Майчина закрила и грижа, които се оказаха по-силни от смъртоносните куршуми.“ Защо, пита Хънт, ще ви е необходим Бог, след като имате закрилата на Мария?

„Благодарният папа отишъл на поклонническо пътуване до фатима на 13 май 1982 г. (една година след покушението срещу него), където се помолил „пред статуята на нашата Дама от фатима. Хиляди го чуха как се моли и посвещава на Мария целия свят така, както тя била помолила“ (пак там, стр. 458, 459).

Интересно е, че в цялата Библия никъде не е посочена молитва към Мария, не е записан нито един случай, при който тя по чуден начин да е помогнала на някого, нито има обещания, че би помагала или че би могла да помага. И все пак „все повече молитви се издигат от устните на католиците към Мария и на нея се отдава повече внимание и почит, отколкото на Христос и на Бог, взети заедно. По целия свят има хиляди гробници на Дева Мария, ежегодно посещавани от десетки милиони хора, а същевременно само една малка и почти никому непозната гробница на Христос, разположена в Бювоа, щата Квебек, Канада“ (пак там, стр. 435).

Игра с огъня

Омайното естество на спиритизма в последните дни бе ясно показано на Божията вестителка за остатъка.

„Съвсем малко са хората, правилно разбиращи измамната сила на спиритизма и опасността от неговото влияние. Много се занимават е него просто за да задоволят любопитството си. Не вярват истински в проявите му и биха се ужасили при мисълта да се отдадат във властта на духовете. Но се осмеляват да стъпят на забранена почва и мощният погубител властва над тях против волята им. Щом веднъж бъдат подведени да насочат мис-

лите си натам, той започва да ги държи като пленници. Невъзможно е вече със собствени сили да се освободят от привличащата и пленяваща връзка. Само Божията сила, дадена в отговор на сериозна молитва с вяра, може да освободи впримчените души“ („Великата борба“, стр. 341). Понякога онези от нас, които са добре образовани и притежават опит в Писанията, имат желание да спорят с почитателите на спиритизма. Елън Уайт предупреждава да не допускаме това, тъй като по същество в такъв случай човек започва да спори със самия Сатана! Тя казва: „Хората, които внасят тези осъдителни ереси (ученията на спиритизма) ще предизвикват проповядващите Божието слово да влизат в спорове с тях. И някои от тях не ще имат смелостта да устоят на предизвикателството на тази категория, ярко обрисувана в Словото на Бога... Но в споровете си със спиритисти те се срещат не с хора, а и със самия Сатана и с неговите ангели. Започват да общуват със силите на тъмнината и с поведението си поощряват злите ангели“ („Служители на евангелието“, стр. 194).

В началото на историята на Адвентната църква един от нашите проповедници, Моузес Хил, решил да даде „добър урок“ на спиритистите, като поспори с тях. Но скоро бил очарован от силата на спиритизма и се оказал безсилен да се освободи. Елън Уайт му писала: „Братко Хил, ти ми беше показан под успокоителното влияние на едно омайваме, което ще се окаже фатално, ако не се откъснеш от него. Ти си преговарял със Сатана, спорил си с него и си стоял на забранена почва. Въвеждал си мисълта си в неща, които са прекалено велики за тебе и поддавайки се на съмнения и неверие, си привлякъл около себе си зли демони, а си пропъдил чистите и святи Божии ангели. Ако твърдо се беше съпротивил на уговорките на Сатана и бе потърсил сила от Бога с решителни усилия, би могъл да разчупиш оковите и да се пребориш с духовния си враг. Тогава щеше да дойдеш по-близо до Бога и да триумфираш в Неговото име. Видях, че е твърде самонадеяно от твоя страна да се срещаш със спиритистите, когато самият ти си затънал и си обвит в облаци от нсве-рие. Когато си излязъл да се бориш със Сатана и с неговите множества без Божието всеоръжие, ти си бил тежко ранен и не си даваш сметка за раната си... Ако не вземеш мерки и не бъдеш изтръгнат от клопката на дявола, ще погинеш“ („Свиде-

телства за църквата“, том I, стр. 428). По-нататъшната съдба на Моузес Хил е записана от Артър Уайт: „Колебанието и след това окончателното отстъпване на Моузес Хил от вярата беше тежко и тъжно преживяване. Той беше забележителен евангелизатор, който в падението си се поддаде на сатанинските сили. Той изнесе евангелизационна проповед на 20 септември 1863 г. и след това за няколко седмици се присъедини към силите на сгшритистите“ („Биография на Елън Уайт“, том II, стр. 53).

