Глава 03 - Тема 01 - МИНАЛИ СЪБИТИЯ ГОВОРЯТ ЗА НАШЕТО ВРЕМЕ

Идентифициране на последните играчи

В Даниил, 2 глава намираме кратко пророчество, което предвещава развитието на събитията от времето на пророк Даниил до края на земната история. Пророчеството ни предоставя редица ключове, които ще ни позволят да отключим по-сложни пророчества, отнасящи се до великата борба между силите на светлината и силите на злото. Следващите пророчества от книгата на Даниил се развиват въз основа на това базово пророчество, а от своя страна книгата „Откровение“ може да бъде разбрана само в светлината на пророчествата от Даниил. Нуждаем се да разберем използвания от пророка символизъм, тъй като същият е употребен и в Откровение. Дефинициите на символите се намират в голямата си част в пророчествата на Даниил и така двете книги са неразривно свързани. Не е чудно, че Исус препоръчва изучаването на книгите „Даниил“ и „Откровение“, за да разберем събитията във времето на края:

„ Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място (който чете, нека разбира)... “(Матей 24:15).

„Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо “ (Откровение 1:3).

Пророчеството от Даниил, 2 глава

Преди 2500 години царят на Вавилон - Навуходоносор II, има удивителен сън. Но когато се събужда на сутринта, забравя същността на сънуваното. Въпреки това чувството за неговата важност е още живо в ума му. Никой от неговите магове съветници не може да му каже какво точно е сънувал, а още по-малко да разтълкува съня. Разгневен поради празните им претенции,

че всичко могат, царят заповядва да бъдат избити всички т. нар. „мъдреци“ на Вавилон. Според Писанието Даниил и приятелите му са получили образование във връзка с вавилонските мистерии, поради което са причислявани към групата на вавилонските мъдреци и поради това също са засегнати от тази царска заповед. Когато Даниил чува за случилото се, отива пред царя, за да се застъпи за всички мъдреци. След като отправя гореща молитва, Бог му разкрива не само съня, но и значението му и пророкът се явява пред царя, заявявайки:

„Но има Бог на небесата, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни (...) Царю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно... “ (Даниил 2:28, 29).

Значението на този сън очевидно касае и нас, защото не се отнася просто за времето на Навуходоносор, но и за ,, последните дни “.

„Ти, царю, си видял голям, образ“ Този „образ“ (статуя) има следния

вид:

(I) главата му е от чисто злато;

(II) гърдите и мишците му - от сребро;

(III) коремът и бедрата - от мед;

(IV) краката му - от желязо;

(V) ходилата му - отчасти от желязо и отчасти от кал (Даниил 2:31-33).

Когато Навуходоносор разпознава съня, Даниил продължава: „Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил (...) А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят “ (Даниил 2:34, 35).

Пророкът описва последователността на царствата, които ще се издигнат на земята, преди камък, отсечен не от човешки ръце, да доведе до окончателното унищожение на всички земни господства. Всички описани царства имат пряка връзка с Божия народ. Съществуващото напрежение между тези земни езически сили и хората на Господа служи като образец за много по-големите конфликти, които ще се разразят в световен мащаб в края на времето. Представените в последователност царства са: Вавилон, Мидо- Персия, Гърция и Рим.

I. Главата от злато - Вавилон (605 - 539 г. пр.Хр.)

След като разказва съня, пророк Даниил дава и тълкуванието: „Ти си онази златна глава“ (стих 38).

Вавилон е представен чрез персонификация - отъждествяване с цар Навуходоносор. Златото е подходящ символ за Вавилон. Историкът Херодот описва златнота статуя на Мардук, седнал на златен трон пред златна маса и златен олтар. Плиний описва облеклото на свещениците, в което вплитали нишки от злато. Новият Вавилон е златното царство, просъществувало от 605 до 539 г. пр.Хр.

„ След теб ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят. Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо... “ (Даниил 2:39-40).

