05.Второто пришествие

Учението за великата развръзка на световната история чрез едно уникално събитие е кардинално учение на Библията. Стотици стихове говорят за Второто пришествие на Исус Христос.

Две големи теми са развити в Библията. Главната тема на стария Завет е, че ще дойде Месия - Спасител на човечеството. А главната тема на Новия Завет е, че Христос дойде и изкупи човешкия род. Той ще дойде втори път за спасение на всички, които са Го приели. Точно тази съпоставка прави ап.Павел в Евр.9:28:

“Така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасение на ония, които Го очакват.”

Той сравнява двете посещения на Божия Син на Земята и уточнява целите. Целта на първото Му идване преди 2000 години да се справи с греховете на човечеството, като принесе Себе Си в изкупителна жертва. С този велик акт човешкият род е спасен от вечно унищожение. Проправен е светъл и сигурен път за освобождаване на всеки човек от греха и смъртта. Целта на Второто идване на Божия Син ще бъде да прибере плода на Своето дело, да премахне завинаги злото, неправдите, мизерията, и престъпленията, и да установи Своето вечно владичество на мир и светли бъднини. Втори път Христос ще посети нашата планета като Велик Цар и Съдия, като славен Бог, за да постави всяко нещо на мястото му.

За всеки християнин е много скъпо обещанието, което сам Исус даде на учениците Си в навечерието на предаването Му. Любимият ученик на Исуса е записал това в Йоан 14:1-3:

“Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа; защото отивам да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото дето съм Аз да бъдете и вие.”

Затрогващи са словата, с които Исус утеши последователите Си и с пределна яснота заяви, че отива да им приготви място на небето; не физично пространство и жилище - целият Космос е Божий - а морална годност за Божието царство, да изходатайства тяхното приемане в небесното семейство.

Какво ще представлява това събитие като факт? Как да си го представим? Нека чуем обясненията на Спасителя, дадени в есхатологичната Му (свързана с края на света) реч, записана в Матей 24 гл., Марко 13 гл. и Лука 21 гл.

Преди да обясни характера и истината относно това грандиозно събитие Исус ни предупреждава за фалшификациите. Той подчертава, че в последните времена преди Пришествието ще се ширят неверни възгледи. Това четем в Мат.24:23-26:

“Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос или: Тука - не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните. Ето предсказах ви. Прочее ако ви кажат: Ето в пустинята е, не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи, не вярвайте.”

В контекста Исус говори за края на голямата средновековна скръб на преследване и казва в ст.23: “тогава”, т.е. фалшивите учения ще започнат да смущават вярващите след ХVIII столетие. И действително в началото на ХIХ век в Америка се появиха две религиозни течения - шекерите и мормоните. Организацията на шекерите беше основана от Ана Лий, англичанка, най-напред квакерка, която разви странното учение, че Христос се е въплотил в самата нея и това било второто пришествие. Днес това движение е практически угаснало.

Мормонската църква е основана от Йосиф Шмидт, считан за пророк, който е твърдял, че Христос се е явил в Андите край високопланинско езеро. Обясненията на Исуса са твърде подробни. Той говори за “лъжехристи” и “лъжепророци”. При това казва: “Ако някой ви каже, ето Христос е тук и там, или в пустинята, т.е. на изолирани места, не вярвайте! Освен това Той загатва и за действията на спиритизма - “вътрешните стаи”. Днес спиритизмът заявява, че не е необходимо никакво второ пришествие, защото духът на Христос е тук и ние можем да общуваме с Него.

Общото и същественото на всички тия заблуждения е тайното пришествие на Исус Христос. И днес много евангелски общества учат, че Христос ще дойде тайно, невидимо и ще грабне избраните Си, за да ги отведе на небето, а останалите хора по-късно ще констатират това. Но след като разглежда неверните тези, Христос ни казва истината за Пришествието в Мат.24:27,30,31:

“Защото както светкавицата излиза от Изток и се вижда дори до Запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син и ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.”

