САЩ - нова вълна от цензура
САЩ - нова вълна от цензура
01/03/2013
foxnews пише:
Наблюдава ли те Големият брат? Какво прави САЩ, за да предотврати кибератаки? Колко спешен е въпросът за кибернетичната сигурност в САЩ?
Дори най-отворените демократични правителства са се стремяли към закони и нови форми на наблюдение, в които мнозина виждат нова вълна от цензура – това се отнася и за САЩ.
Например, американското правителство поиска от търсачката Гугъл данни за нейните потребители повече от 31 000 пъти само през 2012 година. И правителството рядко получавало първо заповед за достъп, разкри наскоро Гугъл; в почти всички случаи компанията накрая отваряла някои данни.
Някои твърдят, че засиленият надзор, ограниченията на свободата в интернет и дори цензурата са необходими за защита правата на интелектуалната собственост, предотвратяването на кибершпионажа, борбата с детската порнография и защитата над национални дружества - като ядрени електроцентрали, от хакери. И САЩ далеч не е единствената в това.
„Редица демократични държави са обмисляли и прилагали редица ограничения в отговор на потенциалните законови, икономически и отнасящи се до сигурността заплахи, повдигнати от новите медии”, отбеляза „Фрийдъм Хаус” в доклада си „Свободата в Интернет през 2012”.
Безпокойството от онлайн кражби и кибератаки не е неоправдано. Почти всяка голяма американска компания и медиен канал са ставали жертва. Гугъл беше нападнат през 2009. Фейсбук, Епъл и Майкрософт разкриха през този месец, че хакари са разбивали защитата им. А „Ню Йорк таймс” и „Уолстрийт джърнъл” са се борили с китайски хакери с месеци. Всъщност, десетки страни имат свои собствени хакерски групи – т. нар. кибер или асиметрични бойни дивизии.
„Това продължава в Китай поне от май 2002”, каза Алън Палър, основател на организацията SANS, занимаваща се с обучение за защита на информацията. Затова и законодателите - дори президентът Обама и Държавният съвет - са мотивирани да вземат мерки за спиране на хакерската вълна. Въпреки това, пътят към по-добра сигурност може също така да потъпче свободата на словото.
Когато Международният съюз по далекосъобщенията има среща в Дубай през декември, 89 страни-членки, включително Русия, Китай, Куба и Иран, подкрепиха договор, който дава на отделните правителства по-голям контрол над инфраструктурата на интернет.
Усещайки в това слабо прикрит опит за потискане на несъгласните, 55 страни – включително Канада и САЩ – казаха „не”.
Въпреки че споразумението пропадна /за момента/, отделните правителства, включително на Канада и САЩ, продължават да внасят свои закони относно контролът на онлайн пространството.
На север от границата например, канадското правителство предложи законопроекта C-30, известен като Закон за закрила на децата от интернет хищници. Защитниците твърдят, че мярката е предназначена за борба с експлоатацията на деца, но той изисква от доставчиците на интернет услуги да създадат система за мониторинг, която би позволила на полицията да се намеси и проследи всички онлайн комуникации без да има заповед за това. Реакцията на обществото беше толкова силна против този законопроект, че канадските власти бяха принудени да го оттеглят през този месец.
От тази страна на границата, американското правителство продължава да извършва онлайн издирвания, без да има нужната заповед. Благодарение на остарели закони като Законът за частните електронни комуникации от 1986 г. и други разпоредби за защита на материали с авторски права, американските власти все по-често стават наблюдатели на частни онлайн комуникации, често без всякъв надзор на съдия.
Гугъл казва, че се наблюдава 70% нарастване на исканията от страна на органите на властта относно информация за нейните потребители, информация, която включва частни имейли и данни. Най-големият търсач на такава информация? Американското правителство, което е търсило информация 8 438 пъти през последните 6 месеца на 2012 година. Гугъл е отговаряла на тези искания в около 88 процента от случаите.
Докато Гугъл заявява, че е против толкова широк достъп на правителството до личната информация – всичко това коства пари и време на Гугъл, позицията й за пълна свобода в интернет е променлива.
Малко преди речта си в Държавния съвет, президентът Барак Обама подписа изпълнителна заповед, която позволява на агенциите на федералното правителство да споделят информации за критични киберзаплахи с частни компании, за да се защитят дружества, участващи в подкрепата на важната за нацията инфраструктура.
„Знаем, че хакери крадат самоличността на хората и проникват в частни имейли”, каза президентът в своята реч. „Не можем да погледнем в годините назад и да не се зачудим, защо не сме направили нищо пред лицето на реалните заплахи за нашата сигурност и икономиката ни.”
Въпреки че данните, споделени от правителството може да включват лична информация, в този случай компаниите са били подкрепени от изпълнителната власт. От своя страна пък, компаниите не са длъжни да споделят информация за своите потребители с правителството.
Все пак, това може да се промени. Както вметна президентът, Конгресът работи по повторното въвеждане на Закон за обмяна и защита на разузнавателна информация в киберпространството (CISPA). Това ще позволи компаниите да разкриват лична информация на правителствени органи, ако компаниите усетят „киберзаплаха” под някаква форма. Всякаква лична информация – шегички във Фейсбук, спречквания в Туитър, погрешни търсения в Мрежата – могат да бъдат предадени на различни правителствени агенции, ако тази информация има нещо общо с потенциалната уязвимост на компютърната мрежа.
„CISPA предлага обширен имунитет на компаниите, които изберат да споделят информация с правителствените агенции”, обясни в блогов пост Марк М. Джейкокс от Електроник фронтиер фаундейшън. „ Създава се възможност компаниите да обменят данни с всички федерални агенции, включително военни разузнавателни служби като Националната агенция за сигурност.”
Докато Конгресът има още да изглади новият, по-точен език, с който да въведе повторно законопроекта CISPA, правомощията, които той дава и на частните компании, и на правителствените агенции може да приключи с правенето им партньори в национално наблюдение – същото оплакване често се е повдигало срещу страни като Китай.
Наблюдателни агенции
Далеч от това да доведат до разпространение на онлайн свободата и демокрацията, събитията от арабската пролет на 2011 доведоха много авторитарни страни да наложат повече ограничения, страхувайки се от бунтуващи се граждани, подстрекавани и организирани онлайн.
Това е последна информация от три групи, наблюдаващи свободата в интернет:
Репортери без граници
Списък от 2012 г. на страни „врагове на Интернет” отбелязва, че сега повече отвсякога преди, свободата на словото е важен за външната и вътрешната политика въпрос.
Фрийдъм хаус
Според „Свободата на мрежата през 2012” – проучване на независима наблюдаваща група, в 20 от 47 наблюдавани страни има отрицателна крива.
Гугъл
Уеб гигантът използвал своя достъп, за да наблюдава отвореността на Интернет. „Докладът за прозрачност” дава представа за смущенията в свободния поток на информацията, без значение дали е блокиране на информацията от правителството или срязан кабел.
Коментар на Писано е.
Свободата на словото все повече се ограничава. Под претекст, че всичко се върши за благото на човечеството, инструментите на Сатана подготвят своя пъклен план, чрез който ще се опитат да спрат разпространението на евангелието. Само че нито Сатана, нито демоните, нито инструментите на Измамника някога са успели или пък ще успеят да сторят това, ако верните Божии деца престанат да се задълбочават в проблемите си и поставят на първо място Бог и волята Му. Колкото повече се затяга контролът и се засилват мерките, толкова повече Бог ще дава сила на тези, които искат да Му служат от сърце!