II. Гърдите и ръцете от сребро - Мидо-Персия (539 - 331 г. пр.Хр.)

На плоча с астрономическа информация, намираща се в Берлинския музей, намираме коя е 37-мата година от царуването на Навуходоносор II с точност до ден. Археолозите са успели да посочат кога точно се случва падането на Вавилон в ръцете на Мидо-Персия - 29 октомври 539 г. пр.Хр.

„...Ти си онази златна глава. След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето... “

Предсказанието на Даниил за края на царството на Навуходоносор трябва да е било голям шок за монарха. В пета глава на книгата „Даниил“ се описва падането на империята:

„...Царството ти бе разделено и бе дадено на мидяните и персите“ (Даниил 5:28).

Мидия и Персия всъщност са отделни царства, но персийският цар Кир споява елементите на двете. Двете ръце на образа са подходящ символ за тази сила. Мидо-Персия е представена от среброто, което се използва от персийските войници за лични украшения, а също и в монетарната система. Пророчеството обаче предсказва, че и тази империя ще падне и ще бъде заместена от друга.

III. Коремът и бедрата от мед - Гърция (331 - 168 г. пр.Хр.)

„...друго, трето царство от мед (...) ще завладее целия свят. “

Даниил 8:20, 21 показва как Мидо-Персия е наследена от трето царство, представено чрез мед - Гърция. Всъщност по-точно е да се каже, че това е Македонската или Елинистичната империя на Александър Велики и неговите приемници. Само чрез три големи битки Александър успява да завладее Стария свят, побеждавайки Персия в битките при Граник (334 г.пр.Хр.), Иса (333 г. пр.Хр.) и Арабела (331 г. пр.Хр.). Йосиф Флавий - еврейски историк

от първи век - описва пророчеството от Даниил, 2 глава по следния начин:

„Но империята им ute бъде унищожена от друг цар от Запада, облечен в мед.

Бронзът е използван за брони и за бойни брадви. Върховете на копията на гръцките войници също били направени от бронз. Тази империя обаче също бива заменена - идва четвъртото царство.

IV. Краката от желязо - Рим (168 г.пр.Хр. - 476 г.сл.Хр.)

След смъртта на Александър Велики във връхната точка от кариерата му неговите генерали поделят империята помежду си и така стават лесна плячка за римляните. Рим е основан около 753 г. пр.Хр., като след това се разраства до световен завоевател. Разгромява гърците при битката за Пидна през 168г.пр.Хр. и оттогава се издига като четвъртото царство в пророчеството - царство, силно като желязото. Историкът Гибън прави следния коментар във връзка с Рим:

„Войските на Римската република, понякога надмогвани в битка, но винаги победители във войната, напредват с бързи стъпки към Ефрат, към Дунав, към Рейн и към океана; а образите от злато, от сребро и от мед, които представят нациите и царете им, биват успешно разгромявани от железния монарх на Рим. “2

Но не е отредено за великия железен монарх на Рим да остане завинаги. От 351 г.сл.Хр. варварски племена започват да нахлуват в Римската империя чак до времето, когато последният римски император - Ромул Августул (умалително за Августус) е детрониран през 476 г. сл.Хр. Тогава започва ерата на разделението.

V. Ходилата - отчасти от желязо, отчасти от кал: Разделено царство - Европа в края на времето

Даниил описва разделеното царство на Рим по следния начин:

„А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото, смесено с глинена кал (...) така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко “ (Даниил 2:41, 42).

След падането на Рим през 476 г.сл.Хр. империята се разделя на десет части - това са царствата на остготите, вестготите, франките, вандалите, суевите, алеманите, англо-саксонците, херулите, ломбардите и бургундите.ii_.ori вчв1 ocv въп«в1,1в„гг л и^пянпиет мттгпттет I рпмянма 111пртл_

тхпрттгг^ Мт^п пип, I I mn ттттл-^ ТТоттлиил^ cl Дру 1 И lipUMCH^i 1 dti 141Д1Д 1С СИ И CC

организират като национални държави със собствени езици.

