Глава 02 - ЗАСТЪПНИК ЗА НАШЕТО ВРЕМЕ - Тема 01 - Исус Христос умря за греховете ни

Глава 02 - ЗАСТЪПНИК ЗА НАШЕТО ВРЕМЕ -Тема 01 - Исус Христос умря за греховете ни

Новият завет учи, че Исус Христос е умрял за греховете ни, за да можем ние да наследим вечен живот чрез Него.

„ Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията“ (1 Коринтяни 15:3).

,,...и всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот“ (Йоан 3:15).

На коя част от Библията се позовава апостол Павел, когато казва, че Исус е умрял за нашите грехове според Писанията? Разбира се, той говори за Стария завет, който предсказва смъртта на Исус за греховете на човечеството. Исая подробно описва скръбта и страданията, през които Месия трябва да премине, за да изкупи греховете ни:

„Той беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото хората отвръщат лице, презрян беше и за нищо не Го счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни “ (Исая 53:3-6).

Какво е грях и защо той струва живота на Божия Син? Библията съдържа само една дефиниция за грях, която се намира в 1 Йоаново 3:4:

„Всеки, който извърьива грях, нарушава Закона, защото грехът е нарушаване на Закона “(Съвременен превод, 2004).

Грехът е нарушаване на Божия закон. Нещо повече - грехът води до наказание, а наказанието е смърт. В Христос обаче имаме вечен живот, защото 28

грехът ни е заплатен.

„ Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ “ (Римляни 6:23).

Грехът ни отделя от Бог, а това означава, че сме отделени от Източника на живота, защото Бог сътворява и поддържа живота.

„...но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува“ (Исая 59:2).

Цялото човечество е нарушило Божия закон, следователно цялото човечество се нуждае от спасение.

„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23).

Спасението е дар, следователно е чрез благодат и моите действия не могат да ме спасят.

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога“ (Ефесяни 2:8).

„Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело“ (Римляни 11:6).

Чудесни вести - спасени сме благодарение благодатта на Бог чрез вяра в Неговия Син. Дали това ни освобождава от подчинение на Божия Закон, или пък го прави по-незначителен?

„Тогава чрез вяра отменяме ли Закона? Да не бъде! Но утвърждаваме Закона “ (Римляни 3:31).

„Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под Закон, а под благодат. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под Закон, а под благодат? Да не бъде! Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате - било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? “ (Римляни 6:14-16).

„Така че Законът е свят и заповедта - свята, праведна и добра“ (Римляни 7:12).

Следвателно грехът (нарушаването на Божия Закон) води до смърт (тук не говорим за физическата смърт, а за вечната), а благодатта дава живот (вечен живот). Но благодатта не премахва задължението да спазваме Божиите заповеди, а ги утвърждава. Законът не може да спасява, но може да ме предупреди кое е грях.

„ Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от Закона, понеже чрез Закона става само познаването на греха “ (Римляни 3:20).

Чрез благодат сме спасени, избавени от греха, оправдани, възстановени и осветени. Благодатта поправя връзката ни с Господа, а Законът ни казва какво е грях, за да го избягваме с помощта на Божията благодат. Истинското духовно обръщане ще изпълни сърцето с благодарност и възстановеният човек ще иска отново да заживее в хармония с Божия закон. Исус казва: „Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя “ (Йоан 14:15). „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов“ (Йоан 15:10). „...защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки“ (1 Йоаново 5:3).

В Йоан, 8 глава четем разказа за хванатата в прелюбодейство Мария Магдалена и за довеждането й пред Исус. Застанала пред него, тя е обвинена и осъдена на смърт според Закона.

„И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха: Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство. Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея? “ (Йоан 8:3-5).

Законът не би могъл да я спаси, но Исус би могъл. Оказва се, че нито един от обвинителите й не е без грях и че всички се нуждаят от Божията благодат. След като получават вътрешно убеждение за собствената си гре- ховност, те започват да напускат мястото един по един и оставят Мария - трепереща, виновна и каеща се.

„Икогато се изправи, Исус й каза: Жено, къде са онези? Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече "(Йоан 8:10, 11).

