Вяра, а не чувство
1/2/2015
Снимка: kiaspeaksalso.com
Чувствата не са добър изпит за духовния ви живот – Божието слово е
„Изпитвайте себе си, дали сте във вярата” [2 Коринтяни 13:5]. Някои съвестни души, когато четат това, веднага започват да критикуват всяко чувство и емоция. Но това не е правилно себеизпитване. Не маловажните чувства и емоции са тези, които трябва да бъдат изследвани. Животът, характерът, трябва да бъде оценен според единствения стандарт за характер – Божия свят закон. Плодът свидетелства за характера на дървото. Делата, а не чувствата носят свидетелство за нас.
Чувствата, независимо дали са насърчителни или обезсърчителни, не трябва да бъдат превръщани в изпит за духовното състояние. Чрез Божието слово трябва да определяме истинската си позиция пред Него. Мнозина са объркани от този въпрос. Когато са щастливи или радостни, мислят, че са приети от Бог. Когато настъпи промяна и се чувстват депресирани, мислят, че Бог ги е забравил.
Получаване на Божията милост
Бог не гледа с благосклонност към онези самоуверени хора, които шумно възклицават „Осветен съм, свят съм, безгрешен съм”. Те са фарисеи, които нямат основание за твърдението си. Онези, които поради усещането си за крайна нищожност едва се осмеляват да повдигнат очи към небето, са по-близо до Бог, отколкото онези, които претендират за толкова голяма благочестивост. Те са представени от бирника, който, свел глава върху гърдите си, се моли „Боже бъди милостив към мене грешника” [Лука 18:13] и отива в дома си оправдан, вместо от себеправедния фарисей.
Но Бог не желае да преминем през живота с недоверие към Него. Дължим на своя небесен Баща една по-великодушна представа за Неговата доброта, отколкото съответстващата на явното ни недоверие към Неговата любов. Имаме доказателство за любовта Му – доказателство, което удивлява ангелите и е далеч отвъд разума на най-мъдрите сред човешките същества. „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.” [1 Йоаново 4:10] Докато все още бяхме грешници, Бог даде Сина Си, Който да умре за нас. Можем ли да се съмняваме в добротата Му?
Исус прави разликата
Съзерцавайте Христос. Постоянствайте в любовта и милостта Му. Това ще изпълни душата с отвращение към всичко, което е грешно и ще я вдъхнови с дълбоко желание за праведността на Христос. Колкото по-ясно виждаме Спасителя, толкова по-ясно трябва да различаваме дефектите на характера си. Изповядайте греховете си пред Христос и с истинско покаяние на душата сътрудничете с Него чрез изоставяне на тези грехове. Повярвайте, че те са опростени. Обещанието е положително: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.” [1 Йоаново 1:9] Бъдете уверени, че Божието слово няма да пропадне. Този, Който е дал обещанието, е верен. Ваш дълг е да вярвате, че Бог ще изпълни Словото Си и ще ви прости – също толкова, колкото и да изповядате греховете си.
Вяра в обещанията
Упражнявайте вярата в Бог. Колко много хора преминават през живота под облак на осъждане! Те не вярват в Божието слово. Нямат вяра, че Той ще изпълни това, което е казал. Мнозина, които жадуват да видят другите да си почиват в прощаващата любов на Христос, не почиват в нея сами по себе си. Но как е възможно те да доведат други до проява на проста, подобна на детска вяра в небесния Отец, когато измерват любовта Му чрез чувствата си?
Нека се доверяваме на Божието слово безусловно, като помним, че сме Негови синове и дъщери. Нека възпитаваме себе си във вяра в Неговото Слово. Нараняваме сърцето на Христос със съмнението, когато Той ни е дал такива доказателства за любовта Си. Пожертвал е живота си, за да ни спаси. Казва ни: „Дойдете при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мен; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.” [Матей 11:28-30]
Вярвате ли, че Той ще изпълни това, което е казал? Тогава, след като сте се съобразили с условията, не носете повече товара на греха. Оставете го върху Спасителя. Поверете се на Него.
Откъс от статия на Елън Уайт от сп. „The Advent Review and Sabbath Herald” от 21.05.1908, препечатана в сп. „Адвентен свят” (Adventist World) през 2009 год.
[скобите са добавени]