Даниил отбелязва, че разделеното царство е отчасти силно и отчасти слабо. Историята действително учи, че такова е било миналото на европейските държави, сред които Германия е основен пример. Правени са безброй опити за обединение на разделена Европа. Велики държавници са се опитвали да го постигнат, но неизменно са се проваляли. Луи XIV, Карл Велики, Наполеон, Бисмарк, Кайзер Вилхелм, Адолф Хитлер и дори съвременната Европейска общност могат да бъдат използвани като пример.

Европейските нации са се опитвали да се обединят, използвайки като средства политически съюзи и бракове между членове на различни династии.

„И както си видял желязото, смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта“ (Даниил 2:43).

Стих 43 в английския превод на Библията „Ревизирана стандартна версия“ гласи: „...така те ще се размесват едни с други чрез бракове“. Д-р Мофат казва: „...ще се сродяват“. Поради политически цели и за да бъдат подсилени връзките между кралските семейства в Европа, различни техни членове биват сродявани чрез бракове. Фердинанд Арагонски се оженва за Изабела Кастилска, обединявайки така техните две територии в Испания. Наполеон се развежда с Жозефина, за да се ожени за Мария Луиза от Австрия с цел политически съюз. Поради множеството бракове не е учудващо, че кралица Виктория е наричана Бабата на Европа. Въпреки всички тези бракове обединението така и не се постига. Както е имало, така и ще има временни политически, икономически или други съюзи в Европа, но самите обединения не успяват да сплотят нациите в едно хомогенно цяло. Библията предсказва, че етническите конфликти ще продължават до времето на края.

През 1799 г. Наполеон заявява, че ще даде на Европа един владетел, един закон, един апелативен съд и една парична система. Някой обаче му възразява с думите, че Провидението не би допуснало той да владее света. Докладвано е, че Наполеон отговаря:

„Провидението е на страната на най-тежката артилерия.“3

Започват силни юнски дъждове и тежката артилерия на Наполеон не може да помръдне. По-леката му кавалерия попада на размекнатите пътища и Уелингтън я разбива при Ватерло през 1815 г.

„Ив дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши (...)но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ъце пребъде довека“ (Даниил 2:44).

В момента чакаме най-великото събитие в историята на човечеството - събарянето на всички политически сили на тази планета и формирането на ново царство, което никога няма да премине или да бъде унищожено. Намесата на Царя на царете и на Господа на господарите в делата на хората предстои много скоро. Краткото пророчество за земните царства описва събитията с болезнена точност и полага основата за по-детайлните пророчества, които следват. Кои са основните участници в последния конфликт? Как целият свят ще бъде въвлечен в този конфликт и какви ще бъдат заблудите, с които Божиите хора ще се срещнат лице в лице? Подготвени ли сме за най- големия „спектакъл“ в историята на Вселената, когато всяко скрито нещо ще се разкрие и когато Господ ще спаси онези, които Го очакват? Ще бъдем ли и ние сред хората, които ще кажат: „Скали, паднете върху нас!“ (Откр. 6:16), или ще принадлежим към групата, която казва: „Това е нашият Бог. Чакахме Го и Той ще ни спаси!“?

„ Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ“

(Матей 24:42).

- Вавилон (605 г.пр.Хр.).

- Мидо-Персия (539 г.пр.Хр.).

- Гърция (331 г.пр.Хр.).

- Рим (168 г.пр.Хр.).

- Разделена Европа 176 г.сл.Хр. до края)

ПРЕМИНАВАНЕТО НА ВЛАСТТА ОТ ЕДНО ЦАРСТВО КЪМ ДРУГО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПОСТЕПЕННО. ДАТИТЕ СА ПРИБЛИЗИТЕЛНИ ПЪТЕПОКАЗАТЕЛИ ВЪВ ВЪРВЕЖА НА ИСТОРИЯТА.