Осъденият грешник е простен и вече се намира под благодат: „И Аз не те осъждам“, но отсега нататък той се задължава да спазва Закона: „...иди си, отсега нататък не съгрешавай вече “. Да бъдеш спасен по благодат следователно не освобождава никого от дълга да се подчинява на Божиите заповеди. Благодатта премахва осъждането ни от Закона, но не и самия Закон.

,,И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух“ (Римляни 8:1).

Някога било ли ви е чудно какво са правели хората за греховете си, преди Божият Син да бъде разпънат на Голгота? Спасението се съсредоточава в Голгота. Но как греховете са били изличавани в старозаветно време? Дали спасението тогава се е основавало на по-различна система? Дали те са били под Закона, а ние - под благодат? В това вярват диспенсационалистите. Но както видяхме, всички е нужно да спазват Божия Закон. Следователно спасението за живеещите преди Христос трябва също да е било по благодат. В действителност благодатта е съществувала още от самото начало.

,,А Ной намери благодат пред Господа“ (Битие 6:8, Цариградски превод).

Във 2 Петрово 2:5 Ной е наречен проповедник на праведността, а пра- ведността е чрез вяра в Христос Исус. Оттук следва, че Христос е Спасител също и за живеещите преди разпятието. Смъртта на обещания Месия е изобразена символично в Стария завет чрез жертвената система. Евангелието е представяно чрез методите на типологията, т.е. чрез образи и символи, отражение на спасителния план. Жертвеното агне в юдейската система символизира Божия Агнец, Който отнема греховете на света. То представя обещанието за идващия Месия, Който ще премахне доклада за греховете ни чрез жертвата Си и ще осигури на покаялия се грешник вечен живот в Него и чрез Него.

В жертвената система на юдейското светилище е предвещано, че една невинна душа ще заплати цената на греха вместо виновния. Кръвта на агнето представя Христовата кръв, която ще бъде пролята. Павел пише: „...без проливане на кръв няма прощение“ (Евреи 9:22).

Библията учи, че спасението се придобива чрез Христос още от времето на грехопадението чак до Второто Му идване на земята. Адам и Ева са спасени чрез кръвта на агнето. Когато грехът отнема мантиите им на правед- ност, оставяйки ги голи, тогава сам Бог ги покрива с животински кожи. Те са символ на мантията на праведност, достъпна чрез Христос за всеки грешник. Откъде са дошли тези кожи? Те трябва да са били от първите жертвени животни - заклани, за да изобразят Божия Агнец, Който ще бъде убит за хората. След като Бог сам ги покрива с кожите, символизиращи обещанието Му да възстанови Тяхната праведност, то се очаква Той да им е обяснил какъв е начинът за спасение, а именно - че Месия ще дойде, за да плати цената на човешкия грях, за да получим отново вечния живот.

„ИГоспод Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му, и ги облече“ (Битие 3:21).

В разказа за Каин и Авел е демонстрирана разликата между това да се разчита на собствени заслуги за постигане на спасението и на необходимостта да се уповава на заслугите на Месия. И двамата братя издигат жерт- вени олтари. Каин принася само земеделска продукция - от плодовете на труда си. Тази жертва обаче не получава Божието одобрение, защото показва упование в собствените заслуги, а не в определеното за спасението агне. „... без проливане на кръв няма прощение “;и спасението не е в нас, а в Христос. Приносът на Авел, от друга страна, включва кръвна жертва.

„Така също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъс- тинатаму. И Господ погледна благосклонно към Авел и приноса му“ (Битие 4:4).

Жертвата на Авел е приета, защото сочи символично към идващия Из- купител. По този начин той показва разбирането си, че спасението може да се придобие единствено чрез вяра в кръвта на Агнеца. Затова неговото свидетелство е запазено до днес.

„ С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори “ (Евреи 11:4).