Христос сравнява пришествието с ярко природно явление, което не остава скрито от ничие око - светкавицата, и след това подчертава, че всички земни племена ще Го видят, идещ в небесна слава и величие. Той няма да дойде Сам, а ескортиран от огромен брой ангели, представители на небесните цивилизации. Цялото небе на нашата планета ще се покрие със светлина и слава. Човешкото въображение не е в състояние да си представи величието, мащаба и грандиозността на това събитие.

В материали от експедиция на Института по история на АН на СССР в Липецка област се привежда разговор с члена на адвентната църква П.Анохин. Изследователите се интересували как си представя това пришествие младият вярващ. Ето какво отговорил той:

“Пришествието на Исус Христос ще бъде примерно от Орион. Исая споменава малко за него, но дава да се разбере; сега по-нататък. Пришествието на Исус Христос ще видят първи нашите учени, които гледат през големи телескопи... Те първи ще захвърлят своите тръби и няма да знаят накъде да бягат. Това ще бъде така! Исус Христос ще се появи отначало като черно петно, идващо от съзвездието Орион ... Ще стане физическо явление. И Той с много голяма скорост ще се приближи към Земята.” (А.В.Белов, “Адвентизм”, Москва 1968 г.)

Нека уточним сега характеристиките на Второто пришествие. Първата особеност на това събитие е, че то ще бъде видяно абсолютно от всички обитатели на нашия глобус, а не тайно и мистично. В Откр.1:7 се казва, че “ще Го види всяко око”.

Втората особеност на пришествието е, че то ще бъде физически реално събитие, а не духовно алегорично. Лично и буквално Христос ще дойде. Тази страна на Пришествието е посочена ясно в Деян.1:9-11:

“И като изрече това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.”

Раздялата с апостолите беше тъжна, но ангелите заявиха, че Исус “така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето”. Същият Исус, Когото така добре познаваха, Когото обичаха, с Когото живяха няколко години и с Когото сега се разделяха, същият Той щеше да дойде пак на Земята. Този пасаж недвусмислено показва, че Христос ще дойде лично и буквално.

Съществуват редица фалшиви теории за духовното идване на Христос. Твърди се примерно, че когато човек се покае, за него Исус идва символично; символично второ пришествие. Или когато човек умре, за него пришествието на Христос е настанало. Тези възгледи нямат нищо общо с библейската истина за Второто пришествие.

Сега остава да разгледаме тук още един изключително важен въпрос, фундаментален за библейската теология. Каква ще бъде съдбата на всеки човек, живял или живущ на Земята, при идването на Господа?

Съгласно обясненията на Св. Писание в края на земната история, ознаменуван от Второто пришествие, цялата човешка раса ще бъде разделена на четири категории с различни съдби. Можем да ги определим по следния начин.

Първата категория са мъртвите праведни. Това са всички хора, живяли на Земята от сътворението на човека до Второто пришествие и приключили живота си като покаяни вярващи, с уредени сметки с Бога и ближния, и окачествени от небето като праведни. При славното Второ идване на Исус те ще бъдат извикани на живот, възкресени от мъртвите за вечен, безсмъртен живот в един нов свят. Какъв е този нов свят и кога ще бъде създаден той, ще видим в следващите глави.

Втората категория ще назовем живи праведни. Това са онези, които ще живеят като верни християни в последната генерация на човешкия род и ще посрещнат живи великото събитие. Библията ни казва, че те ще бъдат преобразени мигновено, за да получат безсмъртие и заедно с първата група ще посрещнат Спасителя. Изчерпателно обяснение на крайната съдба на праведните имаме в 1Сол.4:13-17, един от най-насърчителните текстове на Божието слово:

“А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.

Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред.

После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.”

Тук ап.Павел желае да утеши вярващите, които имат починали близки, със сигурната надежда на Евангелието. Той изтъква, че скръбта на християнина не трябва да е безутешна, защото при великото Пришествие Бог ще събере живи и мъртви, за да не се разделят никога вече.