В течение на времето много хора са мислели, че феноменът, свързан със спиритизма, би могъл да се обясни е евтин магически трик. Но Библията открива, че светът ще бъде измамен от знаменията, които той (вторият звяр) има силата да извърши (Откровение 13:14). Тук става въпрос за Съединените щати -„звярът от земята“ - в ролята им на змей. „Много хора ще бъдат подлъгани от идеята, че спиритизмът е чисто човешка шарлатания. Но когато бъдат изправени лице в лице с явления, разбирани като свръхестествени, тогава ще бъдат подлъгани да ги приемат за голяма Божия сила“ („Великата борба“, стр. 337, 338).

Когато са изправени пред свръхестественото, мнозина са склонни да приемат, че то има Божествен произход и да приемат вестта като предадена от авторитет, по-висш от Писанието. (Вж. „Патриарси и пророци“, стр. 474 на бълг. издание - бел. пр.)

Спиритизмът е шедьовърът на сатанинските измами. Той контактува е хората на най-уязвимото за тях емоционално ниво. „Зли ангели идват в образа на обични починали хора, предават случаи, свързани е живота им и извършват действия, които са вършели, докато са били живи. По този начин карат хората да повярват, че мъртвите им близки или приятели са като ангели, реещи се във въздуха над тях и общуващи с тях. На тези зли ангели, които се представят за починали приятели, се гледа с обожание и за мнозина техните думи имат по-голялга тежест от Словото на Бога“ (Елън Уайт, „Сайнс оф дъ таймс“, 26 август 1889 г.). Библията пророкува, че хората ще отхвърлят истината и ще се вслушат в „измамни духове“ и в „бесовски учения“ (1Тимотей 4:1). Книгата „Вестителите“ посочва, че през последните .175 години тези знаменателни случаи на контакти е „мъртвите“ се явяват е нарастващо постоянство. Мариините центрове са се превърнали за милиони хора в места за поклонение.

Експресният влак па спиритизма кът пъкъла

Очевидно дяволът се старае да измами света и да улови в смъртоносната си хватка милиони хора, преди да дойдат „късният дъжд“ и „високият вик“. На Елън Уайт е било представено символично видение за стремителното разпространение на спиритизма и за спокойствието на измамените, които се возят във „влака“ на дявола. „Видях колко стремително се разпространява гази измама (спиритизмът). Беше ми показан влак с вагони, който се движеше със скоростта на светкавица. Ангелът ме помоли внимателно да се вгледам. Насочих погледа си към влака. Изглеждаше така, сякаш целият свят пътува в него. След това ангелът ми показа началника на влака - прекрасна, величествена личност, към която всички пътници се отнасяха с почит. Бях объркана и попитах придружаващия ме ангел кой е този. Той каза: „Това е Сатана. Той с началникът в образа на ангел на светлината. Запленил е целия свят. Хората са се поддали на мощната измама, повярвали са в лъжа и ще бъдат осъдени. Следващият в йерархията е машинистът, а другите му демони са различните служители във влака, които може да са му необходими; всички те се носят със скоростта на светкавица към гибелта“ („Ранни писания“, стр. 263).

Не е невъзможно човек да избегне „влака за ада“. Чрез Словото Си Бог се е погрижил да познаем истината. Предупредил ми е за дявола и за неговите измами. Можем да разберем, чс Сатана върши точно това, което ни е казано, че ще върши - използва злите си демони, които се преструват, говорейки чрез мними мъртви. И светът се хваща на тази въдица. Влакът се пълни с пътници и скоро ще напусне гарата, отправяйки се в последния си безумен маршрут. Не се качвайте в този влак!!! Той ще ви отведе в погрешна посока!

157