Божието местообиталище

Често казваме, че „Бог е навсякъде”. Или, че е „всеприсъстващ”, което означава, че присъства навсякъде в Космоса. „Аз само отблизо ли съм Бог,... а не ли и Бог отдалеч? Не Аз ли изпълнявам небесата и земята?” (Еремия 23:23, 24). Давид също разбира, че никой не може да избяга от Бога (Псалм 139). Наистина, както казва ап. Павел, Бог е близо до всеки човек, най-малкото в духовен смисъл (Деяния 17:27, 28).

В добавка към своята вездесъщност Бог е и вечно съществуващ. Няма нито начало, нито край (Псалм 90:2). Той винаги е бил и винаги ще бъде (Юда 25).

Прочетете 3Царе 8:49 и Псалм 102:19. Какво научаваме за мястото, където Бог обитава? Как да разбираме това? Можем ли изобщо да го разберем?

В Писанието има много текстове, които твърдят, че Божието обиталище е в небесата (3Царе 8:30, 43, 49). Означава ли това, че Бог присъства в небето повече, отколкото другаде? Очевидно Той обитава там по особен начин – със славното Си присъствие и пречистата Си святост. Най-величествената изява на Божието присъствие е именно в небето.

Но все пак, има разлика между Божията „въздесъщност” и Божието „специално присъствие”. Бог присъства „общо” навсякъде, но избира да се разкрие по специален начин в небето и – както ще видим по-нататък – в небесното светилище.

Разбира се, трябва да признаем, че разбирането ни за Неговото физическо естество е ограничено. Той е дух (Йоан 4:24) и като такъв не може да бъде „съдържан” от нито една структура или измерение (3Царе 8:27). Все пак Библията описва небето (Йоан 14:1–3) и небесното светилище като реални места (Евреи 8:2), където Бог може да бъде „видян” (Деяния 7:55, 56; Откровение 4:2, 3). С други думи, трябва да приемем, че небето и небесното светилище са места, където Бог благоволява да се срещне със Своите творения.

За нас е трудно да разберем или да си представим много неща – едно от тях е обиталището на Бог. Но въпреки това Библията твърди, че то е реално. Как да се научим да се доверяваме на всичко написано в нея, независимо колко ни е трудно да го разберем? Защо е важно да се научим на такова доверие – доверие без разбиране?