Драги читателю, в този момент пиша с пълно доверие в обещанията на нашия Небесен Баща, че ние отново ще се видим с нашите скъпи близки, които смъртта жестоко ни е отнела, и никога вече няма да преживеем подобна скръб.

Обясненията в цитирания пасаж можем да систематизираме така: във основа на великия факт на Христовото възкресение първо “починалите в Исуса” ще бъдат възкресени, а след това живите Божии чада ще се присъединят към тях и тази внушителна група ще посрещне и поздрави Спасителя в атмосферата. Това ще бъде неописуемо тържество на радост и признателност. Разсъжденията на ап.Павел недвусмислено показват, че при идването Си Христос няма да стъпи на Земята, а ще остане в атмосферата на известна височина. Употребена е гръцката дума “пароусия” - “пришествие”. Този термин се е употребявал в римско време за посрещането на цар или император и триумфалната процесия през улиците на града. В Библията тази дума описва подходящо Христовото триумфално завръщане на Земята. Може би ни учудва фактът, че Павел включва и себе си, и солунските християни в категорията на живите. Това не е нищо друго освен жив израз на скъпата надежда на християните през всички векове. Но в редица други обяснения в посланията си Павел не заявява изрично, че ще живее до великия ден.

Божията тръба, спомената тук и в 24 глава на Матей е символ на Божията творческа сила, която ще събуди мъртвите за живот.

Иван Вазов в стихотворението си “Новото гробище над Сливница”, написано в 1885 г., възпява подвига на загиналите войни. И в първия куплет казва:

“Вий братски се прегърнахте, легнахте

и “лека нощ” навеки си казахте

- до втората тръба”.

Счита се, че той е имал предвид именно Божията тръба при Пришествието.

Но трябва да знаем и страшната истина за съдбата на неправедните. Третата и четвъртата категории са “мъртви грешни” и “живи грешни”, аналогично на праведните. Мъртвите грешни са всички, които са живели и починали в грехове и престъпления, а живите грешни са хората на последното поколение, които никога не са приели Божията милостива покана да изоставят злите си дела и да приемат Божията благодат. Затова трябва да претърпят вечна гибел.

За третата категория четем в Откр.20:5, че при Второто пришествие те ще останат в гробовете си, няма да им бъде дарен живот; те няма да преживеят славното събитие:

“Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хиляда години...” (Откр.20:5).

А какъв е този период от хиляда години ще изясним в една от следващите глави. Сега разглеждаме само събитията и съдбите в момента на триумфалното идване на Спасителя.

За съдбата на живите грешници четем в Ерем.25:33:

“В оня ден убитите от Господа ще лежат от единия край на земята до другия край на земята. Няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани. Ще бъдат за тор по повърхността на земята.”

Те ще видят славата на Небесния Цар и ще бъдат умъртвени от нея. За унищожението на беззаконниците и непокаяните при Пришествието пише и ап.Павел във 2Сол.2:8:

“И тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата си и ще изтреби с явлението на пришествието Си.”

За да приключим тази глава - още два текста в края: Ис.25:9 и Откр.6:15-17:

“И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; Чакахме Го, ще се възрадваме и развеселим в спасението Му” (Ис.25:9).

“И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия гняв и кой може да устои?” (Откр.6:15-17).

В първия текст се говори за радостта и тържеството на Божиите чада. Вик на победа и ликуване ще се изтръгне от гърдите им.

Вторият текст описва страха и срама, който непокорните ще изживеят, когато погледите им се срещнат с Небесния Съдия. Те са считали за унизително да се молят на Бога. Сега се молят на мъртвата природата - да ги избави от всепроникващите очи на Божия Син.

Триумфът на добрите и ужасът на злите са еднакво неописуеми!

Заслужава си да размислим сериозно в коя група бихме желали да се намерим в оня съдбоносен час.