Авраам принася жертвено агне; така правят всички патриарси. През цялата история на човечеството единственият начин за спасение е чрез кръвта на агнето и никога не е бил чрез дела. Когато на Авраам е заповядано да принесе сина си Исаак, се случва действително разиграване на спасителния план, макар и в малък мащаб, за да бъде представен пред света Божият метод за справяне с греха. В момента, когато Исаак трябва да бъде принесен, самият Господ предоставя жертвено животно, предвещавайки чрез този пример, че Той ще даде собствения Си Син точно както Авраам е бил готов да го стори. Готовността на патриарха да се подчини на Господ е демонстрация на вяра, способна да премества планини. Авраам има Божието обещание, че спасението ще дойде чрез наследниците на Исаак; има и обещанието, че собственото му потомство ще носи името на Исаак (Битие 21:12). Доверява се на Бога, знаейки, че дори да се наложи да жертва сина си, Той ще го възкреси от мъртвите, за да изпълни обещанието Си (Евреи 11:17-19). Авраам знае, че Всевишният никога не би излъгал. В Битие 22:5 той казва на придружителите си:

„ Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като

се поклоним, ще се върнем при вас“ (удебеляването на текста е добавено допълнително).

Имаме ли такава непоклатима вяра в Божието Слово? Не е чудно, че Библията казва в Галатяни 3:8, че евангелието е проповядвано от Авраам. Не е чудно, че Христос говори за вярата на патриарха със следните думи:

„Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя, и се възрадва“ (Йоан 8:56).

На планината Мория Авраам се подготвя да пожертва обичния си син. На същото място Соломон построява храм, в който се намира олтарът за все- изгаряне1. В северната част на хълма, на мястото, наречено Голгота, Божият Син принася живота Си в жертва.

Авраам е спасен чрез вяра в Божия Син, но това не го освобождава от задължението да спазва Божия закон.

„...понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми “ (Битие 26:5).

Храмът, а преди него и светилището, представляват най-великият учебник, даван някога на човека, който описва спасителния план. Въплътени в символи и церемонии, уроците от него ни водят до по-пълно разбиране на мистерията на спасението. Чрез образите и сенките изучаваме ролята на Христос, разбираме земната Му мисия като Божия Агнец, службата Му като първо свещеник и защитник на Божия народ, както и позицията Му на Съдия и на Цар. В светилището се разкриват великите истини на оправданието чрез вяра, на освещението и прославянето. Там научаваме още и за Исус, за характера Му, за Неговите надежди и очаквания спрямо Божия народ, както и за небесната система на управление. Колко жалко, че някои биха пренебрегнали Стария завет, все едно няма стойност за нас днес. Колко жалко, че биха поучавали как той е част от стара религиозна система, която не се отнася до живеещите след кръста. Въпреки това Новият завет заявява:

„...всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение, та чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда “ (Римляни 15:4).

„А всичко това им. се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена“ (1 Коринтяни 10:11).

Ако пренебрегнем Стария завет, ние се отказваме от благословенията и предупрежденията, които е можело да получим, ако се бяхме вслушали в думите на апостол Павел. Самият Исус потвърждава, че Старият завет сви- детелства за Него.

,,Изпитвайте Писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те са, които свидетелстват за Мен “ (Йоан 5:39)

Исус не идва, за да премахне писанията на Стария завет, а да ги изпълни. Първите пет книги на Библията, известни като Тора, са написани от Мойсей, за да свидетелстват за спасителния план. Пророческите книги са написани, за да напомнят на Божия народ за тези истини и да им разкриват още по-пълно какви задължения имат пред Господ. Псалмите сами по себе си са една малка Библия и съдържат описание на историята на Божия народ. Те са пророчески и съдържат песни и хваления за Бог. Новият завет е изпълнението на същността на всичко от Стария завет. Исус Христос казва:

„Да не мислите, че съм дошъл да разруша Закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото - истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от Закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“ (Матей 5:17, 18).

Първите пет книги на Мойсей, известни като Петокнижието, разкриват аспекти на Месия, точно както четирите евангелия представят различни Негови страни:

Битие - Книга за произхода, за грехопадението и относно обещанието за Изкупител (Христос като Създател и като обещания Изкупител)

Изход - Христос - нашето Светилище Левит - Христос - нашата Жертва Числа - Христос - нашият Водач Второзаконие - Христос — нашата Награда Матей - Христос като Цар Марк - Христос като Слуга Лука - Христос като Човек Йоан - Христос като Бог