Живеейки като народ на надеждата
Снимка: gospelbondservant.com
Увереността ни във вечния живот е съсредоточена в Исус
Христос казва на последователите си „Вие сте светлината на света” [Матей 5:14] Тогава позволете на светлината си да свети с ясни, устойчиви лъчи. Не се обгръщайте в облак от тъмнина. Престанете да подозирате другите. Чрез добри дела представяйте характера на Христос. Когато сте изкушени да се поддадете на униние, погледнете към Христос и говорете с Него. По-големият ви Брат никога няма да направи грешка. Той ще отсъди справедливо. Ще ви напътства право.
Бог не е удовлетворен да вижда децата Си, обзети от потиснатост и тъга. Неговата ръка е мощна да спасява всички, които се хванат за Него. Той жадува ние да бъдем бодри, но не дребнаво. Казва на всеки от нас: „както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане.” [1 Петрово 1:15] Бог желае да бъдем щастливи. Той копнеем да постави нова песен на устните ни, хвала към нашия Бог. Желае да вярваме, че прощава греховете ни и отнема неправдата ни. Желае да засвирим мелодия в сърцето си към Него.
В Христос е съсредоточена надеждата ни за вечен живот. За това Павел заявява:
„Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; където Исус като предтеча влезе за нас.” [Евреи 6:17-30]
Единствената ни надежда
Надеждата пред нас – каква е тя? – надеждата за вечен живот. Нищо по-малко от това няма да задоволи Изкупителя и нашата част е да се хванем за тази надежда чрез жива вяра в Него. Ако сме участници заедно с Него в страданията Му, ще бъдем участници с Него в славата, която ще бъде Негова; защото Неговите заслуги са откупили прощение и безсмъртие за всяка грешна, погиваща душа. Тази надежда притежаваме като котва за душата – както сигурна, така и устойчива. Доверието ни в тази надежда, купена за нас чрез изкуплението и застъпничеството на Христос, трябва да ни поддържа твърди и непоклатими във всеки час на конфликт. С надежда като тази пред себе си, трябва ли да позволяваме на Сатана да хвърля сянката си през пътя ни, да помрачава виждането ни за бъдещето?
Христос оценява човешките същества със стойност, която е отвъд всяко човешко изчисление. Тогава нека насърчаваме вярата. Отклонете погледа си от себе си. Вярата и надеждата не трябва да бъдат съсредоточени към Аз-а. Те трябва да пронкнат зад завесата, където нашият Предшественик е влязъл за нас. Говорете за блажената надежда и славното явяване на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Изложени сме на огромна морална опасност и ако се доверяваме на себе си, като гледаме не по-високо от това, ще предизвикаме корабокрушение на вярата. Не отпадайте, нито се обезсърчавайте. Надеждата е котва за душата – както сигурна, така и устойчива, - когато навлиза зад завесата. Така блъсканата от бурята душа се закотвя в Христос. Сред вилнеенето на изкушението човекът няма да бъде докарван до скалите или завлечен във водовъртеж. Корабът му ще издържи бурята.
Господ копнее изкушаваните души да застават твърди и непоклатими, винаги изобилни в Божието дело. На потъващия Петър Христос каза: „Защо се усъмни?” [Матей 14:31] Често, както Петър, ние обезславяме Бог чрез липса на вяра.
Удостоени сме с най-мощната сила, за да можем да застанем твърди. Като гледаме към Исус, наша привилегия е да казваме, смело и все пак смирено, Господ е мой помощник, няма да бъда поклатен от устойчивостта си. Животът ми е обвързан с живота на Христос. Поради това, че Той живее, ще живея и аз.
Деца на надеждата
Затворете вратата на сърцето си за недоверието и я отворете за небесния Гост. Отстранете всяко заяждане и оплакване, защото това е капанът на дявола. Нека отправим молба към Бог и небесните ангели, че няма да обезславяме Твореца си чрез подхранване на тъмнина и неверие, като изговаряме думи на обезсърчение и маловерие. Нека всяка дума, която изговаряме, всеки ред, който пишем, бъде изпълнен с насърчение и непоколебима вяра. Ако живеем вярата, ще говорим вярата. Не мислете, че Исус е Спасителят единствено на вашия брат. Той е вашият личен Спасител. Ако възприемете тази ценна мисъл, ще спрете облаците на униние и потиснатост и ще засвирите мелодия на Бог в душата си. Наша привилегия е да побеждаваме в Бог. Наша привилегия е да доведем другите да видят, че единствената им надежда е в Бог и да прибегнат към Него за убежище.
„И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл.” [1 Петрово 4:1] Положете душата си при Бог. Спасени сме чрез вяра в Христос. За онези, които осъзнават това, то ден след ден е източник на безкрайна утеха.
Всяко действие на посвещение към Бог ни донася радост, защото когато оценим светлината, която Той ни е дал, ще дойде повече и по-голяма светлина. Трябва да прогоним духа на оплакване и да отворим сърцето си за ярките лъчи на Слънцето на правдата. Има мир в съвършеното покорство. Мир следва благодатта. Те работят в съвършена хармония и са умножени в [геометрична] прогресия. Когато ръката на вярата поема ръката на Христос, изражението на сърцето е:
„Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога. Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа. Но, ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата. Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си; даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.” [2 Коринтяни 1:3-9]
Отворете прозорците на душата към небето и позволете на лъчите на Слънцето на прадвата да влязат. Не се оплаквайте. Не гледайте от тъмната страна. Позволете на Божия мир да царува в душата ви. Тогава ще имате сила да понесете цялото страдание и ще се ликувате, че имате благодат да издържите. Славете Господа, говорете за Неговата доброта, говорете за силата Му. Освежете атмосферата, която заобикаля душата ви. Не обезславяйте Бог чрез думи на недоволство. Хвалете Го със сърце, душа и глас. Гледайте от светлата страна. Славете Този, Който е здравето на вашата увереност и ваш Бог.
Откъс от статия на Елън Уайт от сп. „The Advent Review and Sabbath Herald” от 24.09.18900, препечатана в сп. „Адвентен свят” (Adventist World) през 2008 год.
[скобите са добавени]